Търси

Сергей Лазерев: Вкопчването в Духовността е подобно на алчността (ИНТЕРВЮ)

Още по темата ...
Карма и съдба на децата

Сергей Лазерев: Върху съдбата на децата дълбоко влияят чувствата, а не греха

Виж повече
Сергей Лазарев

Сергей Лазарев: Тази епидемия е само началото. Болестите започват в душата (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
Molitva

Човекът станал роб на желанията си - задвижва програма за самоунищожение

Виж повече
28.06.2021 г.
9488
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Книгите на Сергей Лазарев станаха събитие у нас в средата на 90-те години, когато интересът към духовните теми се възраждаше и започваше да вълнува все повече хора. В поредицата от 10 книги „Диагностика на кармата” руският изследовател на човешкото биополе, дух и психика описва стотици случаи от своята практика на биотерапевт и обяснява как негативните преживявания като алчност, омраза, обида, ревност, агресия водят до болести и нещастия. Единственият шанс човек да се излекува, според Лазарев, е като промени дълбоко своите нагласи към света, върне отново любовта в своята душа и се научи да я запазва дори в най-тежките моменти от живота си.
Самият Лазарев минава през своите лутания и съдбовни изпитания. До към 40-те си години той не се занимава с нищо съществено и когато приятели му подхвърлят: „Ти си толкова талантлив, а досега нищо не си направил в живота си”, той отвръща: „Аз опознавам света и хората, и това ме прави щастлив.”

Докато лекува пациентите си, той се разболява от тежки болести, включително и рак. Ходи по болници, изпробва различни терапии. Уверява се, че лекарствата и лъченията не помагат, че не от вън навътре, а отвътре навън протича лечението. Съвременната медицина изхожда от принципа, че тялото е първично, а душата и духа вторични в процеса на оздравяване. Именно това обрича повечето хора на страдания и смърт. Намерил разковничето на проблемите във вътрешната трансформация, психологът започва широко да прилага своя метод „диагностика на кармата”, за който твърди, че е уникален и няма аналог в света. През кабинета му в Москва минават хиляди болни и след диагностичен разговор, много от тях намират своя път към здравето.

През 2009 г. Сергей Лазарев e за три дни в България. Ето част от въпросите, на които Лазарев отговаря тогава в интервю на журналистката Жени Костадинова, което е непубликувано към момента. въпросите и отговорите са още по-актуални в днешно време.



Г-н Лазарев, как започнаха вашите изследвания на кармата?
В процеса на моята терапевтична практика се питах защо хората толкова много боледуват, защо въпреки напредъка на медицината човечеството е по-зле отвсякога? Разбрах, че се дължи на непознаване на законите на живота, които са преди всичко духовни. Тялото е проявление на духа. Западната медицина се занимава с „ремонт“ на тялото – като се счупи „машината“, я ремонтира. А на Изток се стремеят да предпазят човек от болести.

Едва през последните години в нашето общество започна да се говори за профилактика, за правилно хранане и начин на живот, за правилно отношение към света. Като човек, който вижда аурите на хората, започнах да изучавам полевите структури около пациентите и първоначално смятах, че те се променят, когато тялото се разболее. Но след време видях обратната тенденция – първо се променяха структурите на полето на човека и след това се разболяваше тялото. Аз виждах деформациите на фино ниво и правех диагностика години по-рано, преди още да се разболее организмът. Предположенията ви се оказваха верни.

На какво най-често се дължат болестите?
Те са непосредствено свързани с емоциите на човека, с неговия характера и светоглед.

Установих, че агресивните емоции – ревност, завист, алчност, обида, негодувание, страх, убиват любовта в душата – колкото по-малко любов остава в нея, толкова повече се уврежда физическото тяло.

Когато хората, по мое настояване, почваха да променят своя вътрешен свят и да преобразуват емоциите си, те почваха да оздравяват. Имам стотици случаи на излекувани от болести, считани за нелечими. Най-важното обаче е човек дълбоко да пожелае да тръгне по нов път.

