Формулата е енергиен ключ, докато молитвата е енергиен път. По пътя можем да се придвижваме с различна скорост и да го изминем за различно време – зависи и от темпото ни на придвижване, и от дължината му. С ключа сме в състояние да отключим незабавно всяка заключена врата. И двата метода са незаменими при общуването с Царството на Духа, като конкретната ситуация следва да ни подскаже към кой от тях да прибегнем. Има случаи, когато би било от полза съчетаването им, т.е. да обединим въздействието на молитвата и формулата в едно мощно цяло.
Формулите са по-кратка форма на общуване с Бога и духовния свят в сравнение с молитвите. Основното, което ги отличава като такава форма на общуване, е концентрираната духовна енергия. При молитвата също е налице висока степен на концентрация на духовната енергия, но тя (енергията) е разпределена в по-голям интервал от време, докато при формулата е събрана в едно – като стрела.
Потенциални преимущества на формулите в сравнение с молитвите:
- по-бързо действие;
- по-висока ефективност.
Видове формули:
1) Защитна (ограждаща) – за изграждане на енергийна защита срещу негативни външни въздействия.
2) Призоваваща – апел към Бога и Разумните Същества за осъществяване на една положителна идея или замисъл в контекста на Божия план за света.
Пример за такава формула: „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят белите братя в Божията Любов!”
3) Утвърждаваща – утвърждава важни духовни истини.
Пример: „Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг.”
4) Мотивираща – подтиква хората, които вървят по духовния Път (включително окултните ученици), да развият определени качества и добродетели.
Пример: „Ученикът (окултният ученик – б.а.) трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената и дух мощен като Бог и едно с Бога!”
При формулите важи правилото за трикратно повторение на текста им. Целта е постигане на обединено енергийно въздействие на трите свята: материален, духовен и Божествен. Трикратното повторение на формулата е едно от главните различия между нея и молитвата.
Разлика между формула и мантра (свещена дума или израз с определено енергийно въздействие според някои индийски езотерични учения):
Всяка формула притежава логическа, смислова и граматическа обвързаност – за разлика от повечето мантри. За мантрата е от по-голямо значение енергийната обвързаност и общото въздействие на звуковия ú състав. Все пак има и мантри, които отговарят на горните три условия, характеризиращи формулите, но те са по-скоро изключение, отколкото правило. Освен това при мантрите в общия случай не съществува изискването за трикратно повторение.
Извод:
Молитвите и формулите са форми на общуване с Духа и в Духа.
Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) е оставил на своите последователи и на всички хора с пробудено съзнание неоценимо богатство от молитви и формули. Всички те са пътеки към Бога, протегната ръка за общуване с Твореца на Вселената и с напредналите Същества, които наблюдават и ръководят еволюцията на земното човечество. Чрез тях душата на поелия по духовния Път се свързва с Душата на Космоса, с йерархиите от Божествения и ангелския свят.
Формулите, дадени от Мировия Учител Беинса Дуно, могат да бъдат разпределени условно на четири групи:
а) защитни (ограждащи) – те имат за цел да изградят енергийна защита около произнасящия ги или около обекти, избрани от него за защита;
Примери за подобни формули са следните:
„Без страх и тъмнина, с мир и светлина.”
„Господи, запази България от вражески сили, защото Ти си Любов, Мъдрост и Истина. Ние обичаме България и ще ѝ служим с Любов. Господи, лъчът на Твоята Любов да озари цялата Земя. Благостта и милостта Божия да пробудят и помилват всяка човешка душа. Амин.”
б) призоваващи – използват се за осъществяване на положителна идея или замисъл; призовават за подкрепа Бога и разумните Същества;
Такава е формулата:
„Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие.”
в) мотивиращи – подтикват хората да развият определени качества и добродетели, стимулират ги към духовно-нравствено развитие и усъвършенстване;
Мотивираща в този смисъл е формулата:
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.”
Както и формулата-девиз, изписана върху паметната плоча на мястото, където е било положено физическото тяло на Учителя Беинса Дуно:
„В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа.”
г) утвърждаващи – това са формули, чрез които утвърждаваме важни духовни истини.
Например формулите:
„Бог е Любов. Бог е всемъдър. Бог е всеблаг.”
„Бог царува на небето, Бог царува в живота. Да бъде Името Му благословено.”
