Учителя: Новата култура изисква светещи жени със светли умове, широки сърца и диамантена воля

„Новата култура изисква жени, не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени, жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля. Духът работи сега в жените, затова те са повече религиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте, където стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика – всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира – и наука, и религия, и музика, и поезия, и изкуство – почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Отнемете ли жената, перото му престава да пише.  В умовете на всички хора стои жената. Тя е любовта, тя е тяхната идея. Аз не разглеждам жената като външна, физическа форма, но като жива идея“, казва Учителя Петър Дънов за жената на новото време.
Срещаме се  с Галя Герасимова, от общество „Бяло братство“, за да ни разкаже за сестрите от братството – ученичките около Учителя Петър Дънов, които са впечатлявали със своя живот, отдаден на светлината. 

„Учителя казва, че жената единствено може да спаси света. Във времето на Учителя в братството е имало представители на всички слоеве на обществото, с различно образование и социална нагласа. Не са били малко случаите, когато семействата на някои от братята и сестрите са били категорично против избрания от тях път, защото и тогава част от хората са го смятали за нещо много страшно и опасно. Когато са питали Учителя какво да правят, той им отвръщал да са спокойни и търпеливи, да не се опитват да убеждават и проповядват, казвал им е, че като чистят себе си, чистят и близките си, защото ние сме скачени съдове, а още по-лесно е със семейството“. Аз самата се запознах с идеите на Учителя малко преди 1989 г, във времето преди демократичните промени, когато беседите на Учителя се разпространяваха от ръка на ръка. Една от първите книжки, която прочетох беше малък сборник с три беседи „Новата Ева”, в които темата беше най-вече за ролята на жената. По онова време работех в киното и повечето от приятелите и колегите ми имаха доста цветущ език, а аз разбира се не правех изключение и също се изразявах пикантно. Когато прочетох тази малка книжка, осъзнах дни по-късно, че съм променила начина си на говорене. За мен беше смайващ ефекта, дотогава не се бях замисляла за силата на посланието. Беше силно преживяване. В словото на Учителя има много мекота и нежност.

Идеята на цялото му учение е да свикнем с мисълта, че всяка дума, всяка мисъл имат силата на физическото действие.Това е задача за нас, българите, защото сме малко грубички. Добре ще е да възпитаваме в себе си повечко финес, добра обхода, нежност. Цялото учение е пропито от това – да си внимателен към микроскопичните неща, да осъзнаеш животворната сила на всяко цветенце, на всяка животинка и мушичка“, изтъква Галя Герасимова.

Ето какво разказва тя за някои от най-близките ученички до Учителя.

Стенографките – светиците на братството

Савка Керемедчиева (1901-1945), Паша Теодорова (1888-1972) и Елена Андреева (1899-1990). Целият им живот след като се събират при Учителя да стенографират беседите и лекциите е преминал в работа и отдаденост на тази идея, в разбирателство и топлина. Те стенографират всичко, което той говори в беседите си от 1921 г. „Те са светиците на братството и са направили така, че да се съхрани това, което в момента имаме от словото на Учителя. Работили са са в една дървена къщичка като от приказките – извита, с повече светлина, наричали са я „Парахода”. Никога тези три жени не са си казали лоша дума. Никога.  Живели са в изключителна скромност, точно както и Учителя, и са помагали на много, много хора. Всъщност животът на всяка една от тях е уникален.

Савка Кремедчиева е с германски произход, била е четиригодишна, когато Учителя за първи път гостува у тях. На 12 години отива, за да заяви желанието си да учи при него.

