Търси

Тимен Тимев: Бог в Любов означава, че много вдъхновени хилядолетия Господ стимулираше човешката цивилизация (ВИДЕО)

Още по темата ...

Д-р Тимен Тимев - Духовният Огън, студената светлина, Нищото, Вселената и времето (ЛЕКЦИЯ)

Виж повече
Д-р Тимен Тимев

Д-р Тимен Тимев: Изгонихме Боговете и ги затворихме в нашите човешки представи, концепции, понятия (АУДИО)

Виж повече

Д-р Тимен Тимев: Затворената Вселена, Бог, Безкрайността, Нищото и Волята на човека за Промяна

Виж повече
27.09.2021 г.
1323
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Тимен Тимев: Молитвената революция - Ключ към Промяна (ЛЕКЦИЯ)
 

за подкрепа към петицията на д-р Тимен Тимев можете да се включите тук или да го подкрепите с дарение в PayPal: https://www.paypal.me/Timen111
 

 

Здравейте, д-р Тимев! Много се радвам, че пак правим видео с вас, че сме на гости в домът ви.

Подготвили сте ни две силни теми:
Бог в Любов и Бог в Гняв

Въведете ни в тях.

Да…,
Братя и Сестри!

Двете теми - Първият тевтонски трансцендентален немски мислител Якоб Бьоме (Jakob Böhme) - са “Бог в Любов” и “Бог в Гняв”.
 

Понеже човечеството днес се е изместило от Бог в Любов в Бог в Гняв, и този Бог в Гняв се интерпретира погрешно с лукавата сугестия на Сатаната, че той е всъщност този “Бог в Гняв, това сте вие” и, че това всъщност е вашето диригенство, от този който ви кара да премахнете всички ценности, да десакрализирате всичко.

Вие премахнахте всички табута - всички забрани. Премахнем ли забраните изчезват и тотемите.

 

Тотемът е свещеност.

Винаги човечеството е желаело да бъде свободно!

 

Но днес, с помощта на този световен играч, който управлява тази планета отвисоко и си има земни представители на “космическото зло”, по-скоро на “космическата игра”, той ви внуши да се чувствате така свободни и така безбрежни, безгранични - няма никакви граници за вас. И защото няма никакви граници за вас, затова изчезнаха ценностите.

 

Познанието е престъпление, което отнема на животното неговата невинност. Това означава, че животното което е невинно и неговото престъпление е малко, неговия скоб периметър е мъничък - тигърът е кръвожаден докато се нахрани, след това два-три дни той е почти нежен или заспал, ленив. Човек е станал космически хищник, който непрекъснато е в еуфорията - вечно удовлетворен, вечно тревожен за все повече и повече да се издига - все още му се струва достатъчно, че не е седнал удобно на престола на Бога, захвърлил всичките му пълномощия, всичките отговорности. Затова днес Християнският Бог ви приближава не като Бог в Любов, а като Бог в Гняв, защото вие предадохте…, човечеството предаде Завета на Познанието, Свещения Дар на Познанието.

Но нещата са отново много подмолно усложнени, защото самия “Дан на Познанието” е колкото щастлив и колкото дарява благотворителност, толкова той е и злокобен.

Не напразно Познанието ви дава наведнъж Свободата и да бъдете добри и да бъдете зли.

 

Бог в Любов означава, че много вдъхновени хилядолетия Господа стимулираше човешката цивилизация от пещерите да излезе в жилищата, от жилищата в храмовете, от храмовете в небостъргачите, и от превозните средства да стигне до самолетите и до ракетите.

Всичко това е тази Сила, този световен атрактор, който е стимулирал поколения наред. Вдъхновени хилядолетия човечеството е живяло да може да се достигне максимален брой щастие за максимален брой хора. И тъкмо затова, точно обратното, човечеството се управлява от индивиди - то всъщност, човечеството се дирижира от Космоса. Имам връзка с това и съм абсолютно убеден и човешките представители на Космическото зло, те ви дирижират - едни да бъдат бедни, други - богати. Едни да бъдат ощастливени, други унизени и оскърбени.

 

Не знам…, може би има някаква така…, да смекчим малко тона, но да стана ироничен:

Направил съм толкова репортажи благодарение на Портал 12, че ако 3-4 само от тях биха ви били достатъчни, изобщо да се замислите, дали наистина човечеството се развива по правилен път?

Няма да бъда повече отрицателен. Само ще ви кажа, че откакто разбрах…, разбрах нещо много, много страшно и същевременно много окуражително:

За тези, които живеят, за да трупат не само видимото и сетивното богатство, но които знаят, че съществуват същества, които свободно се разхождат между света на видимото и невидимото, между света на сетивното и не-сетивното.

Това са всъщност Боговете. По-рано Боговете, до Гърция, са били много ниско - те са били на Олимп, но постепенно с възмогването на човешката цивилизация, и пак благодарение на Боговете - Боговете си казаха: “Защо да не се отдалечим по-безкрайно, високо в Небето, за да дадем място на този човек, който има нужда да развива себе си. Това е същество, което ние му помогнахме.”

И тогава Небето започна да изглежда огромно и човечеството с радост пое да развива своята цивилизация.

Но какво стана? Какво стана в последствие?

Даровете, които получи човека да развива познанието, изведнъж се оказаха, че с много по-голяма лекота всъщност ни се отдава пороците, отколкото добродетелите.

С много по-голяма лекота, ние заучаваме всичко това, до което всъщност ни води Свободата.