Общ признак на всички формули е необходимостта те да бъдат произнасяни по три пъти едно след друго, за да може да бъде постигнато обединено енергийно въздействие на материалния, духовния и Божествения свят. От полза за ефективността на формулите би било придружаването им с визуализация, която да отговаря на целта на съответната формула. С особена сила това правило се отнася до защитните (ограждащите) формули.
„Заветът на цветните лъчи на светлината”, съставен от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) в с. Арбанаси през 1912 г., завършва с една формула, дадена от същия велик духовен Учител (с. 61). Тя гласи:
„Обичай съвършения път на Истината и Живота.
Постави Доброто за основа на дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за украшение,
Мъдростта за ограда
и Истината за светило.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.”
В Завета на цветните лъчи на светлината заглавието на тази формула е „Заповедта на Учителя”. В същото време в друга свещена книга на духовно общество „Бяло братство” – „Свещени думи на Учителя”, в едно от първите ѝ издания, на страница 7 фигурира същата формула, но под заглавие „Пътят на Учителя”. При последното отпечатване на „Свещени думи на Учителя” от издателство „Бяло Братство” (2009 г.) на последната страница е посочено, че това издание е изготвено по първото от 1938 г. Това уточнение предполага, че в първото издание на „Свещени думи...” разглежданата формула е фигурирала със заглавие „Заповедта на Учителя”. Подобно разминаване в заглавията на формулата в различни издания на духовно общество „Бяло братство” поражда редица въпроси, на които все още няма окончателен отговор.
Хронологически „Заветът на цветните лъчи на светлината” излиза от печат преди „Свещени думи на Учителя”. Това би означавало, че названието на разглежданата формула би трябвало да бъде така, както е в Завета. Но, от друга страна, текстът на Завета приключва на с. 61 с рубриката „Светъл” и последния цитиран библейски стих: „Причастници на Божественото естество” (II Петрово 1:4). Формулата, която следва този стих – а именно „Заповедта на Учителя”, няма пряка връзка със съдържанието на Завета и очевидно е прибавена допълнително. Съществува предположение, че тъй като на въпросната с. 61 е останало празно място, хората, на които Учителят Беинса Дуно е възложил издаването на книжката, са решили да го попълнят с подходящ текст. (Това е практика, добре позната на всички, които се занимават с издателска дейност.) И са избрали една формула на своя Учител, която по онова време е била без заглавие. Те по своя воля и усмотрение са поставили заглавието „Заповедта на Учителя”, изхождайки от съдържанието и смисъла на формулата. Но са допуснали грешка... Защо? Защото Учителят Беинса Дуно никога и на никого нищо не е заповядвал. Словото му е изпълнено с препоръки, наставления, съвети, някои строги порицания и твърде редки похвали, но в него няма и следа от заповеди! Заповедният, императивен тон на поднасяне на Божието Слово приключва със старозаветната епоха и мисията на Учителя на Учителите Христос. Десетте Божии заповеди от Стария Завет (Изход 20:2-17) остават валидни и в новозаветните времена, но императивният им тон е заменен с този на Любовта, милосърдието и Божественото разбиране. В такава тоналност са дадени блаженствата на Иисус Христос (Матей 5:3-12). В тях няма заповеди, а само поучения и обещания: „Бъди такъв и такъв и ще получиш такава и такава награда...”
Учителят Беинса Дуно е Учител от Школата на Христос, продължител, актуализатор и обновител на Христовия еволюционен импулс в нашата епоха. Христос на никого нищо не заповядва, а проповядва с безкрайно търпение и проникновение в човешките сърца и души; наставлява, когато е необходимо – изобличава; изтъква кой е Пътят към Царството Небесно. И с безграничната Си Любов мотивира онези, които са схванали благовестието Му, да Го последват по трънливите пътеки към спасението. Няма заповеди, а само необятна и всепобеждаваща Божествена Любов! По същия начин постъпва и Учителят Беинса Дуно. Вместо да заповядва, той чете мислите и отгатва въжделенията на своите слушатели и наред с изнасяното в беседите и лекциите отговаря на най-съкровените им питания, посочва им правия път в лабиринта на живота. Същата Христова Любов струи и от неговото Слово, същото дълбинно разбиране на човешкото естество, същият порив да отдаде безрезервно Божествения импулс на новорождението на всички пробуждащи се души.
