Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Ето как разглежда същността на еволюцията Учителят Беинса Дуно: „Съвременната наука върви по нов път. Източните народи, които представляват инволюционния период на човечеството, са учили по съвсем друг път. Сега при еволюционния период се тръгва по нов път. Той ще има по-добри резултати, по-добри постижения в подробностите.“ „Има една духовна наука, която се изучава без Любов. Всички онези учения, които са извън Любовта, принадлежат към инволюционното разбиране на живота. Нещата вече трябва да се разбират еволюционно. А това става, като се започне с Любовта.С Любовта трябва да се разбират нещата. Досега в пътя на безлюбието частите са се усъвършенствали. В пътя на Любовта те трябва да се съчетаят.“ „Не можем да се освободим, докато цялото човечество не завърши своята еволюция. Защото, като завършим своята еволюция, ще слизаме да помагаме на другите. Един ден всички ще се излюпят и като цяло ще влязат в нова фаза.“ „По времето на пророците движението на цялото човечество и цялата култура е било в друга посока. Сега част от човечеството се повдига. Инак човеците са още в пустинята, като израилския народ.“
„Винаги при преход от една епоха в друга; когато една култура загива, а друга се ражда, има големи страдания, противоречия, бъркотия, защото всички форми на старата култура трябва да се преорганизират, за да се създадат условия за новата.“ „Откакто съвременният свят е създаден, има около 250 милиарда години. От толкова години насам човешкият дух е слязъл на Земята.“ „Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, отгдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърждава както земната история, така и съвременната наука. Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба да не е стихнала; тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват Вселената.“
„Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразни вълни през седем полета, през седем свята. През Сатурновия период Той е слязъл до умствения свят и образува умственото или менталното тяло на човека. През втория период – през Слънчевия, Духът слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период, на Луната, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като е образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период, Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и е образувал физическото тяло. През първия период, когато Божественият Дух е работил и е създал човека по образ и подобие на Бога, човек е бил безгрешен. През втория период е започнал да пада, през третия период е дошъл до пълно падение, а през четвъртия период – Земния, най-ниския период на слизане, падението е достигнало своя краен предел. Човек слиза и потъва в материята, за да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, откъдето започва възлизането и обличането му в по-висши форми.
През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бъде възходящо.“ „Растенията, животните са фази, през които човешкият дух е минал и днес ги използва като слуги. Човек не е бил животно, като дух само той е минал през фазата на животните и растението, но произходът му е Божествен. Човек е минал през низшите форми, но не е спрял при никоя от тях и е продължил пътя си. Той и до днес продължава да създава форми.“ „В развитието на различните форми на живота ние виждаме ред култури. Например по пътя на развитието си растенията са се стремели към височина, да приемат слънчевите лъчи безпрепятствено. Тъй щото те са внесли в света идеята за височина. Животните са се стремели да развият силата си, защото в животинския свят правото е на страната на силния. Птиците са се грижели за своите дрехи, да ги направят красиви. Като е дошъл човекът, той започнал да мисли за красотата на своето лице. Следователно растенията са внесли в света идеята за височина, животните – идеята за силата, птиците – идеята за външна красота, главно за красотата на лицето. Обаче днешният човек продължава да разширява в себе си идеята за красота и не се спира само върху лицето си, но и върху челото. Той отделя вече челото от лицето и работи за развитието на всички способности, вложени в предната част на мозъка. Но и тук човек не спира. След като е опитал високия ръст, силата на мускулите си, външната красота, красотата на лицето и на челото си, т.е. своя ум, сега вече той отправя своите сили към сърцето си, да развие красиво, благородно сърце в себе си.“
„Пътят, който Христос е показал, е истинският път на човечеството.“ „Бялата раса се намира в низходяща степен на развитие, което води към израждане, а това е признак, че идва друга раса, която ще използва условията, които петата раса не може да използва. Тя ще спаси петата раса, но ще вземе всичко в ръцете си.“ „Новото иде отвътре, не отвън. Не са хората, които могат да внесат нов строй; има един Божествен план, който ще се реализира.“ „Природата работи бавно, но последователно. Като изучавате формите, през които е минал човек, виждате, че за създаване на сегашния човек природата е употребила около 18 милиона години. Като проследите развитието на човека в утробата на майката, от ембрио до сегашната му форма, виждате, че в един кратък период от девет месеца той минава през всички форми на живота. Значи, достатъчно е човек да работи системно и последователно, за да може да съкрати работата на хилядите години в един кратък срок. Всичко зависи от интензивността на човешката мисъл. Природата обаче работи бавно, но сигурно. Ще дойде ден, когато оста на Земята ще се изправи. Щом оста на Земята се изправи, и човек ще се изправи. Климатът на Земята ще бъде приятен и здравословен. Формата на човешката глава ще се преустрои. Ръцете и краката му ще приемат по-красива форма. Като резултат на всичко това в човека ще залегне идеята за братство. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си.“
Еволюция на съзнанието:
Еволюцията като цяло е процес на израстване и усъвършенстване на всичко съществуващо на всички равнища в Битието. В този смисъл като съдържание тя е тъждествена с Всемирното развитие.
