Търси

Сведенборг: Който не търси Бога, увеличава злото в себе си (ЛЕКЦИЯ на Елеазар Хараш)

Още по темата ...
Emanuel Swedenborg

Емануел Сведенборг: Всеки става изображение на своята Любов ( и в духовния и в материалния свят)

Виж повече
мистерия - фатализъм - духовно развитие

Всички събития в живота се движат в сиянието на Бог и в една Божествена атмосфера

Виж повече
Сведенборг

Сведенборг: Ако човек се свърже с Бога, променя звездите, променя съдбата и влиянията

Виж повече
19.03.2022 г.
3546
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
СВЕДЕНБОРГ

Това е човек със скромност, спокойствие и почтеност. Бил е голям учен, но при среща с Бога и Невидимия свят, изоставя общоприетата наука и се отдава на т.н. Свещена наука, която е нещо съвсем друго. Той се е отдал на наука, която прекрачва времето и пространството, и затова неговото време не го е разбрало. Той беше допуснат в истинското знание на по-вътрешен план, т.е. в Духовността. Притежавал е Небесното спокойствие на своята велика Душа. Дадено му е било да пребивава и в двата свята. Разбира се, бил отречен от Църквата. Ако не беше отречен щеше да е чудо, точно така: трябва да е отречен, но това се знае и се очаква. Даже щеше да е много чудно, ако не беше отречен, щеше да има нещо нередно.

И така, Сведенборг:

(Между другото само ще ви кажа: има един много приятен брат, от София, който идва на лекциите от Академия на Науките, така, позволявам си да кажа за него, защото той отдавна идва и знае за какво става въпрос – голям специалист иначе. Каза: „Кажи ми да продължавам ли... – защото там е голяма бъркотия – ... да продължавам ли с таз̓ Академия или да я напусна?“. Казах му едно изречение: „Къде искаш да отидеш след смъртта: в Академията, или при Учителя?“. Край. Напусна. Няма място за губене на време и за философски разговори, и за спорове, и там: битки и т.н. Между другото.)

Така, Сведенборг:
  • Мъдростта твори присъствие, а Любовта твори съчетание.
  • Който не търси Бога, увеличава Злото в себе си.
  • Началото на Злото е злоупотребата със Свободата.
  • Силата на Злото е нищожна пред Могъществото на Бога.
  • Пред Бога целият Ад и целият Пъкъл е нищо.
  • Злото и лъжата принадлежат към смъртта.

Хора, които осъждат, които обиждат с лоши думи, малко или много, се превръщат в астрални убийци, т.е. видоизменят се – стават астрални същества и след време критиката им се връща многократно. (Както знаете: много е лесно да се критикува, много трудно е да стигнеш до забележката и Безкритичността, т.е. до това, което казва Бог: „Не съдете да не бъдете съдени [Мат. 7:2 ]“, тъй като причините са много дълбоки.)

Всяко Добро и всяка Истина изхождат от Бога, а не от човека.
Пътят на развитието минава през всички неща. (Става въпрос и за дреболии, и подробности, случки и т.н, и т.н.) Минава през всички неща.

Човек, който вярва, че Доброто произлиза от него самия, започва да прави връзка с Ада и започва да става едно с Ада.
Да любиш Бога, значи да не внасяш Зло в Словото, защото Словото е Бог.

Много хора не извършват Зло външно, но то си остава в тях. Те си остават в системата на смъртта.
Бог никого не наказва, човекът се самонаказва. Който се е привързал към Злото, той се е самонаказал. Злото не е личност, то е влияние.

В момента на смъртта човек се среща с много приятели и познати от този свят, но всичко е много повече обърнато навътре: на вътрешен план – в самата Духовност. Човека го привличат същите вещи и хора, които е обичал. Човекът не е мъртъв в Другия свят, само се е отделил от телесната си част, която му е била в полза и дадена за полза в този свят.

След смъртта вътрешният живот си остава цялостен, само Душата се изтегля от тялото. Току-що починалият известно време не осъзнава, че е мъртъв. (Ще го кажа по друг начин: трябва да мине известно време да го убедят Ангелите. Те му казват, че е мъртъв, той не вярва; той продължава да спори примерно с жена си, с близки духовно, става въпрос: той им говори духовно. От време на време почва да се чуди защо не го чуват. Ама минава доста време и накрая почва да се убеждава, и почва да си казва: „Абе май съм умрял“. А Учителя казва: „Умрелите са живи, както и живите са живи“, т.е. всичко е живо. Но сещам се, казах един, имахме в София смешни афоризми: За умрелите се говорят само хубави неща, толкова хубави, че ми се иска да умра. Разбира се, хубаво е и за живите да се говорят, но традицията за сега не много, към живите е пò друго. Но декември ще говорим за смешните афоризми.)
  • Истинската религия е дело на живота, а не дело на вярата.
  • Пътят, който води към Висшето Познание е труден, Тайнствен и в дълбочината си – страшен. Тоест има и риск. Но по-хубаво е да избереш този риск, отколкото да останеш в обикновения живот.
  • Птиците и животни, не са просто птици и животни – те са излъчвания на Духа.