По наше мнение истинското заглавие на изследваната формула е налице в сборника „Свещени думи на Учителя” – „Пътят на Учителя”. (Някой член на духовно общество „Бяло братство” – сам или колективно, е осъзнал, че не е в духа на Учението, проповядвано от Учителя Беинса Дуно, формулата да бъде обозначена като заповед.) Тези свещени думи са диктувани от Учителя Беинса Дуно на сестра Савка Керемедчиева отначало докрай и тя не би поставила заглавие на книгата без изричното указание на своя Учител. Но, изглежда, точно това се е случило. Дали тя или някой друг, на собствена глава или като общо становище е било решено формулата да носи заглавието „Заповедта на Учителя”. Такава е логиката на нашите разсъждения. Тогава как да се отнесем към заглавието на същата формула в Завета на цветните лъчи на светлината? Трябва ли то да остане същото, каквото е сега – „Заповедта на Учителя”, което, както вече стана ясно, не отговаря на духа и насочеността на Словото на Учителя Беинса Дуно? Или е наложително да бъде внесена някаква промяна? Ако да – то каква?
През 2012 година на традиционния младежки събор на духовно общество „Бяло братство” в района на Мадара бе чествана стогодишнината от излизането на бял свят на Завета на цветните лъчи на светлината. Тематиката на повечето от лекциите и докладите на този събор беше свързана именно със Завета. В своето изказване видният лектор на Братството Христо Маджаров от Варна засегна и проблема със заглавието на формулата, с която завършва Заветът и която е обект на това изложение. Той защити гледището, че е по-правилно заглавието да бъде „Заветът на Учителя”, предлагайки обосновка, сходна с поднесената по-горе. Склонен съм да се съглася с това негово мнение. Затова и озаглавих настоящата лекция „Заповедта (Заветът) на Учителя Беинса Дуно”. Ако някой смята, че проблемът с цитираното заглавие не е от значение, нека си даде сметка за цялостното съдържание и заряда в Словото на Учителя Беинса Дуно, от една страна, и дали увенчаването на свещена книга като Завета на цветните лъчи на светлината с формула, озаглавена неточно, е съществено или не, от друга страна.
След това доста дълго, но наложително въведение следва да преминем към същностната част на лекцията – опит за тълкуване текста на разглежданата формула.
1. „Обичай съвършения път на Истината и Живота.”:
Има един-единствен истински Път, който разкрива еволюционното предназначение на човека – Пътят към Бога, към Божественото у всекиго от нас. В случая той е наречен път на Истината и Живота. Защо? Понеже Истината в нейното върховно проявление е висшата цел в духовното развитие на човешкото същество. И понеже Всемирният Живот е арената за изява на безсмъртното духовно начало у човека, представено в безкрайния низ превъплъщения на неговата душа в света на материята. Учителят Беинса Дуно ни съветва да обикнем този Път, осмислен от Божествената Истина и лъкатушещ през лабиринтите на многоликия Живот.
Какъв е смисълът на тази обич към обекти с ярко изразен абстрактен облик?
Обичта към Истината е в същност обич към Божественото, заложено в нашето най-дълбоко духовно ядро. Тя е и обич към свободата – към пълната и безгранична свобода на индивидуалния дух, която бихме постигнали, ако познаем същата тази Истина (ср. Йоан 8:32). Следователно да обичаме Истината и Живота, ще рече да възлюбим Бога, притаен в центъра на монадата и очакващ мига на Своето проявление чрез свободната воля на носителя Му – разумното същество човек. Да възлюбим и Живота, дарен ни безвъзмездно също от Бога, Който не очаква нищо в отплата, а с безгранично търпение и Любов предлага на Своята рожба всички необходими условия за нейното духовно израстване и извисяване, назовано в християнското учение „богоуподобяване”. Да обичаме и собствения си живот, и живота на всяко Божие творение в Битието.
В съответствие с тълкуванието на Учителя Беинса Дуно Истината е „проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества”. Отново според него в Божествения свят на Истината „се крият великите цели на всяко битие”. Следователно, ако познаем Истината в смисъла, завещан ни от Христос, ще постигнем Истината за собственото си битие и за Божието творение като цяло.
