Татяна Дамянова: Глаголицата крие познание за мисията ни като народ

Татяна, какво влагате в понятието Божествена глаголица?

Глаголицата е дадена от Бог чрез Константин-Кирил Философ на нас хората, първоначално като храмова, а след това е трябвало да тръгне от нас и славяните по света. Когато човек започне да учи и изписва буквите, сам интуитивно ще усети силата й. Тогава започват благодатни промени по изчистване, осъзнаване, процеси свързани с душевните ни мисии тук на Земята. Всеки според заслугите си и времето си. На всеки ще се разкрият различни неща. Аз самата все още имам много въпроси, не спирам да се уча и да се радвам на всеки ден, когато работя с глаголицата. Импулсът ми бе да приложим тази азбука в живота си, да я извадим от забравата. Да се обединяваме и да творим заедно, защото с нея наистина може да творим и да се свързваме с Бог лесно. Нашата задача е да я предадем на децата, а те ще решат какво да направят с нея в бъдеще. Можем да кажем, че буквите от глаголицата говорят със словото на Бога, особено, когато изписваме светли думи, послания, моленията ни към Него.

Какво се случва с нас, когато изписваме буквите от глаголицата?

Започват благодатни промени - сам Бог идва да види, кой и от какво има нужда. Разбира се и усилия трябва да се положат, да заслужим знанието, да ни повярват буквичките, все пак това е жива азбука, която може да ни разкрие тайните си. Пътят невинаги е лек, все пак тук на Земята сме сътворили доста неща, за които трябва да работим и изчистим. Може да се наложи да преминем през доста сериозни изпитания, разчистване на хора и групи от пътя ни към светлината, но винаги е за добро. Но и себе си трябва да променим и спазваме някои правила.

Как тези сакрални знаци влияят върху нас българите?

Прилагането на азбуката в живота ни, ще събуди и отключи познание за мисията ни като народ. Замисълът е бил от нас и славяните да тръгне по света, за един нов порядък, мирен, добър, божествен. Неслучайно д-р Диана Мечкова пише в книгите си, че мирът е можел да възтържествува още тогава преди хилядолетие и тогава нямаше да има всички тези войни. Но и сега казват не е късно. Нека всеки да направи това, за което е дошъл и усеща като мисия на Земята.

Какво е закодирано в глаголицата?

Не се осмелявам да отговоря на този въпрос. Мога само да предположа, че може би това е Нов божествен ред, водещ ни към Новото небе и Нова земя, към идващия Златен век.

Как можем да използваме глаголицата в наши дни?

Всеки може да го направи, щом шестгодишните деца го правят с лекота. Ще си позволя да дам някои правила, които е хубаво да спазваме при писането на буквичките, които научих от книгите на д-р Мечкова: Хубаво е да пишем върху бели листове -  като светлината, да използваме кръглата или обла глаголица, а не Хърватската глаголица, където част от формите в буквите са променени и така силата им отслабва. Глаголицата е жива азбука и се подчинява на енергийни, а не на граматични правила. Хубаво е да изписваме добри, светли думи, пожелания, защото иначе може и да се обърне срещу нас. При изписването думите се редят една до друга без разстояние и без малки и големи букви, без препинателни знаци, но при дълги изречения може да се слага точка. Целта е силата и енергията им да влиза в нас равномерно, хармонично. И наистина се получават като прекрасни вълни, дори само и да плъзгаш поглед върху тях, не да четеш те ти помагат. Когато човек положи усилия и започне да го прави, усеща вълшебството й. За тези, които имат желание бих посъветвала да потърсят книжките на д-р Мечкова - там тя е положила много усилия и пояснила по един прекрасен начин нещата. Хубаво е да се започне с първата книжка и да се четат подред, за да има енергийно надграждане. Глаголицата е в книгите за Светия дух.

Бихте ли посочили защитни думи, изречения или молитви, които да изпишем на глаголица, за да предпазваме нас и близките ни в тези времена на изпитания?