Еволюцията има два основни аспекта:
1) Еволюция на формите (материална, биологическа и пр.).
2) Еволюция на съзнанието (духовна).
Тези две главни течения на всемирната еволюция (материалното и духовното) протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени. Първична е еволюцията на съзнанието.
Същността и предназначението на материалната еволюция е изразена сякаш най-красноречиво от гения на гръцката литература Никос Казандзакис в романа му „Алексис Зорбас”: „Материята съществува, за да се превърне в дух!”
Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления:
А) Развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на извисеност на съзнанието, което се проявява чрез тях.
Б) Развитие, издигане и разширение на индивидуалното съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание.
Еволюция на съзнанието:
а) същност на съзнанието:
Съзнание = Духът, проявен като разум.
Така предложената формула показва, че съзнанието е функция на Духа – на Божия Дух, Който присъства във всичко съществуващо, но се проявява в отделните природни и надприродни царства, както и в отделните същества, с различна степен на интензивност, с различна вибрационна честота. И тъй като Духът на Бога е върховният Носител на космическата разумност, то присъствието Му в творението обуславя и наличието на съответна степен на разумност, отговаряща на постигнатото стъпало на еволюционно развитие от съществата – като следствие от действието на принципа на Всемирната разумност.
По своята същност всяко индивидуално съзнание е проекция на абсолютното Свръхсъзнание на Бога. Тази проекция съществува като резултат от вездесъщието и всепроникването на същия този Божий Дух, Който е върховният Носител и Разпространител на съзнанието във всичките му разновидности.
Съзнанието е присъщо на всички природни (минерално, растително, животинско и човешко) и надприродни (ангелско и Божествено) царства именно благодарение на присъствието на Божия Дух във всяко от тях. Степента на присъствието Му (вибрацията или честотата на проявлението Му), обаче, е различна: най-ниска в най-низшето царство – минералното, и прогресивно нарастваща във все по-висшите царства. В своята пълнота тя се изявява в Божествения свят, което му определя и най-висока средна степен на съзнателност.
Същността на съзнанието е велика тайна на съществуващото, на Космоса и на Божия План за Вселената.
б) съдържание на еволюцията на съзнанието: По своето съдържание еволюцията на съзнанието (отнесена към човешкото същество) представлява развитие, израстване и усъвършенстване на безсмъртното духовно начало у човека, процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката душа.
Цел на еволюцията на съзнанието в инволюционния период: овладяване на света на формите, включително материалната действителност.
Цел на еволюцията на съзнанието в еволюционния период (в тесния смисъл на понятието „еволюция”): индивидуализация, завръщане при Първопричината – Бога, и сливане с Него, при съхраняване на постигнатата неповторима индивидуалност.
