Учителя Беинса Дуно: Физическият свят не съществува извън духовния и Божествения

Христос днес е прогресирал много. Едно време Той е бил по-слаб, отколкото е днес. На времето мнозина мислили, че Той е слаб, че не може да се бори, и затова могли да Го разпнат. Казвам: причината да бъде разпнат Христос не е Неговата слабост, друга е причината; обаче днес силата Му е толкова голяма, че няма дърво в света, на което могат да Го разпнат. При това, Христос не би дошъл вече на земята. Казвате: нали се говори, че Христос и днес е на земята? Питам: ако слънчевите лъчи влизат в къщата ви, можете ли да кажете, че слънцето ви е посетило? Ако слънчевата топлина сгрее тялото ви, това показва ли, че слънцето е влязло у вас? Ако мислите, че слънцето може да влезе в къщата ви, или в тялото ви, вие се самоизлъгвате. Следователно, когато казвате, че Бог е вътре у вас, това показва, че не разбирате правилно тази идея.

Никога Бог не може да бъде в човека вътре.

Духът на Бога може да бъде в човека, но Бог – никога! В човек, който има дяволска кожа, Бог никога не може да живее. Да се мисли, че Бог може да живее във физическото тяло на човека, това значи да се дава голямо значение и цена на физическия свят.

Физическият свят не съществува извън духовния и Божествения. Физическият свят, без другите два свята, е нищо друго, освен илюзия.

Казвам: без духовния и Божествения свят, физическият представя сапунени мехури, които всеки момент могат да изчезнат. Колко може да се разчита на такива сапунени мехури? Какво може да се направи с тях? Някои съвременни хора се домогват до идеи, подобни на сапунените мехури, и казват: ще реализираме тези идеи! Обаче, ципиците на тези идеи се пръскат и нищо не остава от тях. Следователно, физическият свят сам за себе си, без другите светове, не е реален.

Само в този свят не може да се живее. Въпреки това, хората се стремят да станат богати, щастливи, да живеят добре, именно на Земята. Право е тяхното желание. И Христос дойде на земята, именно, за това, да подобри живота на хората, да ги научи правилно да живеят, за да може Бог да се всели между тях. Христос искаше да направи връзка между физическия и Божествения свят. За тази цел човек трябва да обърне погледа си навътре, да подобри първо своя организъм, а с това заедно да подобри и живота си. Нека всеки прави опити в това отношение, да изпита силата си. 

Казано е в Писанието: „Които уповават на Господа, те ще възобновят силата си". Дойдат ли хората до това положение, те ще могат да се разбират помежду си. Който върви в новия път, той ще разбере смисъла на този стих. За тази цел съзнанието на хората трябва да бъде в движение, никакво прекъсване на съзнанието не трябва да става. Дойдат ли страдания или радости, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трябва да се благодари. За човек с будно съзнание, всичко това е привилегия. Тия неща представят условия за работа. Дойде ли у вас невежеството, сиромашията, заблуждението, или някакво незаконно желание, ще ги хванете внимателно, ще ги занесете у дома си, ще им дадете по една лопата и количка и ще ги впрегнете на работа, като им кажете: в моя дом има място за всякакъв вид работници.

Само, материалното богатство е безпредметно за нас. Първото нещо, което се иска от човека, е той да дойде до пробуждане на висшето съзнание в себе си, за да възстанови отношенията си към Първата Причина. Пробуди ли се това съзнание в него, той ще придобие в себе си новата радост, каквато никога не е чувствувал. Понякога, за кратко време само, човек изпитва такава радост, но щом се натъкне на някакво изпитание, той изгубва радостта си. Това се дължи на прекъсване връзката си с Първата Причина. Христос никога не скъса тази връзка. В най-тежкия момент на живота си, Той запази будно съзнание, запази връзката си с Бога и каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си". Кръв течеше от порите на Христа, но Той издържа, не скъса връзката си с Бога. Докато кръвта не започна да изтича от порите навън, прозорците и вратите на Божествения свят бяха затворени за Христа. Обаче, започна ли да излиза кръвта от порите Му, всички врати и прозорци на Божествения свят се отвориха за Христа, и Той беше приет от Бога. Ако и вашата кръв по същия начин не се пожертвува, никаква възвишена идея не може да се осъществи. Културата, знанието на съвременните хора се дължи на мъчениците за Христовото учение. Каквото те посадиха на времето си, то и до днес продължава да расте и да се развива. Сегашните хора само поливат. Които не са проливали кръвта си за Христовото учение, те днес я проливат за отечеството си. Все трябва да пролее човек кръвта си за нещо. Жалко е, ако той не може да пролее поне капка кръв за нещо възвишено и благородно.

из лекция на Учителя Беинса Дуно, изнесена на 12-и Юни 1927-а година.