Търси

Страданията подготвят хората за свободата. Щастливият човек е роб. Успехът и щастието са робство

Още по темата ...
Пазете Свободата на душата си

Учителя: Пазете Свободата на душата си. Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате

Виж повече
Земята прилича на един Театър

Земята прилича на един Театър, но от нас зависи дали ще сме в трагедия, комедия или спектакъл на преобразяване!

Виж повече

Автентичната история на България - лекция на Петко Колев

Виж повече
03.03.2024 г.
10327
1
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Ако ти си привързан към щастието и успеха, ти не можеш да постигнеш истината и свободата и си оставаш роб. Щастливият човек е роб – роб на светлината, роб на богатството и т.н. Ето защо не можем да кажем за Учителите, за истинските мъдреци, че са успели. Те не са успели хора. Може ли да кажем, че Учителят е щастлив? Веднага ще го ограничим, защото Учителят – това е вечното. От какво щастие може да се нуждае вечността, след като той има много по-дълбоки нива и не се занимава с полюси. Учителят – това е вечното и как може вечното да успява или да губи? Успехът и щастието, както казах, са робство. Робство – в случая означава невежество.

 
  1. Ако искаш да се освободиш от нещастието и бедността, необходимо е: решителност, воля, концентрация, трудолюбие и постепенно се освобождаваш.
  2. Втори момент: Ако искаш да се освободиш от щастието и богатството, тук се искат други методи. Иска се: търпение, молитва, постоянна будност и дълбоко разбиране. Същото важи и за всякакъв вид робство.
  3. Трети момент: За светлината. Ако искаш да се освободиш от светлината, т.е. от най-дълбокото препятствие, и ако искаш да видиш Учителя, т.е. лицето на Истината, всичко това, което изразих, не върши никаква работа.
 

Ако искаш да видиш Учителя, който е зад светлината, зад завесата, няма да помогне и любовта ти, и молитвата ти няма да помогне, и будността ти няма да помогне. Това, което се иска, е тотална покорност, тотално смирение, тотално доверие, абсолютна непривързаност. Брат Михаил много красиво го казва: “Без една велика покорност към Бога няма никаква свобода!”

 

В този свят злото е творчески принцип. Този принцип е имал в себе си силата да обърне оная инертна (мъртва) материя в природата и да създаде от нея един свят. После идва доброто и работи върху света, за да го уреди. Това са окултни процеси.

 

1. Злото разбужда мъртвия хаос, дава му движение и посока. Но това още не е достатъчно.

2. Затова после идва доброто. Доброто идва по-късно и устройва и организира съответния човек и света постепенно.

3. Когато един човек е организиран, ще дойде Любовта като блаженство, т.е. като висша духовна храна. Изразът “Бог е Любов” в случая трябва да го разберем така:

 

3.1 Бог ни прекарва през хаоса, през огъня на страданията и изпитанията, нещастията, трудностите и т.н. Това е първият задължителен момент. Много малко същества могат да прескочат този момент – на хиляди са единици.

3.2 Бог чрез този огън ни пречиства и подготвя.

3.3 След като сме преминали през огъня на страданията и пречистванията, Бог ще вложи в нас най- хубавото, което има в Себе Си. Това е Истината. Това означава, че страданията подготвят хората за свободата. Те работят за нея. Вътре в свободата всичко, което е дисхармонично и което злоупотребява със свободата, се разрушава, защото в свободата е силата на Истината. Това означава, че свободата ще даде своя живот само на хармонията, на един организиран живот.

 

Да имаш доверие в невидимото, това е метод, който те прави дълбок. Разбира се, има и други методи, които могат да те направят дълбок, например умението да съхраняваш тайна. Това не е обикновено изкуство, както човек може да си помисли. Ако умееш да пазиш тайна, тогава Духът на тайните ще те прониква и ще ти дава дълбочина. Само Любовта умее да се доверява; добротата не умее, умът също. Доверието е изключително качество на Любовта. Добротата само може да вярва – това е нейният таван, нейният предел. Злото може само да се съмнява.

 

Съмнението е болест на злото. Вярата е болест на доброто. (По-добра болест от съмнението, но все пак си е болест.) Съмнението е болест на злото и на ума, вярата е болест на доброто, а доверието е любов. Същото се отнася и за търпението. Търпението в своята най-висша фаза, в най-висш смисъл е самата Любов. Търпението е Любов. Доверието е също Любов. Доверието е мярка на Любовта. Любовта е тясно свързана с доверието, защото доверието е цялост – Любовта може да живее в човека само когато е цялостен. Това означава, че когато ученикът е стигнал до областта на доверието, той е вече в своя дом. Той е вече приет в невидимия (не астралния) свят.

 

Доверието е едновременно завръщане в невидимото и символично завръщане в Любовта. И само който има пълно доверие в Любовта, може да бъде преобразен. Не казвам, че трябва да отричаме вярата – да не бъда погрешно разбран – защото тя е една важна подготовка за идването на доверието. Първо се минава през съмнението, после през вярата и накрая се влиза в доверието. Това е път. Библията дава окултен пример за това: например апостол Петър беше вярващ, но Христос му каза, че три пъти ще се отрече от него, и той се чудеше на себе си, защото при вярата и съмнението не познаваш себе си. Но впоследствие той влезе в областта на доверието и Христос го избра за основен камък. И каза: Ще построя на този камък своята църква. При доверието животът е напълно отдаден и човек познава себе си.

Повече по темата:

 

Коментари 1
  • 11.03.2024 г. 15:49
    Няма спор ... предпочитам да съм щастлив роб. Всъщност когато си щастлив ти се чувстваш свободен.

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12