Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Еднажден е бил нулевият ден в древния български Слънчев календар на Тангризма. Той не се е броил в календарните дни, затова се е наричал още Нулев ден. В този ден е ставала годишната астрономична компенсация, която е имала съществено значение за колобрите - астрономи, но не и за населението. Следвали са го четири също безименни дни посветени на четирите стихии, които са се наричали Мръсни дни, тъй като се е отдавала почит на стихията чрез обилно консумиране на храните, в които тази енергия е преобладавала: огън - пие се ритуално чаша вино (кираца или мавруд) и се яде всякаква люта храна; вода - пие се изворна вода, ядат се само растителни храни приготвени на супи - течна храна; земя - пие се само вода и се ядят грудкови храни; въздух - не се приема друго освен изворна вода и плодове - пресни или сушени (забранена е употребата на прясно мляко и алкохол (кумис, вино и т .н .) с плодове.Предците ни са се стараели да има повече ястия от съответната стихия на трапезата им. В денят Еднажден е приключвала старата година и е започвал новият цикъл, но истинското броене на календара е започвало на Празника Колада - първият ден от Новата година. Вечерта преди идването на първия ден (1 януари) мъжете са Коледували (Древният български календар се е наричал Колада, защото месеците му са били десет, с по 36 дни и
по 6 шестдневни цикъла (седмици).
Зимното слънцестоене трябва да се отчита на 180-я ден по теоретичната 360-градусова орбита на планетата около Слънцето и Нулевият ден да бъде 180-ят ден, броен от Лятното слънцестоене. Но орбитата не е кръгла, а елипсовидна и има забавяне с 5 дни на година. Затова към Нулевия ден са прибавяни и Четирите мъртви дни, свързани с огъня, етера, въздуха, водата и земята.
Повече по темата чуйте в интервюто с колобъра Спас Мавров:
