Стилиян Иванов: Ванга помагаше на хората според степента на тяхната осъзнатост

На 11 август се навършиха 25 години от заминаването на Ванга от този свят. Потърсихме режисьора Стилиян Иванов, за да ни разкаже за срещите си с Ванга и мисията на тази необикновена жена. Той е автор на десетки документални филми: "ВАНГЯ", "Кучетата и хората", "Феноменът Вера", "Лечителят Петър Димков", "Истината за Орфей", "Траките". Създал е и още редица документални филми-портрети. Водещ е на семинари по астрология на себепознанието у нас и зад граница. 

Според режисьора именно битовизмите, с които хората са занимавали пророчицата са я приковавали към земята й са пречели на Ванга да споделя с нас далеч по-важните неща, до които е имала достъп. Стилиян Иванов казва: Повечето отиваха при нея, за да търсят лек за тялото си или пък чисто в материален план да облекчат живота си, но да не забравяме, че имаше хора, които я търсеха, за да може тя да ги води по духовен път.

Интервю на Драгомира ИВАНОВА

На 11 август се навършиха 25 г. откакто пророчицата Ванга си отиде от видимия свят, кое е най-важното нещо, което всеки българин е добре да знае за тази необикновена жена, напоследък доста се спекулира с името й и се търси предимно сензацията?

Който и каквото й да говори за леля Ванга, той всъщност говори за себе си, отразява себе си в нея. И на тези, на които не им достига вярата, те винаги ще поставят под съмнение, това което тя е правила приживе. Леля Ванга имаше своя мисия – да помага на хората, според степента на тяхната осъзнатост. внф

Повечето отиваха при нея, за да търсят лек за тялото си или пък чисто в материален план да облекчат живота си, но имаше хора, които я търсеха, за да може тя да ги води по духовен път.

Няма как всички да знаем, онова за което тя си е говорила с хората, които търсят светлината в духовен план, защото тези разговори са лични, а с човек като нея можем да кажем, че тези разговори са екзистенциални, защото говорейки с нея, ние всъщност навлизаме дълбоко в себе си.  За съжаление след като тя си отиде от видимия свят не останаха личности чрез, които така лесно можем да търсим път към нас самите. Разбира се тези, които са се усъвършенствали от гледна точка на себепознание, могат да направят контакт с нея и тя да продължи и сега да ги насочва. Лично аз винаги намирам начин и време да стигна до Рупите и просто да постоя на това място, защото наистина духът й е много силен и сега. Тя и сега може да помага и да води. Разбира се не говоря за случаи, в които търсим материални благини.

Какво ти даде Ванга?

Увереност, защото като всеки млад човек съм бил пълен със съмнения дали това което правя е моят път, дали затова съм дошъл на този свят. Защото аз винаги съм искал това което правя да е полезно не само за мен, но и за тези които се докосват до него. Дори имах колебания дали да уча във ВИТИЗ – режисура. Онези години учех биотехнологии – доста модерна за времето си специалност и трябваше да се откажа от изучаване й в Софийския университет, където вече бях положил успешно изпити в два семестъра. Когато лятото на 1989 г. отидох при Ванга тя усети това колебание. Трябва ли да оставя нещо което е сигурно, добре платено, защото тогава вече имах предложение след двата семестъра като студент по биотехнологии да получавам допълнителна стипендия за висок успех и да работя в предприятие. А аз много исках да правя нещо, с което да разказвам на хората за нещата, които ме вълнуват.  В очите на близки и приятели това беше налудничава идея. Приемаха ВИТИЗ снизходително, като циркаджийска работа. Ванга беше човекът, който ме окуражи и каза, че това е пътят – „ке стане!“. И това се случи.

Благодарение на срещите ми с хора като леля Ванга, Вера Кочовска, хората от Бялото братство и дервишите, си давам сметка, колко трябва да съм благодарен на Бог и за невероятната професия, която ми е дал, защото зрънце по зрънце тези хора прибавят по нещо в моите убеждения. Разбирам че всяка година аз съм прибавял по малко от вярата на тези хора, което ме е направило толкова позитивен човек. Преди  и аз бях мрачен и свадлив, но общуването с тези хора те променя. Надявам се и филмите ми да променят хората. На всички мои филми гледам като на творчески продукти, с които не лаская егото си. Те са технически преносител на идеите на други хора. 