До края на живота си тя е с молива и тефтерчето, записва и стенографира, учи и прилага. Завършва фиология и педагогика в Софийски университет, но истинската Школа на живота й е на Изгрева. Савка е винаги близо до Учителя и често му задава въпроси, отговорите, тя стенографира. Понякога той й диктува, друг път записва разговори и така Савка оформя книгата „Свещени думи на Учителя. Привет към ученика“.  Когато на Петровден я поднася на Учителя, той не я приема. По-късно Савка осмисля това мъчително свое преживяване като един от тежките изпити по пътя й на ученик в Школата. Години по-късно тя разбира, че го е направил, за да не се възгордее, да не развие тщеславие, защото всеки е искал да бъде до Учителя, а тя винаги е била до него. През 1938 г., по инициатива на един от учениците на Изгрева, излиза от печат същата тази книга и Учителя приема с голяма радост. В идеите и в учението свободата е един от важните принципи, Учителя не е настоявал никога и не е насилвал никого за нищо. Той е оставял хората да се проявяват такива, каквито са, като разбира се, е работил със съзнанието им, но към Савка Учителя е бил по-строг и взискателен. Тя винаги е била изключително скромна и като поведение, и като облекло. Давал й е специални задачи, лекувала се е с молитва на всеки час, работила е със Завета на цветните лъчи, изпраща я в Латвия, за да разпространява там идеите на Братството. Савка е образ на най-вътрешния ученик. Била е изключително дисциплинирана, което е характерно за германския й  произход.

Елена Андреева – друга легенда за нас.

От 1921 неотлъчно е до Учителя, стенографира, шие палатките за Рила, помага в кухнята, скромна и отзивчива. Заминава си от този свят на 3 март, 1990 г. и до последния си ден работи и дешифрира беседите, лекциите, разговорите с Учителя. В спомените си споделя: „Ние трите бяхме с различни характери, от различна обществена среда, пък дори и народностно различни, но въпреки това ние живеехме хармонично. Учителя често идваше при нас. Той поддържаше духа и на трите ни с внимание и грижа. Към всяка от нас имаше различно отношение, но беше еднакво отзивчив към нуждите ни. Животът ни в „Парахода” беше интензивен. Във всяка от нас имаше усърдие, старание, всяка от нас се стремеше да прояви най-доброто от себе си.”

За Паша Теодорова съм слушала най-много, защото е била много близка на семейството на моя съпруг Андрей.

Той ми е разказвал, че когато е бил малък е виждал около главата на Паша светлина и я наричал „светещата леля”. Учителя избира Паша да оформя и редактира беседите му. Тя ги е подготвяла за печат. Била е изключителна жена, с ерудиция и финес. Въобще всички, които познавам, които са били около Учителя, сякаш бяха минали през някаква специфична радиация – те светеха, лицата им излъчваха особена мекота и светлина. Това, с което са се занимавали, им е било достатъчно – един живот отдаден на светлината“.

Йорданка Жекова – на нея дава житния режим

Йорданка е жената, която е помагала на Учителя в неговото домакинство. Била е обикновена, мъничка, нежна. Именно на нея Учителя дава житния режим. Той не е описан в никоя беседа, нито е споменаван в разговорите, записани от брат Боян Боев. Сестра Йорданка  Жекова е единствената, която е била запозната с този житен режим. През 1953 година Учителя й се явява насън като видение и й разрешава да даде режима на Братството. Учителя събира Йорданка и нейния съпруг Иван Жеков, който е бил ветеринарен лекар, завършил в Италия и много отдаден на работата си. Повечето от снимките на Учителя дължим на него, тъй като той е бил и фотограф. А Йорданка е била като пчеличка, нежна, скромна и винаги много работлива.

Ганка Бончева – грижи се за ягодовата градина

„Нейната история е много интересна. Тя като момиче решава да дойде при Учителя и отива в гората да пости. Представете си какво съзнание е имало едно дете? Била е в гората със съзнанието, че трябва да се пречисти, за да дойде при Учителя. Била е обикновено селско момиче, което е помагало на някои братя и сестри на чичо Николай Дойнов – астрологът и на неговото семейство, грижила се е и за ягодовата градина на Изгрева. Впоследствие целият й живот е минал по планините. Тя беше легенда. Името й беше едно с хижата на Черни връх. Беше много сърцата и жизнелюбива. Ходеше пеша от Черни връх до Седемте езера. Има безкрайни истории. Веднъж ни разказа една смешна история с контрольор в трамвая, на когото казала, че е пенсионерка, а той й отвърнал: „Хей момче, не се шегувай!” Като му показала личната си карта и разбрал, че е на 90 години, се шашнал. Тя ходеше с дънки, риза, яке и шапка с козирка. Беше слабичка, дребничка, късо подстригана. Беше невероятен колорит. 

