Според Богомилите единственото спасително средство е Учението на Христос и познаването на Вътрешната Истина

Богомилите са клон на Бялото братство... Те са работили с методите на Бялото братство.
Един от тези изключителни методи е търпението.
Казано е: Ако изтърпиш докрай, ще разбереш светлината и ще се слееш с нея.
Богомилите са третият импулс на Бялото братство.
Богомилите бяха жестоко преследвани от Църквата, която влезе в съюз с държавата, но това жестоко преследване беше пътят, по който Богомилите израстнаха и се утвърдиха.
За Боян Мага и Поп Богомил Учителя казва: че те са били два архангела, които са слезли на земята, за да продължат Христовият импулс, защото той беше отслабнал.

В архивите се казва: че Богомилите преминаха през големи гонения и борби... и натрупаха опит и този опит в течение на няколко века проникна на Запад, където се основаха ред Братства и школи, от които най-тайнствената и дълбока е школата на Розенкройцерите. Знае се, че Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените Богомили.
Има тайни за съвършените Богомили, които тук няма да разбулвам, защото съм си поставил друга задача.

Главната книга на Богомилите е била, и тогава и сега, „Откровението на Йоана", това е най-дълбоката окултна книга в Новия завет... Някои може да се усмихнат на израза окултна или тайна книга — Аз също се усмихвам. Усмивката е странен свят. Тайната на „Йоана" започва още с първите три букви, които само посветените знаят за тази тайна, която идва от Египет и за която Учителят Беинса Дуно само загатва, това загатване е тайна на Природата, за които аз просто млъквам.

• Йоан е този, който най-дълбоко и по законите на „Хокма" е проникнал вътрешно в същността и мисията на Христос.
• Йоан е познавал Христос още от Египет и Атлантида.
• Йоан е познавал Христос и външно, и вътрешно, това е скрито в стиха, който съдържа израза: Ученикът, когото Исус обичаше, а това говори за Висши Духовни отношения от Древността.

Помнете: Дълбоката вътрешна връзка между ученик и Учител се отнася винаги до Древността.

Ето защо Йоан най-дълбоко е разбирал Учителя си и затова именно той е ученикът, когото Исус най-много любеше, а любовта се обуславя винаги от вътрешната близост, от вътрешното и окултно познаване на две същества.
Любовта на един ученик към един Учител е истинска и се пренася от Древността, от прераждане в прераждане — във все по-висша и универсална форма — за да може да бъде изразена Великата идея на „Отец".

Според Християнската окултна традиция се знае, че Християн Розенкройц е един от Великите посветени, които са дошли от Христовия вътрешен център, той беше един от Учениците на Христос. При сливането си с Христос — Християн Розенкройц получи нови методи и сили... и нова степен на светлината, с която той обнови своето учение.

Розенкройц получи Посвещение пряко от Христос, а чрез посвещението завинаги има обновяване на Духа на Древната Мъдрост — в новото облекло на словото... в новото облекло на Непорочната светлина. Когато Розенкройцерството „замря", т.е. оттегли се навътре, тогава дойде Учителят, който донесе Универсалната Мъдрост, която беше новият импулс.

Новият импулс е свързан най-вече с идеята за диамантената воля, която всъщност е тайното учение на Древната мъдрост. За тази воля съм говорил много в своите лекции и във Варна, и в София. Богомилите казват че: само постоянното във вас е сигурно.

Според Богомилите: Бог Отец е изпратил един ангел — Дева Мария, която да приеме Христос... Този ангел е бил високо организиран и само едно такова същество от ангелската йерархия е могло да приеме Божия Дух. За възкресението се казва, че то е метод и ключ за завързването на Сатаната. И точно от тук Сатанаил е станал Сатана, което означава, че „ил" е било отнето, всъщност това означава отнемане на Божествения му произход.

Според Богомилите единственото спасително средство е Учението на Христос и познаването на Вътрешната Истина.

За Богомилите православната църква е била творение на дявола.
Богомилите отхвърляли обредите на църквата и всички техни тайнства и ритуали.
Богомилите учели, че Бог живее само в Неръкотворен храм, който е Небето, а във веществените храмове според тях живеели демоните.
Църковните камбани за Богомилите били демонски тръби. Богомилите се молели навсякъде, а често и до преумора.
За тях главната проява на Духовната дейност е молитвата — и това е несъмнено.
Главният догмат на Богомилите е, че всичко земно е зло и именно затова земните изпадат в отчаяние и крайност.
Идеалът на един Богомил е да подчини напълно плътта на своя дух.
Истинският Богомил трябва да бъде безбрачен, да не яде месо и да не пие алкохол.
Богомилите са избягвали увеселения и срещи с неверниците, освен когато е с мисионерска цел.
Те не се предавали на гняв и не говорели много.
Не ходили войници понеже смятали за грях да убиват даже и насекомо... и да откъснат цвете.
Проповедта на поп Богомил е имала голям успех в България, а този успех се е дължал на моралната сила, както и на вътрешните методи, които те са имали. Богомилите казват, че мъртвите няма да възкръснат, а само будните.
Поп Богомил се е обявил против Християнството, което се нагажда към жаждата за власт, това всъщност е фалшивото християнство.
Поп Богомил е бил избран за тълкувател на Християнството в началото на X век — по царска заповед... и той е започнал своята мисия, като се е разгърнал постепенно из цялото Българско царство.

