Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
СВЕДЕНБОРГ
Това е човек със скромност, спокойствие и почтеност. Бил е голям учен, но при среща с Бога и Невидимия свят, изоставя общоприетата наука и се отдава на т.н. Свещена наука, която е нещо съвсем друго. Той се е отдал на наука, която прекрачва времето и пространството, и затова неговото време не го е разбрало. Той беше допуснат в истинското знание на по-вътрешен план, т.е. в Духовността. Притежавал е Небесното спокойствие на своята велика Душа. Дадено му е било да пребивава и в двата свята. Разбира се, бил отречен от Църквата. Ако не беше отречен щеше да е чудо, точно така: трябва да е отречен, но това се знае и се очаква. Даже щеше да е много чудно, ако не беше отречен, щеше да има нещо нередно.
И така, Сведенборг:
(Между другото само ще ви кажа: има един много приятен брат, от София, който идва на лекциите от Академия на Науките, така, позволявам си да кажа за него, защото той отдавна идва и знае за какво става въпрос – голям специалист иначе. Каза: „Кажи ми да продължавам ли... – защото там е голяма бъркотия – ... да продължавам ли с таз̓ Академия или да я напусна?“. Казах му едно изречение: „Къде искаш да отидеш след смъртта: в Академията, или при Учителя?“. Край. Напусна. Няма място за губене на време и за философски разговори, и за спорове, и там: битки и т.н. Между другото.)
Така, Сведенборг:
- Мъдростта твори присъствие, а Любовта твори съчетание.
- Който не търси Бога, увеличава Злото в себе си.
- Началото на Злото е злоупотребата със Свободата.
- Силата на Злото е нищожна пред Могъществото на Бога.
- Пред Бога целият Ад и целият Пъкъл е нищо.
- Злото и лъжата принадлежат към смъртта.
Хора, които осъждат, които обиждат с лоши думи, малко или много, се превръщат в астрални убийци, т.е. видоизменят се – стават астрални същества и след време критиката им се връща многократно. (Както знаете: много е лесно да се критикува, много трудно е да стигнеш до забележката и Безкритичността, т.е. до това, което казва Бог: „Не съдете да не бъдете съдени [Мат. 7:2 ]“, тъй като причините са много дълбоки.)
Всяко Добро и всяка Истина изхождат от Бога, а не от човека.
Пътят на развитието минава през всички неща. (Става въпрос и за дреболии, и подробности, случки и т.н, и т.н.) Минава през всички неща.
Човек, който вярва, че Доброто произлиза от него самия, започва да прави връзка с Ада и започва да става едно с Ада.
Да любиш Бога, значи да не внасяш Зло в Словото, защото Словото е Бог.
Много хора не извършват Зло външно, но то си остава в тях. Те си остават в системата на смъртта.
Бог никого не наказва, човекът се самонаказва. Който се е привързал към Злото, той се е самонаказал. Злото не е личност, то е влияние.
В момента на смъртта човек се среща с много приятели и познати от този свят, но всичко е много повече обърнато навътре: на вътрешен план – в самата Духовност. Човека го привличат същите вещи и хора, които е обичал. Човекът не е мъртъв в Другия свят, само се е отделил от телесната си част, която му е била в полза и дадена за полза в този свят.
След смъртта вътрешният живот си остава цялостен, само Душата се изтегля от тялото. Току-що починалият известно време не осъзнава, че е мъртъв. (Ще го кажа по друг начин: трябва да мине известно време да го убедят Ангелите. Те му казват, че е мъртъв, той не вярва; той продължава да спори примерно с жена си, с близки духовно, става въпрос: той им говори духовно. От време на време почва да се чуди защо не го чуват. Ама минава доста време и накрая почва да се убеждава, и почва да си казва: „Абе май съм умрял“. А Учителя казва: „Умрелите са живи, както и живите са живи“, т.е. всичко е живо. Но сещам се, казах един, имахме в София смешни афоризми: За умрелите се говорят само хубави неща, толкова хубави, че ми се иска да умра. Разбира се, хубаво е и за живите да се говорят, но традицията за сега не много, към живите е пò друго. Но декември ще говорим за смешните афоризми.)
- Истинската религия е дело на живота, а не дело на вярата.
- Пътят, който води към Висшето Познание е труден, Тайнствен и в дълбочината си – страшен. Тоест има и риск. Но по-хубаво е да избереш този риск, отколкото да останеш в обикновения живот.
- Птиците и животни, не са просто птици и животни – те са излъчвания на Духа.
(Тука ще кажа нещо от Учителя, за което се сещам за разни, като се почне – папагали, пойни птички, славейчета, които са в кафез: „Стари заключени души, възлюбени души на самите хора“. Отново ги заключват в кафез, отново ги мъчат, докато дойде моментът да ги пуснат, за да може и те да бъдат освободени. Но това са такива, след време пак ще говорим за животните, въобще външно нещата изглеждат такива, но вътре: това са души и души.)