Филмът за Ванга е първият ми документален филм, защото докато учех във ВИТИЗ изобщо не съм искал да правя филми, още по-малко документални. По време на снимките, аз й казах: "лельо Ванге, аз такива работи не искам да снимам", а тя каза "ааа не, това ке праиш". Три години по-късно направих филм за Теодосий Спасов, за Валя Балканска, за Надка Караджова, за Емил Димитров, за кучетата и хората, за Хачо Бояджиев и още десетки други. Ако човек има възможност да се срещне с такива хора  го съветвам да им отдели време и да разговаря с тях, защото те отварят очите. 

Църквата не може да им прости, на Ванга и Учителя, че вдъхваха кураж на българина през годините, да продължи да живее в невъзможни условия, докато църковните служители се криеха като мишки. Леля Ванга никога не е обслужвала идеология и политика. Тя лекуваше не толкова телата на хората, колкото душите им.

Човек, който е имал щастието да се срещне с нея, след това беше като новороден, като пречистен. Ванга обаче никога не казваше, че причината за това се дължи на самата нея. Нито веднъж не е казала "аз ще те излекувам", "ще ти помогна". Тя винаги се опираше на Бога и вярата си. Казваше "с Бога напред". Колко свещеници днес действат в името на Бога и за Бога? Леля Ванга живееше изключително скромно. Ако следваме това, което тя казва във  филма, който направих за нея, това ще е добре за самите нас, не за нея. Не в нейна памет, а в наша памет.

Казваш, че в духовния свят сме господари не само на себе си, но и на всичко около нас? 

Човек трябва да спре да гледа другите, а да се насочи към себе си, за да открие истинския си потенциал и сила. Обикновено губим много време да се съизмерваме с останалите. Така пилеем енергията си, не в реално действие, а в съизмерване, което е суета. 

Ванга казва: "направи добро и го хвърли в реката - то ще изплува, направи зло - чакай го!". Във филма, една учителка от Сандански казва нещо, което е запомнила от Ванга: "Не оставяй простият да се доближи до теб, защото ще ти изяде главата". Това е безценен съвет. А писателят Любомир Левчев обяснява, че на духовно ниво, можем да сме господари на всичко. Точно така е, защото в материалния свят ние сме много ограничени, а в духовния сме владетели не само на себе си, но и на всичко около нас. Хубаво е хората да гледат филма и да чуят, че един неук човек като Ванга, е много по-мъдър и от най-големите ни академици и професори, които донякъде са длъжници на нацията, защото българската историческа наука например дължи много на този народ. Ние продължаваме да сме една безпаметна нация. Не се страхуваме от нищо, дори от Бог.

Ванга става част от съдбата ти още в детството ти?

Да, но в чисто физически план, когато съм имал проблеми с говора. Помня този момент след първи клас - беше под въпрос продължаването ми в нормално училище, защото заеквах. Не знам от какво, но при всички положения медицината не можеше да помогне. Ванга беше човекът, който през лятната ваканция  каза на моята баба и моята майка какво трябва да правят. Отивайки есента - на 15 септември на училище за втори клас, учителката не можеше да познае, че съм същия ученик. 

Коя е най-невероятната история, която си чувал за нея?

Невероятна не, но в нашия край Сандански, откъдето аз произхождам, хората винаги са говорили с уважение за нея. Тя беше като последна инстанция. Не бих искал да минавам в конкретика, защото когато говорим за някой, който има толкова големи измерения в духовен план не е хубаво да го принизяваме с това, че е излекувал болна от рак, намерил е откраднато имане и други подобни. Смятам, че именно битовизмите, с които я приковавахме към земята, пречеха на

Ванга тя да сподели с нас далеч по- важните неща, до които имаше достъп. Когато група оглупели, осиротели, алчни и болнави хора я обграждат, то не й стигаше времето за онези, които искаха да говорят с нея на по-важни теми като прераждането – нещо за което трябва да говорим и да сме подготвени, за смисъла на живота.

Съвременната наука в състояние ли е да обясни феномена Ванга докрай?

Съвременна наука не може да обясни много от нещата, които съществуват и именно по това аз мога да разбера кой говори за Ванга – дали истински представител на науката или някакъв псевдонаучен човек, който се опитва да гради кариера и име върху едно доказано име като Ванга. Какво имам предвид? Гостувал съм в студиа на много телевизии не само в България, но и зад граница, където са присъствали големи авторитети в тази област, научни работници, които от десетилетия изследват феномени като нея по целия свят и съм чувал техните думи, с които съм абсолютно съгласен – това, че науката не може да обясни феномен като Ванга, не означава, че този феномен не съществува. Мисля, че човешкият род все още не е дорасъл като познание, за да можем да обясняваме всички тези неща.

