Тайните на Египет остават заключени - т.е. съхранени, независимо от външните 'открития'

Тайните на Египет остават заключени - т.е. съхранени, независимо от външните "открития" за "Златен град" на 3000 години, които бяха обявени преди дни. Самият факт, че учените и археолозите обявиха откритието като нова голяма възможност за развитие на туризма и икономиката в днешен Египет, който претърпя редица проблеми свързани с вътрешната политика и тероризма, сочи, че фокусът в централното значение на наследството на Египет - е изгубен. Това е много хубаво, защото външния свят ще гледа външните "открития" и не може да има никакъв достъп до тайните, което означава, че те остават неосквернени и съхранени.

Акценти за Мъдростта на Древен Египет от Елеазар Хараш:

Пирамидите са част от вдъхновението на Златния век, когато са живяли боговете. Линиите на пирамидите са устремени към върха – мястото, където е Бог, където е Истината, където е истинското виждане.  Върхът на пирамидата означавал върха на виждането, защото върхът символизира единството с Нетера, т.е. единството с Бога, което е и принципът на живота. А древните са били съсредоточени именно в това учение – върхът – т.е. учението за Истината. Това учение за Истината не е учение за търсене на понятия. То е учение за правилния подход към нещата и към Бога. По пътя на това учение човекът ставал същество на принципа, а човекът на принципа, (не човекът на закона), човекът на принципа знае да действа божествено. Да стигнеш до върха на пирамидата означавало да се изкачиш в себе си, в своето собствено, божествено начало, което е Бог, което е ключът на вселената и ключът на живота.

Пирамидата е духовно изливане на вселената, на творческата сила в една точка, която именно е върхът – върхът на самата пирамида. Освен това пирамидата е огромен йероглиф. Тайната на великата пирамида, това е тайната на твоята собствена същност. Това означава, че пирамидата е древно изкуство – изкуство на боговете, изкуство на принципа, пътя, по който хората ставали богове. Вътре в пирамидата е имало свещено място, но преди това трябва да знаем – свещеното място е в тебе, свещеното място си ти. Когато влезеш в пирамидата през една строго определена врата, по правилния начин, тогава всичко се изменя – пространството става безкрайно; но всичко започва от тебе. Някои ходят, чували сте много хора на Божи гроб, на пирамиди и някъде... Това са екскурзии, няма нищо общо. Човекът, който ходи, е решаващ. Обикновените хора могат да ходят през ден, без значение. Значи, важно е този, който е отишъл, какво представлява той, дали той е свещен. Тогава той може и да не отиде на свещено място, той изпреварва свещеното място. Той превъзхожда, защото носи нещо по-дълбоко от външното свещено място.

Тайната цел на пирамидите е спасението на човечеството. Мер кхет – на египетски или пирамидата, както преди говорихме, - не е просто архитектура и изчисления; тя е свещен храм, в който трябва да влезеш заради Истината и да се посветиш на Истината.

Пирамидата е дом на съкровеното и е порта – портал към отвъдния свят, който е скрития, реален и невидим свят, т.е. великия свят, свободата.

Според древните египтяни, Атлантида е прародината на тайното знание. В Атлантида са живяли земни богове. Самият Тот също е живял там и той е бил пряк наследник на терафима, т.е. на титана Атлант; царят на Атлантида – Атлант, едновременно и бог и жрец. Иначе почти всички жреци са били богове, затова са толкова целеустремени и отвъдни. Всъщност Тот е негов внук, внук на този цар.

Древният Египет е безвремие. Това е страна без време. За древните египтяни вярата в Бога никога не е било нещо достатъчно. Необходимо е било едно постоянно пробудено поведение; не вяра – постоянно пробудено поведение в живота, което да е угодно на нетерите, т.е. на боговете.

Древният Египет, това е било състоянието на една могъща, древна култура. Тя не е изчезнала, а се е скрила по волята на Бога. В древния Египет е слязла цивилизация не на времето, а на безвремието, т.е. много богове са слезли заедно – богове, жреци, които също са богове, една част от тях и велики Учители и мъдреци. Това е вечната, неразрушима цивилизация, която е построила пирамидите и Сфинкса, за спасението на човечеството. А заветите на Тот се смятат за тайното сърце на Египет.

