Търси

Учителя: Сеятелят е тая Божествена майка, която слиза на земята да чисти и да сее възвишени и благородни семена в човешката душа

Още по темата ...
Елеазар Хараш: Любовта

Елеазар Хараш: Любовта води винаги до приближаване към Бога

Виж повече
Озирис

Озирис: Бог е Бащата – Отец; Словото е Синът; Тяхното Единение – това е Животът

Виж повече
Изворът на Парацелз

Изворът на Парацелз блика и до днес своята Жива Вода (СНИМКИ+ВИДЕО)

Виж повече
Учителя

Учителя: Освен време и пространство, съществува и друго нещо, което обхваща в себе си и времето, и пространството

Виж повече
03.09.2023 г.
2618
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

„Ето, излезе сеятелят да сее“. (Матея 13:3)

В прочетената притча има два съществени елемента: сеятелят и семето. Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит. Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия Дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре. Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно. В тоя случай тя означава човека. Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота. На съвременен език това значи настъпване на анархия. Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него. Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото. – Нима обществото по-рано е било по-морално? – Ни най-малко.

Не се лъжете от външността на нещата. Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна? Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали. Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора. Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение. Това може да бъде вярно само 50%. Красотата на момата е израз на една предшестваща култура. Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене. Щом се ожени, тя започва да губи своята красота. Същото става и с нивата. Красотата е символ на узряване. Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод. Старите хора трябва отново да се разорават. Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви. И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка. Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене. Всеки очаква сеятеля. Той е идеалът на нашите души. Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига. Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна. Не е ли същото и със земята? Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна. Безплодната земя се превръща в пустиня. Много пъти е идвал сеятелят на земята! – Кой е сеятелят? – Христос. Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята. Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят. И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята. Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява. Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява. Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята. Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват. – Как ще се опитат? – По два начина. Дръжте цялата година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви. Другата година дръжте в ума си мисълта, че Христос е дохождал много пъти на земята и ще продължава да идва, и пак наблюдавайте състоянието си. Която мисъл даде по-добри плодове, тя е права. Кривите тълкувания и мисли са сковали обществото, поради което малко хора мислят, както трябва. Както в миналото, така и днес, хората мислят за всичко, но не и за истината, за същественото в живота.

Кое е същественото в живота? Свободата на човешкия Дух. За да придобие тая свобода, човек трябва да изучава законите на живота. Само така той ще премахне ограниченията, които спъват неговия дух. Само така той ще възстанови своята вътрешна хармония. Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си. Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“. Сега аз не говоря за вашето спасение, но за Сеятеля. Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва. Той се нуждае от спасение. Питат ме защо не проповядвам за спасението. Смешно е да проповядвам на спасения за спасение. Смешно е да проповядвам на давещия се за сеятеля. Ако може да схванете идеята за сеятеля, щяхте да знаете своето произхождение. Най-важното нещо за човека е неговото произхождение: да знае какъв е произходът му, отде е дошъл, какво е предназначението му в живота и в природата. Пътят, през който човек сега минава, е преходен.

Светът, в който живеем, е велико училище за обучаване на човешкия Дух. Всички предмети, всички тела, всичко, което ни обикаля, това са пособия за великото училище. Тия пособия трябва да се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи. Човек се ражда като малко, безпомощно дете. Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота. Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден. Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище. Тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек. Благодари на майка си, която постоянно те чисти. Ако не те чисти, смрад ще се разнася около тебе.

Сеятелят е тая Божествена майка, който слиза на земята да чисти и да сее възвишени и благородни семена в човешката душа. Аз не отричам сегашния живот със своите всекидневни прояви. В една или в друга форма, по един или друг начин, той трябва да се изживее. Важно е, в края на краищата, какво ще се придобие от тоя живот. 


„Излезе сеятелят да сее.“

Сеятелят дойде между хората да посее разумното Слово и с това да подобри характера им. Интересно е противоречието, което се явява на тая притча. Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва? – Това е неизбежно. Пътят представя физическия живот. Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният. Те ще поддържат физическото тяло на човека. Те ще подкрепят временния физически живот. Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя. Значи птиците се възползвали от тях, а не човек. На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници. Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят. За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо. Кой е използвал тия семена, не се знае. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси. Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат. Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог. Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата. Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще. Философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша?“ Не уповавайте на философите. Не очаквайте от тях разрешаването на тая велика задача. Вашият ум сам трябва да я разреши.