Мъжете или жените са по-склонни да се променят?

Жените са по-устремени. Но пък при тях емоциите са много силни, с висок интензитет. Другото ми важно откритие е връзката между емоциите на майката по време на бременността и здравословното състояние на децата й. Много жени в този период са силно напрегнати, ревниви, лесно обидчиви, недоволни. Предложих на такава майка, чието дете боледуваше и тя търсеше от мен помощ, да преразгледа отношението към себе си, към мъжа си, докато е била бременна, да прости обидите, да се раздели със съжалението за миналото и да възвърне любовта в душата си. Ако успееше да направи това преобръщане, детето оздравяваше!

Различен ли е пътят на кармата за всеки човек?

Човекът е уникален и има своя лична кармична задача във всеки свой живот. Но пътя на кармата на всеки минава през промяна на емоциите и характера – те са тясно свързани с нашата съдба.

Ако промениш характера си, променяш съдбата си: спираш да боледуваш, да се чувстваш нещастен. Това гласи и Законът на кармата, в който вярват на Изток: промени себе си и ще промениш света!

Разбирайки тази дълбока връзка, аз написах първата си книга „Диагностика на кармата” през 1993 г. Често ми беше достатъчно да поговоря с пациента няколко минути и след месец-два неговото тежко заболяване изчезваше. Но това ставаше само тогава, когато той имаше искрено и силно желание да се промени. Ако човек вътрешно не желае да измени своето светоусещане и характер, той е неизличимо болен.

Достатъчно ли е осъзнаването на проблема, за да се стигне до решаването му?
Нашите болести често са резултат от неправилно възприемане на света. А правилната картина за света е отдавна известна – тя е обрисувана от световните религии – хиндуизъм, юдаизъм, християнство и ислям. Не случайно Десетте Божи заповеди гласят: не кради, не убивай, не лъжи, не завиждай, почитай родителите си и пр. Това са правила за добър, богосъобразен живот. А за да има щастлив живот, човек трябва да познава правилата. Животът ни е изграден от закони – както физически, така и духовни. Ако не ги познаваме, все по-страшни ще са катастрофите, които ще продължим да преживяваме. Както на индивидуално ниво, така и на общочовешко.

На какво се дължат хомосексуализма, наркоманията и зависимостите, безплодието?
Западната цивилизация построи развитието си върху пазарните отношения – а това доведе до прогрес на материалната култура. Но когато пазарните отношения се пренесоха и в душите на хората, те дадоха обратен ефект. Тези деформации се дължат на това – липса на обич, на човечност, на искрено желание да даваш. Човек, който е устроен преди всичко да взима, а не да дава, той неминуемо ще се разболее. Защото взимащият е зависим. Зависимият е обидчив. Обиденият боледува.

Защо жената не може да приеме изневярата на мъжа си?
При много жени любовта към мъжа се превръща в крайна привързаност, във вкопчване. Вътрешният конфликт или емоционалната агресивност са по-скоро реакция на жената към самата себе си, а не към изневеряващия й мъж – понеже тя осъзнава своята зависимост от него и се чувства безсилна да я преодолее. В такива ситуации по-добре е да съхраните любовта си и да не си позволявате да се обиждате – наранявате преди всичко себе си.

За да изгради правилни отношения с мъжа, жената трябва да умее да обича – като Духовен принцип. А това означава преди всичко да бъде независима от съпруга си, да пази винаги онази дистанция, която да я съхрани като индивидуалност.

Вътрешно, всеки човек трябва да е абсолютно сам, защото в душата му може да бъде само Бог. Научете са да запазвате любовта към Бога най-вече, когато страдате и ви боли!

Защо колкото повече се стремя да ставам духовна, сякаш толкова повече проблеми имам?

Много хора регистрират тази връзка, но не си дават сметка, че проблемът им се нарича „вкопчване в духовността“. Това е сериозно заболяване на душата – подобно на алчността.

