Учителя Омраам има тясна връзка с едно Същество, което е Духовно Слънце за нашия свят - Мелхиседек!

Учителя Омраам - Михаил Иванов (Брат Михаил) има тясна връзка с едно Същество, което според него е Духовно Слънце за нашия свят, което озарява и поддържа живота в субтилните области. Това е Учителят на Учителите - Мелхиседек. Омраам още в първите си беседи през 1938 г., както и често след това, говори за него, споменавайки името му с голяма любов. Постепенно слушателите му разбират, че той живее в постоянна духовна връзка с него.

Съществуването на Мелхиседек е познато в юдео-християнските, както и в някои източни традиции. В Книгата Битие това е голям жрец от Много Високо, който посреща Авраам със свещените символи на двата Принципа, хляб и вино. Свети Павел казва за него, че той няма нито начало, нито край. В своя Апокалипсис Йоан го описва „като Син човечески“, облечен в дълга роба, пристегната в кръста със златна препаска, с дълги бели като сняг коси и лице, сияещо като слънце в най-големия си блясък.

Омраам казва: „Като земен представител на Бога, той е като божествен пламък и всички Посветени отиват при него, за да запалят своята свещ. Побързайте и вие да се свържете с Бога, с огъня, и това ще бъде вашият поздрав. Мелхиседек е под заповедите на ангелската йерархия и нищо не може да му устои. Той се проявява навсякъде и както пожелае и всички Учители са негови ученици. Св. Йоан го е видял и е бил заедно с него. Мелхиседек му разкрива съдбата на света и му описва картината на Апокалипсиса.“

През 1969 година Омраам  посещава гръцкия остров Патмос, за да открие следите на Св. Йоан, който е живял там в изгнание. (всичко това е описано детайлно и много съкровено в книгата Истинното учение на Христа) 

Омраам обича Йоан, но може би голямата обич към Мелхиседек го води към мястото на разкритието на Апокалипсиса, в центъра на което свети това велико Същество, представено като Старейшина с очи от светлина.

Учителят Мелхиседек пренася в Египет два любовни дара от Венера: пчелния мед и Житното зърно

След като прекарва известно време сред членовете на гръцкото братство в Атина, той се качва на кораб за остров Патмос, който се намира по-близо до турския, отколкото до гръцкия бряг. Пътешествието трае 13 часа в развълнувано море, което подлага всички на изпитание. Към 4 часа сутринта Учителят Омраам чука на вратите на своите придружители. Свеж и в добро настроение той им поднася кафе и кифли. Малко след това корабът акостира близо до едно още заспало село. Един як хамалин се заема с багажа им. Цялото му лице изразява безгранично почитание към този, когото той нарича „Божий човек“. Без да разбира нито дума френски, той върви редом с Учителя Омраам, за да слуша гласа му. „Какво каза Божият човек?“ - пита непрекъснато той.

След като отдъхват и се подкрепят, всички поемат нагоре по хълмовете към манастира. Свещеникът, който ги развежда из музея, започва нашироко да им обяснява произхода на свещените експонати, изложени там, като явно пренебрегва забележките, отнасящи се до символиката, скрита в някой кръст или някоя икона, които неговият беловлас посетител подхвърля. Малко по малко обаче неговото поведение се променя и накрая млъква. Когато Омраам  го моли да разкаже живота на Св. Йоан, свещеникът започва неуверено, в един момент лицето му засиява и той възкликва: "Не зная какво ми става! Атмосферата около нас е особена. За първи път ми се случва да се чувствам така с някого!"
И свещеникът заплаква от радост.

След обяд Омраам посещава пещерата, в която Йоан пише Апокалипсиса. Като се спуска по едно стълбище от 30 стъпала, което води към градина, осеяна с цветя, той сякаш лети, а неговите придружители го следват в изключително състояние на Духа. Човек рядко може да изпита в живота подобно преживяване. Пещерата прави особено впечатление с каменното легло, на което е спял Йоан, масичката, изсечена в камъка, на която ученикът му пишел Евангелието под диктовката на апостола и накрая следите от мълнията, която разцепва на три скалата в момента на разкритието на Апокалипсиса. В края на посещението той моли своите придружители да го оставят сам. В пещерата Омраам прекарва доста дълго време.