2. „Постави Доброто за основа на дома си...”:
Божественият принцип на Доброто, заемащ основно място в Словото на Учителя Беинса Дуно, като съдържание предлага на търсещия по духовния Път същността и начините за придобиване на добродетели. Доброто е космически принцип, неразделна част от съвършената Божия Същност. Добродетелта е проявлението, формата, в която Доброто бива възприемано, усвоявано и прилагано от разумните същества във Вселената. В този смисъл Добродетелта е форма на Доброто, негова психо-етическа проекция в света на формите. „Добро” и „Добродетел” са две страни на една същност. Добродетелта – това е въплътеното във физическия свят Добро.
Човек, който върви по пътя на Доброто, изгражда у себе си добродетели. Те представляват проявата на Божественото Добро в едно разумно същество. Следователно не можем да говорим за добродетели при отсъствието на разум. Добродетелите са плод от съзнателна, разумна работа върху самия себе си.
Не на последно място: „Доброто е път за намиране на Божията Любов” (Учителят Беинса Дуно). Доброто е и елемент от духовната природа на човека: „Във всеки човек е вложено доброто. Не мислете, че сега ще го добиете. Трябва само работа, за да се прояви.” “Единственото нещо, което отличава човека като човек, това е доброто, което живее в него”, твърди същият велик духовен Учител.
Доброто е потенциал, вложен от Твореца-Бог в безсмъртната същност на човешкото същество. Задачата на човека през земния му живот е да прояви и развие този потенциал. В този дух е и наставлението на Учителя на Бялото братство в България: „Човек иска да създаде доброто в себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви.” Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце. Именно сърцето – възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха – е потенциалният източник за изявите на добро от страна на човека. По този повод Учителят Беинса Дуно заключава: „Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро.”
Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа. Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири, да разцъфне и да даде плод. От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той – ученикът на Доброто, т.е. на Бога – може да раздава на всекиго и на всички. Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, които още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: „Това е един добър човек!”
Да поставиш Доброто за основа на дома си означава да изградиш целия си живот именно върху Божествения принцип на Доброто, да бъдеш добър навсякъде, във всичко и към всички. Така както е постъпил благоразумният мъж от притчата на Иисус Христос из Неговата прочута Проповед на планината (Мат. 7:24-27). Той съградил къщата си – сиреч живота си – върху камък и никакви природни бедствия не могли да я поклатят. Този камък е именно Божественото Добро, което стремящият се към духовно-нравствено усъвършенстване човек следва да положи като водещо начало в цялата си жизнена изява. Това е и фундаментално изискване към всеки окултен ученик, към всяко пробудено разумно същество.
3. „... Правдата за мерило...”:
Правдата е космически творчески принцип, произтичащ от Божията Същност. Справедливостта е приложението на Правдата във Всемирния живот. Правдата по същността си е принцип и притежава елемент на статичност, на обусловеност, израз на Божественото съвършенство; а справедливостта в същността си има елемент на динамичност и последователност в проявлението, тя е процес, който се разгръща във времето и пространството.
Справедливостта е проявление на Божия Промисъл и Воля във Вселената.
Правдата е качество на човешката душа, т.е. тя е добродетел (качествата отнасяме към личността, а добродетелите – именно към душата). По природа душата е надарена с абсолютна Правда. Дали и доколко я прилага в действителността, зависи от равнището на духовната еволюция на разумното същество.
Човешката душа обладава вътрешно знание за законите на справедливостта. Това нейно изконно притежание е отпечатъкът на естествения нравствен закон, заложен от Бога в душата при сътворяването на човека. Следователно вътрешният подтик на всеки от нас е да извършва действия на Правда и справедливост. Множеството отклонения от него се дължат на:
- предизвикателствата на многоликия живот – лични интереси, изкушения, съблазни, принуда, корист, егоизъм и пр.;
- невъзможността ни да отстояваме вътрешния импулс към правдивост във всички житейски ситуации;
- духовна незрелост.
Мъдростта е естествената основа за действията на Правда и справедливост. Справедливостта има своята родина в Божествения свят и е посланица на неговите импулси в световете на формата. За да остава винаги верен на Правдата и справедливостта, човек следва да е изпълнен с Божествена Мъдрост, да вниква в дълбините на причините и последствията, от които се раждат всички явления в нашата действителност. От особено значение е и способността му за самонаблюдение и самоанализ. Разумът на свободно определящата се човешка личност, израсла до висотите на Божествената Мъдрост, е най-добрият съветник при вземането на справедливи решения.
От друга страна, Божествената Любов намира израз в материалния свят именно чрез Правдата. Казано по друг начин, Правдата на физическото поле е проявление, материализация на принципа на висшата Любов.
