Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Ние сме безсмъртни чрез имплозията. И тук голямата грешка на Стивън Хокинг, която е инкрустирана на гроба му... Значи между гроба на Нютон и между гроба на Пол Дирак, двама гении, но все пак Нютон е най-големият, до него Пол Дирак също… са сложили и Стивън Хокинг и на плочата на гроба му са извезали неговата формула за избухване на черните дупки, която е абсолютно погрешна, защото черните дупки са родени от имплозията, която не би трябвало да завършва.Защото физиците са свикнали, че щом има имплозия, то трябва да има и експлозия. И цялата теория и хипотеза, инкрустирана на гроба на Хокинг, говори, че черните дупки избухват, т.е. квантово изпарение, квантово избухване на черните дупки. Това е една красива хипотеза, но тя противоречи на основното свойство на имплозията. Имплозията, която започва и всъщност се развива истински, започва да се развива, когато се развива черната дупка, тя продължава, защото пътят на имплозията е пътят към Нищото. Тя продължава към Нищото. Казахме, че времето е медиаторът... Вижте колко е стройна логическата система... Времето е радиацията, медиаторната радиация, чрез която от Нищото се стига да Битието. Това е по пътя на експлозията. За да се роди нещо в Битието, е експлоадиращо.
Битието се ражда от експлозивното време. Бъдещето е това, което е имплозивно. Значи бъдещето, като събира имплозията, то ни връща... Самата черна дупка пътува, продължава пътя на имплозията, и през бъдещето се връща в Нищото. Следователно черните дупки не трябва, те е забранено да избухват, и хипотезата на Стивън Хокинг, въпреки че е извезана на гроба му, е абсолютно погрешна.
Борислав: Ключовият въпрос обаче е обогатява ли се Нищото?
Д-р Тимев: Нищото? Ами то непрекъснато се самообогатява... Аа, от завръщането?
Борислав: От завръщането, защото то е завръщане с опитност. И на практика оказва ли се така, че Нищото е Всичкото?
Д-р Тимев: Ами то се оказва. То винаги се е оказвало не само Всичко.
Нищото е Всичкото, което постоянно расте за сметка на абсолютно непредвидимия нов момент, който се ражда от самата Мистерия и вътре в самия Бог.
Това е Мистерията на времето. Времето поражда всичко и на пръв поглед и изяжда отново всичко. Но то изяжда винаги по-малко отколкото поражда. И затова моята теза е, че Вселената не се разширява, а Вселената се увеличава за сметка на всеки път на новосъздаденото време, защото Нищото всеки път избухва с нова единица време, като нов миг, и този миг постепенно идва и към континуума на вече съществуващите omni possible future се прибавя всеки път се прибавя нов миг. И когато избухне имплозивното бъдеще, от време на време то избухва, то вече не е бъдеще. В момента, в който имплозивното бъдеще, което е взрив навътре, когато то реши да избухне навън, тогава се ражда Present, тогава се ражда Time Present, а Time Present се разсейва напълно в ентропия. Те казват, че Big Bang, всичко идва от миналото и че Big Bang се ражда от миналото. Това е невъзможно, защото миналото - там е смъртта на тоталната ентропия. От миналото никога не може да се роди нищо. И затова Big Bang идва от бъдещето. И затова мен ме поздравиха, Луиджи Фантапие, отреченият иначе, но признат от Хокинг и Айнщайн гениален математик, доказва всъщност... Точно това е моята хипотеза и аз получих математическа достоверност от един математически гений, понеже аз не съм математик.
Борислав: Вие казахте, че Нищото припламва. Преди няколко години, когато говорихме, казахте, че сте видели, в едно особено Ваше състояние, едно сърце, което е извън Вселената и което излъчва едни импулси.
Д-р Тимев: Е, това е Нищото. Нищото е сърцето, което излъчва импулси и припламва. Защото тук се появява Нещото. Разликата между мозъка и сърцето тя е безкрайна красива.
Сърцето е създадено по матрицата на избухването, на избухващото, на припламващото Нищо и въобще на припламването, защото сърцето пулсира. То е живото. То е като Слънцето. А нашите мозъци какви са? Те не са създадени по матрицата и по pattern-a на звездите. Нашите мозъци са създадени по матрицата на планетите. Планетите само отразяват светлината. Да сте видяли някоя планета... малко само... някоя планета да избухва и да пулсира като Слънцето? Не. Значи праобразът на звездата и на Нищото е в сърцето и затова е логиката на сърцето. Там се носят пороците и добродетелите. След това са изместени в мозъка пороците. Но нашите мозъци, помнете, са лещи, които отразяват... Те са двойно вдлъбнати лещи, които отразяват. Мозъкът има безкрайно извънредно пълномощната върховна задача да трансформира материята в психика и психиката в материя. Това е много важно. Но той предимно действа като една система от двойна планета, която е като двойни лещи. Мозъкът фокусира, събира, излъчва, но той не пулсира. Той не е създаден по модела на звездата. Световното сърце, което пулсира като Нищо...
Борислав: Хубаво е да чуем и молитвите...?
