Учителят не обучава, а пробужда. Коя е мярката за настъпилото пробуждане?

Едно от важните неща, които иска Учителят: преди всичко личните усилия на ученика. Той иска учениците да постигнат целта, защото Учителят не е внушител, а будител. Учителят не обучава, а пробужда. При източните учения ученикът е подчинен на своя Учител, а в западните учения това се избягва напълно. Тук подчинението е свободно, по закона на Любовта. Учителят не иска да владее и не трябва да моделира ученика по свой образ, а трябва да разкрие в него самия -  Загадката. Учителят не иска да изфабрикува един изкуствен модел, едно изкуствено цвете. Всяка истина, която не е една жива сила, вдъхновяваща, творческа, преживяна, няма голямо значение.

Пробуждане означава просветление. Докато хората не разберат, че Бог е вътре в тях, те няма да се освободят от страданията. Човек трябва да придобие власт над себе си, а не над другите. Главната битка е да се научиш да побеждаваш себе си. 

Бог - това е пробуждането на твоето съзнание. Всички страдания, изпитания и препятствия целят да пробудят Божественото в човека. Будният владее закона, че бъдещето се създава от това, което мислиш. Божествеността е абсолютно качество на Духа. Само будният може да улови кое е карма и кое не. Само будният владее желанията си. Така той е извън робството. 

Коя е мярката за настъпилото пробуждане? Грешат много тези, които мислят, че с пробуждането се придобива спокойствие и човек остава със спокойствие в душата си. Точно обратното - покоят се загубва и започват битки със самия себе си. Това е временен етап, но много важен. Тези вътрешни напрежения спомагат за вселяване на новата светлина, новата окултна гледна точка. Ако ученикът има истински стремеж, желанието му за усъвършенстване се усилва чрез тези напрежения. Напрежението е много важен момент, защото то работи за промяната, т.е. изисква да се вземат нови и важни решения (процес на волята, дело на Духа в човека). Напреженията и страданията са слуги на светлината. Чрез напреженията и страданията човек започва да умира за външните неща. Старото умира в ученика и той се насочва към новото. Напрежението е голямо, но ученикът го побеждава и започва да разбира все повече невидимите си помагачи.

Пробуждането не е намиране на покой, а слагане на началото на непокой в името на бъдещия вътрешен покой и хармония. Голямото напрежение не е загуба на себесъзнание, а себеосъзнаване. Пробуждането не е още откриване на Бог в себе си, а е само началото, подготовката. Пробуждането е част от пътеките към Пътя. Когато се осъществява пробуждането в човека, започва истинското търсене на живия Бог. Пробуждането е начало на напрежение в името на търсене на покой - началото на намиране на Бога, чрез борба със самия себе си. Големите напрежения и страдания са вашите истински помагачи, те са носителите на светлината. Те имат няколко цели: да разрушат старото в ученика, за да бликне светлината и да познае ученикът своя Учител.

Някои искат да минат без жертви и напрежения - и така може, но ще останат извън Пътя, защото жертвата изхожда от Любовта. Бог се е пожертвал и е дал първи великия пример. Хората все още не са разбрали великия смисъл на жертвата. Някои искат да минат с малки жертви, но да имат висше окултно развитие. От някои се искат малко жертви, но те много обмислят. За висше окултно развитие се иска изключително усилие и голяма жертва. Жертвата е за тези, които се стремят към Богопознание.

Чрез жертвата Духът те поема в своите ръце. Мислещите имат много съображения, дали да се жертват или не. Двойствеността е винаги осъдена. Жертвата е най-точният път да познаеш себе си. Чрез жертвата познаваш себе си и започваш да светиш със своя собствена светлина, а не със светлина, взета назаем от висшите същества. Чрез жертвата душата започва да свети, защото тя навлиза в чистия разум. Жертвата е закон за съединение с Бога.

Кога има самопознание? Когато човек е тръгнал по своя истински път - това е истинската посока, а истинската посока идва от Духа чрез жертвата. Чрез Духа никога не може да се обърка пътят, защото Духът не изхожда от процеса на мисленето, а пряко от Мъдростта.

Елеазар Хараш

"Време е вече да се посее Началото на Словото. Това Начало не беше нито във времето на Адама, нито във времето на Мойсея, нито пък във времето на Христа. Всички тия времена бяха подготвителни епохи. Сега е време вече за Разумното Начало, за пробуждане на съзнанието." Учителя