Еволюцията на съзнанието е безкрайна! Тя има началото си в раждането на Духа (монадата) от Бога, но няма край, защото нейна цел е съвършенството на Абсолютния Дух, Самия Бог. Тази цел може да бъде преследвана през цялата вечност, но никога няма да бъде постигната докрай.
Степени на съзнанието:
Духовно-езотеричното познание различава четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание (в тесния смисъл на понятието), самосъзнание и свръхсъзнание.
- Подсъзнанието – това е животът на инволюцията.
- Съзнанието и самосъзнанието са фази на съзнанието между инволюционния и еволюционния период.
- Свръхсъзнанието е животът на еволюцията.
- Свръхсъзнанието обединява в себе си трите по-низши фази: подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Но това обединение не представлява механичен сбор, а ново качествено равнище на съзнанието.
- Човечеството като цяло е преминало досега през фазите на подсъзнанието и съзнанието. В момента, в настоящия исторически период, то развива самосъзнанието.
Три форми на съзнанието от гледна точка на сферата на проявление: физическо съзнание (в материалния свят); духовно съзнание (в духовния свят) и Божествено съзнание (в Божествения свят).
а) подсъзнание:
То представлява склад за цялата жизнена информация. В него се крият и добродетели, култивирани в предишни прераждания, и грешки от миналото.
Подсъзнателните сили действат в растителното царство; те са свързани с растенията, откъдето започва оформянето и развитието на човешкото тяло.
Ето какво казва Учителят Беинса Дуно за подсъзнанието: „В подсъзнанието на човека е вложено добро и зло.”
б) съзнание:
То е неотделима част от човешката същност – дар от Бога, Който го обладава в цялата му възможна пълнота. Както и всичко останало на този свят (всъщност във всички светове, в цялото Проявено Битие), и съзнанието води началото си от Бога. Затова и крайната цел на неговото развитие, на усъвършенстването му е да се завърне просветлено в обятията на своя космически Родител.
в) самосъзнание:
То характеризира човешкото царство в пределите на Живата Разумна Природа. Духовно-езотеричнотото познание поставя знак за равенство между самосъзнанието и личността, която от своя страна е преходна – съвкупност от физическото, астралното и менталното тяло на човека. Личността е различна от индивидуалността – безсмъртното духовно естество на човека.
Самосъзнанието (личността) е външната страна на човешкото същество, а индивидуалността е неговата вътрешна страна, Божественото му начало. Отправната точка на самосъзнанието е в материалния свят. То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека. Самосъзнанието ни помага да се възприемаме като нещо различно от всичко останало, като обособена единица живот.
г) свръхсъзнание:
То е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост. Нарича се още и „Божествено съзнание”. Да притежаваш свръхсъзнание, означава да си съединил своето съзнание с това на Бога.
Свръхсъзнанието може да бъде дефинирано още и като съзнание на Цялото.
Извод: Най-важна от всичко е степента на осъзнаване, тоест степента, в която проникваме с нашето съзнание във всичко съществуващо. Тя (степента на осъзнаване) отговаря с абсолютна точност на равнището на духовно развитие, постигнато от конкретния човек.
Посвещения:
По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-голяма дълбочина на осъзнаване (или по-висока степен на осъзнаване) и по-пълно разбиране на Истината за всичко съществуващо – Истината за Битието във и извън индивидуалното „аз”, както и Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища в Космоса. („Истина”, изписана с главно „И”, означава Божествената Истина.)
Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учителят Беинса Дуно предлага следния възходящ ред на посвещенията според Учението на Бялото братство: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение.
Тази скáла от седем посвещения обхваща духовния Път на човека от равнището (състоянието) на пробудена душа (което ще разясним по-долу) до равнището (състоянието) на свободен дух (освобождаване от всички кармични обвързаности и от цикъла на прераждането; преминаване в общността на Свръхчовеците и духовните Учители).