Катя Грива – преподава й Паневритмията

Катя Грива е една шармантна личност. Племенникът й Андрей Грива е моят съпруг. Неговият дядо, тоест – нейният баща, е бил полковник от царската армия. Имал три деца. Катя имала уникален глас и завършила в „Санта Чечилия“ в Италия. Когато завършва випускът й, пее пред папата. Била е подготвяна за оперна кариера, но когато се прибира в България, в родния си Пловдив, точно тогава започва кампанията срещу Учителя и разхвърлят позиви навсякъде за това колко е опасно учението му. Тя и сестра й прочитат там един цитат от Учителя и решават да отидат при него да го видят. Катя всъщност е била голям каприз – елегантна, нежна, фина, когато ходила по магазините, само показвала какво иска и адютантът на баща й е тичал с чантите след нея. И това изтънчено същество се среща с Учителя и това преобръща живота й. Междувременно се случва така, че нейният по-малък брат Димитър  (бащата на Андрей Грива) за една седмица едва не загива три пъти – парче тухла минава на милиметър от главата му, избухва бомба в зала, където е бил, последният път негов приятел без да иска, го прострелва в главата и го закарват в болница, а шансовете му за живот са нищожни. Когато Катя разбира, отива веднага при Учителя и измолва живота му. През нощта след операцията Димитър видял как един човек минал през него, след което се изпотил толкова, че чак дюшека бил мокър и на сутринта започнал да се възстановява. На следващата година, когато идва да учи в Консерваторията и сестра му го завела при Учителя, той възкликва: „Ама това е човекът, който мина през мен!“. Така и тримата остават при Учителя. Тогава старият полковник пристига, за да види кой е този, дето му е взел децата. Разговаря с Учителя на четири очи. След което баща им оставя писмо, че ги поверява на него и че може да командва армии и дивизии, но предпочита децата му да бъдат свободни. Учителя взел писмото и казал: „С това баща ви ви освободи от родовата ви карма!“.
Катя Грива е една от сестрите, на които Учителя е показвал упражненията от Паневритмията, а тя е обучавала братята и сестрите. Разказвала е с какъв финес той е изпълнявал всеки детайл. 

Мара Белчева: Учителя лекува тялото чрез духа

Най-красивите думи, които са написани за Учителя, са от Мара Белчева. Родена е в Севлиево. Учи в Търново и Виена. Учителка в Русе и в София. Поетеса и преводачка. „Когато Учителя говори, струва ти се, че той е седнал до морето, гребе от него и налива в съдинките на своите слушатели според големината им. И чувствуваш, че това обилие не може никога да свърши“, пише поетесата. Когато говори Той – старецът изчезва, и ти забравяш скръб, неволя, страдания, смърт. Едва няколко минути, откакто е заговорил, и вече се носиш – отвъд пространството и времето – в най-светлите сфери на душата си.Няколко ученици го придружават до скромното му жилище с приказливата градинка, на чиято гръд аленеят рози и кошери пчели.

Жени, мъже, млади, стари, бедни, богати, здрави, болни – ученици от всички слоеве на обществото – влизат и излизат от дома му през всяко време на деня. Едни само до прага стигат и мълком получават своя отговор – връщат се доволни. Други с търпение дочакват своя ред и седнат при него, забравят защо са дошли, оставили далеч зад себе си дребнавите въпроси и грижи, заслушани тука в други мир. Учителя лекува тялото чрез духа. Той препоръчва най-много утринните лъчи и вегетарианската храна“.