Търси

Хазрат Инаят Хан: Това, което научаваме отвън е познание, а това, което черпим отвътре – Откровение

Още по темата ...
Зикр

Храната на Духа и Сърцето е помненето на Бога. Зикр е влизане в Извора на Бога

Виж повече
дете образование

Хазрат Инаят Хан: Духовността се изразява в сърдечна нежност. Кое е важно за подрастващите?

Виж повече
Хазрат Инаят Хан

Хазрат Инаят Хан: Единението с Бога е мир и тишина, чувство на покой

Виж повече
25.01.2024 г.
4255
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Суфи посланието е послание за Единство, духовна Свобода, Любов, Хармония..., предназначено за цялото човечество. Неговата цел не е да насочи търсачите към нов път, а да ги събуди да следват пътя, предназначен за тях. Истината е една и няма как да е иначе. Следователно суфи открива светлината и Любовта на Божественото напътствие, скрити във всички имена и форми.

Хазрат Инаят Хан


Много трудно е да определим кое състояние може да се нарече сън. Замислим ли се по въпроса, ще открием, че човек винаги спи и винаги е буден. Разликата е в сферата, която осъзнава, когато е буден. В една сфера той мисли: “Буден съм”, а когато тази сфера не е пред съзнанието му, си мисли: “Заспал съм.” В действителност сънят и будното състояние не са нищо друго, освен обръщането на съзнанието от едната на другата страна, преминаване от една сфера, или ниво, към друга. Следователно според мистичната представа човек никога не спи. Въпреки че душата е много по-висша от физическото тяло, то изразява нейния характер и природа.

Когато гледаме едната страна, не осъзнаваме другата. Това означава, че можем да виждаме и да осъзнаваме само по едно нещо в даден момент. Изтокът отдавна познава концепцията за звука, която днес признават и западните учени, а именно, че човешкото ухо може да чува цялостно наведнъж само по един звук, не повече. Това показва, че всяко сетиво е способно да възприема само едната страна, а другата остава скрита за съзнанието. За да види определена страна, човек трябва да обърне лице към нея. С други думи, да насочи своята зрителна способност към нея.

Това е природата не само на тялото, но и на ума. Умът не може да мисли за две неща едновременно. Освен това, когато умът работи и е напълно погълнат от някаква мисъл, външните сетива може и да възприемат, но не го правят цялостно. Когато поетът съчинява, стихът е пред ума му. Очите му са отворени, но той не вижда. Ако пък види нещо, докато мисли, то е по-скоро като филм. Различни картини непрекъснато минават пред погледа му една след друга. Когато умът спре, очите започват да работят, а когато очите работят, умът е спрял. Накрая всичко, като че ли е част от една картина, но всъщност това са отделни действия на ума и на сетивата. Езикът на сънищата е различен, но има нещо, което може да ни насочи – в будно състояние човек е отворен за външни влияния.

Смисълът на съня ни кара да осъзнаваме, че докато тялото спи, действа нещо, което дава на търсещия вяра в живота след смъртта. Сънят е доказателство, че когато тялото не е активно, човек все пак е активен, и то не по-малко, отколкото във физическото тяло. Ако има разлика, тя е във времето, тъй като в съня прекосяваме големи разстояния за секунда, вместо за месеци. Липсват препятствията на физическото ниво и в сънищата летим.

Възможностите в сферата на сънищата са много по-големи. Без проблем оздравяваме и само за миг превръщаме неуспеха в успех. Хората казват, че това е измислица, дело на ума. Но какво е умът? Умът е това, в което се отразява светът. В него се побират небето и земята. Нима това е нещо малко? Какво е физическото тяло в сравнение с ума, който сам по себе си е един цял свят? То е като капка в океана.

