Сведенборг: Волята може да се сравни с Огъня, докато разумът може да се сравни с неговата Светлина

Представяме ви няколко акцента от словото на Емануел Сведеборг, за който Учителя Беинса Дуно казва: "четете Сведенборг"


Всяко небе има вътрешна и външна част: ангелите, кои­то обитават вътрешната част, се наричат вътрешни ангели, докато онези, които обитават във външната част, се наричат външни ангели. Вътрешното и външно­то на небесата, или във всяко небе, се отнасят така, как­то волята и разума при човека: вътрешното отговаря на волята, а външното на разума; всяка воля има свои разум, едното не може без другото. Волята може да се сравни с Огъня, докато разумът може да се сравни с неговата Светлина.

Нека се знае, че вътрешните начала на ангелите опреде­лят дали те ще обитават едното или другото небе; колкото повече вътрешните им начала са отворени към Гос­под, толкова повече те стават част от вътрешното небе. Във всеки ангел, дух и човек има три степени на вътрешните начала. Онези, които са открити в трета­та степен, обитават вътрешното небе; онези пък, които са открити във втората или първата степен, обита­ват средното или крайното небе. Вътрешните начала се откриват за приемане на Божието благо и Божията ис­тина: онези значи, които са докоснати от Божиите ис­тини и ги приемат постоянно в живота, т.е. Във волята и в делата, се намират във вътрешното или третото небе, защото са възприели благото чрез влиянието на ис­тинното.

Онези пък, които живеят нравствено и вярват в Божественото, без да се грижат много за учеността, обитават първото небе. От тук може да се установи, че състоянието на вътрешните начала изгражда Небето и то не е извън всеки, а вътре в него; Господ учи на това:

„Царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е " (Лука, 17:20, 21).

Всяко едно съвършенство нараства навътре и намалява навън, понеже вътрешното е по-близко до Божественото и само по себе си по-чисто, докато външното е по-отдалечено от Божественото и само по себе си по-грубо. Ангелското съвършенство се състои от разум, мъдрост, любов и всяко благо, а от там и от щастие, но не от щастие без разум, мъдрост, любов и благо; щастието без тях е външно, не вътрешно. Тъй като вътрешните начала при ангелите от Вътрешното небе са отворени в трета степен, тяхното съвършенство превъзхожда онова на ангелите от средното небе, чието Вътрешно е отворено във втора степен; по същия начин съвършенството на ангелите от средното небе надминава онова на ангели­те от крайното небе.

Понеже е налице такава разлика, ангел от едното небе не може да влезе при ангели от друго небе, т.е. онези от долните небеса не могат да се качват, а онези от горни­те небеса не могат да слизат. Който започне да се изкачва от долното небе, обзема го безпокойство, стигащо до страдание; той не може да види онези от другото небе, а още по-малко да говори с тях; който слиза от горното небе, той се лишава от мъдрост, заговорва несвързано и изпада в отчаяние. Някога духове от крайно­то небе, които още не били научени, че Небето е вътре в ангелите, вярвали, че ще достигнат висшето небесно щастие, щом се качат на небесата, където те обита­ват. Било им дадено да влязат при тях, но когато го сторили, не видели никой ангел, колкото и да търсели, макар че там имало голямо множество. Понеже техни­те вътрешни начала не били отворени, както вътреш­ните начала на тамошните ангели, те били незрящи. Много скоро изпитали такава силна болка в сърцето, че почти не знаели, живи ли са още или не; ето защо ведна­га се завърнали на небето, откъдето били дошли, радостни, че са пак при своите, обещавайки си в бъдеще да не възжелават нещо по-високо от онова, което им подоба­ва. Видях и пришълци, слезли от висшето небе, които бяха дотам лишени от своята мъдрост, че не знаеха кое небе е тяхното. Но това не се случва, когато Господ из­дига някои ангели от низшето небе до висшето, за да ви­дят тамошната слава, което често става. Тогава те се подготвят отнапред и се съпровождат от междинни ангели, чрез които общуват. Това показва, че трите не­беса много се различават едно от друго.
 
 
Онези, които обитават едно небе, могат да се обвързват с всеки там, както поискат; тяхното задоволство от съ­юзяването зависи от сродствата на благата, в които пребивават.
 
 
Макар че небесата са разделени така, щото ангели от едно небе да не могат да имат общение с ангели от друго, все пак Господ съединява всички небеса в едно чрез Своето непосредствено и опосредено въздействие: чрез непосредствено Въздействие от Себе Си Самия върху всички небеса, и чрез опосредено въздействие от едно небе върху друго. Това е така, за да бъдат трите небеса едно цяло и всичко - от Първото до последното - да е свързано, да няма нищо извън връзката; онова пък, което не е съединено чрез посредници с Първото, то не пребъд­ва, ами се разрушава и се унищожава.
 
 
Който не знае какви са степените на Божия порядък, той не ще може да разбере по какъв начин се различават небесата, нито пък какво са вътрешният и външният човек. Мнозина по света нямат друго понятие за вътрешно и външно или пък за висше и низше, освен като за нещо непрекъснато или неразделно от най-чистото до най-грубото; вътрешното и външното обаче нямат връзка, а са разделени. Има два вида степени: непрекъснати и прекъс­нати. Първите наподобяват степените в отслабването на светлината от пламък до мрак, или степените в намаляването на видимостта от осветено до засенчено; или още степените в чистотата на въздуха от долните до горните слоеве; разстоянието е онова, което определя тези степени. Прекъснатите или разделните степени пък се различават както предишното от следващото, причината от резултата, произвеждащото от произвежданото. Който изследва, ще види, че каквито и да са, всичко на света се създава и съставя по такива степени, че от едно произлиза друго, от другото трето и така нататък. Онзи обаче, които не възприема тези степени, никога не ще може да узнае разликите между небесата, нито разликите в способностите на вътрешния и на външния човек, нито пък разликите между духовния свят и природния свят, нито разликите между духа и тялото на човека. Затова той не може да проумее какво са и откъде идват съответствията и представянията, нито какво представлява Божието въздействие. Чувствените хора не схващат тези разлики, а ги разглеждат като на­растване и намаляване - по образеца на непрекъснатата степен; ето защо те не могат да схванат духовното другояче, освен като един вид по-чисто природно; следователно, чувствените хора стоят навън, далеч от разумността.