Д-р Тимев: Молитвата е свързана с това, че затворени и вече веднъж, когато дяволът е сближил двата полюса и ни е затворил в биполярния магнит на тялото, той ни е дал сладко усмихващото се сияние на красотата, на светлината. Светлината действа именно в крайните вселени. Това е заслугата на Айнщайн. Той разбра, че крайната скорост трябва да организира крайните вселени, а тя е скоростта на светлината. Тя е границите. И сега, за да стигнем до молитвата... Молитвата, която ще кажа, е тази... Когато осъденото на студена светлина същество се стреми да се върне в огнения Бог. Това е връзката, интерпретацията на Исус като окултен Бог, т.е. като Бог на Огъня, а не на светлината. И сега грешката на всички бели религии и на белите братства по всички периоди, всичко, което е свързано в човечеството със светлото, и то е било ненапразно подведено, е свързано със светлината. Но нека да напомня какво е светлината. Когато един къс от огъня... Значи Бог е Огън, Светлина и топъл Мрак взети заедно.
Навремето като пантеистичен поет казвах така:
“Светлината светеше.
Светлината бе студена.
Светлината смяташе.
Тъмнината беше топла.
Тъмнината беше Огън.
Тъмнината изгаряше.”
И сега какво е станало? Когато вземем един къс от едно огнено слънце, или от някакъв огън, и го отдалечим на значително разстояние, огънят, горящият пламтящият въглен почва по-малко да пламти. Постепенно изстива с отдалечаването от огнения източник, макар и къс огън, огънят изстива. Когато изстива, той се превръща само в светлина - студената светлина на отдалечените звезди, студената светлина на електрическите крушки. Луцифер е Бог на студената светлина, на избягалия от Бог божествен Огън, който се е отдалечил достатъчно, за да изстине и да се превърне в светлина, а не в огън. А когато светлината я върнем... значи Бог е Огъня и Светлината, и Мрака взети заедно. Затова еманация на Луцифер и на тази студена светлина - това са вече числата. Това са веселите доволни и пеещи числа, които са безразлични, защото те са като огледала - те отразяват всичко, но те не могат да мислят. За да мислиш, трябва да имаш огън и тъмнина, трябва да имаш огромни контрастни антиподни превръщения.
Искам да кажа, че ние живеем на завет в студената светлина, която създава красотата. Ние не обичаме огнената опожаряваща и разрушаваща ни близост на Бога. Затова Истината е винаги огнена, а красотата е ласкава. И от тук цялата Вселена е разпределена между два affective charge-a, между две батерии. Едната батерия, батерията, която произвежда светлина, която се явява пред нас светлината - тя е свързана с хармонията, пропорциите и симетрията. Те са артикулатори, те оформят тази Вселена, която е крайна, удобна, която е устойчива, която се озарява от светлината, създава нашите биологични тела и поражда чувството за наслаждение. А чувството за наслаждение е affective charge - това е батерията на хармонията, пропорцията, симетрията и светлината. Те вървят заедно. Ненапразно Максуел е извел своите уравнения за електричеството благодарение на асиметрията, която е открил между двете страни на уравнението, и се е сетил, че електромагнитната сила трябва да има симетрия между двете полета и пр.
Тоест симетрията, хармонията, пропорцията, които ни доставят такава сладост, и това което е малко парадоксално тъжното - най-великите произведения на изкуството, науката и на музиката те винаги имат такава съвършена хармония, пропорция и симетрия, че... явно те са оръдията на дявола. Дяволът е всъщност много добронамереният Бог към тези същества, които предпочитат да живеят в крайните светове; които предпочитат да живеят в насладите; които след това се надяват, че отново ще преминат към други наслади, като се преселят в друго тяло.
Но тези, които искат да живеят с Истината, а не с красотата, има огромен конфликт между Истината и красотата, те се стремят от студената красива светлина, удобна светлина на нашия живот, да отидат в огнената, където Светлината, Огъня и Мрака са събрани заедно. И там познаващият Ад е даден заедно с Рая. Всичко е омесено в едно, защото Бог е безкраен, а не би могъл като безкраен, Той да не бъде Огън, защото чрез Огъня, Той се самоопожарява.
С една дума Истината е огнена, чудовищна и разрушителна, затова ние бягаме в сладката, утешителна, пораждаща чувството за... как казваме: каква хармония в крилцата на пеперудата, в цветята. Пък всичко това е създадено от биологичния език и е създадено от Светлината. Светлината е формата и границата на крайните светове. А Огънят е Началото и Безкрайността на безкрайните светове. Затова ние обичаме вулкана отдалеч да го съзерцаваме. Затова и всички тези звезди са толкова красиви, защото, ако отидем близо до тях, ще изгорим. Вижте как нещата са много обвързани. Както и природата крие своите тайни навсякъде, където на нас ни е отвратително, неприятно, болезнено, страдателно - ние бягаме. А тъкмо там природата крие своите тайни. Изяждаме прасковата, хвърляме костилката. Няма да си счупим зъбите, за да изядем костилката, а там е тайната на прасковата, там е ДНК-то. Самата природа много хитро лъже всички същества, родени в нея, в тоя биологичен свят, да не отиват... Тоест тя с неприятности, болки и страдания пази своите тайни, своите закони, а пуска хората, съществата и всички да се задоволяват, така че да не доближават там. И ето защо винаги стражите на законите на природата са болката, страданието, неприятното, отвратителното, дразнещото, болезненото - това, което ни унищожава. Там е обаче и Истината!