Сиана Тончева: Мисията на жената е да повдига Света чрез любовта си (ИНТЕРВЮ)

„Всеки от нас е тук, за да си спомни как се обича. Това е и мисията на Новата жена – да се научи да обича и приема себе си, да си прощава, да следва знаците и интуицията си“, казва Сиана Тончева от „Близката ферма“. В навечерието на женския празник потърсихме фермерката от село Негован, за да почерпим от нейното женско, красиво, меко, добро излъчване, подплатено с много сръчност, познания, работа, любов и мъдрост. „Ние, жените, сме научени да се грижим за другите и да поставяме себе си на последно място. Достатъчно е да си даваме внимание и грижа, както се грижим за децата и най-любими хора. Имам една любима фраза: Обичай ме, когато заслужавам най-малко, защото тогава се нуждая най-много“, казва Сиана. Постоянно си напомня още, че децата виждат личния пример, той остава и вдъхновява, затова се старае да работи върху себе си, да израства, да се развива, да се приема и обича. „Когато аз живея живота си с радост, любов и благодарност и съм щастлива с това, което е, тогава и моите деца ще имат смелостта и свободата да бъдат щастливи“. Тя самата помни от своите баби скромността и благоговението им пред природата. А на въпроса какво изисква духовната красота днес отговаря - смирение, приемане, автентичност, съчетана с разумно и правилно служене на Живота.

Сиана, заедно със семейството ти сами отглеждате храната и сами я приготвяте, представям си с каква любов и енергия е заредено всичко на трапезата ви, какво е чувството?

Няма по-сладка храна от онази, която със своите ръце си отгледал. Сладостта идва от труда, който си положил, от търпението, което си имал, от грижата, която си дал. И когато стигнеш до трапезата, когато си извървял целия път от семката до вилицата, усещането е за удовлетворение и благодарност.

Пеете и песни на Учителя докато приготвяте храна и зимнина, това е голяма радост и благодат?

Всеки българин знае нещо за Учителя Петър Дънов и е чувал за него. И ние бяхме така. Миналата пролет, колкото и невероятно да звучи, нещо сякаш ни повика на паневритмия. Нямам никакво рационално обяснение, но се случи толкова спонтанно, естествено и вълшебно, че просто следвахме знаците. Паневритмията се превърна за нас в празник, красиво начало на деня и споделена радост. Зарежда ни, хармонизира ни, свързва ни с природата, висшите сили, с най-доброто в нас. С паневритмията дойдоха и песните на Учителя, които носят жизнерадост и благост. В тях всяка дума е специално подбрана и действа като елексир за душата.

Имам усещането, че ти си двигателят на този стремеж към хармония, към съхраняване на традициите и мъдростта?

В семейните констелации се говори за това, че мъжът служи на жената, а жената следва мъжа. В източната философия се казва, че жената вдъхновява, а мъжът заземява. В западния свят все спорим яйцето или кокошката е първо. Но няма главни, защото в семейтвото двамата партньори са равностойни и във взаимодействието се ражда всичко. Така е и в нашето семейство. И двамата с моя съпруг обичаме българския фолклор и традиции и ги претворяваме в нашия дом, доколкото можем.

Каква е мисията на Новата жена?

Да се научи да обича и приема себе си. Ние, жените, твърде много сме научени да се грижим за другите и да поставяме себе си на последно място. Не казвам да отидем в другата крайност и да се отдадем на себе си до степен да забравим отговорностите и задълженията, които имаме. Достатъчно е да си даваме внимание и грижа, както се грижим за нашите деца и най-любими хора. Да се обичаме, приемаме и уважаваме, дори когато грешим. Да си прощаваме и да гледаме към себе си със състрадание. Имам една много любима фраза: Обичай ме, когато заслужавам най-малко, защото тогава се нуждая най-много. Важи за нас, за нашия партньор, за нашите деца. Всеки от нас е тук да си спомни как се обича. Ако се научим да обичаме себе си, любовта към другите идва естествено.

А каква е специалната роля на българката?

Да обича, като започне от себе си! Само така може да повдигне себе си, след това мъжа и накрая света. Жената носи живота, затова само тя може да внесе Светлина, Мир и Любов. Мисията ни е да обичаме и чрез любовта си да повдигаме Света.

Защо според теб се случи така, че жената майка, любяща съпруга, творец на красота и миротворец, днес е изчезващ вид? Сякаш на преден план е жената която воюва, командва, жената която забогатява…

Защото жената не осъзнава ценността и значимостта си и я търси в съревнование с мъжа. Не осъзнаваме колко важна задача е отглеждането на децата и повдигането на мъжа. Не осъзнаваме силата и потенциала, които носим – да променяме света чрез Любовта.

Много хора смятат, че знанието е съсредоточено единствено в книгите, а дали не е около огъня, около създаването на храната?

Знанието е всичко това и само в неговата пълнота можем да развиваме себе си и да живеем пълноценно. Всичко е нужно – и книгите, и огъня, и храната. Затова и трудът на полето е също толкова ценен, колкото е този пред компютъра.

Месенето на хляба е истинска магия! А ти правиш прекрасни питки, какво е за теб тази практика?