 

Вижте, имено Свободата на Познанието, което е Свобода на отрицанието, Свобода на престъпване на всякакви граници - Тази Свобода си отмъщава злокобно, като бумеранг, защото Тя довежда до там, че човечеството си казва:

“Ами защо, след като вече съм полубог, защо да не мога да влияя върху себе си? Защо да не мога да променям своя генетичен материал? Защо да не мога, всъщност, да си играя със себе си? Аз съм достатъчно многочислен - непрестанно се раждат милиарди яйцеклетки и сперматозоиди, и без това голяма част от тях отиват напразно. Защо, всъщност, да не направим експеримент със самите себе си? Може би той ще покаже, кои от нас са достойни да съществуват и кои не.”

И тук започва уловката: това е съблазънта. Тук започва анти-свещената игра: Човечеството да си играе със себе си.

 

Принципът на Играта днес по заповед, пак Отгоре и много добре посрещнат от човешката душа... - Принципа на Играта имаше за цел да превърне всичко...да стане като Комедия. Да се стигне до фарсът - Фарсът ни кара да се смеем - да изчезне постепенно трагичното чувство, че животът не е комедия, а е драма и трагедия.

Въпросът беше да се забранят тези опасни моменти, които водят до драмата и трагедията.

 

Забележете: човечеството най-много обича да се смее, а по-рано много е обичало да плаче, защото ще кажете: “Животът е бил много труден.” - Не! Но защото, когато плаче..., когато Душата плаче в нея навлиза Вселената и духовните сили.

А когато се смеем, ние изхвърляме от нас всичко отрицателно - това е добро, всичко. Смехът изхвърля от нас всички отрицателни преживявания, но ние оставаме пусти. И тъкмо тази Пустота* много ловко се използва от съвремените слуги, асистенти на Космическия Сатана.

Тази Пустота решиха, че трябва непрестанно да се запълва с наслаждение и удоволствие, консумации. Тоест, въпросът е Пустотата да не служи като трамплин към това Творчество, а да бъде веднага запълнена. И затова ви карат постоянно да консумирате, постоянно ви запълват.

 

Сега…, човечеството живееше творчески, когато се изкачваше по стълбата на Добродетелите.

А човечеството живее не творчески, а само се чувства като дете - инфантилно дете, което обича да си играе, когато слиза надолу по стълбите на каскадите и пороците.

 

Да напомня пак, че слизането надолу по каскадата на пороците, тоест на наслажденията - да не говорим - пороците са разнообразни, пороците имат много голяма интрига, и много често добродетелни хора стават тези, които преди това са били порочни.

 

Един грешник, казваше Исус, вместо 1000 праведници, Небето е по-благодарно да приеме един грешник, който се е разкаял.”

 

Вижте, Разкаянието - е вече свързано с изпитване на чувството на срам, а чувството на срам е свързано със съвестта.

Защо днес човечеството подмолно, отхвърляйки срамът и приемайки с радост безсрамието - отхвърляйки съвестта, всъщност подучен да отхвърли съвестта - ние всъщност всички сме обучени, разбирате ли?

Цялото човечество е като едни еничари, които ни взимат като малки - еничарството, това са всъщност масмедиите и цялата дигитална система, която мачка беззащитната детска, мозъчна плазма, и училището и в пубертета, и я нагласа, предимно я моделира по посока на инстинктите.

Свободата на познанието е разтворило инстинкта и го е превърнало в един разкрепостен инстинкт.

Този разкрепостен инстинкт, той води всъщност до тази: “albidum freedom” - тоест разкрепостеният инстинкт води до тази свобода, в която нито един хищник не може да си позволи.

Човек става не само всеядно и вселакомо животни, но той получава една похот за всичко.
 

Паскал говореше за “трите вида походи” още в онези времена:

  1. “libido sentiendi” означава “похотта да чувстваш”;
  2. “libido sciendi” е похотта да знаеш;
  3. “libido dominandi” е похотта да властваш.
 

Защо малкото желание на човека се превърна в похот?- (малкото желание на животното)

Животното желае малко, защото периметърът на неговото взаимодействие със света е малко. Познанието направи желателността на човека да стане безразмерна, защото внесе безкрайността на Свободата на Познанието и Безкрайността на Познанието навлезе и разкъса, разшири инстинктите на гняв, на желание, на притежание до безкрайност. Затова “човек стана ужасно (ясно чисто добър) зъл.

 

Когато Бог е бил Бог в Любов, Бог е бил далече и дистанциран, а Бог в Гняв - Бог става подобен на демоничният световен Играч.

Сега ще обясня “Защо?”:

 

Когато Бог е в Любов, Той е един далечен Християнски Бог, който призовава към кротост, към смирение, и към Когото, ние човечеството - “approach” приближава този Бог, който е Добър и Любвеобвилен, защото е далечен.

Когато звездите са далече, ние забравяме тяхната горещина и лава, и вече могат да ни погубят. В близост до Слънцето не може да се живее.

Но, далечен, адският огън на звездите започва да ни изглежда красив. Християнският Бог е бил Бог отдалечен, безкрайно отдалечен и отвъд времето и пространството, затова Той е бил толкова Мил и толкова е внасял милосърдие, нежност, съчувствие, и просто Душата е била много деликатно структурирана.

Благодарение на отдалечаването от Божеството - това отдалечаване е водело до дистанцията на съзерцанието.

 

Сегашният Бог, който можем да кажем, че е Бог в Гняв, а всъщност той много пъти е присвоен - като Бог в Гняв идва маскиран Сатаната, идва маскиран демона.

 

Съвременният Бог е много близко до човека.

Съвременният Бог е демоничен. Той е демоничен, защото даде на човека огромна сила и му подсказа как “Когато се сближават телата изчезват Душите.”

 

Душата беше формата на дистанцията между телата.

 

Ако хората по-рано се обичаха, това е защото между всеки двама, между всеки човек, между всички хора, имаше някаква дистанция. Това беше дистанция на ръкуването, не дистанция веднага на прегръщането.

Това беше дистанцията не само на респекта, хората разбираха, че всеки е една индивидуална, автономна, самостоятелна индивидуалност.

