Търси

Учителя: Когато свещта се запали, тя не се хвали - тя си гори и нищо не казва

Още по темата ...
Петър Димков: Благият Учител ми говореше с любов

Петър Димков: Благият Учител ми говореше с любов. Тихия Му глас беше като небесна музика...

Виж повече
Учителя Беинса Дуно

Учителя Беинса Дуно: Всяко бързо постижение не води към добър край

Виж повече
Сава Калименов

Сава Калименов: Словото на Учителя е най-високото откровение

Виж повече
13.08.2024 г.
1039
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Учителя Беинса Дуно:
Когато свещта се запали, тя не се хвали - тя си гори и нищо не казва.
 Тя не се хвали със своята си светлина, но гори само. А каквото ти придобиваш от тази светлина, то ще те ползува. Сега вие сте в един свят на светлината. Ако тази светлина във вас изгасне, с какво ще привлечете хората? Без светлина никаква придобивка в света не може да се постигне. Без тази светлина човек не може да бъде здрав, не може да придобие никакво знание, не може да има никакво щастие, не може да има никакво постижение. Чрез светлината, която излиза от външната страна на Божията любов, всичко е постижимо. Ние трябва да придобием всичко чрез светлината на любовта, понеже сме призовани да бъдем служители на Великия космос.

С каквото и да се хвалите, всичко е чуждо. В това отношение вие приличате на онова магаре, което трябвало да пренесе златните кръстове и икони на една църква от едно място на друго. Така натоварено, то минало през главните улици на града. Които знаели какво носи, спирали се пред него с благоговение, кръстели се и отминавали. Магарето се възгордяло, вдигнало опашката си и започнало да реве от доволство. Господарят му го ударил няколко пъти с камшика си и казал: "Глупаво магаре, не мисли, че тази почит е за тебе. Хората се кланят на иконите и на кръстовете, с които си натоварено." И тъй, човек има сила и цена, докато добродетелите са в него. Щом изгуби добродетелите си, той играе роля на четвороного.

Елеазар Хараш:
Не можеш да хвалиш Достойния човек. Той е отвъд похвали и критики. Достойният човек е преодолял всяка двойственост. Той не е нито от този свят, нито от отвъдния. Той произлиза от Духа.

Не можеш да одобриш Достойния човек, той е над одобрението. То е все едно да одобряваш Слънцето. Слънцето не говори, то грее. Когато няма Слънце, Достойният сам свети в себе си. Ако се яви бедствие, Достойният го посреща с усмивка, защото той няма смърт в себе си. Понякога хората се възхищават на Достойния човек, но не го познават. Достойният човек първо е Дух, а после е човек. Достойният човек е свободен Дух. Той е изтъкан от Истината на Бога. Срещнеш ли Достоен човек в живота си, Бог те е посетил.

 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12