Само в полъха на смирението можем да познаем духовният Принцип вътре в себе си

Преди да може човек да научи каквото и да е за духовният принцип вътре в себе си, той трябва да дойде при нозете на Христа съблечен от всички свои желания, мнения и възгледи, дори от своя дълбоко лелеян идеал, като гледа на себе си като на малко дете, което нищо не знае, което е умствено сляпо и невежо, дете, което търси. Докато не се приеме това положение на смирение, невъзможно е постигането на божествено съзнание. Oбаче, онзи, който е готов да го възприеме, той бързо ще вникне в най-висшите откровения, и то лесно и естествено.

Като се облече със смирение, първите питания, които човек трябва да си зададе са тези: “Как трябва да постъпвам с другите хора? Какво трябва да правя на другите? Как трябва да мисля за другите? Дали моите мисли за другите и моите действия се внушават от безкористна любов, както аз бих искал да бъдат техните спрямо мене, или пък те са резултат на лична антипатия, дребнава отмъстителност, или тесногръда нетърпимост и осъдителност?”

Като си задава човек, в ненарушимото мълчание на своята душа, тези издирвателни питания, като нагажда всички свои мисли и постъпки към Духа на главното Христово правило, неговото разбиране ще се осветли до такава степен, че той ще вижда безпогрешно де е грешил досега, а също така ще вижда, не само какво трябва да стори, за да изправи своето сърце и поведение, ами още и как трябва да се направи това. Такъв човек е станал вече ученик на Христа, при чиито нозе той седи и чиито заповеди е готов да изпълни, каквито и жертви да му налага това изпълнение.

Един час всекидневно размишление върху това правило, съединено с искрено желание да се усвои неговото знание и със определено решение да се приведе то в изпълнение, би издигнало скоро човека над неговата грешна природа във ясната светлина и свободата на божествената Истина, защото то ще го принуди да преустрои целия си живот и да промени коренно своето настроение и държание спрямо другите. Нека човек, преди да започне да действа, да си зададе питането “Бих ли обичал да ми сторят другите това” и той скоро ще намери пътя, по който ще може да излезе от своя духовен мрак, защото тогава ще започне да живее заради другите вместо за себе си; ще нагажда мислите и поведението си към Принципа на Божествената Любов, вместо да върви сляпо подир своите егоистични наклонности. По какъвто начин и да действуват другите спрямо него, той ще почне да действува спрямо всички в тих, спокоен, опростителен дух.

очаквайте продължение по темата...