Учителя Омраам: Успехът на физически план не зависи от вас, а от решенията на 24-мата Старци

Двадесет и четиримата Старци ще свикат съвет - съвет, който аз познавам,
както познавам и техния Председател: едно изключително, изначално Същество.

 

Хората придават твърде голямо значение на света, на развлеченията, приемите, удоволствията, прекарвайки целия си живот в едно свръхнатоварване, в което губят своите жизнени флуиди, своето здраве, своята Светлина, своята сила..., като така изгубват и Любовта на Небето. Правете това, което ви съветвам: отправяйте молитви към Господа да ви вземе на служба при Себе Си. Тогава от вас ще заструи такава невероятна Светлина, че и Ангелите ще я видят от Небето - и тъй като те знаят какво означава това, ще слязат незабавно, за да се заемат с вас. Толкова много хора вече са се смалили, угаснали и повехнали до такава степен, че от Небето не ги виждат повече - там напълно са ги заличили, забравили са ги. За тези хора светските дела на Земята са били толкова важни, че чак са забравили Небето; тогава, какво очаквате? - Небето също ги е забравило.

Никога не бива да се занимаваме с успехите си, а само с положените от нас усилия, защото никой не може да работи вместо нас. Нека оставим съществата горе да решат в кой момент тези усилия ще дадат видими, осезаеми резултати. Липсата на конкретни резултати не означава, че не сме работили или сме работили зле, а само че мигът на успеха все още не е настъпил. Няма за какво да се притесняваме. Хората, които не познават този закон, се терзаят или считат другите за виновни и така рушат духовните блага, постигнати благодарение на собствените им усилия. Каквото и да ви се случи, вие трябва да си кажете: „Привидно моите усилия не водят до кой знае какви резултати, но в действителност зная, че още днес те вече дават своите плодове“. Дори и да не ги виждаме, винаги има резултати -в сърцата и в душите. Нищо не остава инертно, нищо не е в застой.

Вие се нуждаете от тази Светлина, която поставя нещата на мястото им. Успехът на физически план не зависи от вас, а от решенията на 24-мата Старци. Ако не постигате онова, което желаете, то е, защото още не е не е настъпил моментът за това.

Не се оставяйте да бъдете заразени от материалистичното виждане за така разпространената в днешно време идея за успех. Това разбиране не може да доведе до нищо добро - нито за вас, нито за другите. продължавайте да работите - това е всичко.

Ако наистина сте чувствителни, ще усетите, че на фините нива вече има резултати; и понеже вече ги има, в крайна сметка един ден те ще се проявят и на физическо ниво. И не се радвайте особено, когато постигнете бърз успех. Ако преди това не сте работили дълго време, за да се „запише“ вашата работа върху материята на психичния и духовния план, този успех ще бъде краткотраен.

Предпоставката за истински успех е не в моментните неистови и зрелищни усилия, а в ежедневното повторение на малките усилия. Водата, която капка по капка пада върху камъка, накрая го издълбава. При това капката е тъй нежна, а камъкът - тъй твърд! Не прекъсвайте дори и за един ден своите усилия, защото тайната на успеха е в непреривността, в постоянството. Ако се спрете, рискувате да загубите и това, което вече сте придобили, защото материята притежава огромна съпротивителна сила и стремежът й е винаги да се възвръща към първоначалната си инертност. Трябва непреривно да работите за нейното повдигане, а след това да я задържите на нивото, на което вие самите желаете да се издигнете, за да построите там своя Дом.

Искате ли да бъдете живи? Поддържайте в себе си възможно най-дълго потребността да вървите напред. Толкова много сили, дремещи във вас, очакват да бъдат пробудени! Но вместо да ги събудите, вие продължавате да ги приспивате. Срещаме хора на по 50, 60години, а дори и по-млади, които изглеждат вече като мъртъвци в гроба. Да, дори се вижда надгробният камък, на който е написано: „Тук почива... еди-кой си“. Защо?... Дори да сте уморени, дори старостта да наближава, трябва да си кажете, че винаги има още нещо, което бихте могли да разберете, нещо, което да предприемете, и никога не се примирявайте с летаргията, със застоя. Дори парализиран, дори умиращ, човек все още има какво да свърши... Би могъл поне да благодари на Небето.

Направете така, че стигнали до края на живота си, да бъдете все така млади, защото сте разбрали какво всъщност представлява Животът: постоянна промяна, трансформация, приспособяване. Според Науката за Посвещението няма млади и стари, а само същества, които имат задачата да работят върху себе си. Никой не бива да казва: „Ех, годините минаха, вече съм стар“. Този, който мисли да оправдае своето бездействие с възрастта си, намалява броя на дните, на които му остава да се радва. Повтаряйки: „Остарявам... стар съм вече... оставете ме на мира“, той създава вътре в себе си образа на старостта, а този образ въздейства твърде отрицателно както на психичното, така и на физическото му състояние. Напротив, нека да се концентрира върху младостта и да си каже: „Ах, колко е прекрасно да си млад!“ - и така вътрешно човек ще се чувства все по-подвижен, гъвкав и отворен към Живота. Това именно е младостта, истинската младост. С годините физическото тяло, разбира се, губи от своята енергичност и издръжливост. Но дори и в мига на смъртта, един поглед, една усмивка могат все още да носят изражението на младостта.

И така: След като сте поели по Божествения Път, не бива да се спирате. Докато вървите постоянно напред, вие отблъсквате вътрешните си неприятели и независимо от събитията, оставате господари на съдбата си.