Търси

Учителя: В духовния свят са важни мотивите за действията. Съмнението е признак на невежество

Още по темата ...
Елеазар

Елеазар: Днес всяко слово трябва да бъде разбрано с ново съзнание, защото в традицията словото се превръща в застой

Виж повече
Веселин Орешков пробуждане

Веселин Орешков: Днес светът има спешна нужда от пробуждане на съзнанието (ЛЕКЦИЯ - пълен текст)

Виж повече
Учителя

Учителя: Българите и останалите славяни трябва да се съединят. Славянството има благоволението на Небето

Виж повече
07.12.2022 г.
5156
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
В духовния свят са важни мотивите за действията. Например някой ви открадне пари – туй в духовния свят се смята за добро, а някога, като ви дадат пари, това може да се смята за зло – в зависимост от резултата на сторената постъпка. Но има известни престъпления, за които и в духовния свят няма прошка - това са моралните престъпления. Морално престъпление е, ако убедите някого, че няма Бог. С това вие потопявате душата му в мрак, от който тя не може да излезе; лишавате го от най-великото благо в живота.

Когато покварите сърцето, волята и ума на човека, това са също морални престъпления. В духовния свят наказват много строго за такива престъпления.

Най-важното от всичко е да имаме един приятел, когото да обичаме. Кой е този приятел? – Той е Христос. Онзи, който не лъже никога, наричам Христос, а онзи, който лъже и в стремежите, и в чувствата, и в силата, той е антихрист. Онзи, у когото стремежът в сърцето е правилен, чувствата в душата правилни, и силата в ума е правилна, той е Христос. В любовта не се допуща абсолютно никаква лъжа. И онзи, който би се опитал да оскверни тази любов, той носи проклятието, приема кармически нещастие. Какво става с човек, който лъже? Той изгубва доверието на окръжаващите, които го изолират от средата си. Който лъже, на него Духът не може да слезе. Всеки, който лъже, не може да види Бога. Ако искаш да Го видиш, освободи се от лъжата. 

Който разбира окултната наука, той може да чете по човешкото лице като по книга. Който лъже, има едни признаци, а истинолюбивият – други. Лъжата може да бъде съзнателна и несъзнателна. Освен това лъжата може да бъде по отношение на хората, а може да бъде и по отношение на природата. Който лъже хората, хората го наказват. Който лъже природата, природата го наказва.

Ние говорим за баласта на човешкото съзнание, който го обременява. – Какво представлява той? – Отрицателните чувства и мисли. Значи съмнението, подозрението, ревността, недоволството са излишен баласт в съзнанието. Този баласт се създава благодарение на желанието на човека да стане велик, силен, всички да му се кланят. Съмнението е признак на невежество.

Съмнението разединява хората, Любовта ги обединява. Ако хората нямат доверие един в друг, ако не се обичат, нищо не могат да добият. Без Любов вярата не може да се прояви. Без любов и надеждата не може да се прояви, никаква добродетел, в света нищо не може да се прояви без любов. Любовта е първата врата, която се отваря, и всичките божествени блага потичат вътре. Съмнението неизбежно ще дойде, но трябва да остане отвън. Не приемай съмнението вътре в себе си. Приемеш ли го, то трябва да стане вяра.

Друга опасност, която се среща в окултните школи, е следната: между учениците се заражда състезание. Хубаво нещо е състезанието – човек се учи да расте. Всяка школа има желание да даде свобода на ученика. Но в това стремление да освободим себе си ние ограничаваме другите.

Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно – Божественото никога не се коригира. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от класа. Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците, и двете страни се отстраняват от класа. 

Вие влизате в Божествената школа, дето светлината е толкова голяма, че и най-малкият недостатък изпъква силно. Като види своите недостатъци, човек може да се попари. Ученикът трябва да се прости с тщеславието си, не изведнъж, но постепенно. Докато е в школата, ще влиза без тщеславието, ще го остави навън, като в гардероб, и ще плати за него. Щом излезе от школата, ще го вземе със себе си. За света то е потребно, но в школата е абсолютно ненужно. И между учениците често се проявява тщеславието. Някой запитва, успял ли е в учението си, докъде е достигнал и т.н. Това е чисто тщеславие.

Една от първите задачи на ученика е да изучава своя живот, да дойде до познаване на своите добри и лоши черти. За да стане истински ученик, той трябва да се освободи от всички слабости. Запример, между учениците често се явява вътрешна, скрита завист. Докато не се справи с нея, ученикът не е проникнал още в новия живот. Забележи ли това отрицателно чувство в себе си, той трябва да търси метод, как да се справи с неговата енергия, да го превърне в положително чувство. Завистта е опасно чувство, защото в него няма даже микроскопическа светлинка или радост.

Питам как се ражда злото между учениците на една школа - злото между учениците се ражда тогава, когато някой от тях пожелае да бъде господар, да разполага със Знанието на другите; злото се ражда и тогава, когато някой от учениците иска да се наложи на другите: той има някаква идея в себе си и желае всички да приемат тази негова идея; или някой има известен навик в характера си, известни сили, които непременно иска да прокара между другите. Обаче ученикът трябва да знае, че в Природата съществува закон, който регулира действията, проявите на всички живи същества; за всяка сила тя е поставила граници, предели, до които той може да се развива най-много - дойде ли до тази граница, настъпват вече обратни действия. Докато не знаят вашите вътрешни, интимни намерения за нещо, хората са склонни да ви слушат, да ви се подчиняват; когато узнаят целта, намеренията ви, те веднага започват да ви се противопоставят, да ви противодействат - това противодействие се явява по силата на закона за самозапазването, за запазване на свободата си.

Между учениците на Бялото Братство не се позволяват похвали с цел да придобием тези хора на своя страна: „Ти си способен, ти си отличен, ти си добър!“...

Като ученици, от вас се иска точност – бъдете точни в изпълнението на обещанията си, в реализирането на вашите идеи. Между учениците често се срещат такива със своен­рав­ни, упорити характери. Помнете: Природата троши главите, краката, ръцете на упоритите, на своенравните хора. Ако не внимавате, и вашите глави ще строши. Тя не отстъпва пред никого. Щом сте дошли на Земята, вие трябва абсолютно да спазвате реда и порядъка в Природата. Тя е безпощадна по отношение на ония, които не изпълняват нейните закони. Същевременно Природата е абсолютно справедлива: преди да приложи законите си по отношение на даден човек, тя ще го предупреди три пъти и след като направи това, тогава само ще приложи законите си.

Всеки един ученик е правило за другите. Едно е важно да знае ученикът: всяка негова постъпка се хроникира; след всеки ученик вървят детективи от Бялата и от Черната ложа, които всичко записват: първите хроники- рат добрите мисли, чувства и постъпки на ученика, а вторите - лошите; и едните, и другите ще използват намясто вашите постъпки. Като хроникират лошите ви постъпки, детективите на Черната ложа изучават характера ви, за да могат по най-лесен и незабелязан от вас път да ви привлекат на своя страна. И едната, и другата ложа имат желание да ви привлекат на своя страна, заради което ви убеждават, че пътят, който ви предлагат, е правият и най-добрият. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от ония връзки, които са го спъвали в миналото и които и до днес го спъват.

При свободно време искам всеки от вас да систематизира главните мисли от тази лекция, а после всеки да извади за себе си ония важни, основни мисли, които е разбрал най-добре и от които ще може да се ползва.

из беседи на Учителя Беинса Дуно
 

Препоръчани книги:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12