Е, не е толкова лесно да прекрачиш това разстояние и да бръкнеш в Душата му и да почнеш да го изтезаваш.

 

Душата, всъщност, е като форма на дистанция между телата.

 

Запомнете я тази формула!

The soul is the shape of the distance between the bodies

 

Това е “distance of cognitive relation.” Това е “distance” на познавателното отношение.

 

Това е “distance of adoration.” - Това е дистанцията на оБожанието.

Това е дистанцията на “reverer, longing dreaming” - дистанцията на мечтанието, на дълбокото несекващо веднага желание, влечение, мечтанието, бленуването. Ами цялата романтична Любов се е нуждаела от тази голяма дистанция, защото сладкото в романтизма и в идеализма е преодоляването на тази дистанция.

 

Преодоляването на тази дистанция, означава, че Любовта започва да се изтрадва. И когато най-после Любимия достигне Любимата, това достигане един до друг вече е изкупено! - Както със съмнение, с надежди, с отчаяние - чувствата започват да работят. Чувствата артикулира дистанцията между телата. Затова е имало и чувства.

 

А днес душата е изначално елиминирана. Душа няма, защото е изчезнала формата на дистанция между телата - изчезнала е самата дистанция. Когато изчезне дистанцията, започва всъщност изтребването. Тогава всъщност започва консумирането. Затова ние днес не се обичаме, ние се консумираме.

 

Но това също е подсказано, защото, вижте, силата и ловкостта на човека постепенно се пренесе в техниката, а техниката разви много по-голяма сила и много по-голяма ловкост. “И понеже ние копнеем да бъдем по-силни, по-ловки, по-бързи, по-могъщи, се съблазнихме неусетно и започнахме да използваме силата на техниката. Но техниката започна да ни отчуждава от самите нас, защото тя налага свои закони. Техниката е бившата наша психика, излязла навън от нас, която почва да властва над нас.” - Няма да се спирам тука, но съюзът на техниката и подсказаните команди са консумацията, “снижаването на ероса” - да стане ежедневен, да може да се десакрализира.

 

Забележете, когато нещата са сакрални, те са тотем, те са свещени, когато са свещени, те имат при тях Табу - има при тях забрана.

 

Понеже премахнахме забраните, понеже познанието внесе в човека абсолютната свобода, следователно съвсем нормално и логично е да изчезнат и свещеностите, защото всяко нещо е доближимо.

 

Изчезнаха недоближимите неща. И от там значи Изчезва отново Любовта, изчезна нежното и мечтаещо отношение да стигнеш до другия, защото е изчезнало разстоянието.

 

И отново стигнахме до там, че човечеството днес е на път да се самоизяжда, а от друга страна дара на познанието му внушава:

“Нека да експериментирам със себе си, това показва моята мощ. Аз мога да се самоопределям, мога да се самоизпитвам.”

 

И така се стигна до Ковид.

Така през цялото време - колко е трудно да се създаде един индивид от бебе, да се възпита, да мине в училище, да стане 25 годишен цветущ момък и да го вземат на война, или в атентати да го убият.

Значи, свободата на познанието, приета от човечеството се изплаща с огромни жестокости, които заплашват самото човечество да загине. Всичко това е ясно. Защо описвам тези отрицателни картини?

 

Какво може да се направи?

 

Има винаги два начина на коригиране на неправилното устройство на Земята.

Единият начин е бил твърде свят - да се свали Божият, Небесният Град на земята.

Това е метода, който препоръчва Свети Августин “Desivitates day”, който прави разлика между Божият град на Небето и земният град на Земята.

Но това изисква тези утопии, като комунизма. И понеже прекрасната идея на комунизма е вложена във вече червивото, свободното познание - червивото сърце - “Мозъкът и сърцето са отровени от тази невероятна мощ, която ни дава свободата. Свободата погубва човека.”

Защото тази свобода, кой и слага граници? Тази свобода може да ѝ сложи граници само този, който от малък е възпитан в термините на класическите изкуства, които вършат две безкрайно важни неща:

Ето защо е нужно да се прекрои изцяло “learning системата” - системата на обучение в училище.

 

Тези две важни неща са: животинските и хаотични емоции на животното.

Когато детето започне да се възпитава в класическа музика, класическа ритмика, поезия, танци и рисуване, изкуството превръща хаотичните животински емоции и им придава форма на хармония, на пропорции и симетрия.

Изведнъж вместо звуци получаваме тонове. Вместо разхвърлени багри получаваме някакви фигури, които са напълнени с тези багри. Изкуството върши най-благородната задача - хаотичният човешки мозък и хаотичните животински импулси да се “ордират” и да се подредят в хармония и симетрии. А от друга страна изкуството въвежда едно равенство между интелекта и емоцията. Изкуството активира в детето едновременно и чувството за игра - интелектуалната игра, както и всяка една игра носи интелектуален характер. И затова днеска, в модерният век на интелектуализма, играта е водеща. Но от друга страна, изкуството, тази интелектуална игра, ни я представя под формата на сетива и емоции. Тоест, изкуството не е абстрактни игри с числи. Съвременната тенденция да се развива само лявата хемисфера, и учат децата в 4-то, 5-то и 6-то отделение да решават непрестанно задачи, а би трябвало чрез изкуството тези задачи да пристигат осетивностени под формата на музика, на живописна геометрия. Тоест, оголени са днес като едни лоши абстракции, които задръстват мозъка на детето със сложни информации, които то не разбира.

 

Децата и първата младост, трябва да протичат под знака на изкуството.

Не само хармонизира животинските хаотични емоции и им придава стройност и ред, но изкуството учи на благородството на хармонията между мисълта и страстта.

 

А днеска страстта е долу в електрическите китари в “чукането” безразборно в “хард, секса и в животинските импулси.” А горе интелекта се е издигнал безкрайно високо в абстрактните науки на квантовата физика, на новата математика - значи тази разкъсаност между интелекта, който е останал вече без емоции, без патос и емоциите, които са останали нисши.