Алчният мисли само за пари, а духовно устременият често е обсебен от идеята колко е извисен над другите. Той не понася чужди идеологии, отхвърля ценности и мирогледи, различни от неговите.Фанатичното следване на „духовни принципи” не е божествено. Животът е многолик – трябва да имаме очи за всичките му измерения. Всяко общуване е вид компромис – нещо от гледната точка на другия възприемаме, както и той
от нашата.

Преодолимо ли е това и как?
През последните години вкопчването в духовността става все по-често срещан проблем и води до все по-тежки болести. Привързването към желанията на тялото или пък към идеите и фантазиите на душата, са едно и също. Ако не искате да боледувате, бъдете гъвкави и готови за промяна непрекъснато. И най-важното: запазвайте любовта в душата си винаги, при всякакви обстоятелства. Тя е изворът на енергия, който може да ви измъкне дори от лапите на смъртта! Не критикувайте! Не съдете. Приемайте!

Къде грешим най-често в устрема си към духовно израстване?
Моите изследвания са свързани с това, как да узнаем законите на душата. Човек, който е готов да лъже, да краде, да получава повече отколкото да дава, който ненавижда хора и се обижда, рано или късно ще се разболее. Това видях при стотици мои пациенти. Ето защо, в Стария завет Десетте заповеди са толкова важни – като учен вече съвсем съзнателно можех да обясня и поясня какъв е смисъла на изложеното в тях, както и във всички основни религии. Разбрах, че здравето на човека, а и при по-големи групи от хора – семейства, народи, континенти, зависи от народопсихологията и склонността да се променяш. Има национални карми, цивилизационни карми. Държавата и цивилизацията живеят по същите закони, по които съществува отделният човек.

И ако държавата насърчава лошите качества у хората, а не добрите, такава тя ще е бедна и народът й няма да се развива. Развитието на съвременната цивилизация би било невъзможно без нравствеността, наследена от основните религии.

От предходните поколения. И ако човечеството не развива познанието за своя дух и душа, ако не се стреми осъзнато да възприема любовта, цивилизацията също няма да може да се развива. Не само би била в състояние на застой, но би могла и да пропадне – да изгуби наученото и придобитото от предходните поколения.

Според Вас, накъде вървим като човешка раса, като цивилизация?
Като диагностик, аз виждам много проблеми, които предстоят на човечеството. В близките 15-20 години ще има много изпитания – и за отделния човек, и за човечеството като цяло. Може да ни се струва, че емоциите ни са нещо незначително, но те са изключително важни за нашето бъдеще. А за съжаление, хората съществуват и градят отношения на повърхностно ниво – емоционално. По-дълбокото е да работиш върху чувствата си – да ги възпитаваш, градиш и надграждаш. Да ги осъзнаваш! Емоции и Чувства са различни състояния – уви, хората се движат основно в емоциите си. А емоции изпитват и животните…

Дайте пример за това от вашата практика.
Виждал съм как, когато човек вътрешно започне да се прекланя пред парите, работата си (кариерата), външния си вид, или други повърхностни желания, заедно с това започва деформация на неговите фини полеви структури: първо заболява невидимо, а след няколко години се изявяват и физически болести. Но дори един много тежко болен човек, ако успее да промени своя поглед върху света, върху себе си, ако осъзнае, че освен материя е дух, душа, разум, той ще оздравее. Иска се дълбока и постоянна вътрешна работа. Болестта не е нищо друго, освен покана за дълбок размисъл, ревизия на досегашното поведение на човека – на неговите мисли, чувства, желания… И на първо място – осъзнаване на връзката му с Бога. Нямаш ли ти яснота за тази дълбока и фундаментална свързаност с твоя Създател, не би могъл да очакваш да имаш спокоен, уравновесен и щастлив живот. А много хора изобщо не съзнават, че преди всичко са деца на Бога, че без Божия Дух, без разкаянието, връзката със съвестта, молитвата, те са изгубени. Ще живеят повърхностно, ще се разболяват и страдат, ще негодуват и се оплакват… Ще се въртят в този омагьосан кръг и ще пропилеят живота си. А животът ни е даден, за да се развиваме духовно – не просто да навъртим някакъв брой години в инертно повторение на едни и същи незначителни неща, а да осъзнаем дълбоката си свързаност с Бога и с всичко съществуващо. Защото никой не живее „сам за себе си“ – всеки от нас е част от единно Цяло и от неговото развитие зависи и развитието на Цялото.