Но духовното развитие на разумното Същество, надмогнало човешкия (земния, материалния) етап от своята еволюция, продължава. Продължава и завоюването на нови стъпала по вечния Път към съвършенството, т.е. придобиването на нови посвещения. Посочените седем посвещения не са единствените, известни на духовно-езотеричнотото познание. Следващото, осмо поред, е Възнесението (през което премина самият Христос четиридесет дни след Своето възкресение). Градацията продължава с девето, десето и по-нататъшни посвещения, които обаче не са обект на разглеждане в това изложение.
Преди вървящият по духовния Път човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Същността му е съсредоточена в освобождаването на Божественото у човека от всички илюзии и заблуди. То представлява своеобразен преход от инволюционно към еволюционно развитие.
Ето и по-подробния преглед на същността и съдържанието на посочените по-горе седем посвещения:
1) Обръщане към Бога: То не зависи от човека, а е дар от Бога. Свързано е с пречистване и освобождаване на ума и сърцето от всички форми на страх. Предполага и необходимостта човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Не може да бъде осъществено, ако кандидатът за посвещение не премине през кризата на катарзиса: преосмисляне на целия жизнен път – отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемане на нова, възходяща, еволюционна ценностна система. Кандидатът за посвещение трябва първо да бъде привлечен от Бога, а след това Словото Божие да му разкрие пътя, който му предстои да измине. Казано на езотеричен език, спрямо конкретния човек първо се проявява Бог-Отец, а после Бог-Син или Словото Божие. И понеже Божият Дух е Началото на всички неща, когато Той действа и привлича една душа, тогава се явява и Словото, което упътва тази душа.
2) Покаяние: То зависи от самия човек. Означава преглеждане и ликвидиране на старите дългове, на кармичните ангажименти. Човек се обръща към Бога с молба за нов духовен кредит и нови възможности. Кандидатът за това посвещение извършва равносметка на целия си живот и започва да формира нов начин на мислене и поведение. Покаянието предполага отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека; в този смисъл то се явява почистване на душата от всичко ненужно. Чрез Покаянието кандидатът за посвещение се завръща към своето праначало, към своя Божествен произход. Следствие от Покаянието е получаването на просветление, което помага на човека да развива истинските добродетели. Има пряка връзка между покаянието и смирението (да преодолееш гордостта си). Покаянието е доброволен процес. То не изисква външен посредник, а се случва вътре в душата на човека. След постигане на Покаянието у човека се ражда по-извисен критерий за всичко в живота – и за външното, и за вътрешното.
3) Спасение: То е от Бога. Свързано е тясно с Покаянието. Човек получава нов кредит от невидимата реалност и Бог го изпраща на обучение в света. Спасението означава максимално развитие на вътрешните сили у човека.
Характеризира се и с постигане на хармония между ума и сърцето. Спасението е невъзможно без дълбока и искрена вяра в Бога. Абсолютната вяра предполага приемане на Христос в себе си. Плод на това вътрешно единение е окончателното ликвидиране с личната карма. Постигналият Спасението получава свободен достъп до астралния свят, който вече е обгърнат от Христовото присъствие. Той е на крачка от окончателната победа над злото и смъртта повече няма власт над него.
4) Възраждане: То зависи от човека. Бележи по-интензивно проявление на Божественото начало у човека. Представлява по същността си нова фаза в разширението на съзнанието; засилва се желанието да служиш на Бога. Възраждането е процес на оплодяване и вързване на плодовете на Духа. Човек се превръща в доброволен служител на Всевишния. Той извършва всичко така, сякаш е за Бога – с безкрайна Любов и търпение. Работи последователно, мощно, усърдно, системно и без показ. По-интензивна става и духовната му работа, която намира израз във все по-плодотворни медитации, молитви, формули, както и във все по-дейна и ефективна помощ за ближния. Така той овладява напълно отрицателните вътрешни импулси и външните въздействия на злото. Приема Словото Божие с пълна и безусловна вяра и го следва безотказно.
