Учителя Омраам: Истината се проявява в нашия живот в степента, в която Любовта и Мъдростта живеят и се проявяват в нас

„Аз за това се родих и за това дойдох на този свят - да свидетелствам Истината“ - казал Христос на Пилат, който Го разпитвал. „Всякой, който е от Истината, слуша гласа Ми.“ „Що е Истина?“ - попитал Пилат. Ала Христос не му отговорил. (Йоан 18:37 – 38) Защо? В последния Си разговор със Своите ученици, Христос им казал: „Много още имам да ви река, но не можете да понесете. А кога дойде Утешителят, Духът на Истината, ще ви настави на всяка Истина“.

Колко хора очакват и се надяват, че ще срещнат един ден някой Посветен, който ще им разкрие Истината! Те дори си представят тази сцена по един много зрелищен начин: със светкавици и гръмотевици, а стените треперят и един свръхестествен Глас им проговаря. Само за няколко секунди те ще бъдат напълно преобразени и ще поемат решително по Пътя на Доброто. Ох, де да беше толкова лесно! Истинските Посветени никога не извършват зрелищни разкрития, защото знаят не само колко е трудно да се даде Откровение за Истината, но още и че малцина искат да Я чуят. И дори тези, които искат, рядко имат силата да Я понесат.

Истината не е като хапче, което да поднесете на някого с думите: „Вземи, глътни го“ - нито пък магическа формула, която мигновено ще преобрази разбирането му за нещата. Разбира се, един Посветен винаги разкрива Истината, но трябва първо да изнесе правилата и методите, които дават на човека възможност да извърши една огромна работа върху себе си, защото именно благодарение на тази подготвителна работа ще може да достигне до Истината и да получи достъп до Нея. В противен случай, какво става? Най напред, има хора, които, каквото и да им се каже, не са способни да разберат - а това е изгубено време за Посветения. После, има и други, които разбират накриво и които несъзнателно си служат с тази Истина, за да вредят на другите и на самите себе си. И накрая, има и трети, които не приемат Истината, защото Тя ги смущава, обърква и разбалансира: Тя върви срещу онова, което те считат за свой интерес.

В други пасажи на Евангелията, Христос е споменал трудностите, които среща онзи, който иска да носи Истината на хората. В притчата за сеятеля например: „Ето, излезе сеятелят да сее. И когато сеяше, едно падна край пътя; и дойдоха птиците небесни и озобаха го. Друго падна на каменисто място, дето нямаше много пръст, и заскоро изникна, защото нямаше дълбина от земя) но когато изгрея Слънцето, припърли се, и понеже нямаше корен, изсъхна. И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод. И друго падна на добрата земя, и даваше плод... Който има уши да слуша, нека слуша... Сеятелят Словото сее. А посеяното край пътя са тези, в които се сее Словото, но при които, като чуят, тутакси идва Сатана и отнема Словото, всеяно в сърцата им. Подобно и на каменистите места, посеяното са тези, които, като чуят Словото, тутакси с радост го приимат - нямат обаче корен в себе си, но привременни са: после, като настане скръб или гонение за Словото, тутакси се съблазняват. И в трънете посеяното са тези, които слушат Словото - и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават Словото, и безплодно бива. А на добрата земя посеяното са тези, които слушат Словото - и приимат, и дават плод“. (Марко 4:3-20)

Впрочем Христос е казал още и следното: „Не давайте осветено нещо на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат, та ви разкъсат“. (Матея 7:6)

Тези бисери - това са Истините, които хората още не са готови да приемат. Ако им ги разкриете, не само че няма да ги оценят, но и ще дойдат да се нахвърлят върху вас. Какво си представят хората - че е достатъчно един Посветен да дойде да изрече Истината пред тях, за да Я приемат? Историята непрестанно ни предоставя случаи, в които онзи, който се е осмелил да изнесе Истината, е бил заплашван, измъчван, изтезаван, разпъван на кръст. А освен това, вярвате ли, че ако Христос беше отговорил на въпроса на Пилат „Що е Истина?“, това щеше да го разубеди в намерението му да позволи Христос да бъде обвинен и осъден? Със сигурност - не, защото Пилат не е бил готов да приеме Истината.

Следователно не бива да се учудваме, че Христос, Който е останал само три години със Своите ученици, давайки им Своето Учение и вършейки пред тях чудеса, им е казал в Своя последен разговор с тях: „Много още имам да ви река, но сега не можете да носите...“. Това доказва, че през цялото време, през което е останал с тях, Той само ги е подготвял да приемат в себе си Духа на Истината.

Но да се спрем за момент на последната част от думите на Христос: „А кога дойде Утешителят, Духът на Истината, ще ви настави на всяка Истина“. В този стих има една важна идея - забелязали ли сте я? Идеята е, че за да намерим Истината, трябва да бъдем наставлявани, водени - но водени, очевидно, от Духове, стоящи по-високо от нас, за да могат те да ни предават своя опит и да ни свържат с Истината, с Христа, със самия Бог. Истинското ръководство, истинското познание, истинският опит идват от Горе. Още от Сътворението на света, Посветените, Великите Учители си предават един на друг винаги едно и също Познание: те учат, че от атома до Архангелите, та чак до самия Бог, животът е една непреривна Йерахия от свързани помежду си същества, всяко от които съставлява една частица от този огромен, необятен жив организъм, който е Вселената. Ние всички сме включени някъде там, в тази стълба от същества, и имаме свое място в нея. Над и под нас се намират същества, с които сме свързани. Независимо дали искаме, или не, тази връзка съществува - но от съществена, изключителна важност е постоянно да я съзнаваме и да работим върху това да влизаме в съприкосновение със Съществата над нас, които винаги ни водят нагоре, към Върха.

Този, който вярва, че може да се ограничи само в рамките на своя личен опит, без да се свързва с йерархията от Духове на Светлината, ще си остане беден откъм истинно Познание. И обратното: онзи, който черпи от библиотеките на Духа, ще стане много богат. Истините, които ще ни спасят, са Истини, които други ни оставят в наследство. Ако нямахме приятели Горе, които да ни пращат дарове от своите духовни богатства, бихме били изгубени. Това е и смисълът на тези думи на Христос. Само че Истината ни се разкрива единствено пропорционално на Любовта, която имаме към тези Същества от Светлина. Ако не ги обичаме, никога няма да ги разберем - и Истината няма да дойде да се всели и да живее в нас. Истината се проявява в нашия живот именно в степента, в която Любовта и Мъдростта живеят и се проявяват в нас.

Кой е Духът на Истината? Всъщност има Седем Духове, намиращи се пред Престола на Бога. Това са Духовете на Седемте Светлини:

Това са Седемте Духове на Божествените Добродетели. Когато Духът на Истината е слязъл в духовното тяло на учениците, именно Той е вършел в тях и чрез тях чудеса, изпъждайки бесове, изцелявайки болни и възкресявайки умрели.

Ала това обещание, което Христос е дал на Своите ученици, го е дал също и на нас. Ето защо, ако искаме да сме озарени, просветлени и силни, трябва да отправим молба към Господа: „Боже мой, досега съм искал да ме направиш независим, вярвайки, че по този начин бих станал силен, богат и могъщ. Ала осъзнавам, че е тъкмо обратното: сега съм изнемощял, осиромашал. От сега нататък вече не искам да съм независим:
 

На иврит, в Кабала, Духът на Истината се нарича Руах Ха-Емет. За да влезете във връзка с Него, можете всеки ден да се концентрирате върху синята светлина. Представяйте си нейните лъчи около себе си, как ви обгръщат, почувствайте как ви проникват и изпълват, как протичат и струят през вас. Малко по малко, ще започнете да изпитвате едно изключително усещане за Мир, за Покой - защото Мирът, Покоят също са свързани със синия цвят. В Лоното на този дълбинен Покой, страстите биват забравени и отпадат, вие се освобождавате от своите предразсъдъци, от своите пристрастия, и нещата ви изглеждат по-ясни. Именно така вървите напред в Пътя на Истината.

Колкото вярата ви в могъщата сила на цветните лъчи расте, толкова по-добри резултати ще постигате. Самият аз съм практикувал години наред тази Наука за цветовете и съм разбрал, че познаването на различните лъчи и тяхното приложение е едно Висше Познание. Един ден всички ще са принудени да насочат своето внимание натам и да изучават по-задълбочено тази Наука за Светлината и цветните лъчи, която е била Науката на Древните Йерофанти. Това е била също и Науката на Христа. Светът е сътворен чрез Светлината, чрез Виделината (Битие 1:3), и именно чрез Светлината човек може също да стане творец. Дори да трябваше всички науки да изчезнат един ден, би останала Науката за Светлината и цветните лъчи, които са Добродетелите на Светлината. Ето защо, работете също и върху жълтите лъчи на Мъдростта и червените лъчи на Любовта, за да привлечете в себе си сините лъчи на Истината.

Учителя Омраам - Михаил Иванов

Вижте още: 

Елеазар Хараш: Учителя, Брат Михаил Омраам и Старците (непубликувани ръкописи)

Кое е съкровеното Слово, което Учителя Беинса Дуно споделя с Брат Михаил-Омраам преди външната раздяла?

Брат Михаил - Омраам: Аз съм и си оставам ученик на Учителя Дънов

Какво е Бездната? ( Откровение от Брат Михаил - Омраам и мигове от потаен разговор с Учителя Беинса Дуно)