Престоят на острова продължава няколко дни. По това време все още няма много туристи и мястото изглежда много поддържано, чисто и все още наситено с присъствието на Св. Йоан. Омраам е радостен, изпълнен с красотата на страната, учтивостта на местните хора, от техните искрени топли лица, от добротата на свещениците, които го посещават по всяко време. Той казва за жителите на острова, че са чувствителни, че усещат нещата като медиуми и пророкуват, сякаш все още са в обстановката на Апокалипсиса. Сам той прави голямо впечатление на селяните, които не го изпускат от поглед и проявяват голямо уважение.

Веднъж, когато се разхожда със своите придружители, към него се приближава селянка и смирено го пита:
- Вие монах ли сте?
Без да дочака отговор, тя се прекръства, целува му ръка и прошепва:
- Желая ви добро здраве. Бъдете щастливи с монашеската си корона.

Поведението на селянката е като пред икона, а той я гледа с изненада и умиление. След като тя си тръгва, той остава замислен един момент. Преди да излезе на разходка Омраам медитирал в стаята си и е попитал нещо съществата от невидимия свят:
„Това, което ми каза тя, беше отговор на въпроса, който бях задал. Небето си послужи с тази жена, за да ми отговори и аз бях толкова радостен!“

След престоя в Патмос Омраам се завръща в континентална Гърция и заедно с двама от своите придружители посещава планината Атон. Там се намират многобройни манастири, които приютяват 3000 монаси и в които се съхраняват много древни ръкописи. Тези манастири най-често са строени на недостъпни места и на тримата пътешественици се налага многократно да използват моторна лодка, за да стигнат до някоя трудно-достъпна обител. И чудно, при всяко тяхно посещение се повтаря един и същи феномен: без да знаят кой е Омраам, монасите се обръщат към него с най-голямо уважение и му предлагат стаята, запазена за православния владика. Навсякъде той задава въпроса:
- Знаете ли за Мелхиседек?

Няколко години преди това, по време на престоя си в Индия той пита големи садху дали познават едно Същество, което живее в Хималаите и което няма начало, няма и край. Там също знаят за неговото съществуване, но го наричат Марканде.

В книгата Битие можем да прочетем разказа за срещата на Аврам с Мелхиседек, цар на Салим: „И излезе Содомският цар да посрещне Аврам, като се върна той от поражението на Ходологомор и на царете, които бяха с него, в дола Сави, който е дол царски. И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: „Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на Небето и на Земятаи благословен Бог Вишний, Който предаде враговете ти в ръката ти“. И Аврам му даде десятък от всичко“.(Битие 14:17 – 20)

Името Мелхиседек, което означава „Цар на Справедливостта“, идва от иврит: мелекх - цар, и цедек - справедливост. А що се отнася до името на града, в който е царувал, Салим, то има същия корен като думата шалом - мир. Мелхиседек е Цар на Справедливостта и Мира; той е една много мистериозна фигура, за която знаем съвсем малко. Само Великите Посветени имат някои познания за него. В Библията има само още едно друго място, където е споменат Мелхиседек, и то е в Послание на свети апостол Павел към евреите.

Свети Павел пише: „Този Мелхиседек, цар Салим-ски, свещеник на Бога Вишнаго, който срещна Аврама, когато се връщаше от поразяването на царете, и го благослови; комуто Аврам отдели и десятък от всичкия обир - той, който първо се тълкува „Цар на Правдата“, а после и Цар Салимски, сиреч „Цар на Мир“ - без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник“. Светото Причастие, въведено от Христос по време на Тайната вечеря, пресъздава подаването на хляб и вино, извършено от Мелхиседек при Аврам. Освен това, свети Павел казва също и че Христос е „свещеник вовеки по чина Мелхиседеков“ (Евреи 7:1 - 3; 21)