5) Новораждане: То е дар от Бога. Отличава се с пълно освобождаване от действието на закона на кармата – човек става господар на своето съществуване. Бива предшествано от тежко изпитание, което има за цел ускорена ликвидация на кармата (чрез страдание). Цялата натрупана от множеството прераждания карма може да бъде изплатена в съвсем кратък срок, ако човек посрещне болките и страданията с убеждението, че те са за негово добро. Новораждането обуславя придобиване на власт над низшите духове. Кандидатът за това посвещение се превръща в истински ученик на Христос, т.е. на Божието Слово. Той вече не е подвластен на никакви отрицателни външни въздействия; обладава абсолютна вяра и стои твърдо над всички условия на средата. С новораждането възникват нови, свещени отношения с нови хора. Новите отношения не подлежат на прекратяване, а само на видоизменение. Новороденият излиза от ограниченията на своето земно тяло и влиза цялостно в Духа; получава ясна и чиста връзка с невидимия свят, с висшите духовни сфери. Той става жител на два свята – видимия и невидимия; може да разчита правилно Акашовите летописи. Вече е съзнателен на всички равнища във Вселената.
6) Посвещение (в тесния смисъл на понятието): То зависи от човека. Бележи превръщането на окултния ученик в служител на Бога. От този момент той се нарича „Посветен” и получава достъп до ключови тайни на Природата, прониква в действието на космическите закони. Познава истинската Божествена Любов и събира плодовете на абсолютната вяра; постига и пълно самопознание.
За да стане Посветен, човек минава през изпитание, което е по-тежко от това, предшестващо Новораждането. При Посвещението кандидатът започва да общува с Напредналите Същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, както и методите за работа с тях.
Посвещението довежда до тотална трансформация на съзнанието – човек навлиза в областта на свръхсъзнанието. Новопосветеният поема част от планетарната карма (след като е ликвидирал окончателно личната). Действията му стават абсолютно безкористни – мотивацията му се диктува пряко от Духа.
7) Възкресение: То е дар от Бога. Бележи последната степен в развитието на човека; тук завършва човешката еволюция и човек става равноангелен. Съзнанието придобива космическа всеобхватност. Човек става във висшия смисъл съработник на Природата и служител на Бога. Важно следствие от Възкресението е свързването на долните тела на човека (физическо, етерно, астрално, ментално и причинно) с Духа. Бива изградена и т.нар. Антахкарáна – мост между висшия и низшия ум. Той е резултат от последния стадий на духовното израстване на пробудената душа. Човек става жител на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония. Смъртта е окончателно победена. Кандидатът придобива абсолютна будност на съзнанието, което работи без прекъсване на всички полета, включително по време на сън (т.нар. непрекъснатост на съзнанието).
Най-тежко изпитание в сравнение с всички предишни предхожда Възкресението. Човек се чувства изоставен от всички, дори и от Бога. Ако преодолее успешно това изпитание, той завършва своята еволюция на Земята и у него се пробужда Божественото в пълнота. Превръща се в Свръхчовек и влиза в нов живот, в който няма и не може да има страдания.
Преминалият през прага на Възкресението постига пълна и безпрекословна свобода на духа. Той поема изцяло съдбата си в собствените си ръце и се отдава безрезервно в служение на Бога. Развива нови духовни органи и сетива, посредством които непрестанно е под прякото ръководство на Духа. Никакви условия на средата не могат да нарушат съвършения му вътрешен мир. Навсякъде вижда единствено проявлението на Бога и се радва. При Възкресението душата се завръща в своето първоначално Божествено състояние, но вече индивидуализирана, напълно пречистена, с неповторим облик.
Етапи в самоосъществяването на човека:
Духовно-езотеричното познание разглежда три етапа в личностното осъществяване (самоосъществяването) на човека:
1) На първо място, той трябва да открие и осмисли основните тенденции на епохата, в която живее.
2) На второ място, той следва да установи кое учение или теоретична система е най-адекватно(а) по отношение на тези основни тенденции.
3) На трето място, той е длъжен да намери своето място в реализирането на това учение (теоретична система).
проф.Константин Златев