Днешният учен ако мисли с мисълта на Аристотел, той чувства с чувствата на неговия дивак, който даже не е можел да му стане роб.

Разксъсването на хармонията между интелекта и емоцията, между ума (мисълта) и страстта, довеждат до тези следствия...деградацията на човечеството. Защото интелекта напредва сам, нарцистично в мрак. Интелектуалното любопитство е безгранично, то е любознателност, то не се интересува от последиците. А емоциите, всъщност, те носят енергетиката и благородството.

 

А, късно ли е за промяна според теб? Изтекъл ли е моментът за промяна?

 

Не е изтекъл. Благодаря за въпроса! Моментът за промяна не е изтекъл!

Има два класически начина да може човечеството да се опита да коригира донякъде своето поведение, да прекрои човешкото общество и животът на Земята.

Винаги е имало 2 начина:

  • Единият, индивидуално чрез Молитвата, а не чрез медитацията! Тоест, да застане едно молитвено човечество - “труди се и се моли” - са били единият път да се прекрои човечеството.

Но днес трудът е повече в машините, отколкото в човека. А от друга страна, молитвата за това дегероизирано и девалвирало човечество е донякъде станала много трудна. Аз затова ще ви дам сега няколко примера за молитви и ще кажа кога - понеже молитвата вече не е официалното възпитание - защо молитвата под формата на неврози и психози напада, и то доста индивиди, под формата на...забележете, психично болните и невротично болните днес в човечеството заемат повече от ⅓. Може би ½ от човечеството страда от скрити или открити психически болести. И ще ви кажа “защо?”

  • Другият начин, освен молитвеното индивидуално преобразяване на човечеството, съществува и пътят на революцията. Но за каква..? Имаме ли кадри за революция? Имаме ли роби, които нямат нищо друго да губят освен веригите си? Нямаме роби, имаме цивилизовани слуги.

Ами, как може да накараш един, който има сравнително добра кола и живее само, за да получи по-лъскава кола, “жена му не е достатъчно грациозна, или добра чук(в)ане”, той мисли да си намери по-луксозна жена, по-скъпа кола, и по-добра работа за повече пари, което ще доведе до обвързване на кредит и от там повече работа, повече пиене, и изобщо накрая...Днес човечеството е осъдено в голямия си % - абсолютно изиграно. Защото колкото повече “угаждаме на наслажденията си, разбирате ли, ние хитруваме, използвайки целия дар на познанието, за да почнем да се наслаждаваме. Но наслаждението после ни се отплаща как? Наслаждението води до плондерите - коремчетата се превръщат в шкембета,наслаждението от пиене и ядене - води до - ние не може да се чувстваме млади и силни. Така че пътят на насладите ни разрушава отвътре.”

 

Молитвите какви са?

Да.

 

Молитвите да кажеш.

 

Ще стигнем до молитвите. Вие запомнихте ли? Много набързо казах една много важна поанта.

Каква беше тя?

Понеже днес човечеството дотолкова е изгубило ценностите, изгубило е срамът, а какво беше срамът? Когато животното е покрило изведнъж детеродните си органи, ами не само тях, започнало е да си шие кожени дрехи - да закрива телото си - какво означава това? Това е повратният момент в раждането на човекът като Дух и човешката цивилизация. Първата индикация, че той се и издигнал на някакво стъпало, еволюцията в по-високо. Започнал е да скрива човешкото си тяло, защото му се струва, че то го оличава, че е долу, ниско. Човечеството разбира, че трябва да се раздели с тези автоматични инстинкти на животното. Той е получил една свобода, то закрива телото си, за да може да роди Душата си. Душата се ражда от дрехите, които скриват голото тяло на обекта и го превръщат в субективност.

Днешната заповед за сваляне на дрехите е сваляне на субективността. А субективността е нашата вътрешна Душа. Когато човек свали дрехите става гол. Голият човек вече не е субект - вътрешен субективен живот, той е обект. Може да го ритнеш, може да минеш покрай него. Човекът вече става предмет.

Заповедта, която толкова добре ви войдисва за: “Събличайте се, само нали, и да се галите, да се (с)ближите, да се чук(в)ате, да се мамите - всичките тея телесни игри са много сладки, но се отплащат с това, че човечеството изгуби този трамплин, тази крачка, която беше го издигнала нагоре в еволюцията - срамът.

Днешното безсрамно човечество означава, че то е слезнало по-долу и от животното.

Защо? Съвременното “безсрамно” човечество - много по-лошо. То се връща привидно на стадия на животното, но с цялата “развратеност”, развратена нужда от свобода, и от свобода на желанието, което имал, когато е бил по-горе.

Човечеството стана лукаво и коварно, защото така го научи Космическият Сатана. Той му каза:

“Ами, освободи се от срама, отново ще се чувстваш свободен като животно и непрекъснато ще правиш всичко, което прави животното, обаче вече с извращенията, с изтънчеността, с цялата сложна игра на театралността на душата.” Значи, човечеството донесе “развратената си душа” долу в животното и “аз смятам, сигурен съм, че във всеки човек, животното се чувства унизено.”

Животните са религиозни. Какво значи религиозност? Това, което човечеството е изгубило днес.

Всяко едно животно с изключение на най-големите хищници, като усети едно по-голямо животно, което има по-голям мозък, изпитва респект.

 

Да ви дам пример с един кон - ще разберете.

Животните имат чувство за йерархия и преклонение пред Превъзхождащото.

Конят, който най-много обича люцерна. Имаше един много хубав кон - си спомням в Америка, където бях временно на квартира - хазяина обичаше конете и този кон го хвалеха, че е най-добрият. Той най-много обичаше люцерна.