Да поставиш Правдата за мерило означава да се стараеш да бъдеш морален на всички равнища в твоя живот. Щом постъпваш правдиво, значи си морален. Именно твоята правдивост е мерилото за степента на извисеност на морала, която си постигнал. Ако това мерило остава неизменно и непоклатимо пред духовните ти очи, ако никога не се отклоняваш от него – заради собствен или чужд интерес, следователно ти живееш в съзвучие с изискванията на Божествения принцип на Правдата.
4. „... Любовта за украшение...”:
Любовта е най-великият Божествен принцип. Тя е самата същност на Бога (ср. І Йоан 4:8,16). Любовта е едновременно могъща творческа сила, цел на духовното развитие и най-дълбокото ядро на всичко съществуващо. Целият безкраен Космос е сътворен, структуриран и направляван от импулса на Божествената Любов. Любовта е смисъл, цел и съдържание както на индивидуалния живот на човека и на разумните същества въобще, така и на Всемирния живот. Творческата дейност на Бога е мотивирана от Любовта. Всяко човешко постижение също носи в себе си заряда и порива на безсмъртната Любов. Всичко, което е създадено с Любов, не умира. Всички наши притежания са обречени на изтление. Всичките ни придобивки и триумфи отшумяват, отнесени от потока на Времето. Само отношенията ни, изградени върху Любовта, надмогват ограниченията на материалната действителност – сянка на истинската реалност, пренасят се в духовния свят и остават за вечността. Целият настоящ Цикъл на Проявеното Битие протича под знака на Любовта. Тя осмисля Всемирния живот, осветлява с непомръкващите си, лъчезарни, блестящи от непреходна позлата лъчи пътя на всяко живо същество. Любовта е била преди самото Праначало. Тя ще надживее всичко, белязано от печата на тленността, и ще продължи да дарява светлина и смисъл на всичко съществуващо, устремено към безкрайността.
Любовта извира от Сърцето на Бога, Мъдростта е плод на Неговия Ум, Истината е израз на Неговото съвършенство, Правдата е вложена в принципите и законите, чрез които Той управлява Вселената, а Добродетелта е апотеоз на висшата нравственост, олицетворявана от Него.
Чрез Волята на Бога бива провеждана Неговата творческа дейност и бива осъществяван Планът Му за творението. Именно Волята Му въплъщава Неговите идеи в безчетните космически сфери. Волята на Върховното Божество представлява най-висше проявление на Неговата Любов.
Да любиш така, както люби Бог, значи да станеш Равнобожествен. Да обичаш и да бъдеш обичан – в това е смисълът на земното ти съществуване. Любовта във върховната си изява е украшение на твоето тукашно битие, най-яркият скъпоценен камък в просветлялата ти аура и в огърлицата от добродетели, които си завоювал в битката срещу желанията на плътта. Любовта украсява облика на пробудения за Истината човек, който е готов да пожертва всичко заради единението с Бога в сърцето си.
5. „... Мъдростта за ограда...”:
В цялото Творение е вложена великата Божия Премъдрост. Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин. В цялата Вселена действат принципи и закони, които са плод на Премъдростта и Промисъла на Бога-Създател. Всичко в цялата Вселена се случва като резултат от действието на тези принципи и закони.
Учителят Беинса Дуно изтъква следното във връзка със същността на Божествената Мъдрост: „Мъдростта – това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта.” Тази негова мисъл ни дава основание за заключението, че Любовта е този велик космически принцип, който твори и създава, „изтъкава формите”, а Мъдростта е принципът, който осигурява условията за съществуването, развитието и усъвършенстването на вече създадените форми.
Роля на Мъдростта в света:
- фундамент за изграждането, структурирането и развитието на Вселената (именно чрез принципите и законите, вложени изначално от Бога в Космоса);
- двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества (на индивидуално и колективно равнище);
- цел на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на разумните същества в Битието.
Божествената Мъдрост е свързана с принципа за Всемирната разумност. Тя поражда този принцип и осигурява неговото действие на всички нива във Вселената. Разумността е проява на Мъдростта в природното царство на човеците и в надприродните царства на ангелите и божествата.
Мъдростта може да бъде назована „вездесъща разумност” в Природата, понеже:
1) Тя присъства навсякъде и във всичко, изпълва цялата природна среда, целия Космос.
2) Тя отразява присъствието на върховната Разумност на Бога във всичко съществуващо.