Сблъсъкът между Айнщайн и Ванга какъв е?

Има две видео интервюта с Генадий Григоров, който представя този сблъсък. Само ще кажа, че леля Ванга изпреварва далеч Айнщайн в посланията си и в тълкованието на нещата. Например – за цивилизациите от други светове. Тя казва, че ако има представители от други светове тук на земята то те не са дошли с космически кораби именно поради това, че материята при голяма скорост се разпада. А представителите на други светове и на други цивилизации присъстват тук сред нас, но тяхното пристигане е по скоро по ментален път. Така че мисля, че и уфолозите и любителите на загадки трябва да осмислят това и да знаят, че когато видят нещо като летяща чиния, да са сигурни, че това не са извънземни, защото напредналите цивилизации общуват помежду си не чрез материята, а превъзхождайки материята. И за това неуката леля Ванга имаше своите обяснения.

Може ли да разкажеш за приятелството между Ванга и руската лечителка Людмила Ким?

Людмила Ким е изключително интересен човек с това, че е доктор на химическите науки в една изключително конкурентна среда, каквато е научният свят на Русия. Тя никога не е искала да се занимава с лечение на хора. Винаги е искала да преследва една научна кариера и до 30-ата си година в онези времена е успяла да защити докторска степен, което е прецедент и е показателно за това какъв капацитет е тя.

На 30 години тя ражда дете, което година по-късно се оказва, че е аутист и като един учен не може да намери обяснение за това, което се случва, започват едни безкрайни обиколки по специалисти. Ким стига до Петрич и се среща с леля Ванга, която я извиква от опашката и казва: "Хайде, ела, ти, учената, за да ти кажа какъв е проблемът!“. Тя казва също: "Защо си мислиш, че дарбата, която имаш, е дадена за теб? Тази дарба е дадена на теб, за да помагаш на хората. Тя не е за теб и затова сега си наказана с този син, за да разбереш болката на хората, от която болка ти бягаш". Връщайки се в Москва, Людмила е в шок. Тя трябва да преосмисли целия си живот. Ванга всъщност окуражава Ким да започне да помага на хората. Тя произхожда от древен род на шамани, но като научен работник винаги се е надсмивала над потеклото си и това което са й казвали бабите и дядовците й. От научен работник да се върнеш към корените на рода си – това Людмила Ким го дължи на леля Ванга. Мисля, че това е голямото – да смениш ценностната си система в средата на жизнения си път.

В новото време, в което живеем, колко е важно да обръщаме поглед и към корена и рода си, към личности като Ванга?

Това са устои. Особено ние живеещите на земите на днешна България имаме огромен ангажимент към корените и миналото ни, защото тук на това място са се появили такива големи личности, които са оставили траен отпечатък в цялата световна човешка история.

Като започнем с Орфей и орфизма, които носят идеята за безсмъртието на човешката душа и нейното прераждане, минем през Спартак – според всички изследователи вече това е тракиец от племето меди, което дълго време е обитавало земите на днешния град Сандански. Да кажем и за богомилството, защото тук по тези земи се ражда това духовно учение, което е предвестник или причината за Ренесанса в Европа и не на последно място – Учителя Петър Дънов, който носи идеята именно за това ново време, за което си говорим. Ангажиментите ни са изключително големи – да осъзнаем своите хилядолетни корени. Ние българите имаме огромно задължение към човешкия род като цяло да пропагандираме идеите на тези учители, които са се раждали и са живели по нашите земи.

За него
Стилиян Иванов е режисьор и автор на десетки документални филми: "Насаме с Лили", на биографичните филми за Ванга "ВАНГЯ", "Емил Димитров" "Кучетата и хората", "Феноменът Вера", "Лечителят Петър Димков", "Истината за Орфей", "Траките". Създал е и още редица документални филми-портрети. Водещ е на семинари по астрология на себепознанието у нас и зад граница. През януари 2021 г. излезе книгата му “Астрологичен пътеводител”, а преди дни бе премиерата на „Зевс и Нора“ – първата му детска книга. В момента режисьорът работи върху нова книга – с етюди за любовта, самотата и секса, която разкрива защо на тази пренаселена планета все повече хора се чувстват самотни.