Аз реших да му направя проба: Взимам цигулката и когато яде той много усилено люцерна, отивам и почвам да му изсвиря няколко акорда от Вивалди, по-мелодични. Коня веднага спира да яде любимата си храна и почва да слуша. Аз, нали малко правя тест - хитрувам. Спирам след една минута да свиря, коня се огледа - няма звуци, почна да яде. Пак започвам да свиря - пак прекъсна. десет, петнайсет пъти конят се отказва от любимата си храна - беше предварително гладен, разбрах, много хитро избрах момента - той предпочита да слуша симфонична музика. той слуша Вивалди, Моцарт и Бах, без да иска да яде.

Защо? Не, че конят е толкова - той наистина, може би е по-музикално животно - по-важното, дами и господа е следното: конят усеща, че някакъв мозък, по-висш от неговия предизвиква в коня автоматичното благородно желание да се прекланя, да чувства, да стои на колене пред нещо, което е по-висше.

Животните са религиозни, защото имат чувството за йерархия.

Когато едно по-висше създание, по-висше космическо създание, застане над едно по-ниско в еволюцията, ниското същество, почти винаги - в 90% то изпитва почит, преклонение и започва да му служи.

Ами как човечеството обузда конете? Това силно, волно, свободно животно. То обслужваше цялата цивилизация - за товар, за войни, за армии, за състезание - представете си. Само благодарение на това, че животните носеха религиозността.

 

Религиозността е естествен импулс, който ни кара да можем да имаме пиетѐт пред това, което ни превъзхожда и да се опитваме да Му служим, защото по този начин ние влизаме на място в хармоничната йерархия на Вселената на Съществуването, на Битието.

 

Ето това изгуби днес съвременното човечество. То няма пиетѐт, респект и няма усещане за йерархията на Превъзхождащото.

А, всички големи гении, откриватели в науката и изкуството, са знаели, че стоят на колене пред Безкрайното Превъзхождащо.

Естествената религиозност на най-великите развити мъже и жени от човечеството, е било това, да усещаш - а, всъщност по-висшето Същество над тебе в еволюцията, той ти е атрактор - той от една страна те подтиска, но от друга страна ти определя форма, цел. Затова човечеството се е стремяло - имало е думичката “прогрес”.

Днес казват съвременните учени:

Нагоре и надолу не е ли една и съща посока? И какъв прогрес е този, когато колкото повече знаем, колкото повече откриваме смисъл, толкова повече откриваме безсмислието?”

 

Ето, забележете!

Бедният има смисъл в Богатството. Когато бедният ни дай Боже, всъщност Дай Боже - да стане богат, то изведнъж смисъла на богатството изчезва.

Когато бедният стане богат, той изведнъж открива малко безсмислие. А по-рано е нямало безсмислие. Когато глупавият иска да стане умен и се труди над себе си, има воля и израства - и когато глупавият поумнява, изведнъж когато стане умен, безсмислието отново се появява.

 

Колкото повече смисъл добиваме ние в нашето издигане в познанието, толкова повече се открива пред нас и едно Бездънно и Безкрайно Безсмислие.

 

Най-големите гении на човечеството в науката и изкуството... - имено най-сладката и героична борба е тя - да се преборят с това, всеки път увеличаващо се безсмислие, пропорционално на увеличаването на Смисъла.

 

Човечеството е създадено да може да се бори с безсмислието, като едно Хармонично, Колективно Цяло от равноправни, абсолютни (всеки) независими индивиди.

Но истинското Братство между човеците съществува само тогава, когато изчезне лошата, злокобната разлика между тях.

А тази разлика, тя е 90% породена, не толкова от несправедливото раздаване на талантите, колкото от несправедливото общество. Ние се раждаме в много “несправедливи условия” в най-лошия смисъл. Не става дума само за бедност и богатство. Става дума, къде ще израснеш - Дали в семейство бедно или богато?(културно или невежо); Дали ще израснеш в среда сред плъхове в разни бордеи, или пък в среда, която ще те възпитава в една хармонична атмосфера да се развиваш?

Следователно, днес човечеството е “тотално излъгано” и затова си отдъхва как? Като слиза долу в секса, макар и вече като едно животно, което е развратено, все пак си отдъхва отгоре напрежението - понеже интелекта горе е много напрегнат, много висш, комплициран, “ние бягаме да си починем в секса и в алкохола”.

А от друга страна, човечеството си отдъхва не само чрез слизането надолу при животното. Сексът е най-малкото зло. Човечеството днес си отдъхва в желанието си да упражнява власт, господство, и садизъм над другите - тоест, човечеството днес си отдъхва, когато една част от индивидите се домогват до богатство, за да почнат да унижават другите. Забележете, как всичко е извратено - талантът търси бездарните, за да изпъква между тях. Богатият отива сред бедните - обгражда се сред карети, за да може пак да ги измъчва с присъствието си.

 

Нещата са много по-дълбоки.

 

Знаете ли, че истинската красавица би трябвало винаги да се крие.

Какво прави едно момиче, което в общите стандарти е по-красиво: то излъчва една зловеща надменна красота, когато се яви сред своите дружки, защото предизвиква в тях завист (inferiority) - тя внася в тях малоценност.

Забележете! Най-великите умове винаги са били скрити. Те не са обичали да се показват пред хората и да блестят със своя ум.

Така и едно време, истинските красавици са били свенливи. Не е имало тази “нагла, арогантна” демонстрация на умът, на тялото, на сексапилността и на големите-ужким “развитите ни способности”.

Защо се получи така?

Защо днес човечеството живее, в голям процент от това, да може да унижава и оскърбява подобният си? Нормално ли е това?

Нима всичко това пак се случи, заради това, че човечеството е подлъгано от това да се откаже…

 

И сега главната тема:

“Да се откаже да живее..., да се откаже да се разхожда между видимото и невидимото, между сетивното и несетивното.”

