Сравнете себе си към кой от 4-те темперамента принадлежите в езотеричния път

Според писателя проф.Николай Райнов  всички темпераменти присъстват в човека, но доминира един. И може да се случи в някои отношения човек да е холерик, а в други - флегматик. При езотерическото развитие, една от първите задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента.

Теорията за четирите темперамента е една от най-старите психологически системи, представяща човешкия характер. Според тази теория характерът и емоционалната реакция на човека могат да бъдат класифицирани в четири основни типа или темперамента: сангвиник, холерик, меланхолик и флегматик.

Хората, които са класифицирани като "сангвиници", обикновено имат следните характеристики:
Те обикновено виждат света през розови очила и са положително настроени. Сангвиниците са общителни, лесно се създават приятели и обичат да бъдат в центъра на вниманието. Те са често в движение и обичат различни дейности и хобита. Въпреки че обикновено са оптимистични, настроението на сангвиниците може бързо да се промени. Може да им е трудно да останат фокусирани върху една задача за дълго време и те често се разсейват лесно.

Холерик:
Холериците често се проявяват като лидери или организатори. Обикновено са много активни и понякога може да се появят като агресивни. Бързо взимат решения и действат. Може да имат често трудности в комуникацията с другите поради своята нетърпимост и желание за бързина и свръх-прецизност. Искат да имат контрол върху ситуациите и често се опитват да доминират.

Меланхолик:
Обикновено са детайлни, бавни, аналитични и обмислени. Относят се със сериозност към живота и са предани на своите задачи. Често са емоционални и са склонни към песимизъм. Обичат реда и предвидимостта. Имат високи очаквания както към себе си, така и към другите, което може да ги прави автокритични. 

Флегматик:
Обикновено са спокойни и релаксирани. Стабилни в своите емоции, рядко показват екстремни настроения. Лесно се адаптират и са добри слушатели. Предпочитат хармония и избягват конфликтни ситуации. Понякога може да се появи прекалено силна апатия или нежелание да предприемат каквито и да са, дори и елементарни инициативи.

Проф.Николай Райнов посочва, че за да бъде правилно едно езотерично развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие. Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите. Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответното изменение и у тях.

Да допуснем, че флегматикьт стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение, защото във всичко е муден, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за езотерично обучение. Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятствува в това отношение голяма ненавист към самия себе си, като гледа своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път.

Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава.

Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот. Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници.

Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека.

Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност.