Учителя Беинса Дуно съзнателно напуска Земята на този ден преди 77 години

Учителят Беинса Дуно завършва своят земен път на 27 декември 1944 година. Властта в България вече е взета от комунистите под маската на т.нар. Отечествен фронт. В разгара са репресии срещу българската интелигенция и срещу по-видните представители на досегашното монархическо управление. Тези, които са успели да напуснат страната, търсят късмета си в чужбина като емигранти. Останалите в родината са подложени на гонения и изправени пред т.нар. Народен съд. Народен съд, в чието съдържание няма нищо народно, а единствено произвол. Не са малко смъртните присъди, включително на Любомир Лулчев, а различни представители на интелигенцията и старата власт са разстреляни без съд и присъда.

Десетки хиляди достойни българи са преследвани, изтезавани и унижавани. Именно в това размирно време, Учителят решава да напусне този свят и заминаването му става и неговото трето посвещение.

На другият ден след неговата кончина на Изгрева, в братското селище пристига джип и от него слизат двама души от комунистическата Държавна сигурност. Техните началници все още не са узнали, че този велик посветен е минал в отвъдното и ги изпращат да го арестуват. Когато питат братята и сестрите къде е техният учител, те му посочват салона, където е изложено тялото му за поклонение. Ченгетата виждат какво се е случило и си тръгват с думите: “Изпревари ни!”

В последните дни на декември 1944 г. , Учителя на Бялото братство показва признаци на физическо неразположение. Очевидно не се чувства добре. Ляга в своята стаичка и не става нито за наряд, нито за беседа, нито за концерт. Когато пред вратата застава разтревожен брат, който иска да се посъветва с него за изключително важен въпрос, Учителя го отпраща с думите : “Кажете му, че концертът свърши”

Личният му лекар д-р Жеков го преглежда и не открива никакви симптоми на болест. Забележителният лечител на България Петър Димков също анализира състоянието му, чрез ирисова диагностика. И той не намира никакви причини за разстройство на организма. И все пак в ранните утринни часове на тази съдбоносна дата - 27 декември 1944 г., мировият учител Беинса Дуно напуска физическото си тяло и нашият свят на ограниченията и страданията. Защо?

Като старец и посветен от най-висок ранг, притежаващ свръх съзнание, той отлично е знаел каква съдба го очаква, ако попадне в ръцете на властимащите комунисти безбожници.

Преди 2000 години израилтяните поради невежество, неразпознаване на Месията в лицето на Христос и подведени от своите духовни водачи, подложиха Спасителят на разпятие. Неговата кръстна смърт им навлече толкова тежка карма, че по-малко от 40 години след нея, след смазването на юдейското въстание, римските легиони на Тит сриват до основи Йерусалим. Евреите са прогонени от обетованата земя Палестина и се скитат по цялата земя близо 2000 години.

Ако Учителят Беинса Дуно беше подложен на репресии от болшевишката власт и ако беше съден и осъден от нея, тогава българският народ щеше да си навлече карма съпоставима по тежест с тази на евреите причинили кончината на Божият син Христос - Учител на цялото проявено битие. Българин по рождение, Учителя не можеше да допусне това. Затова реши да си замине от тази земя преждевременно, без никакво заболяване, единствено заради своите последователи и сънародници. 

В този смисъл смъртта на Учителя Беинса Дуно е равносилна на саможертва, на духовен подвиг, нямаш равен на себе си. Тази негова саможертва за българския народ е достатъчно основание, той да получи своето трето посвещение.
Саможертвата е висша форма на служение пред олтара на Божественото. Целият жизнен път на този Духовен Учител е образец за саможертвено божествено служение, чието венец поставя раздялата му с неговото материално тяло на 27 декември 1944 г.

На мнозина съм говорил повече от 20-30 години и въпреки това очакват да дойде Христос на Земята да ги спаси. За да ви приемат в Школата, трябва да спазвате правилото: Не губи времето си! Това е надписът на първата врата, през която ще минете.

Казвате: "Какво да правим?" Казано е в Писанието : "Елате при Мене, Аз ще ви покажа вратата".

Учителя казва:
Душата умира, погинва, духът пада, но не умира. Душата има нужда от съживяване, духът има нужда от повдигане. Материалният свят и духовният свят са двата полюса в живота, слизане от духовния свят в материалния и качване от материалния свят в духовния. Това слизане и качване се повтаря вечно, защото такъв е неизменният закон за прогреса на човечеството, за неговото повдигане, за да добият хората прогресивна мисъл, т.е. да осъзнаят, че всичко, което Бог е създал, е добро. Накъсо, този закон се изразява със самопожертването, а към тази добродетел ни тика Любовта.

Без любов не може да има самопожертване, без самопожертване няма прогрес, няма прогресивна мисъл, няма просветление на ума. Ако живеем само в духовния свят, не ще имаме никакъв прогрес. Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно отношение. Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле. На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши. В духовния свят получаваме назначението си, работата, занятието - на материалния свят. Слизане и качване, това са живот и смърт, смърт и живот.
Обаче във всеки живот има смърт и във всяка смърт има живот.

Внимавайте, за да опазите вашите души, и ще ви помогне Христос.