 

Защото, ако сте малко по-учени и образовани, трябва да знаете, че всичко което е създадено като материя, като енергия и като предмети, като една материална цивилизация, не е създадено от самата материя.

Вложеното в нас Познание и Духът на Познанието ни е накарал да конфигурираме разни маси и да правим от тях предмети.

 

Една Висша Способност ни е довела до там да създадем цивилизация. И редица вдъхновени хилядолетия, милиарди поколения са били привлечени от тази благородна цел - да изграждат все повече и повече удобства, но не за да се роди едно човечество, което е абсолютно безотговорно, няма никаква блатодалност затова, че толкова поколения са се трудили. Тази неблагодарност, безотговорност идва от премахването на ценностите. А премахването на ценностите идва от премахването на много простите, елементарни предварителни извращения на естествените импулси.

И друг път съм казвал - и при животните има желание за справедливост. При човекът се явява нещо обратното - понеже ума му вече е “свободен” - значи театрален, “театрален”- значи перверзени извратен, той тогава човекът си казва:

“Защо да имам желание за справедливост, ако обърна нещата, не е ли по-добре да имам “справедливост на желанието”? Защо да имаме желание за законност? - и то колективни желания - Ами, защо вместо самото желание за законност, защо да не обявим “законност на желанието”?

Значи, когато желанието стане основният закон, днес желателността управлява всичко. То тогава, значи, разбирате ли, то тогава нямаме прегради, нямаме пречки. И освен това в скалата на ценностите вече стои най-високо човешкия живот и казваме: “Той в никакъв случай не трябва да се разрушава, да се жертва!”

 

А, всъщност, ценности е имало само тогава, когато:

  • чест, достойнство, идеали, възвишени атрактори на Вселената, на които трябва да служим - те са изисквали жертви.

Всички големи хора на науката и изкуството са знаели, че в скалата на ценностите има нещо по-високо от човешкият живот. И когато човешкият живот се жертва за някакъв идеал, това е придвижило човечеството нагоре. Нещата са много елементарни.

И сега, вижте, не е ли всичко това много продиктувано?

Кой издиктува така, че скалата на ценностите да стои най-високо човешкият живот, а всъщност по този начин няма ценности?

 

Защото ценност се появява само, когато животът се жертва.

 

Кой издиктува така, че вече “драмата и трагедията” не са популярни в човешките общежития и в човешките представления, и в човешкото смятане, а само играта?

Теорията на играта, тя винаги е комедия. Комедията завършва така, както започва. Комедията не позволява да изчезне някой от човеците.

 

Ами, може би причината за това е, че хората живеят живота си като еднократен акт. Не вярват в прераждането, не вярват в кармата и в причинно-следствените връзки, и именно заради това живеят като за последно.

 

Животът за последно”, животът като “еднократен акт”, това е всъщност една от главните уловки, главните съблазни. Тук се появява това…, за което исках да кажа:

Животът във видимото и невидимото, защо днес е изчезнал? Поне опитът да се разхождаме от видимото в невидимото (сетивното - несетивното).

 

Да обобщим:

Цялата материална цивилизация е родена от мисълта.

Мисълта не се вижда. Виждат се нейните сетивни презентации. Всичко, което е създадено като цивилизация и наука, то е създадено от силата на ума.

 

Умът е несетивен.

 

Днес ви лъжат, че умът може да се калкулира и, че самият ум, това е всемогъщата способност за изчисление. Не е така. Изчислението... - друг път ако искате ще ви разкажа, защото числата не могат да мислят, числата са огледала, които презентират всичко и затова в интернет имате всичко, само като огледално изображение, но нито една дата не може да мисли друга дата. Те са само...могат да се комбинират.

 

Какъв е генезиса на неврозите и психозите?

Защо тази молитвеност, тази “бивша” духовност на човека и стремежа му да се издига в духовната йерархия по-рано е бил възможен и открит. Човек решава да отиде в пустинята, да стане аскет, или да расте към светеца - “днес човечеството е така поголовно възпитавано само (от малко) на кръв, на консумация, на освободен инстинкти и затова висшите импулси на човека, непозволени легално да се появяват в живота, започват да се появяват като неврози и психози.

 

Ще ви дам един пример:

Лично познавам, от последните години, въпреки, че спрях да работя като психиатър - съм повече учен, нали, и писател, познавам три болни, които са светици. Но те не знаят, че са светици.

Ще ви дам пример:

Класическата депресивна психоза - депресията - е когато, освен безпомощност, пасивност, тъга, черна меланхолия - това са външни признаци. Депресивно болният - в момента имам предвид три жени - една жена започва, постепенно изпадайки в депресия, тя изгражда своя ценностна система, напълно различна от тази, която днес съществува в обществото.

И психозата и се изразява в това, че тя изведнъж започва да се чувства “виновна” за това, което се върши нередно и патологимно от човечеството. Изведнъж тази душевно болна си казва:

“Ами, аз...толкова много хора страдат. Кой причини тяхното страдание? Може би аз съм участвала в тях?” - Значи, по едни фини, неусетни, патологичи, всъщност психологически механизми в душевно болният, който изгражда стройна система от самообвинение, тя започва под формата на болест да изживява това, което по-рано са изживявали тези, които са искали чрез личният си пример да коригират неправилния живот на човечеството. Те, изведнъж, една от тези болни, казва:

“Ами, може би, аз съм донесла много от последните атентати. Аз съм донесла войните. А може би съм причината от Ковид и Ковид-измамата - всъщност от злокобната измама - щото от Ковид пораженията.”

 

Изведнъж тя си казва:

“Ами, аз как…” - безсъзнателно си мисли.

