Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Някога в далечното минало се беше появил древният океан. Ако аз бях стъпил с една крачка в него, аз щях да стана дух и същество от световете. Но аз не направих нито крачка, защото Безкрайността е моят Дом, а Мистерията е моят Баща.Някога в древното минало яви се Тайна до моето ухо и ми предложи: „Искаш ли да ти подаря дихание?” Аз отговорих: „Защо ми е дихание, което ограбва Безпределността?”
Някога в далечното минало яви се Тайна пред моето око и каза ми: „Искаш ли да ти подаря слънце, което да изгрява всеки ден пред тебе?” Аз отговорих: „Нямам нужда от слънце, защото аз изгрявам чрез себе си.”
Веднъж в Древността яви се при мен Потаен Глас и ми каза: „Искаш ли да бъдеш посветен в Тайната на Духа?” Аз отговорих: „Нямам нужда от Духа, защото Духът има предели. Не съм ли аз Тайнство преди Духа?”
И рече ми веднъж Тайният Глас: „Предлагам ти правия път.” И отговорих Му: „Пътят и безпътицата вървят заедно. И не съм ли аз Тайнство Предвечно, преди да е съществувал пътят?”
Яви се Тайният Глас в мене и рече: „Дарявам ти всички земни дарове и плодове.” И отговорих Му: „Не водят ли до дълъг, изнурителен път тези земни дарове и плодове и до придобиване на небесни дарове и плодове? А това не ограбва ли Тайнството на моята Безпределност?”
И яви се Тайният Глас и ми рече: „Решил съм да ти дам в дар Любовта за спасението на душите.” И отговорих Му: „Любов, която идва отвън, не е спасение. Любовта трябва да изгрее отвътре. И всеки, който я открие отвътре, той има вече истинския Храм.”
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
Неиздадена книга от Елеазар Хараш