- Духът е вътрешният човек. Той е, който прави човека жив.
- Няма предопределен за Злото човек. Всеки може да бъде преобразен.
Има случаи в Историята на Бялото Братство, Учителя казва, когато Демон изоставя пътя си и става Ученик на Бялото Братство; Ученик на Бялото Братство изоставя Пътя, и става ученик на Черната Ложа.
- Тези, които са лишени от истинска Любов, тях щастието ги убива.
- Които живеят в Зло не познават Истината.
- Неразбирането на Истината е самоунищожаването и на Църквата, и на човечеството.
- Изкушенията са съкровени, защото те идват и изискват израстване в Бога. Значи, не са врагове, не са препятствия; те идват да проверят човека: дали човек избира твърдо Бога и ще израства в Бога, или ако не – те ще го ограбят. Изкушенията отделят житото от плявата.
- Хиляди светове са населени с жители, но за Безконечния Бог, те са капки в морето.
- Животът на другите планети е също материален, но от по-фина материя. Но състоянието там, на материята е друго, различно и по-фино.
- Човек, пребиваващ в Духа се съединява с Духовете на вътрешен уровен.
- Божественото Провидение следи развитието във всички светове.
- Известното знание в света е нищожно в сравнение с неизвестното.
- Този, който говори за вярата си, но не живее по нейните закони, в следващия си живот няма да има Вяра, т.е. тя ще му бъде отнета.
Тука се сещам пак за една стара мисъл на Сведенборг:
Кои се прераждат в кръгли глупаци? Тези, които в минал живот са отнемали (туй Учителя го казва), са отнемали Вярата на другите хора. В следващият прерод, в следващото прераждане, отначало до край, има такива, казва Учителя, целият им живот минава в глупостта, и след време в Задгробния живот, ако направят някакви поуки – направят.
СВЕДЕНБОРГ ЗА БОГА
Човекът не е живот. Той е орган, който възприема живота, изхождащ от Бога. Тоест примерно, ако някой ме пита: „До кога ще живея?“. Отговорът е прост: „Докато Бог живее в тебе. В момента, в който Бог си замине, нямаш избор: просто и ти заминаваш“.
Така:
- Ако човекът прави добро без Бога – това е лицемерие.
- Ако някой обича себе си или света повече от Бога, тогава светът е неговия Бог, или той сам си е Бог. Но това е жалка история. Тоест: той е нарушил Свещената заповед.
Любовта към Бога е най-вътрешното нещо; любовта към ближния е по-външна.
Под „обичай ближния си“ не се разбира да го обичаш като личност, а да го обичаш като част от Божията Истина, която е скрита в него.
- Които живеят в Бога, съзират Истините в себе си. Такива Исая ги нарича: „Научените от Бога“.
- Човек след смъртта си отива при Бога до толкова, до колкото е приемал Божествените Истини докато е живял в света.
- Духовните бракове са съединение с Господа. Това нещо се случва и на Земята.
- Да се намира човек в Бога – това е дар Божий.
- Да признаеш Провидението това произлиза от Самия Него.
- Който има Бог в себе си, е спасен – няма нужда от Църква. Който няма Бог в себе си, все едно е дали пали (туй аз го добавям) по хиляда свещи на ден. Със свещи никой не може да излъже Бога.
- Раят в Духовен смисъл означава: да бъдеш Мъдър, но от Бога. Не от себе си, но от Бога.
- Чистотата означава – да те познава Господ.
- Любов без Мъдрост е любов от човека, а не от Бога.
Тук само се сещам за едно важно нещо: има хора в света, които отричат Бога, обаче стараят се, така, да живеят чисто, имат някакви принципи. Нека да ви кажа, че таз̓ „чистота“ ще бъде наказана. Чистота без Бога също е лицемерна, както и да изглежда. Става въпрос за човек, който е отрекъл Бога. След време неговата „чистота“ ще бъде наказана, защото тя не е съединена с Бога и не е благословена. Колкото и да се старае такъв човек, за какъвто и морал да говори, той ще получи своето наказание.
Когато умът се отклони от Бога, той вижда всичко погрешно, по който и да е въпрос: дори някой път да ви звучи, че казва някакви истини, полуистини – той мисли погрешно.
Човекът не може да бъде преобразен само от едната вяра; преображението е вътре в Бога.
Това, което е създадено от Него е част от Него.
Бог не може да се съедини с човека, докато човекът се е отделил... докато човекът не е отделил от себе си Злото и лъжата. Те могат да бъдат отделени от Господа само при съдействието на човека, т.е. това е взаимно.
Из лекция на Елеазар Хараш
вижте още: Емануел Сведенборг към Елеазар Хараш: 5 отговора на 5 въпроса за Небесните тайни
