Свойството страх, е съблюдаване на единството с Бога - постоянно съблюдаване на единството с Бога. Това означава да разбереш какво означава думата страх. Свойството страх е постоянно съблюдаване на единството с Бога. То няма нищо общо със страхуването и с оня страх, който носи тъмнина. Защото този страх произлиза от Любовта, от разбирането на великата отговорност пред Бога. И затова той е наречен „мъдрият страх”. Докато другите видове страх разболяват. Значи, който разбере този страх, ще си донесе здраве, енергия и нещо повече, едно по-дълбоко разбиране, докато другите страхове са болни.
Който не се страхува от Бога, според една много древна ватанска поговорка, именно това е тя: „Който не се страхува от Бога, той ще се страхува от себе си”. Това е закон, хем е поговорка, хем е закон. И този страх ще бъде началото на неговото отчаяние, става въпрос за този, който не се страхува от Бога, от съвършеното Лице на Любовта. Значи, започва се със страх, но това води към съвсем други пътища на мрака. Но началото е неразбирането на страха.
Има три вида страх. Първият страх за който ви казах нещо има истински корен. Вторият и третият страх нямат основа. Първият страх, или истинският, е страх пред величието и отговорността пред Всемогъщото Начало, пред най-съкровените изисквания на Любовта. Ето защо хората, които са нарушили съкровените закони на Любовта, страдат все повече, отчайват се, самоубиват се. Всичко това е защото са направили посегателство по някакъв начин, или външен, или вътрешен, на съкровената област на Любовта. И всеки, който посегне на тази област той тръгва назад в развитието си.
Първият страх, както казах, това е истинският. Вторият страх, това е неразумният страх. Кой е той? Това е страхът от болести, от страдания, от неуспехи в живота, от това, че няма да си намериш място в колектива, в света, т. н., страх, че нямаш жилище. Всичко това е неоснователен страх. Изглежда логичен, но той няма основа понеже е неразумен. Защото, ако човек основаваше на първия страх, ако спазва закона на Любовта, той може да е беден, окъсан, без жилище, ще живее временно щастливо в някой кашони или в постройка развалена и после Бог ще се погрижи за него. Но този, който нарушава свещените закони на Любовта, може да живее във всички удобства, той постепенно ще ги изгуби и накрая, например, как ще си купи нервната система, ако да кажем, е милионер. Не случайно има милионери, които се самоубиват, които имат всички блага, басейни, големи къщи и вили, но се самоубиват. Не са разбрали от какво да се страхуват и как да се страхуват. Не владеят това умение и не познават какво иска Любовта. Страхът от всички неуспехи в света, по светска линия, са свързани с втория страх. Този страх, казва еврейската Кабала, той не е основа за познаването на Бога, той е отклонение.
Третият страх, той е също неразумен. Това е страхът от ада и наказанията в бъдещето. При този страх, ти гледаш да изпълняваш заповедите на Бога, защото искаш Той да ти запази децата, искаш да запази къщата ти и с тази цел ти правиш някакъв бизнес с Бога, което е невъзможно. Искаш да Му служиш по някакъв начин, Той да запази здравето на децата ти, да мисли за децата ти, но това е неразумен страх. Тъй като щом подхождаш така, това означава, че нямаш първичната, чистата Любов към Бога. Тогава този страх ще се превърне в болест, постоянно безпокойство какво ще стане с децата ни, макар, че уж служиш на Бога, но това напрежение няма да се отървеш от него през целия си живот.
Хората от трите вида страх могат да изпълняват заповедите на Бога, но с различни вътрешни скрити намерения. Това означава, че има хора, които постоянно се стараят и изпълняват заповедите на Бога, десетте заповеди, но не растат духовно. Много изпълняват, но не растат. Няма как да растат. Да постигнеш тайната на истинския страх е въпрос на във ватански език се казва „Алхот ацара” вътрешното сияещо виждане. Само то може да постигне тайната на истинския страх. Можем да го наречем вътрешното виждане. Думата будност е близко до тази идея и ако тя се изтълкува правилно, ще бъде също подобна. Тези, които изпълняват заповедите на Бога заради егоистичните си желания, ще разберат следното, че егоистичното желание само си причинява смърт. Това е дадено и обяснено много добре в еврейската Кабала. Тези желания сами си причиняват смърт, защото в Кабала се казва забранено е на егоистичното желание да се дава светлина. Затова това желание е пусто и изоставено от светлината.
