Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Жертвата на окултния ученик може да бъде разгледана в три основни насоки:а) вътрешна:
Ученикът по духовния Път е призван преди всичко да победи низшето начало у себе си, да подчини решително и окончателно плътската си, материална природа на духовната. Тази битка със самия себе си никак не е бърза и лесна. За нея са нужни поредица от въплъщения във физическия свят. Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост.
Към вътрешната жертва на окултния ученик спада и не по-краткият и не по-маловажен процес на придобиване на добродетели. Култивирането, утвърждаването и прилагането на добродетелите в живота на търсещите в Духа представлява задължителен, жизнено важен компонент от тяхното духовно-нравствено усъвършенстване, богоуподобяване в християнството. В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си. За някои от конкретните характеристики и постижения на това ученическо жертвоприношение Учителят П. Дънов споделя: “Колкото човек по-голяма жертва направи, толкова тя по-голяма става. Колкото повече се жертва, по-умен става, по-силен става, по-добър става. Добрите хора са се жертвали, затова са силни.” В контекста на тези думи на великия Посветен прозира духовният закон, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
б) външна:
Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в необходимостта той да надмогне решително предизвикателствата и изкушенията на социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло. Този аспект от неговата жертва е породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в която живее.
Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия въплъщаващ се), Учителят П. Дънов формулира специфично наставление към него, наречено “Закон на жертвата”: “Раздай всичко! Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога.” В случая българският духовен Учител проследява взаимовръзката между земната изява на окултния ученик и нейното въздействие върху съзнанието на по-високо еволюиралите същества в Космоса, включително върху абсолютното съзнание на Върховното Божество. Изискването за хармоничност е съвършено задължително. То се явява следствие от действието на Втория херметичен принцип – за съответствието (аналогията). “Каквото горе, такова и долу!” – заявява великият Посветен на Египет Хермес Трисмегист, обосновавайки взаимодействието между различните области и светове на Проявеното Битие. Взаимодействие, което протича както отгоре-надолу, така и в обратната посока.
в) следване на своя духовен Учител:
Да вървиш по стъпките на разпознатия от теб духовен Учител – наставник, изпратен ти от Бога; да изпълняваш безпрекословно волята му, тъй като знаеш, че тя е израз на Божията воля за теб; да служиш на делото на своя Учител с пълното съзнание, че то е Божие дело на тази планета – всичко това също е изражение на жертвата, която ученикът по духовния Път полага пред лицето на Всевишния.
Окултният ученик следва своя Учител с пълно и безусловно послушание. То не е породено от страх или единствено от уважение, а произтича от великата Любов между Учителя и ученика, както и от Божествената Мъдрост, която вече покълва в съзнанието на последния. Служение и готовност за саможертва в името на Божествената Любов – това е ядрото на жизнената мотивация на ученика. По този повод Учителят на Бялото братство в България отбелязва: “Любовта изисква себеотричане и подвиг. Вътрешният смисъл на живота се заключава в Любовта и нейното приложение като динамическа сила чрез самопожертвувание, жертва за висок идеал.” Да даваш неизменно най-доброто от себе си и, ако е нужно, да се пожертваш заради триумфа на безсмъртната Любов – това наистина е духовен подвиг, възможно най-достоен образец на жизнена изява.
Окултният ученик знае, че всичко, каквото се случва в живота, е по Божие допущение и за добро. Принципът на вселенското Добро е неразделна част от неговото мислене и поведение. Затова и жертвата на неговия житейски път е достойно преодоляно стъпало по стълбата към храма на вечното Добро.
Следвайки своя духовен Учител, ученикът рано или късно разбира, че “Бог е единственият, за Когото човек трябва да пожертва живота си” (Учителят П. Дънов). На друго място в Словото си Учителят на Любовта – Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса, доразвива тази ръководна концепция за естеството и насочеността на духовната жертва:
“Единственият, за Когото можете да се жертвате във всички случаи на живота си, е Бог. Дръжте идеята за Бога, за Любовта в ума си като свещена, основна идея и не се страхувайте от нищо.”
“Казано е: “Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него” (Йоан 3:16). И ти кажи: “Аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная.” Кажете ли тъй, всичко ще дойде.”
проф. на богословските науки - Константин Златев
Елеазар Хараш:
- Чувството за различаване се дава на базата на жертвата.
- Пътят на жертвата е пътят на спасението.
- Жертвата води до пряко постигане на вътрешния Аз. Жертвата е дом на Словото.
- Тайната на жертвата е скритият смисъл на живота. Вселената е основана на закона на жертвата.
- Жертвата изисква едно висше съзнание, иначе не дава резултат.