Казвате, че дори най-тежка болест, с която медицината не се справя, човек би могъл сам да пребори, ако се осъзнае и промени своето възприятие и поведение?
Съвременната медицина преживява дълбока криза. Проблемът е в това, че не действат вече лекарствата. Но Западната медицина се ръководи от принципа, че физическото тяло е първично, а душата – вторична. Кой лекар изобщо се интересува от вашето душевно състояние, когато ви изписва лекарства? Дори и психиатрията е отчасти на ясно какво да изследва в човека, в неговия индивидуален вътрешен свят. Аз не противопоставям тялото и душата. Не. На фино ниво, и душата, и тялото на човека са единни. Но не бива да се изпуска от внимание дълбокото невидимо състояние на човека, когато той потърси помощ за своето здраве. Аз през годините виждах, как ако човек е болен, но готов да се променя, и готов да постоянства в това, душата му започва да се изчиства от разрушителните емоции – и след време този човек оздравяваше и физически.

Твърденията в Библията се оказаха верни – че страданията пречистват душата и в крайна сметка, работят за оздравяването на човека. Умението да понесеш стрданията, да съхраниш любовта си и в най-тежки моменти, а не да се предадеш на отчаянието, негодуванието, страха, именно това води до излекуване. Когато започва да боледува душата, колкото и да е „здрав“ все още видимо човека, той на практика е обречен да се разболее и на физически план. А тогава ще страдат и децата му. Защото и те ще носят семената на ненавистта, омразата, алчността, неблагодарността, вкопчването.

Кога една болест не подлежи на лечение? Кога и вие сте безпомощни да помогнете?
Колкото и дълго да лекувам тялото, ако човек не променя душата си, светогледа си, мислите и възприятията си, лечението на тялото няма да е успешно. Ако човек се грижи за тялото си – спортува, тренира, храни се диетично, но не работи върху чувствения си свят, духа и душата си, Законът на единението ще го порази: защото тяло, дух и душа са взаимосвързани. И още по-зле: ако той не се промени издълбоко, ще страдат и децата му. Това също е закон! Съвременната медицина не вижда тази връзка, но тя е изключително важна. Ето защо предците ни казват: „Кармата стига до девето коляно.“ „Греховете се плащат от девет поколения.“

Все пак, има надежда за промяна – защото много учени и лекари от Западната традиция започват да признават, че емоциите и чувствата са свързани със здравето и го обуславят.

Такава тенденция се забелязва и дано има все повече осъзнати медици. Разговарял съм с професори, известни и добри лекари, и някои от тях разбират, че ако игнорират преживяванията на човека, неговите вътрешни трептения, неговите нагласи и възприятия, не биха могли да го лекуват успешно.

Не можеш да излекуваш човек, препълнен със страх – когато психиката е претоварена от негативни преживявания, тя блокира всички други системи в организма на човека. Има да чакаш изцеление, ако не вземеш под внимание психо-емоционалното състояние на болния…


За толкова години, в които аз лекувам по моя метод – чрез диагностика на кармата, т.е. на първопричините за болестта, изявена на физическо ниво, се убедих, че този метод е уникален и работи. Който успее да ги осмисли, и без моята помощ или тази на друг наставник, ще се справи с болестите си. И ще помогне и на децата и внуците си също да са здрави. И да не се разболяват.
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12