Всичко това означава, че човек трябва да се стреми само към този страх, който ще го направи мъдър. Това е същността на първата заповед на Тора, която автоматично води до втората заповед. Както виждате, те са тясно свързани, но все пак тази е първата заповед. А втората заповед на Тора е: Съвършена Любов към Твореца. Не просто любов, а съвършена Любов към Твореца.
И още нещо: грехопадението се е случило, защото Адам и Ева, т.е. тези съзнания имали страх от Нищото, те изпитвали страх от тайната на Бога, която е Нищото. Те имали страх от Бездната от Безкрайност. Нещо им е липсвало, не можели да понесат Безкрайността. Тука само ще загатна: в Нищото има тайна непоносима, защото Нищото и неговата Безкрайност са прекалено голяма дълбочина за съществата, става въпрос духовни и ментални, не божествени, а става въпрос за духовни и ментални, мисловни същества, разбира се астрални. И затова те видели утеха в грехопадението, във външен свят, който няма такава Безкрайност и дълбочина, няма такава Бездна, няма такава опасност за тях. Това даже за тях било някаква опора, някакъв начин на оцеляване, полуоцеляване, но все пак някакво оцеляване. И понеже Адам и Ева не можели да понесат, тези видове съзнания не можели да понесат Нищото, тази скрита тайна на Бога и тази прекалено голяма свобода, те избрали ограничената свобода, наречена грехопадението. А това било и допуснато от Бога, за да ги учи постепенно на разширение на съзнанието.
Ако трябва да кажа кой е най-големият грях, казвам: липсата на Любов е най-големия грях на човека. Ако ти просто би имал Любов, неизменна Любов, грехът няма условия да съществува, няма никакъв шанс. Ако ти имаш трайна, неизменна, истинска Любов към Бога, грехът се разпада. Тогава ще можеш да понесеш и вечността, и Безкрайността. Преди ви казах: душата не може да понесе Безкрайността, тя може да понесе вечността. Но, тя върви по пътя към духа, тъй като духът е Мъдростта. Когато се съедини с него, вече може да понесе и Безкрайността. Засега само боговете, Старците и определени учители, посветени, адепти и т.н., могат да понесат Безкрайността.
И така, ако човек има неизменна Любов, грехът не би съществувал. И в един апокриф Христос казва на Петър, буквално: Няма грях. Вие сте, които правите греха да съществува, вие го допускате. Той го няма, но една твоя постъпка може да направи той да съществува, иначе няма грях. Ето вижте как разсъждава чистотата, Божествената Любов: Вие правите греха да съществува, когато действате според навиците на развалената си природа.
Само дълбоката окултна наука разкрива и разкъсва завесата, защото тя е едновременно окултен гносис. Тайният смисъл на скрития език е голяма заплаха на видимия свят, сътворения свят. Например, змията е скритият действащ Бог, скритият древен действащ Бог. От тази змия ще дойде истинският, просветлен покой. Чрез нея Бог ръководи съществата към Себе Си: от там идват изпитанията, а от Бог идва израстването.
Дали имаш страх от Бога, според Тайната Библия, окултната, това означава, че това е процес древен и благословен, защото страх от Бога в древността е означавало оздравяване, а това означава освобождение от сътвореността.
Бог и чистото Слово са неразделен Огън и злите духове имат страх от чистото Слово. Този огън, това чисто Слово е всякога успяващо, ако бъде натрупано както трябва. Защо? – Защото е благословено, благословено от Бога-Сътворител.
Осъзнатото слово в нас е действащият Бог. Чрез постоянство в чистото слово, Бог твори Себе Си в нас – един дълъг, постепенен процес и чист. И не само твори, но постепенно започва да Се заражда. Бог се сгъстява само в чистотата и затова чистите хора в определен момент могат да стават стихии.
Паразитите имат древен страх от Безупречността. В Атлантида тази Безупречност се е наричала „Мечът на Истината“ – това е друго понятие на Безупречността. Зад този меч е действал, т.н. според толтеките „Орелът“ или „Царят на Силата“, което ние наричаме „Бог“.
Елеазар Хараш