И тъй, работете за развиване на ума си. Остане ли необработен, каквато идея попадне в него, непременно ще заглъхне. Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове. Иначе те ще дадат обратни резултати. Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна. Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните. Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби. Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота. После, да си пийна малко винце!“ Хапне си, пийне си и, ако е българин, ще каже: „Да живее България!“ Ако е англичанин, ще каже: „Да живее Англия!“ Обаче, бутът и чашката с вино не разрешават въпросите.

В това отношение хората приличат на един негърски проповедник, който говорел пред едно събрание на учени как Бог създал света и човека. Той казвал: „Бог направил човека от доброкачествена пръст, по образ и подобие свое, турил го на един плет да се суши, вдъхнал в ноздрите му дихание на живот и след три дни той станал жива душа“. Запитали го: „Кой направи плета?“ – „Това не е ваша работа.“ Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос. Той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек, по образ и подобие на Бога. Три дни се сушил на плета, и най-после станал жива, разумна душа. Ако го питат, какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва да се занимавате с тоя въпрос“. Ученият спира дотук, по-нататък не се интересува. Семето, попаднало между тръните, създало тая култура, която отговаря на сегашното умствено развитие на човека.

„Едно семе паднало на камениста почва.“ Аз уподобявам тая почва на човешкото сърце – на окултен език казано – на астралния свят. Семето скоро изникнало, но скоро изсъхнало. Това виждаме и в сегашния живот на хората. Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“. Веднага вестниците започват да пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани да членуват в него. От дейността на това дружество зависи бъдещето на България. От ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските си, развива се усилена дейност. Не се минават две–три години и животът на дружеството „Духовна пробуда“ заспива. Членовете му се разпръсват и гласът му вече не се чува.

И тъй, семето, което паднало на добрата почва, дало плод 100, 60 и 30. Като съберете числата 100+60+30=190. Като се съкрати това число на 19, ще се получи числото 10. Това значи: когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така всяка идея трябва да мине през тия светове. – Защо? – За да почерпи енергия за своето съществуване. Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип. Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти. На рибите е потребна вода, на птиците – въздух. И човешката мисъл, за да се развива, също се нуждае от условия. За проява на човека, изобщо, са нужни още повече условия.

Казвам: Човек може да се прояви в своята пълнота, само когато съзнава, че Бог живее едновременно и в него, и в неговия ближен. Това ще съзнаеш, само когато си в мъчнотии и страдания. Ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш. Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават. Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло. Само умиращият може да познае Бога. Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога. Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения. Смъртта казва: „Долу всякаква собственост!“ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята. Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“. Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си. Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога! Това е невъзможно. Това значи да натовариш колата си с нечистотии. Освободете се от всички нечистотии. Освободете се от лъжата. От нея помен не трябва да остане във вас. Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога. Щом намерите Бога, вие ще се върнете отново в света, но вече като господари на себе си, като хора, които могат да помагат на слабите и страдащите.

Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания. Птиците ще иззобат семето паднало на пътя. С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове. Всичко старо ще се иззобе. Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне. Всичко старо, несигурно и лъжливо трябва да изчезне. Ще дойде смъртта и ще го отнесе.

Иде вече нова епоха в живота – епохата на онова семе, което паднало на добрата почва. Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи. При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква. Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране. Нов подтик е нужен. Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне. Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят. Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече. Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне. Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия. Мислете, чувствайте по свобода. Знайте, че всяко действие среща и противодействие. Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия. – Защо идат противоречията? – Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая. Само така ще разбере човек и двата свята – адът и раят. Само така ще разбере той защо съществуват злото и доброто. Докато не разбере тия неща, той всякога ще се натъква на противоречия. Докато не разбереш законите на целокупния живот, всякога ще се натъкваш на противоречия.



 

Препоръчани книги:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12