От чисто невежество човек не познава царството в себе си. Защо не го познава? Защото той иска да пипне, за да повярва. Човек не желае да признае пред себе си съществуването на чувствата – те са незначителни, казва той, в тях няма нищо. Същото е със сънищата – въображение, нищо повече. Но науката и изкуството водят началото си от въображението, от ума, а не от камъка или от физическото тяло. Източникът, от който идва познанието, е умът, а не някакъв обект. Умът означава “аз”. Умът е този, който се идентифицира, а тялото е илюзия. Когато умът е потиснат, казваме: “Тъжен съм.” Не тялото, а умът е потиснат. Следователно истинската идентификация е с ума, а не с тялото.
Когато човек се вижда в съня си, какво показва това? Че след така наречената смърт той не е безформен, че нищо не губи, а се сдобива с изгубената свобода. Тъй като човек не знае това, той се бои да изгуби физическото си тяло и изпитва ужас от смъртта. Но какво е смъртта? Смъртта е сън – заспиване на тялото, което е било само обвивка. Можем да махнем обвивката и пак ще сме живи. След всичко казано за смъртта човек ще осъзнае, че е жив, че не е изгубил, а е спечелил. Ние сме във физическия свят, за да се учим, а сънят ни учи, че има действащ закон, че всичко, което изглежда изненадващо, случайно, не е било такова. Изглеждало е случайност, тъй като не сме виждали връзката с обстоятелствата.

Нищо не се случва, без преди това да е минало през ума. Човекът му е обърнал гръб и вижда само проявленията. Когато започне война, не казват ли във всички страни: “Ние не знаехме”? Да, за спящите е било така, но будните са виждали назряването. Същото може да се види във всички сфери на живота. Всяка случайност, приятна или неприятна, е предшествана от дълга подготовка. Първо тя съществува в ума, а после и на физическо ниво.

Сънят показва дълбините на живота и чрез него виждаме нещата. Всеки сън ли има смисъл? Да. Просто има хора, които не познават езика на съня. Същото се отнася за умовете. Някои умове все още са неспособни да изразят себе си, затова сънищата им са обърнати с главата надолу и в тях цари хаос. Сънуваме коза с уши на слон. Умът иска да се изрази. В това, което казва малкото дете, има смисъл, но то все още не се е научило да говори, няма думи. Може само да плаче и да издава звуци, но в тях е скрит смисъл. Същото е със сънищата, които не са точно изразени. Всяко нещо има значение, но липсата на разбиране от наша страна е това, което ни държи в неведение за това значение.

Ами сънищата, лишени от какъвто и да е смисъл, които понякога имаме? Те се дължат на състоянието на ума. Ако то не е хармонично, ако ритъмът на ума не е правилен, сънят е толкова объркан, че човек не може да го разтълкува. Все едно да пишеш писмо в тъмното. Въпреки всичко, това е писмо и в него има замисъл. Дори човекът, написал писмото, да не може да го разчете, то си остава писмо. Ако той не може да разбере смисъла на съня си, това не означава, че сънят няма смисъл, а че писмото, което сам е написал, е толкова объркано, че дори той не може да го прочете.

Някой може да попита: Как умът ще се научи да изразява себе си? Той трябва да стане себе си. Умът често е разстроен, нехармоничен, неспокоен. Когато е пиян, човек иска да каже “да”, но казва “не”. Същото се случва с изразяването на ума в съня. Науката на сънищата е удивителна. Не е ли чудно как сънят на поета е поетичен, а на музиканта – изпълнен с хармонията на звуците? Защо е така? Защото умът им е трениран. Умът им е станал отделен индивид. Той изразява себе си в сферата, в която се изразява самият човек. Понякога чуваме за невероятните сънища на поетични души, в които можем да проследим развитието от първото до последното действие и да открием смисъла.

Още по-интересен е символният сън и проникването в значението му. Удивително е, че простият човек има простички сънища, а когато човек е объркан, сънищата му също са объркани. В директния сън, когато изпитваме страх, радост или мъка, виждаме какви сме. Тогава сънят не прилича на сън, а е реален като живота на физическото ниво. Но нима този живот не е сън? Нима очите не са затворени? Царят е забравил, че е цар. Казваме: “О, това е само сън, няма значение.” Този сън обаче може да разкрие целия ни минал живот, или пък да се сбъдне още утре. Той е сън само на физическо ниво. Превърнат е в сън от състоянието на ума.

