Садгуру минава през България с призив за спасение на почвата. Но коя почва?

Садгуру (Садгуру Джаги Васудев) ще посети България на 19-и Април (вторник) в част от кампанията си "Да спасим почвата" - "Save our soil". Визитата е част от 100 дневната кампания, в която Садгуру, който от дълги години има страст по моторите, прекосява със своя байк над 30 000 км. през различни държави. 

В България кампанията за опазване на почвите не е асоциирана с нито една представителна земеделска организация (НАЗ, АЗПБ, НСЗК, АБС и т.н.), а е ориентирана главно към фенове на Садгуру с афинитет към източните традиции в йога и изнасяните от него лекции в сферата на себепознанието.

Темата за опазване на почвите е традиционно чувствителна за широка част от обществото, както са и темите за опазване на водите, въздуха, пчелите и т.н.... И ако поради своите специфики на това, което видяхме в предходните дни на кампанията в Западна Европа, приемем че тя е предимно идейна концепция с медийно отразяване и отличен маркетингов стил, то следва да зададем по-важните въпроси:

Коя почва призовава Садгуру да бъде съхранена? 
Дали Садгуру призовава всъщност - някак скрито - да съхраним по-скоро почвата вътре в себе си....онази почва, на която да израстат нови добродетели и ценности..., нова осъзнатост, нова воля за Промяна..?

Ако направим тънка корекция, само с 1 буква, в слогана на Садгуру ще се получи това:

Save our soil >>> Save our soul

Един международен призив за Спасяване на душите е изключително наложащ днес. Защото спсението на почвата и промяната в начина на земеделие в днешно време е абсолютно невъзможен без промяна на съзнанието, без промяна на ценностите, без промяна на агрополитиките, особено европейските, които толерират корпоративно земеделие и интензивно използване на агрохимия.

Днес можем да променим и да спасим единствено почвата в себе си, като я култивираме с постоянство, волева усърдност, себеотдаденост за Цялото и себеотричане по отношение на плодовете, които ще даде тази почва. Плодовете на почвата вътре в нас - не трябва да са за нас, ние трябва да ги дарим по свобода, по безкористност. Така както пчелите не правят меда за себе си....а го правят заради Бога.

И ако допуснем, че за Садгуру е било твърде авангардно в тази Западна(ла) Европа да говори директно за душите...и духовното пробуждане, а е скрил символизъм в призивът си в темата за почвите, то ... да примем, че неговата обиколка с мотор - има смисъл - така както да заореш с плуг в отдавна необработвана почва (особено в страни като Германия). При добра здравина - болтовете на лемежите на плуга - няма да се счупят и плуга ще свърши работа. Но всеки, който е обработвал земя, която не е била дълго време култивирана - знае: настройката на плуга (ъгълът на атака) е най-специфичното и най-трудно нещо, преди да започне самата оран. Ако тази фина настройка не е направена добре, плуга само се приплъзва върху коравата земя...и едва докосва бурените, които царуват на повърхността от години. Ако е правилно подготвен - плугът може да заоре....

Има почва, която се нуждае от мътна вода...има почва, която си е богата по рождение, по наследство, по естество..., за нея е достатъчна и росна вода и бистър дъждец.

Дето е милосърдието, там почвата е обработена.

"Христос се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонят за Правдата“. Ще кажете: „Защо ме гонят?“ Аз пък питам: Защо да не ви гонят? Често се казва, че мътната вода е много по-приятна за почвата, отколкото бистрата: тя, като мине през почвата, оставя известни утайки, от които растенията се ползват. Така река Нил всяка година нанася милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал грамадни количества жито. Страданието е също онази Божествена утайка, която слиза от висотите и като се утаи във вашите полета, оторява ги и Бог казва: „Сейте сега“, и от тези ваши утайки – грехове, недоразумения – ще излезе най-добър хляб, и вие ще кажете довреме: „Слава Богу! Много хубаво е било всичко това“. Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. И действително, Той е жив хляб, защото всеки ден Го ядат хората." Учителя