Под Сфинкса е скрита залата на древните ръкописи. Ако се стигне до тях, цялата история на света и човечеството ще излезе като плява, защото тук е тайната мъдрост от Атлантида, записана от Тот. Разбира се, йероглифите се четат по таен начин и затова сфинксът пази тайната си. В тази зала на древните ръкописи работи една много могъща енергия – загадъчна, абсолютно неуловима, изключително опасна. Ще обясня: защото тази енергия се е пожертвала в името на пазителството, тя е направила слизане, дала е изключително обещание за пазителство. И това е изключителна енергия, създадена чрез всемогъщо хекао, всемогъщо слово. Именно затова тя е станала странна, самодвижеща се сила, сама по себе си. В тази зала обитава не само тази самопожертвала се сила, която е древно божество, един от боговете, който се е самопожертвал, но има други древни митични сили и енергии.

Хиляди и милиони хора са ходили близо до Сфинкса – този неземен дар – за да го гледат. Но той, Сфинксът, той всъщност ги гледа. Това същество, това пожертвало се божество е това, което гледа и вижда. Мистерията ги гледа и наблюдава и най-малкия замисъл, защото сфинксът е прастаро същество и същевременно то е идея. За външните хора е идея, за вътрешните хора е велико, живо същество. Който може да направи контакт с това същество, той може да научава постепенно тайните на истинския древен Египет.

Пирамидите са част от цивилизацията на Боговете. Те се разкриват само на расата на Боговете и същевременно те казват и напомнят, че и ние сме Богове. И в Библията точно това е казано: „Богове сте!“ . Не е казано: „Хора сте!“, а е казано: „Богове сте!“. Тези, които са повярвали, че са хора, Духът им е паднал и е станал човек. Но ние сме забравили своя Произход. Голяма Тайна има Гласът. Той е създал пирамидите, казва Тот. И Тот казва още: Гласът може да превръща енергията в материя. Божият Глас, казва той, е Вечният Господар, а гласовете са създадени като посредници – инструменти. Определени гласове могат да задвижват Божията сила. Гласът носи Тайна; той е превърнал енергията във вещество, в пирамида. Но тази Мъдрост принадлежи на Боговете и на съвкупност от жреци.

Звукът на Древния Египет е отглас от Древното дихание на Боговете, а то е Вечност, Безсмъртие, Свобода. Древният Египет е страна без време и неслучайно младото семейство с Христос тръгват към Египет – страната на Тайните. И Учителя казва: „Защо Христос отива в Египет? Защото там е бил центърът на Бялото Братство“. Тука е съществувало много силно Братство на жреците, което е държало в ръцете си Древните Тайни, които никога не са били широко известни за обикновените хора. За обикновения човек се е давало това, от което се е нуждаел, т.е. външна, обикновена религия. За пробудения, дълбокия и скрит Окултен Път са се давали други неща: прозрения, откровение и въведение в Духовността. Тя пък после въвежда в Свещеността и от там нататък – към Божественото.

Вселената и времето не съставят Пълнотата на живота. Само Истинният Бог е Пълнотата. Пълнотата е противоположност на целия Космос и на цялата Вселена. Значи, за да постигнеш Пълнота, трябва да излезеш от това заключено място, което е Школа. Великият свят на Бога е винаги отвъд материята. Жрецът е същество на абсолютното чисто служене на Бога. Той живее в Бога, той съхранява Бога, той е безупречен, а не някакъв си вярващ или свещеник. Ако жрецът изгуби и най-малката чистота – според Тот (говорим за: ако допусне най-малко, микроскопично зло, най-малка погрешна постъпка) – той вече губи магическата мощ на Бога в себе си, той изпуска Бога и подлежи на дълго обучение.

Съществува вътрешна Вселена в Бога: тя е по-реална от външната, тя е в по-вътрешно пространство в друго измерение. Събитията на живота се случват във вътрешното пространство, а после излизат навън във времето, т.е. в събитията има други скрити вътрешни събития. Бог е нашият живот – ние нямаме живот. Когато Бог живее в нас, и ние живеем. Ние живеем толкова дълго, колкото Бог живее в нас. Събитията в живота – това е действащият, Единствен Бог.