Вижте, сега, всеки човек има “нужда да се почувства значим”. И когато една жена в живота не е успяла да се почувства значима, тя избира безсъзнателно - в нея някакъв импулс избира неврозата и психозата, за да я направи значима - как? Чрез самообвиненията си.

Но, вижте, който се обвинява за нещата, той е причина за нещата.

А, който се причина за нещата се издига по негативен път към Бога.

Значи, тези душевно болни (неврозата и психозата - предимно психозата), които изграждат стройна система на самообвинение. И накрая тя казва:

“Аз съм виновна за злото в света.”

По този начин тя се издига до Бога, тя се чувства виновна за всички тези атентати, за убийствата, за многото болести и специално тука за Ковид, агресията, автоагресията на човечеството.

Самият факт, че тя…, болестта ѝ помага тя изведнъж да добие огромна значимост, огромна ценност - тя се издига до Бога.

Защо?

 

Вижте, който носи вината, той носи причината.

Когато избухне пожар - нали, всеки казва: “Не съм аз.” - Всеки бяга да бъде причината на пожара - “Не съм виновен, следователно не съм причината.”

 

На старогръцки думата έτη(ако е точно изписването; значение* - години) означава две значения: вина и причина. Който е виновен за събитието, той е тяхна причина. Значи тя се издига до причинността на Бога.

Тя негативно расте (нейната значимост), но тя от това страда. Тя изживява убийствата, разголванията, набучванията на кол - тоест, всички видове мъчения, садистични - тя започва да ги изживява върху себе си. Получава нещо като стигмата, рани върху тялото. Една стройна депресивна система на самообвинения е толкова силна…, че те дотолкова разбират, че този свят е “толкова погрешен, толкова патологичен, толкова престъпен”...Има много случаи - “Тя взима дечицата си и ги убива и убива себе си, за да ги махне от този свят на злото.”

Разбирате ли? Те стигат до там...майка жертва децата си - и това за обикновения психиатър е голяма натология. Той се мъчи в нея как да разруши...Разбира се, да не стигаме до там, но...В своята стройна философско-патологична система на самообвинение и на негативно самоиздигане до Божественото, тя е склонна даже да жертва близките си, за да избягат от този свят, че е престъпен. Но психозата ѝ е позволила да види, че живеем в едно престъпно, “неправилно абсолютно патологично общество”.

Кое е тънкото?

Без психозата тя не би могла да дойде то това “просветление”, чу всичко е толкова патологично. От друга страна да стигне до това, до което е стигал светеца.

Светеза, заедно с Христос, да поеме част от греховете на човечеството върху себе си.

В такъв смисъл лечението на тези психично болни - да може един близък, любим човек, или психиатър, да даде месеци на живота си да започне да внушава на тази болна, че “Ти си мислиш, че си болна , а ти всъщност си светеца. Защото ти поемаш върху себе си вината и греховете на огромната част на човечеството и даже на целия патологичен свят. Значи, ти израстваш”

Но тя израства по пътя на реално чувстване на тези болки. Тя реално чувства как някой му режат пръстите, тя реално чувства...

Една болна ми обясняваше - имало един господин богаташ - съвременен, който всеки, ако искал да получи

300 или 500 лв, трябвало 30м да лази по корем и да ближе земята до него. Тоест, тя реално изживява, че тя е този, който го унижават. Това изживяване е много болезнено и те безкрайно страдат от това, че от гледна точка на Духа да са се издигнали безкрайно. Значи, ние живеем в толкова “увъртян, свръх патологичен свят”, че индивидите ако искат да се почувстват духовни, могат да го направят само чрез “психозата”.

И затова днес има толкова много болни, разбирате ли?

Това е един много тъмен и “ужасен” срамен момент на човешката цивилизация.

 

Нека все пак да кажем, че освен психозата, която е може би, последната подадена ръка, пак от Бога, в крайна сметка, ако човек тръгне на вътрешно развитие и самоосъзнаване може самият той…

 

Може без психоза да достигне до това.

Да, но е много трудно, защото младите хора непрекъснато...Вижте, ние мислим с мозъчните лъчи - не са естественото мозъчно електричество. Те са дигиталните сигнали. Отвсякъде сме затрупани от една Сила, която ни кара да се чувстваме по-бързи, по-мощни, по-яростни и от там по-малко да чувстваме...Просто е много трудно, да.

 

От друга страна, всеки човек има вродени идеи за величие, за екстаз - и пак, под формата (ако не можем в живота да се почувстваме значими, можем чрез болестта).

Болестите много са се увеличили, защото липсва този Диригент - Световен, Космически, който ще дойде и ще издирижира развитието на цивилизацията в друга посока.

 

Молитвата, нека да напомня - цялото човечество от моя гледна точка, не само от моя, но от почти всеки велик идеалист, даже от миналия век, би бил съгласен с мен. С какво?

“Човечеството живее дотолкова престъпно спрямо собственото си минало, спрямо предпоставките то да израсне до тази висота - много висока в желанието и в насладите - благодарение на това, че е имало една строгост към себе си, благодарение на това, че са разбирали хората, че когато ние създаваме нещо, ние го създаваме от Гледна точка на Нещо, което не се вижда.

 

Вижте, невидимото и несетивното, това е мисълта, това е мисълта. Тази мисъл идва при нас от бъдещето. А бъдещето е от времето. Времето е неглижирано днес. Обръщаме внимание само на пространството.

 

Начините да се коригира човешката цивилизация:

От една страна може да се разчита на самото човечество, но как? Изисква се една колективна хармонизация между човешките индивиди, която се забранява от неравномерното разпределение на парите, на финансите, на имуществата, и на желанията.

Много трудно човечеството може да се придвижи към една хармонична революция, не толкова с кръв, а да се обединят човеците.

 

Една от Тайните на Исусовото Съзнание:

По какъв начин човек може да започне да “краде” от тази безмерна Исусова енергия?

