Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване. Т.е. той не спада към тази класа, която се бори за оцеляване. Пак ще припомня, Учителят казва: Един човек, който се бори за оцеляване, не може да ми бъде ученик.
Ученикът никога не допуска лошите мисли и чувства на хората в себе си.
Ученик е този, който е надминал ума и сърцето си. Казано по друг начин – заживял е в душата си и в своя Дух, тъй като умът е сянка на духа, сърцето е сянка на душата.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът може да предаде на енергията си вдъхновение. Той има тази способност, която е по-висока от енергията и това е вдъхновението.
Ученикът осъзнава, че Любовта в него е действие на Бога.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Ученикът знае, че всяка голяма трудност е голяма възможност за израстване. Малката трудност означава, че е малка възможност; голямата трудност е възможност за скок, голяма възможност за израстване.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
Ученикът има в себе си светещо мълчание – не просто онова мълчание на рибата, а светещо мълчание.
Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
За ученика не съществуват никакви събития, никакъв свят – съществува само неговият подход.
Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
И казва Учителят: Ученик е само този, който може да озари тъмнината си. Може да се каже – и кармата си. Не да казваш: Имам карма, имам тежка карма, а да я озариш.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
Ученикът има слово, което създава огън. В определени ситуации, при тежки събития той може да създава огън.
Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.
Из лекция на Елеазар Хараш за Ученикът, изнесена през 2011-а година
допълнение:
Ученикът е зает само с доброто. Какво мисли, какво прави, какво крои, какво замисля, това е марката - ученикът е зает само с доброто. Ученикът е свободен, когато нищо не го отклонява от пътя му. Той не позволява на професия, на интимни отношения да го отклоняват. Може да ги допуска, но те не трябва да посягат на свободата му, на израстването му отвътре. Когато ученикът минава през трудно място - става въпрос за тежко страдание, нещастие, приближаващо нещо, защото нещастията хвърлят сянката си предварително за учениците - той се насочва само към най - същественото.
Учениците на Всемирното Братство са души, а не мъже и жени. Ученик, който познава Бога в себе си, намира своя Учител. Ученикът разрешава най - мъчните въпроси в абсолютна тишина. Обикновените хора изучават всичко, което им е угодно, от което имат полза, а ученикът изучава тайната на Пътя. Ученикът различава второстепенните неща и знае, че те образуват отклонението от Пътя. Ученикът знае, че истинското разбиране идва от Любовта,а не чрез методи, техники и размишления.
Ученикът знае, че който спазва съкровеното, Истината го защитава, а който не спазва съкровеното, Истината го руши, т.е. хармонията го руши, доброто го руши, защото те показват другото си лице. Истината показва строгото си лице и човек не може да издържи. Тук не става въпрос за дявола или някакви други същества. Тук работи Истината. Ученикът знае, че само който живее в Любовта лесно разрешава всичките си въпроси - това е мярка. Има една лекота, независимо дали изпитанието е голямо, сложно, дълбоко…
Ученикът знае, че Любовта е нещо духовно и Божествено, и че в Любовта никога няма раздяла. Ученикът държи мисълта си високо и всякога над земните неща, над земните проблеми и работи. Ученикът не забравя, че винаги има съдействието от невидимия свят. Законите и правилата на ученика са писани вътре в него. Всеки трябва да знае кога трябва да е благороден и кога постъпва благородно. Душата знае. Ученикът слуша Духа. Не духовете, не астрални същества. Ученикът не е медиум, медиумите слушат всичко и оглупяват, слушат всякакви гласове. Ученикът слуша Духа.