Казваме: “Да, но като се събудим, виждаме къщата. Следователно тя е реалност. А ако сънуваме дворец, после той изчезва.” Това е вярно и не е вярно. Дворците, които строим в света на сънищата, са в много по-голяма степен наше притежание. Когато тялото умре, те остават, тях винаги ще ги има. Ако сънят е бил приятен, ще се появи удоволствие. Ако сме сънували любов, светлина, те са там. Те са съкровище, на което можем да разчитаме и което смъртта не може да ни отнеме. Това ни дава прозрение за казаното в Библията: “Където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.” Ще го усетим и ако сравним сънищата с будното състояние. Колкото по-дълго време поддържаме нещо, толкова по-здраво се установява то. Така създаваме света, в който живеем. Това е тайната на живота. Но как могат думите да го обяснят?

Видението е по-ясно по време на сън, отколкото в будно състояние. Причината е, че когато спи, човек живее в свой собствен свят, докато наяве той е само отчасти в този свят и повече във външния. Всеки феномен се нуждае от място, на което да протече. Не само звукът е доловим, а и ухото прави чуването му възможно. Умът е мястото, на което се получават впечатленията, както ушите са мястото, от което се приемат звуците. Ето защо естественото състояние на сън е като дълбока концентрация, като дълбока медитация. Затова всичко, което се явява в съня, има значение.

Накрая има още една стъпка и това е откровението. Необходимо е известно духовно развитие, за да повярва човек, че откровението съществува. Животът разкрива, природата разкрива, Бог също. Затова на персийски Бог е Кхуда, тоест разкриващ себе си. Науката, изкуството, културата, познати на човека, са се появили и все още се появяват чрез откровението. С други думи, човек се учи не само от книгите, но и черпейки познание от човечеството. Детето наследява не само особеностите на своя баща и на предците си, но и на расата, на нацията, така че можем да кажем, че човек наследява качествата на цялата човешка раса. Ако дълбоко осъзнаем познанието, складирано зад булото, което го закрива, ще разберем, че имаме право на това наследство. Това ни дава ключ към разбирането на тайната на живота – познанието се добива не само отвън, но и отвътре. Това, което научаваме отвън, можем да наречем познание, а това, което черпим отвътре – откровение.

Откровението идва отвътре. То кара сърцето да се разкрие и душата да се възроди. Когато стигнем до това състояние, всичко оживява – скалата, дървото, въздухът, небето и звездите, всичко е живо. Тогава човек започва да общува с всички неща и създания. Каквото и да погледне – природата, хората – той чете историята им, вижда бъдещето им. Когото и да срещне, преди още да е изречена и дума, той започва да общува с душата му. Преди да е задал въпрос, душата започва да разказва историята си. Пред него всеки човек и всеки предмет са като отворена книга. В него вече няма онова постоянно “защо”, което често виждаме в хората. “Защо” не съществува вече, тъй като отговора на всеки въпрос той открива в себе си. И докато този отговор не се появи, каквито и знания да е получил отвън, “защо” ще продължи да съществува.

още по темата: книги на Хазрат Инаят Хан

Препоръчани книги:

Свързани публикации

дете образование
02.10.2020 г.
2719

Хазрат Инаят Хан: Духовността се изразява в сърдечна нежност. Кое е важно за подрастващите?

Мнозина в наши дни смесват думата "духовно" с "религиозно", като разбират под "религия" вярата на своите родители. Това е грешка. Думата "духовно" се отнася до божествената светлина, скрита във всяка душа: духовността е върховното разпалване на тази светлина. То не засяга никоя религия в частност.
Виж повече
Перица Георгиев - Кану
22.01.2024 г.
2459

Перица Георгиев - Кану: Когато човек има истинско изживяване, става по-смирен и по-дълбок

Когато човек има истинско изживяване, става по-смирен към това, което животът му носи като опитности, и тогава се опитва да учи по-дълбоко, за да бъде по-дълбока неговата реализация на Истината.
Виж повече
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12