(Тука ще кажа нещо от Учителя, за което се сещам за разни, като се почне – папагали, пойни птички, славейчета, които са в кафез: „Стари заключени души, възлюбени души на самите хора“. Отново ги заключват в кафез, отново ги мъчат, докато дойде моментът да ги пуснат, за да може и те да бъдат освободени. Но това са такива, след време пак ще говорим за животните, въобще външно нещата изглеждат такива, но вътре: това са души и души.)
  • Духът е вътрешният човек. Той е, който прави човека жив.
  • Няма предопределен за Злото човек. Всеки може да бъде преобразен.

Има случаи в Историята на Бялото Братство, Учителя казва, когато Демон изоставя пътя си и става Ученик на Бялото Братство; Ученик на Бялото Братство изоставя Пътя, и става ученик на Черната Ложа.
  • Тези, които са лишени от истинска Любов, тях щастието ги убива.
  • Които живеят в Зло не познават Истината.
  • Неразбирането на Истината е самоунищожаването и на Църквата, и на човечеството.
  • Изкушенията са съкровени, защото те идват и изискват израстване в Бога. Значи, не са врагове, не са препятствия; те идват да проверят човека: дали човек избира твърдо Бога и ще израства в Бога, или ако не – те ще го ограбят. Изкушенията отделят житото от плявата.
  • Хиляди светове са населени с жители, но за Безконечния Бог, те са капки в морето.
  • Животът на другите планети е също материален, но от по-фина материя. Но състоянието там, на материята е друго, различно и по-фино.
  • Човек, пребиваващ в Духа се съединява с Духовете на вътрешен уровен.
  • Божественото Провидение следи развитието във всички светове.
  • Известното знание в света е нищожно в сравнение с неизвестното.
  • Този, който говори за вярата си, но не живее по нейните закони, в следващия си живот няма да има Вяра, т.е. тя ще му бъде отнета.

Тука се сещам пак за една стара мисъл на Сведенборг:
Кои се прераждат в кръгли глупаци? Тези, които в минал живот са отнемали (туй Учителя го казва), са отнемали Вярата на другите хора. В следващият прерод, в следващото прераждане, отначало до край, има такива, казва Учителя, целият им живот минава в глупостта, и след време в Задгробния живот, ако направят някакви поуки – направят.
 

СВЕДЕНБОРГ ЗА БОГА


Човекът не е живот. Той е орган, който възприема живота, изхождащ от Бога. Тоест примерно, ако някой ме пита: „До кога ще живея?“. Отговорът е прост: „Докато Бог живее в тебе. В момента, в който Бог си замине, нямаш избор: просто и ти заминаваш“.

Така:
  • Ако човекът прави добро без Бога – това е лицемерие.
  • Ако някой обича себе си или света повече от Бога, тогава светът е неговия Бог, или той сам си е Бог. Но това е жалка история. Тоест: той е нарушил Свещената заповед.
Който съзира в добрините си заслуги, също изпуска Бога. Значи: когато правиш добро и мислиш, че ти си извършителят, от което особено Ангели и пробудени се пазят, те знаят, че са малки проводници наистина: малки и скромни; но в момента, в който човек си помисли, че прави добро, той вече започва да се отдалечава; той започва да изпуска Същността.

Любовта към Бога е най-вътрешното нещо; любовта към ближния е по-външна.

Под „обичай ближния си“ не се разбира да го обичаш като личност, а да го обичаш като част от Божията Истина, която е скрита в него.
  • Които живеят в Бога, съзират Истините в себе си. Такива Исая ги нарича: „Научените от Бога“.
  • Човек след смъртта си отива при Бога до толкова, до колкото е приемал Божествените Истини докато е живял в света.
  • Духовните бракове са съединение с Господа. Това нещо се случва и на Земята.
  • Да се намира човек в Бога – това е дар Божий.
  • Да признаеш Провидението това произлиза от Самия Него.
  • Който има Бог в себе си, е спасен – няма нужда от Църква. Който няма Бог в себе си, все едно е дали пали (туй аз го добавям) по хиляда свещи на ден. Със свещи никой не може да излъже Бога.
  • Раят в Духовен смисъл означава: да бъдеш Мъдър, но от Бога. Не от себе си, но от Бога.
  • Чистотата означава – да те познава Господ.
  • Любов без Мъдрост е любов от човека, а не от Бога.

Тук само се сещам за едно важно нещо: има хора в света, които отричат Бога, обаче стараят се, така, да живеят чисто, имат някакви принципи. Нека да ви кажа, че таз̓ „чистота“ ще бъде наказана. Чистота без Бога също е лицемерна, както и да изглежда. Става въпрос за човек, който е отрекъл Бога. След време неговата „чистота“ ще бъде наказана, защото тя не е съединена с Бога и не е благословена. Колкото и да се старае такъв човек, за какъвто и морал да говори, той ще получи своето наказание.

Когато умът се отклони от Бога, той вижда всичко погрешно, по който и да е въпрос: дори някой път да ви звучи, че казва някакви истини, полуистини – той мисли погрешно.

Човекът не може да бъде преобразен само от едната вяра; преображението е вътре в Бога.
Това, което е създадено от Него е част от Него.

Бог не може да се съедини с човека, докато човекът се е отделил... докато човекът не е отделил от себе си Злото и лъжата. Те могат да бъдат отделени от Господа само при съдействието на човека, т.е. това е взаимно.


Из лекция на Елеазар Хараш

вижте още: Емануел Сведенборг към Елеазар Хараш: 5 отговора на 5 въпроса за Небесните тайни

Препоръчани книги:

Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спонсори на Портал 12