Сестра Ниведита - когато животът се превърне в молитва

Днес духовността все повече се разкрива не в отшелничество, специални способности и преживявания, а в проявата в начина, по който човек живее, обича света и чувството на радост и лекота, което оставя у другия в общуването и споделянето.

„Ако множеството и Единното са една и съща Реалност, тогава не само всички форми на поклонение, но и всички форми на труд, всички усилия и всички творчески прояви са пътища към духовното осъзнаване. От този момент нататък вече няма разделение между свещено и светско. Да работиш е молитва. Да побеждаваш означава да се отричаш от себе си. Самият живот е религия.“

Това са думи на сестра Ниведита, жената до Свами Вивекананда, чийто животни показва една от най-красивите срещи между учител и ученик в историята на духовността.

Нейната история и живот показа една Любов, едно духовно приятелство и общение в което, няма притежание, няма зависимост и няма желание другият да бъде променен по свой образ, а има уважение, свобода и посвещение на една по-висша цел.

Коя е сестра Ниведита?
Родена като Маргарет Елизабет Ноубъл (1867–1911) в Ирландия, тя израства в семейство на протестантски пастор. Още като млада посвещава живота си на образованието и работи като учител в Лондон. Интелигентна, любознателна и отворена към различните философски течения, тя търси отговори на въпросите за смисъла на живота и истинската същност на човека.

През 1895 година съдбата я отвежда на една лекция на Свами Вивекананда, който по това време вече впечатлява Европа със своите беседи върху веданта и универсалността на духовните традиции.

По-късно Ниведита признава, че не красноречието му е било най-впечатляващо, а вътрешната свобода, която е излъчвал. За първи път среща човек, в когото мисълта, словото и животът не са разделени и някой, който не говори за Истината като идея, а я живее.

След месеци на разговори, размисъл и вътрешна борба тя взема решение, което променя съдбата ѝ. Напуска Англия, оставя професията, приятелите и сигурния си живот и заминава за Индия.

Там Вивекананда ѝ дава ново име - Ниведита, което на санскрит означава „Посветената“, което се превръща и в нейния духовен път.

Среща, която променя живота
Между Свами Вивекананда и Ниведита възниква необикновена връзка, която трудно може да бъде описана с обичайните представи за отношения между учител и ученик.
Вивекананда не я насърчава да го следва сляпо. Той постоянно я предизвиква да мисли самостоятелно, да се освобождава от собствените си предразсъдъци и да открива

Истината чрез личния си опит.

Ниведита постепенно се превръща в  съмишленик, сътрудник и един от най-ярките продължители на делото на Свами Вивекананда. Вместо да търси собствено духовно издигане, тя посвещава живота си на хората.

Основава училище за момичета в Калкута във време, когато образованието на жените в Индия е рядкост. Работи сред най-бедните квартали по време на епидемии. Подкрепя учени, художници и общественици, които по-късно ще се превърнат в символи на индийското културно възраждане. Пише книги, изнася лекции и се превръща в мост между Изтока и Запада. И всичко това без да търси признание.

Любовта като свобода
Подобно на историята на Джиду Кришнамурти и Лийла Найду, и тук откриваме връзка, която надхвърля обичайните определения. Тяхната история е пример за една по-висша форма на човешка близост - за любов, която не иска да притежава, приятелство, което не ограничава, учителство, което не създава зависимост.

Истинският духовен учител не прави учениците зависими от себе си, а им помага да открият собствената си вътрешна свобода. Това е и най-големият дар, който Вивекананда оставя на Ниведита.

Животът като молитва
След смъртта на Вивекананда през 1902 година Ниведита не се оттегля от света, а започва най-плодотворният период от нейния живот.

Продължава да работи за образованието, културата и духовното пробуждане на Индия. Пише едни от най-ценните книги за своя учител, сред които „The Master As I Saw Him“, преведена и на български като „Учителят, както го видях аз“.

В своя труд, тя показва Учителя като човек и приятел, а не изглажда идеализиран образ. 
Днес нейните думи звучат толкова истински:

„Да работиш е молитва. Да побеждаваш означава да се отричаш от себе си. Самият живот е религия.“

Това е животът, който сестра Ниведита избира да изживее - да не търси духовността далеч от света. Открива я в училището, което създава. В книгите, които пише. В служенето на хората. В ежедневните дела, извършени с любов и пълно себеотдаване.

Най-голямото ѝ послание към всички нас, че духовността не започва, когато се оттеглим от живота, а тогава, когато превърнем самия живот в молитва.

Споделяме ви и няколко нейни мисли:

„Всекидневният ни живот създава нашия образ за Бога. Няма двама души, които да носят напълно еднакво разбиране за Него.“

„Никой не може истински да бъде научен от друг. Истинското обучение винаги е самообучение. Истинското образование е самообразование. Единствено чрез собственото си виждане за идеала и чрез собствените си усилия да го достигнем ние израстваме.“

„Безкористният човек е като мълния. Нека се стремим единствено към безкористност и ще станем оръдие в ръцете на Бога. Не е наша работа да определяме как. Не е наша работа да измисляме методите. Нашата задача е просто да положим себе си върху олтара.“

„Истинският живот започва тогава, когато умрем за света на сетивата. Ставаме безсмъртни, когато престанем да бъдем пленници на този свят. За онези, които не могат да надмогнат единствено материалното, духовността често изглежда като безумие.“