По-късно в 1167 година, която е година знаменателна, е имало в Сан Феликс събор на Богомилските магове — под председателството на Архимага българин на име Никита, всичко това е било една внушителна манифестация на Богомилските сили, а сега в новото време тези Богомили са преродени отново и главната им ударна сила е в България — това са учениците от окултната школа на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), новата манифестация ще бъде тотална и нейният символ се нарича „Ултра орелът", това ще бъде манифестация на Абсолютната огнена сила и безусловност. Страхотна е тази огнена сила. Кой подозира за нея? Ще се огранича, за да не бъда погрешно разбран, но ние ще бъдем тотални.

Богомилите са били от две категории:
— съвършените, това са посветените в словото — Магове и Адепти на вътрешната власт.
— последователи — обикновени.
Посветените са били най-надарените със Словото.

Най-напредналите и изчистени Богомили са се отдавали на астрология, медицина и най-вече на окултизъм.
Силата на Посветените Богомили е силата на Словото, а силата на „словото" е винаги плод на чистотата.
Чистото слово пробива винаги, защото е огнен принцип.

Богомилите са се ограждали с Чистото слово.
Според Богомилите, за да не бъдеш разрушен, трябва да станеш „Дух", т.е. Първичен, защото разрушението никога не е опасно за „духа".

Богомилите казват, че Слънцето е най-могъщото творение на „Духа" и затова около него се събират всички сили да се учат и усъвършенстват. Слънцето е метод, който задвижва най-висшите сили на „духа" в човека и така човек се възпламенява, докато стане пламък в Пламъка.

Качествата на слънцето са качества на Бога.
За Богомилите: злото в човека, това е неговата смърт.
Само който владее словото, може да служи на Бога.
Учителя казва: владението на словото е над всичко.
Според Богомилите — слънцето работи с динамични сили, които са закодирани в кръга... и според тях — голяма част от Духа и неговата творческа мощ е влязла вътре в слънцето и точно затова слънцето е обявено от Богомилите за най-съвършеното творение.

Помнете: там, където е Слънцето, разрушителните сили не могат да се промъкнат и да рушат.
Казвам: Злото умира в динамиката — наблягам на това.
Слънцето е метод, който отстранява разрушителните сили. Това има и друг превод: злото умира в Любовта.
Ще ви дам една Богомилска и малко забравена формула:

Господи да се всели твоето съвършенство в мен — за да ти служа.

Според Богомилите човек става неразрушим и непобедим, когато стане „дух", а този „дух" е самата непобедима сила на сътворението. Тук трябва да кажа, че „духът" или Великото начало е извън обсега на ума, това е за тези, които разбират.
За Богомилите: буден е само този, който вижда отвътре.

Сега ще ви разкажа нещо за красотата от Богомилска гледна точка — ще скрия само специалното тълкувание.
Богомилите казват:

Бог сътвори чрез силата на сътворението — жената, защото в своето творчество той търсеше Красота. Творецът се оглежда в тази красота, защото тя е израз на творческите сили на волята, но когато дойде змията — дойде и половия живот, който уби тази красота. Силите на разрушението видяха в красотата творчество и посегнаха върху жената чрез силата на пола, за да убият красотата и така жената заживя двоен живот. От една страна като жена — Дух... надарена с неземна красота още от самото създаване, а от друга страна като жена пол с полукрасота. Жената като дух на любовта е самата първична красота. Всяка жена трябва да заживее — това се отнася до всяка жена от Богомилското общество.
Така според грехопадението силата и красотата са останали на слънцето, а в жената е останала само като вечност, но само в нейния зародиш.

След като жената повтаряше многократно своя грях, тя най-сетне в един ден склопи очи и умря. Красотата остана отвътре — скрита в тайната. В греха тя загуби себе си и намери смъртта... И сега за да познае себе си — тя трябва да мине през грозотата на АДА, а Божията сила в нея ще победи АДА. В това предание има големи тайни, но както казах има нещо, което не трябва да откривам, но ще се спра на още един мистичен и окултен момент. В момента, в който тя склопи очи и умря — от този ден нататък мъжът се замисли. За какво се замисли? За вечността. Той започна да мисли за смъртта и безсмъртието на човека. Казвам: загубата винаги кара човека да се замисли по-дълбоко и сериозно, защото виждайки, че жената умря — тя вече не беше за него — вечност и така се роди дълбоката идея... Мъжът пожела дълбоко в себе си да намери жената, която е образ на вечността. Това е пътят на Посветените.

Това Посветените откриват дълбоко в себе си, защото истинската жена е нещо вътрешно, а не външно и мимолетно... т.е. ефимерно и илюзорно. Той трябваше да намери Любовта и нейната вечност вътре в себе си, защото вечността не може да търпи не-вечности. Така според Богомилите скръб има само там, където има грях. За да възвърнеш своя образ, ти трябва да излезеш от блатото, от греха. Грехът раздава смърт. Любовта раздава живот. Казано е в Библията: от Едем изтичаше река — за да напоява рая. Любовта, това е реката, това е живата вода. Любовта е мистична река.

„Едем" според Кабалата — науката, която разкрива шифъра и тайните на Библията и Космоса, но да продължа... според Кабалата „Едем" е синоним на „Кетер", а „Кетер" е Любовта, това е Любовта, която напоява рая. Раят, това е душата, която е седалището на Любовта. Тайнствен свят, но няма да влизам по-надълбоко. Любовта е майката на живота...

И накрая само ще кажа, че този живот, който изтича от „Едем"... т.е. от Любовта или живата святост — то този живот няма край. Безкрайното няма край. Горкият и беден ум — той не може да разбере Безкрайното, Великото.
Умът обича свят със граници, а свят, който е безкраен, за него е опасен... Така Богомилите напуснаха границите на Царска България — за да станат безгранични. Истината е безгранична, извън времето... животът е място, където сияе Любовта...

Варна
14 януари 1994 г., петък
Елеазар Хараш