Учителя: Няма по-лакоми хора от китайците. Защо са дадени болестите?

Няма по-лакоми хора от китайците. Един американец разправя, че бил поканен на гости от един китайски мандарин и 40 вида яденета трябвало да опита. Поднесли му и от всичките трябвало да опита. Две седмици след това боледувал. Питам: какви ще бъдат тия 40 вида яденета? Някой път може да има някоя котка, някой път може да има месце от куче, от конско месо, всичко туй сготвено, и много други яденета. Европейци, които отиват в Китай със своите кучета, често изчезват кучетата.

В китаеца физическият живот е силно развит, достъпен е предметният ум. Възможностите в миналото, които са се дали, не е използувал тия възможности, не е могъл да се подигне и културата дошла до известно място. Казва: „По-нагоре тази работа не е заради мене.“ Отказал се.

Когато жълтите са се отказали от своето предназначение, дойдоха белите да продължат културата. Понеже и белите са достигнали до едно място, че по-нагоре не отиват, има една друга раса, която ще дойде. Наричат я Шестата раса. Шестата раса ще се отличава по това, че никога няма да пожълтява. Един човек от бялата раса може да пожълтее, когато заболее. В Шестата раса жълтина няма да има.

Сега, жълтият цвят е хубав, но той се явява във физическия свят. Като се разболее, не може да издържи. Защо му са дадени болестите? Болестите са чужди вещества, които заставят човека да мисли.

Една болест не е нищо друго, освен връзка с един по-низш живот. Ако си умен, всички тия низши същества може да ги хванеш и да ги туриш на работа. Сега като не може да им дадеш работа, те те измъчват. Казват: „Как ще им дадем работа?“ Грамадни сили имате. Няма нещо в природата, което човек да не може да го подчини.

Китайски менте ваксини срещу АЧС заплашват света с мутация на нов вирус, много по-опасен от Covid19

Ако приемем една храна и нямаме любов към тази храна, тя не може да ни бъде полезна. Храна, която с любов влиза в тебе, тя те ползува. Казвате: „Де ще намерим тази храна, която обичаме при тия условия?“

Един анекдот ще ви кажа. Отива една българка при един свещеник да се изповяда, преди Великден било. Казва, че стомахът ѝ е разстроен. Свещеникъг ѝ позволил да вземе малко дървено масло. Казва, че не е грешно да се яде дървено масло. Тя, бедна жена, нямала пари да си купи. Мислила какво да направи. Къде да намери дървено масло? Тя имала свинска мас, стопила маста, направила една дървена цев и прекарала маста през дървената цев и станала дървено масло. Започнала да си готви от нея и после казва на свещеника: „Откак започнах да ям дървеното масло, много добре ми върви.“ Свещеникът не знаел. Тя благодарила на свещеника. Тази жена знание имала да превърне свинската мас в дървено масло. 

Та, казвам: За бъдеще, като дойдат хората, за яденето няма да бързат. Ще бъдат в размишление, да се помолят, да попитат Господа да ядат ли тази храна или да не ядат. Ако е позволено, в тях ще се отвори разположение. 

Сега ви навеждам да мислите. Всички вие сте градинари. За външния свят не ви държат отговорни. Каквото има във външния свят, то си остава във външния свят. Но онова, което вие правите в себе си, за всичко туй ви държат отговорни. Онова, което сте сложили във вашето тяло, вие сте отговорни заради него. Онова, което сте наслоили във вашето сърце, вие сте отговорни заради него. И онова, което сте наслоили във вашия ум, вие сте отговорни заради него. Външният свят служи само като справочна книга. Каквото е наредено, е за света. Онова, което нареждаме в себе си, е за хиляди поколения. Вие казвате: вашите чувства, добрината, която имате. Не могат да бъдат вашите чувства здрави, ако не сте добри.

Сега не говорим само за един живот от 20, 30 или 120 години, говорим за поколения 10, 15, 100, 200, 500 поколения не могат да бъдат здрави, ако не са живели с добри чувства. Ако разгледате дробовете на един човек, който е здрав, знаеш каква красота има? Много красиви са дробовете, много красив е мозъкът. Един мозък, който мисли хубаво, на един човек добре организиран, съвсем другояче е устроен. Сегашните хора много повърхностно гледат, само някои неща отгоре.

Та, казвам: Ние имаме една задача – да оправим погрешките на миналото.


Избрани акценти из 24-та лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941–1942 г.), държана от Учителя Беинса Дуно на 11- Март 1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.