Послания, които съм чела и приложила са предимно светли думи за Мир, Любов, Светлина. Думите ЛюбовСветлинаДобро, изписани слято. Може да изписвате всичко, което ви докосва и харесва, стига да е за добро, ваше и на близките ви. Обградете се ако желаете с нея, изрисувайте я, дори и най-малки деца могат да я рисуват като изкуство -  така влиза златна вибрация в телата им.

Аз самата през изминалата година започнах да изписвам медитации от Рудолф Щайнер, с една прекрасна дама написахме "Календара на душата" на глаголица, молитви от учителя Дънов, песни, молитви от книжките на д-р Мечкова, стихчета за деца. Сега за мен е радост, да пиша част от Новия Завет. Има и фейсбук група, където всеки може да споделя, пише, твори. Моя мечта е, освен пространството за деца, където да творим, да направим малка книжка с бели листове и стихчета написани от децата със златни божествени буквички.

Вярвам, че когато се обединим и започнем повече хора да творим с божията азбука, ще помогнем на себе си, близките си и света.

Зная, че работи и ще се радвам, ако това знание се пробуди и докосне все повече човешки души и сърца. То е наше и е дар за всеки от нас. За да тръгнат благодатни промени от нас и славянските народи към света. Много бих се радвала, ако повече хора изпишем днес думата Мир, така необходим ни е. 

Наричате себе си природен учител, каква е мисията ви?

Дълъг път се наложи да измина, за да стана учител. Минах през различни учения, че и страни. Благодарна съм и щастлива, че това се случи, разбира се точно тогава, когато бях готова. Дълбоко в себе си винаги съм усещала, че това би се случвало най-добре сред природата с децата. Там, където е най-лесно да чуеш душата си, да си близо до земята, да се радваш и усещаш растенията, животните, добрата Майка Земя.

Работите с деца и сте част от екипа на Валдорфска детска градина, какви са впечатленията ви от новите деца, които се раждат днес, каква ще е основата на живота на тези деца?

Ах, децата! Наистина е голяма радост и благодат да общуваш с тези деца. Д-р Диана  Мечкова пише за тях в книгите си от поредицата "Книгите, които лекуват", че са божествени деца със златна вибрация, деца с божествена меркаба. Деца - бъдещи лидери. Нашата задача е да ги опазим и да им помогнем да съхранят това, което носят в себе си. Често днес погрешно определяме част от тези деца като деца със специални образователни потребности. Имала съм радостта да съм срещала и да познавам такива дечица. Деца, които те наблюдават и поглеждат с дълбок поглед, сякаш изричат: „Аз това го зная, остави ме да потичам, да се посмея, да играя“. Деца, които общуват на душевно ниво с нас, усещат ни, усещат безпокойствата ни и в този момент идват и ни хващат за ръката, прегръщат ни. Деца, които общуват спокойно със светлия свят. Често тръгват сълзи при мен докосната от тяхната сърдечна топлота. 

Днешните деца наистина са много различни от нашите поколения и поколенията преди и след нас. Отказват да приемат наложеното им отгоре.

Сякаш трябва да ги докоснеш, къде с хитрина, къде със закачка, но тези деца искат Ти да бъдеш там, твоят Аз да присъства там, да ги чуваш, разбираш, да се радваш на малките видими и невидими неща с тях. А когато успееш - ех, в каква радост се превръща общуването и играта. Искам да спомена, че в стаята, а въобще в къщата на детската градина изписах защитни думи и послания, сложих като символи на децата буквички от Божествената Азбука, които те сами си избраха. И струва ми се всеки според нуждите си. Те са изписани със златна боя. 

Ще дам само за пример, че едно от дечицата си избра буква, която да му помогне да се заземи в нашия Земен свят. Той сам си я усети. Буквичките присъстват като символи на чашките им за вода, папките им в които събираме рисунките им, закачалките им.

