Учителя: Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: 'Истинските поклонници трябва да служат на Бога с Дух и Истина'

Има една двойнственост в света, която разделя Космичните принципи. Тази двойнственост, приличаща на огледало, отразяващо видимост наопаки, е проникнала днес на много места. Именно тази разцепеност е причината да не може да се проявява Христовата Любов и повелените ни Божествени принципи в техния потенциал. В този смисъл - Земята се нуждае днес от едно голямо отрезвяване, от проглеждане отвъд отраженията, представяни ни изключително настойчиво като Истина. Но Истината е една, тя е безкомпромисна, тя никога не е въпрос на гледна точка, защото е абсолютна.

Страхът днес се подхранва именно от тази двойнственост и емоционалност, която самите хора излъчват, а всички външни проявления, като пандемии, катастрофи, войни, земетресения, наводнения, разделения... са събития, които хората безсъзнателно призовават да се случат чрез своите действия и бездействия, но най-вече чрез желанието си да не се променят и да се втвърдяват все повече и повече в познатото, лесното, егоистичното - за развитието на ума трябва време (мисли за миналото или за бъдещето) и разделение, иначе той не може да живее. Трябва му двойнственост, конфликти и др. Така умът се развива много добре, капаните, кармата се развиват много добре и човек трупа все повече черна съдба.

Целта на Бога е всяка двойнственост, и най-малката, да изчезне

Елеазар Хараш казва:
"Пробуденият човек е единен и цялостен и затова той няма с кого да воюва, няма с кого да се бори. Невежият човек е двойнствен. Той е разделен. И най-малката двойнственост е началото на войната, война от всякакъв род в най-различни измерения: и в астрален план, и в ментален, и на земята и с всякакъв род същества. Затова всеки трябва да наблюдава как се заражда двойнствеността за да открие, че това се заражда от неговите погрешни желания. Всяка двойнственост си има враг и отвън, и отвътре. Това са призрачни видения, понякога материализирани, понякога призраци от другия свят, но все същества, с които той трябва да се бори, за да познае себе си. Всички тези врагове са проекции на ума. Дълбоко в своята основа те са нереални, понеже са проекции на ума. Понеже това пространство около човека не е изпълнено с мир и любов, т.е. с Бог, в човека се раждат много непотребни желания, които му носят врагове.
Външният човек търси външни победи, защото трябва все нещо да победи и да се успокои. Това успокояване му носи увереност, което е заблуждение. Победата дава увереност, но тази увереност приспива и умъртвява. Според окултната наука външната война, която водиш, е символ и означава, че осъждаш себе си и търсиш изход навън. Обикновените хора бягат от пътя навътре, защото пътят навътре изисква много усилия и изключително много разумни усилия, за да станеш Божествен. Но това е реалният път и това е пътят на ученика. Когато влезе навътре и стигне до предела на себепознанието, този предел е вечен. Но има една мярка, при която той може да се върне обратно в битието, но по съвсем нов начин, съвсем друго същество. Това е наречено посвещение. Значи, когато влезе навътре, има един момент, в който трябва да надрастне един предел и тогава може да се върне отново, по нов начин в света, във външния живот, но със съвсем други мисли, други чувства, друго съзнание, съвсем друг път. Една от най-трудните задачи на ученика е да превърне змийския ум в себе си, който винаги крои погрешно, в чиста светлина. Основната задача на човека е да превърне в себе си дявола в Божество. Това означава, че в началото човек е бил Бог, но като започнал да воюва, неговата Божественост е слязла много надолу,в ниско ниво и сам по себе си той е станал демон. Но това означава, че има и обратен път: зелената смокиня да стане узряла; зелената енергия (низшата енергия) да стане висша.

Учителя Беинса Дуно казва:
"Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога с Дух и Истина." Всички, които служат на Бога, по този начин, ще донесат мира в света. Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира. Мирът иде отвътре, а не отвън. Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас и Който е наредил всичко в света. Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си. Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата. От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове. За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с Дух и Истина. Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид - онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. Така, именно, тя дава подтик на цялото човечество, да върви напред. Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички. Когото видят, все ще кажат нещо за него. Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението? Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви. Всеки човек има възможност да бъде мъдър. Мъдростта е книга, написана във всекиго. Достатъчно е, той да прочете тази книга, за да се домогне до онези истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив. Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея. Ще кажете, че тази работа е мъчна. – Мъчните работи са Божествени.

Спасението на света ще дойде по вътрешен път, чрез новия живот. Той е необходим за всички.

Новото в света иде. Любовта, която иде, ще даде новите условия за живота. Целокупно всичките души търсят свободата в света. Виждаме – в живата природа като се посее всяко семенце, в него има желание да излезе от земята, стреми се към слънцето, понеже оттам иде всичката енергия, която се изпраща в света.

Казват: „Да идем в оня свят, Христос ще ни спаси.“ Спасението без мантия на любовта никога не може да стане. Първото нещо е да облечеш мантията на любовта. То е спасението на света. Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината. Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал. Тогава на тази дреха ще се турят нашивки от знание, от истина, от добродетели."