Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Най-величествената идея на Веданта е, че ние можем да достигнем до една и съща цел чрез различни пътища. Всяко нещо, което виждаме около себе си се бори за свобода - от най-низшия атом до човека, от най-безчувствената и безжизнена частица материя, до най-висшето битие на земята - човешката душа. Всъщност цялата вселена е резултат от тази борба за свобода. Във всички комбинации, всяка една частица се опитва да тръгне по своя собствен път и да отлети от останалите частици, но те я възпират.
Всичко има склонността към безкрайно разпръсване. Всяко нещо което виждаме във вселената има за своя основа този единствен стремеж към свобода; под въздействието на този импулс духовният човек се моли, а крадецът краде. Когато поетата линия на действие не е правилна, ние я наричаме зло; а когато нейното проявление е възвишено и правилно, ние я наричаме добро. Но импулсът е един и същ – борбата за свобода.
Духовният човек е потиснат от знанието за своето състояние на робство и иска да се освободи от него; затова той боготвори Господ. Крадецът е потиснат от идеята, че не притежава определени неща и се опитва да се избави от тази липса, да се освободи от нея; затова краде. Свободата е целта на цялата природа, чувстваща или нечувстваща; и съзнателно или несъзнателно, всяко нещо се стреми към тази цел. Свободата към която духовният се стреми е много различна от онази, която търси крадецът; обичната свобода на духовния човек го води към радостта от безкрайното, неизразимо блаженство, докато онази към която е тръгнал крадецът, само изковава нови окови за неговата душа.
Във всяко Учение може да бъде открито проявление на този стремеж към свобода. Той е самата основа на целия морал и на неегоистичността, която всъщност е освобождаването на хората от идеята, че те и тяхното малко тяло са едно и също нещо. Когато видим един човек да върши някакво добро дело и да помага на другите, това означава, че той не може да бъде държан в тясната окръжност на “мен и моето”. Няма предел на това излизане от егоизма. Всички големи етически системи учат, че целта се състои в постигането на абсолютната неегоистичност.
Да предположим, че това абсолютно себеотрицание може да бъде постигнато от човека, какво би се случило с него? Той повече няма да бъде Г-н Еди-си- кой; той ще е достигнал безкрайно разширение. Малката личност, която е притежавал преди това, ще бъде завинаги изгубена за него; той е станал безкраен и постигането на това безкрайно разширение е в действителност целта на всички религии и всички морални и философски учения. Индивидуалистът се плаши, когато чуе тази идея философски изложена. В същото време, ако самият той учи на морал, той проповядва съвсем същата идея. Той не поставя ограничения за себеотрицанието на човек. Представете си, че някой стане съвършено неегоистичен под влиянието на личностната система, как можем да го разграничим ние от съвършените хора на другите системи? То е станал едно с вселената, а това е целта на всеки; само че бедният поддръжник на личностните идеи няма смелостта да проследи своите собствени разсъждения до тяхното правилно заключение.
Карма Йога е постигането на същата свобода чрез неегоистично действие, която е цел и на цялата човешка природа. Следователно, всяко егоистично действие ни забавя в постигането на нашата цел, а всяко себеотрицателно действие ни приближава към нея; ето защо единственото определение, което може да бъде дадено за морала, е следното: Това което е егоистично, е неморално, а онова което е неегоистично, е морално.
Свами Вивекананда
Свами Вивекананда (1863-1902) е виден индийски монах и духовен Учител, който играе ключова роля в популяризирането на индуистките философии на Веданта и Йога в Западния свят. Роден като Нарендранат Датта, той е привлечен от духовния живот още в ранна възраст и става ученик на Свами Рамакришна. След смъртта на своя учител, Вивекананда пътува из Индия, за да разпространи ученията му, а по-късно заминава за САЩ, където участва в Парламента на световните религии в Чикаго през 1893 г. Там той засилва интереса към индуистката философия и привлича множество последователи. Вивекананда основава Рамакришна мисията, организация, посветена на духовното обучение и социална работа. Той е известен със своята проникновена риторика, широки познания и умение да обяснява сложни духовни концепции на достъпен език.