Най-ярките посланици на Божествената Мъдрост и на разумността в Природата са великите духовни Учители. Те се въплъщават или вселяват на материалните планети от извисени области на духовния и Божествения свят и чрез проповедта и личния си пример стават съвършени изразители на Мъдростта.
Космическият закон на Мъдростта е закон за поддържане и уравновесяване на сътворения от Бога свят. В това си проявление Божествената Мъдрост е непосредствено свързана с Женското Начало във Вселената (Ин) – пасивен принцип, който съхранява, поддържа и утвърждава създаденото от Мъжкия активен принцип и осигурява условията за неговото развитие.
Който живее според изискванията на Божествената Мъдрост, става недосегаем за всички попълзновения на злото. В този смисъл Мъдростта е ограда за него, а и за всичко останало, до което той се докосва. „Мъдростта на мъдрите е в тяхното поведение” – гласи една стара езотерична пословица. Въплътената в мислите, чувствата, думите и действията Мъдрост е непробиваема енергийна защита и същевременно гаранция за самоосъществяването по пътя към висините на съвършенството.
6. „... и Истината за светило.”:
Истината е висша реалност. Само истинното може да бъде реално.
Абсолютната Истина е елемент от най-дълбоката същност на Бога, Който сам по Себе Си е висшата реалност. Затова и в духовното познание характеристиките на Истината са:
- неизменност – поради Божествения си произход тя не търпи никакви изменения;
- вечност – тя е вечна, както Бог е вечен, тъй като е важна съставна част от глъбинната му Същност;
- всеобхватност – тя обхваща всичко съществуващо, съдържайки в себе си съвършения образ на Твореца и на всичко сътворено от Него.
Божият Дух е Дух на Истината, Който се проявява чрез великите духовни Учители на Космоса и на човечеството. Те, Учителите, са Негови представители и вестители на Божието послание към всички разумни същества навред в цялата Вселена. Великите Посветени предлагат на своите по-малки братя и сестри винаги актуална редакция на Божественото учение, въплъщаващо върховната Истина. Тяхната проповед като правило е съобразена с акцентите на историческия и космически момент за съвременното им човечество, както и с равнището на общественото съзнание, което би могло да възприеме само толкова от Божествената Истина, колкото му позволява духовният му ръст.
Учителят Беинса Дуно свидетелства: „Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот.” Също на него принадлежи и утвърждението, че Истината свети със собствена светлина. Тоест тя не се нуждае от специални аргументи, за да докаже същността си, съществуването и проявлението си. Истината е самодостатъчна само поради факта на Божественото си битие.
Истината е една, но проявленията ѝ в Космоса са безброй. Всяко от тях отразява същността ѝ по свой неповторим начин.
Истината е онова Божествено светило, което разпръсква мрака на невежеството и неразбирането в нашия свят на илюзията и относителността. Който ходи по пътя на Истината, никога няма да се препъне, никога няма да сбърка в избора на правилната посока. Всеки човек живее в тъмнината на собственото си непробудено съзнание, докато Бог не му се открие чрез проповедта и личния пример на някой духовен Учител. От този момент нататък пробудената душа на странника по духовния Път открива все нови и по-светли хоризонти, огрени от неугасващия блясък на Божествената Истина.
7. „Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.”:
Ако търсещият в Духа изпълни условията, посочени дотук:...
- да обикне съвършения път на Истината и Живота;
- да постави Доброто за основа на дома си;
- да избере Правдата за мерило;
- да превърне Любовта си в украшение;
- да издигне Мъдростта като ограда;
- да извиси Истината за светило,
...тогава Бог ще му се открие и той ще познае Божественото както извън себе си, така и в собствената си най-дълбока същност, в безсмъртното духовно начало, дарено му именно от Всевишния. Бог ще му се изяви недвусмислено и всеобхватно – и в сърцето му, и чрез всяко Свое творение. Пробуденият за Истината човек ще осъзнае Божието присъствие в целия необятен Космос, както и в самия себе си. Тогава той ще разбере с неописуема яснота, че през цялото време на своето съществуване е носел самия Бог в собствената си утроба, в най-тайните кътчета на душата си и че е призван да стане изразител на това неизменно Божие присъствие във всичката му грандиозна и величествена пълнота.
Публикацията е малка част от новия Духовно-Езотеричен речник на проф.Константин Златев, който издателство Портал12 издаде:
