А причината винаги е една. Бавно и понякога видимо, понякога незабележимо биваме лишавани от всякакви човешки права. И всичко това е закономерно. Вече сме в последния стадий на капитализма – фашизма. Побеждава най-ловкия, което е нормално за отношенията в животинския свят.
Какъв е изхода от тази ситуация. Първо трябва да я приемем. Да не съжаляваме за миналото и да не се страхуваме от бъдещето. И да направим така, че човек да желае да се развива без да е необходимо насилие.
За единство с Бога говори Христос. Смисълът на живота съгласно учението му е любовта към Бога и уподобяването Нему. Само тогава цивилизацията ни може да оцелее.Защо стигнахме до фашизма? Защото направихме главна ценност парите и благополучието си. Покланяме се на тялото си и се отричаме от Божествената любов. Губим единството си с Бога, губим чувствата си на състрадание, разбиране, равенство и братство.
Главно щастие в момента в света е властта (спомнете си изкушенията на които дявола подлага Иисус в пустинята, това е третото и най-голямо изкушение). Властта дава неизразимо голямо удоволствие. Но, е време да се освободим от илюзиите си. Властта на може да принадлежи в ръцете на народа. Държавата е посредник между хората и като такъв, трябва да изпълнява тяхната воля, както и да бъде контролируема. Държавата, това сме ние заедно с нашите инициативи.
Епидемиите, както и терористичните актове позволяват на управниците да прокарат закони, ограничаващи правата на хората. Но ваксините са закономерни и развитието не може да бъде спряно. Ако не променим съзнанието си, няма да оцелеем. Няма значение, че имаш прекрасна каюта, ако корабът на който се возиш потъва. И най-страшни в момента са егото и увеличаването на безнравствеността в медийното пространство.
Време е да се върнем към учението на Христос. Любовта да стане цел и смисъл на живота ни. Трябва да защитаваме на първо място вярата, любовта и културата, а едва след това – политическите си убеждения. Трябва да се борим не с ваксините, а с начина по който те биват налагани. Мойсей води евреите през пустинята в продължение на 40 години, за да стане постоянна потребността им от Бога.
Човекът се управлява от подсъзнанието, от душата си. Тоест, за да променим реално живота си, трябва да променим чувствата си. А какво формира подсъзнанието ни? Образите, които натрупваме от детството си. Те ни въздействат като инструкции за реагиране. Умението да конфликтуваме е умение да оцеляваме. Религията ни учи как да конфликтуваме. Ако са ме ударили, това означава, че аз трябва да се променя така, че това повече да не ми се случва. Колкото повече причини намираме в себе си, толкова по-голяма възможност имаме да се развиваме. Но, вината не е в нас, а в несъвършенството на характера ни. В нас първо трябва да избухва чувство на любов, а след това чувство за справедливост.Тоест, не трябва да сменяме властта, а системата си от ценности, да се върнем към любовта, нравствеността и състраданието. Не да унищожаваме врага, а да променяме себе си. Това време вече настъпва, времето, за което както казват Апостолите, не всички ще умрем, но всички ще се променим. И на този, който има много, ще се даде още повече, а от този, който има малко, ще се вземе и последното.
Подсъзнанието се променя чрез изменение на базовите ни структури. Трябва да приемем Божията воля. Да приемем, че всичко случващо се е закономерно и че Божията воля е и нашата воля. Състоянието на влюбения човек да стане наше постоянно състояние. Да осъзнаем, че нямаме врагове и че най-големият ни враг сме самите ние за себе си – тоест несъвършеният ни характер.
Питате ме каква прогноза бих направил за следващите 5 години. Бог иска да се върнем към Него. Трябва да станем непробиваемо оптимистични, добродушни и щастливи. Да възпитаме в себе си смирение: сдържане на животинското начало и разкриване на Божественото. Тоест, очаква ни връщане към любовта, принудително или доброволно.
С. Н. Лазарев, из Новогодишен семинар „Отговори на въпроси. Обобщаване на случилото се през 2021 г.“ – 26.12.2021
превод: Мария Баталова