Търси

Учителя: Бог не е в бурята, съмнението, отмъщението, осъждането... Бог е в Тихия глас у човека. Той е в Тишината

Още по темата ...
Атон

Константин Дъновски и мистичната случка на път от Варна за Атон (РАЗКАЗ)

Виж повече
злото

Всяка държава, която става все по-материалистическа, все по-тъмна – тя ще привлича разрушението

Виж повече
28.09.2022 г.
2781
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Казваш: Войната не трябва да съществува. Ти не можеш да спреш войната – тя си има своето предназначение. Не можеш да спреш бурята. Ти не можеш да спреш революцията. Ти не можеш да спреш въртенето на земята около нейната ос и около слънцето, да се образуват ден и нощ, да се създават четирите годишни времена. Ти не можеш да спреш изгряването и залязването на слънцето. – Какво мога да направя тогава? – Ти можеш да заемеш известно положение и да се ползваш от благата на живота.

Бурята е буря за онези, които не любят Господа. Бурята, за онези, които Го любят, е най-тихото, най-приятното нещо, което може да те помилва, светлината за него е мека.

Силният вятър и бурята се предизвикват от неестествения живот на хората. Лошият живот на хората разваля времето, а добрият живот го изправя. От 45 години небето в България постепенно се изяснява, може да се сравни с италианското. Това е добър признак. Изобщо, човешката мисъл оказва влияние върху подобрението или развалянето на времето, и небето става ту по светло, ту се замъглява.

Преди години бях в Търново, дето правех научни изследвания. Един ден излязох в града и спрях погледа си на източната част, която водеше към едно близко село. Цялото небе беше мрачно, облачно. Селото беше също потънало в облаци. Само малка част от небето беше отворена и ясна. Казвам на приятеля си, който ме придружаваше: Погледни към селото, дето е светлата част на небето. Там живее един добър, праведен човек. – Познаваш ли го? – Не го познавам, но по светлината на небето съдя за неговата мисъл. Тя е пробила небето.– Наистина, има такъв човек в селото – отговори моят приятел. Цялото село го знае, обича и уважава. – Неговата мисъл е светла, затова си пробила път в облачното небе. Това показва, че той има връзка с разумния свят.

Какво представят скръбта и страданието? Това са облаци, които правят небето мъгливо и мрачно. Скръбта поставя човека на изпит, да приложи любовта си, да разсее облаците на небето. Ако не може да направи това, той е слаб човек. Говори за любов към Бога, а не може да изчисти небето от облаците. Това не е любов. Любовта побеждава всички мъчнотии. Следователно, като се натъкнеш на мъчнотии, не питай защо идат, но приложи любовта. Любовта събужда Божественото Начало в човека. Той е готов вече да се жертвува за Бога и за ближния си.

Светът няма да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня, но чрез Тихия глас. Бурята, огънят, това са методи, които се прилагат в низшите светове. Обаче, когато е необходимо да познаем Божествения свят, Божественото, тогава ще чуем тихия, мекия глас. Докато се интересувате от това, защо двама души се карат помежду си или изживяват някакво съмнение, вие сте в метода на бурята.

Когато Тихият глас проговори на човека, той ще разбере какво нещо е Божественото и какво – човешкото, и ще си каже:"Едно време живях в бурята, във ветровете като птица, но сега разбрах Великото.

Днес повечето хора гледат на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което имат повече страх от Него, отколкото любов. За тях Бог е в бурята, в земетресенията, в страданията. Те не Го търсят в себе си, но само отвън. Докато гледат така на Бога, те всякога остават далеч от Него. Приемете Бога първо в себе си, в своята душа, в своя ум и в своето сърце, като израз на велики мисли и чувства, като подтик на добри и възвишени дела. Оттам погледнете вън, на окръжаващата природа, и ще Го видите във всичко чисто и красиво: в небето, осеяно с безброй звезди и слънца, в чистите планински извори, в красивите цветя, в долини и планини. Вслушвайте се в гласа на пойните птички, в шумоленето на цветята, в тихия ветрец – навсякъде е Бог. Ще Го видите и вън, и вътре във вас, горе и долу, надясно и наляво. Няма кът в света, дето Бог да не присъства. Ставате ли от сън или лягате да спите, знайте, че животът има смисъл, защото всичко е изпълнено с Божието присъствие.

Само при това разбиране можете да четете 91-ви Псалом и да вярвате в истинността на думите, вложени в него. Там е казано: „Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближат“. (– 7-ми стих.) – Когато е писал този Псалом, Псалмопевецът е минавал през големи противоречия, в които опитал и познал силата на Бога. Щом дойде до това познаване, човек ще бъде свободен от тисящите, т.е. от хилядите мъчнотии, в които се намира. Когато се свърже с Бога и живее в единство с Него, той решава лесно мъчнотиите си. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго.“ (– 1-ви стих.) Защо е казано „под покрива“, а не „в дома“? Същата идея българинът би изразил с думите: „Който живее под сянката на Всевишнаго“. Под думата „сянка“ разбираме да имаш пари в някоя банка, или приятели, на които да разчиташ. Под думата „покрив“ се разбира да имаш някой да ти помага, да те защитава, да се подслониш под неговото крило. Псалмопевецът искал да предаде идеята, че човек трябва да уповава на Бога като на вечен, неизменен принцип и да Го пази свято в душата си, да не Го излага на поругание.

Дръжте в ума си свещената идея за Бога, че Той е неизменен, вечен, необятен и бди за живота на всички същества. 

из лекции на Учителя Беинса Дуно

Спонсори на Портал 12