Правенето на хляб за мен е майсторство и свещенодействие. У дома месенето беше традиция и част от големите празници. Аз самата започнах да меся преди да се омъжа. Много ми хареса обреда за калесване на кумовете с погача. И за целта трябваше да се науча да меся.

Молитвата присъства ли в живота ви?

Разбира се! С Иво вярваме, че човек е не само тяло, което живее в материалния свят. Много повече сме душа, която има свой духовен живот. Затова молитвата, вярата, упованието са не само нужни, но са естествени и присъщи на човека.

Благословени сте с две дъщери – какъв е твоят майчин завет към тях?

Това, което постоянно си напомням, е че няма думи и завети на света, които да могат да заглушат моите действия. Личният пример е това, което децата виждат, което остава и вдъхновява. Затова се старая да работя върху себе си, да израствам, да се развивам, да се приемам и обичам. Когато аз живея живота си с радост, любов и благодарност и съм щастлива с това, което е, тогава и моите деца ще имат смелостта и свободата да бъдат щастливи.

Най-ценното, което носиш в сърцето си от твоите баби?

Това, с което помня моите баби, е скромността и благоговението пред природата. Те бяха свързани с Майката Земя по толкова неразривен и неподправен начин – истинско изкуство и майсторство.

Какви са даровете, които приемаш с радост от Майката Земя?

Най-големият дар е удовлетворението, което ме спохожда след добре свършената работа. А бонусите са цъфналите цветя и узрелите зеленчуци и плодове. Земята учи на добродетели – на търпение, уважение, любов, милосърдие. А работата със земята е медитация и пристигане у дома.

Остава ли ти време да общуваш със себе си – колко е важен за една жена контактът с вътрешния свят, пътуването в света на интуицията, на невидимото?

За мен е жизнено важно да отделям време за свързване със себе си. Женският свят е толкова напоен с чувства, емоции и усещания – те са нашата навигация. Затова е нужно да им даваме пространство и време, да ги чуваме и изучаваме, защото те носят отговорите.

Какво си пожелаваш при изгрева на Слънцето, което така често посрещаш? Какво са за теб изгревите?

Не знам по-хубаво и по-магично начало на деня от това да посрещнеш първите слънчеви лъчи сред природата. Мислено благодаря и се помолвам да бъда мъдра и будна и да мога да изпълня онова добро, за което ми е даден този ден.

Как пазиш женската си енергия, освен че посрещаш редовно Слънцето?

Работата с цветята много ме зарежда. С всяка изминала година засявам и отглеждам все повече цветя и билки – те са част от мен и аз съм част от тях. Градината, паневритмията, разходките, изгревите, походите в планината, йога и пилатес, музика и танци, свещи, аромати и камбанки у дома – това са моите ритуали. А когато не мога да се справя с някакъв проблем сама, търся помощ – терапевт, ТЕС практика, семейни констелации работя за мен.

Кое прави една жена красива?

Нашето женско излъчване и присъствие идва от душата, енергията, която носим и вярванията, които имаме за себе си. А външната красота – грим, облекло, бижута, аксесоари са само един щрих, едно допълнение, закачка, акцент – това, което завършва посланието, което носим.

Какво изисква духовната красота?

Смирение, автентичност, приемане, съчетана с разумно и правилно служене на Живота. Иначе казано светли мисли, топли чувства, силна воля, проявена в добри дела.

Как успяваш да си винаги толкова цветна, с бижута които приличат на амулети и шапки които изглеждат магически – като Мери Попинз, която твори вълшебства?

Може би всяка жена има нещо любимо, някакъв символ, който я свързва с женското начало и я кара да се чувства красива. За мен това са роклите и обеците. Единствените бижута, които нося, са обиците. И затова обичам да са цветни, разнообразни и забележими. Усмихват ме и ме карат да се чувствам женствена, дори когато съм с гумени ботуши и не мога да бъда с рокля.

Аз съм изключително практична жена. Обичам минимализма и мултифункционалните дрехи и обувки. Не си пазя красивите дрехи за специални случаи, а ги нося всеки ден, за да ми е красиво и щастливо. На слънце винаги съм с шапка - така се грижа за моето лице и кожа, защото те ми служат и аз ги обичам. Обожавам цветовете, това е една от моите дарби – да ги съчетавам, да ги откривам и да създавам визия от нищо. Обичам да пазарувам дрехи втора употреба и съм скенер за находки.

Сподели някои от твоите семейни ритуали за сплотяване на семейството?

Обичаме да сядаме на земята в кръг, запалваме си свещ и си говорим. Понякога си споделяме за какво сме благодарни, друг път какво харесваме в другия. Или просто обсъждаме наболели теми. Обичаме да караме колелета, разхождаме кучето, ходим до езерото или в гората. Творим заедно - месим, правим курабийки, козунаци, свещи и изделия от вълна.

Най-важните книги, които трябва да четем ние жените?

Тези, които ни привличат. Вярвам, че всяко нещо идва на пътя ни в правилния момент и няма универсална рецепта. Книгата, която ни привлича в този момент, е правилната за нас и има какво да ни каже и да ни даде. Затова приканвам всяка жена да следва знаците и интуицията си. Така ще открие по своя уникален път даровете, предназначени специално за нея.


интервю на Драгомира Иванова / Портал12