Да вземем Буда, с неговите 4-ри благородни Истини и да вземем Исус Христос.

 

Будизмът, в някои от своите фракции, е свързан с теорията на прераждането.

Но прераждането означава “унизителната и лицемерна способност” на душата да си каже: “Ми, това тяло се износва, имам нужда от друго тяло.”

Кое е унизителното тука?

Ако Душата, наистина в нея има Дух, а Духът е гордостта и самостоятелността на Безподобното и Безкрайното. Духът не би имал постоянно от нужда да се приюти в някакво тяло.

Теорията за инкарнацията е родена от недостатъчно духовните индивиди, макар че е била толкова властна през хилядолетията и днес. Теорията за инкарнацията, за преражданията, означава просто, че ние постоянно - нашата душа бидейки несамостоятелна и недостатъчно могъща и недостатъчно духовна, има нужда отново да се приюти в някакво тяло. И така от тяло в тяло ще се местим, и сега тук се създават полуфалшивите представи, че ние ще се очистваме и накрая ще стигнем до една духовност.

 

Ама, чакайте…

 

Това е един дълъг път.

 

Навсякъде в природата я има тая реинкарнация: в дървото и във всичко.

 

Но това е биологичният свят.

 

Ние също сме биологични индивиди.

 

Ние не сме биологични индивиди. Ние сме биологични индивиди, сега...Аз ви казвам...

 

Не каза формулите и молитвите.

 

Ще кажа формулите и молитвите - още малко.

Искам да направя разлика между Будизма, който роди теория за инкарнациите - Изтока и Запада, който е западнохристиянския мистицизъм, който е против теорията за прераждането. Не само от гордост. Ще ти кажа защо.

 

Буда казваше (има 4-ри благородни Истини):

  • Съществува страдание;

  • За него има Причина;

  • Тази причина може да се елиминира (да се осъзнае);

  • И нейното осъзнаване води до нейното елиминиране. Така, че край на страданието.

Това е етическият Будизъм, още преди да се обожестви самия Буда.

Самият Буда е бил обаче толкова автоагресивен, така духовно-мазохистичен, че той прилича на Христос.

Но самият етически Будизъм, още като религия, който е етиката на премахване на страданието за Четирите благородни Истини, вижте как се различава от Христос.

 

Христос казва:

“Съществува страдание, но това страдание е цената, която се плаща за това - за дара на Познанието.” - И затова страдание, към което ние трябва не да се стремим да го премахнем, а ние трябва да се стремим да го изтънчим, да го увеличим до степен, в който намерим начин да го превръщаме в Радост (да го превръщам в нещо позитивно).

 

Вижте, Духът може да влезе в плътта само ако тази плът е наранена.

Това е едно основно правило - аксиома. Всички предишни векове е била азбучна Истина в училищата.

Днес тя се забравя. Днес ви карат плътта да става все повече и повече безчувствена, а не да бъде наранена. Какво са били стрелите на Зевс?

Какво е било това, че човек започва изведнъж да изтощава тялото си и да забранява желанията си?

Духовната енергия е винаги отрицателна енергия. Тази, която все още днес е непозната на науката. Тя е най-силната в света и се ражда от разпадането на тялото - частично. Тя се ражда от аскезата.

 

Когато Исус казва:

“Страданието трябва да се почита като най-голяма ценност, защото то е афективния “charge” на Дара на Познанието. Ако ние престанем да страдаме ще престанем да бъдем чувствителни.”

Ако престанем да бъдем чувствителни, нашата безчувственост ще ни направи, не само жертва на всякакви рационални манипулации, но ние ще изгубим самото Познание. Познанието прави грубата животинска чувствителност много по-изтънчена, по-танцуваща.

Когато чувствителността започне да нараства много, тя става болезнена чувствителност. И когато тази чувствителност стане твърде болезнена, нашето все още наполовина животински съзнание - не може да издържа голямата болка, шока от болката, и припада.

 

Ако не сме способни да се издигнем директно по пътя на чувствителността към Бога, това е защото ние все още не можем да издържаме твърде голямата чувствителност, наречена болезненост и болката. Това е за физическата болка.

 

Винаги душевните страдания са създали всичко велико в науката, откритията и изкуството, да.

 

Първа част...


 

Препоръчани книги:

Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Тимен Тимев
Д-р Тимен Тимев
Д-р Тимен Тимев е един от най-авангардните учени и писатели на нашето съвремие. Практикувал като психиатър в Севливо, Карлуково и София, той е един от най-дълбоките изследователи на човешката психика, личностно и духовно развитие.

Тимен Тимев е автор на редица книги, философски трактати и драматургични пиеси. Използващ псевдонимът Материус Розенкройцер, той създава емблематичната книга на своето творчество "Антифауст", която представялва интелектуална комедия - пенталогия в сонатна форма за литературни инструменти, човешки гласове и паузи. "Бунтът на бездарниците", "Алхимия на словото" - Библия на индивидуалния Бог са едни от най-популярните заглавия на забележителният писател, композитор и драматург.

В САЩ д-р Тимен Тимев работи като преподавател в няколко университета, където издава книги и научни трудове под псевдонимът Йохан Ге Мол. Завръща се в България след 2012-а година, като първите му сериозни публични изяви се реализират с поредица от видео интервюта с журналиста Борислав Борисов от Портал12, с когото се среща съвсем случайно, вследствие на необичайна среща поради сбъркан адрес. Тогава д-р Тимен заявява: "Посредством случайностите Вселената композира...."

През 2016-а година, д-р Тимен Тимев възобновява своите публични изяви чрез лекции и семинари, на които говори по теми като квантова механика, логика на мефистофелския разум, бъдещето на Света, програмираното човечество, квантовият интернет, каква е връзката между черните дупки и човешкия мозък, предизвикателства пред личностното развитие на всеки индивид, превенция на психически заболявания и др.
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12