- Окултният ученик трябва да се жертва за Любовта. Жертвата за Любовта е жертва за Бога. Висшата еволюция се постига само чрез жертвата.
- Жертвата е разбиране тайната на скритото Слово. Гордостта е път към пустата и неустроена земя,а смирението е първата крачка към свещената земя на Словото. Колкото повече се навлиза във вътрешността на смирението, толкова повече светлината в ученика се увеличава, и когато светлината стане по-бърза от 300 000 км в секунда, тогава миговете стават Вечност, тогава всеки миг става Вечност.
Закон: Чрез жертвата ти започваш да живееш, да мислиш повече в реалния (невидимия) свят. Жертвата - това е висшето Аз. Нисшето аз - умът - не може да се жертва. Най-добрият метод за развитието на вътрешния живот е жертвата. Само висшето Аз може да разбира смисъла на жертвата. Умът няма такъв обхват, той работи във външния свят. Човек, който работи с ума си, никога няма да познае себе си.
Жертвата винаги привлича вселяването на едно висше същество. Чрез символа на жертвата ти се сливаш с висшия свят и в тебе вече започва да се образува Божественият живот, защото ти вече си едно с висшия свят. Чрез жертвата човек започва да разбира законите на вътрешния живот.
Най-висшите степени на жертвата са свързани със самия Бог. Жертвата никога не е слабост, тя е могъща като Бога. Ето защо тя освобождава човека от злото и от тъмните сили. Чрез жертвата ти привличаш светлината на Бога, чрез която се разрешават въпросите на твоя живот. Окултно тълкуване на грехопадението: Истинското сияние е неделимо от Абсолюта. Това, което се отделя, потъмнява.
Само жертвата е пътят към възвръщането, пътят към светлината. Това всъщност е пътят към себе си. Има същества, които светят, но още не са постигнали истинското сияние. Те в един миг могат да загубят своята светлина, но когато постигнат истинското сияние, ще влязат в Неговия живот и Неговата светлина ще ги ръководи във вечния път. Ти можеш да светиш, но само чрез Него, защото Той е съвършена светлина. Сатана се опита да свети чрез себе си, но понеже не беше съвършен Дух, той потъмня и стана мрак. Ето защо мракът и егоизмът са осъдени, в това число и човешката любов - тя е обречена, защото е егоистична и затова хората потъмняват и стават като призраци.
Посветените и Учителите ни показват Божествената Любов, при която мислим повече за другите - тя е пътят на жертвата. Пътят на жертвата е придобиване на Истината. Това означава, че няма по-голяма Истина от жертвата, а степента на жертвата е степен на Любов към Бога. Един призрак (човекът на илюзията) не може да жертва живота си за Бога, за него това не е съществено, защото в него не се проявява Истината. Така той живее в призрачни градове и страни на земята и в астрала. Който се отдаде като жертва на Бога, се освобождава от тези призрачни градове и страни, т.е. освобождава се от илюзията и от илюзиите на човешката любов. Сам Бог ще го научи как да обича, защото Бог е самата Любов.
Жертвата е за тези, които се стремят към Бога, а тези, които не се стремят, те имат други цели и така висшият свят за тях става скрит, или невидим. Човешката любов е пътят към робството, в нея има елемент на самоунищожение, защото първият закон в Битието е жертвата. Без жертва не можем да постигнем свободата си. Без тази преданост човек си остава призрак, т.е. променлив, а променливият никога не може да има Истината.
Жертвата е най-точният път да познаеш себе си. Чрез жертвата познаваш себе си и започваш да светиш със своя собствена светлина, а не със светлина, взета назаем от висшите същества. Чрез жертвата душата започва да свети, защото тя навлиза в чистия разум. Жертвата е закон за съединение с Бога. Кога има самопознание? Когато човек е тръгнал по своя истински път - това е истинската посока, а истинската посока идва от Духа чрез жертвата. Чрез Духа никога не може да се обърка пътят, защото Духът не изхожда от процеса на мисленето, а пряко от Мъдростта.
Чрез жертвата Духът те поема в своите ръце. Мислещите имат много съображения, дали да се жертват или не. Двойствеността е винаги осъдена.
Ако мисленето е много пречистено, то може да бъде осветено от Духа (умът да бъде инструмент на Духа). Ако си предан на високия идеал, ще минеш през астралното море, защото високият идеал - това е Духът.
Чрез жертвата ставаш свободен да живееш в светлината. Това означава да се движиш безпрепятствено по пътя на вечната Мъдрост. Чрез една по-висока степен на жертвата се влиза в Посвещение - тогава личността напълно изчезва и идва Посвещението. Така чрез Мъдростта човек се слива с Бога и познава всичко в себе си. Чрез жертвата се влиза в блаженството.