Децата от самото начало на годината започнаха по своя инициатива да изписват на бели листове знаците, тогава те не знаеха за глаголицата, че е азбука. Учим заедно по програмата за предучилищна група и пишем и изживяваме буквите от кирилицата. В един момент започнаха да питат и разбират, че тези вълшебни знаци са буквички и съответстват на другите от кирилицата. Сякаш усещаха силата им и радостта, която влизаше в тях им помагаше. Някои от децата вече умеят да изписват имената си, както и на други хора върху рисунките си, а азбуката ни помага, закриля и изчиства. Пътят разбира се, не беше само равен имаше своите предизвикателства, но сега смело мога да кажа глаголицата работи! 

Пътували сте много по света, където сте срещали прекрасни деца - новите деца ли са тези, които ще възстановят светлината на земята?

Да, пътят ми до ставането ми учител премина през пътешествия, за моя радост на изток. Децата са вълшебни навсякъде. Работих около 4 години в страна, където водеща религия бе ислямът, а за мен бе наистина изумително, как хора от всички краища на света успяваха да общуват, приемат различните, проявяват толерантност и разбиране към другите. Такива бяха и прекрасните дечица, пъстри и красиви, толкова различни външно и толкова близки в погледа, любовта, добротата си. Разбрах от пътешествието си там, че наистина е хубаво, човек да следва пътя на душата си и да не се отказва, когато е тръгнал напред, колкото и да е трудно, а всеки който е пътувал знае какво е да си далеч. Благодаря на всички добри души по пътя си, особено на българите там, които ми помогнаха да продължа. Имаше изградено българско училище там и успях да се включа за малко като помагах, с каквото мога, нямаше много учители на разположение.

На острова, на който живеех ме потърсиха родители на български деца с молбата да се изгради второ българско училище за дечицата там. Появи се и друг учител, който се зае с благородната задача и училището стана факт и все още съществува, благодарение на много осъзнати и добри българи. Прекрасно е, когато обединението на хората е толкова силно и резултатите за дечицата са прекрасни. А те намираха време в единия си почивен ден да посещават училището, да се радват и вълнуват на празниците, обичаите свързани с българския бит и култура. Наскоро по инициатива на една учителка там, направихме кратък урок за глаголицата макар и онлайн.

Много се радвам, когато родителите имат желанието да предадат на децата езика и знанието за историята на България. А и силно се надявам хората да се завърнат скоро.

Успях да отида и до детски градини в Покхара, Непал. Толкова красива страна откъм природна красота и същевременно, хора живеещи толкова оскъдно, бедно, но щастливо.Толкова радост и благодарност имаше в тези детски очи. Стаите им в градината бяха съвсем обикновени, с много детски рисунки и неща сътворени от тях. Наблизо имаше и будистки манастир, където само успях да надникна през прозорчето. Децата там бяха сякаш ученици, стаята имаше само чинове и столчета, съвсем скромна, и едно табло на стената може би с различни видове растения. Хората там се радват на душата и шанса да бъдат тук на Земята, има радост в очите им и усмивка, която пренебрегва трудния им земен живот.

Къде ви намираме в момента, с какво се занимавате?

В моето село, близо до корена и земята. Земята, оставена ни от предците ни и очакваща ни да се завърнем, да я погалим, а тя да ни се отблагодари с прекрасни дарове. Все още пътувам до големия град и прекрасните дечица там, но често казано всичко се развива доста бързо и не зная какви събития предстоят за всички ни. Каквото зависи от мен ще го направя, според възможностите и Божията воля, разбира се.

Опитвам се да създам едно пространство, макар и стая като начало, където децата да идват свободно, да тичат, да играят, да се радват на Майката  Земя и красивите върхове на Рила отсреща, място, където спокойно да изучаваме всички заедно Божията Азбука и слово. Тук с децата посяхме вълшебни семена лимец. Интересното е, че всеки път, когато се докоснем до този лимец се случва нещо променящо и докосващо душата. Място за всички деца. Вярвам, че скоро това ще са местата, сред природата, където ще можем да опазим и помогнем на децата.