Търси

Сава Калименов: Словото на Учителя е най-високото откровение

Още по темата ...
Сава Калименов

Сава Калименов: Има една друга Воля, има една друга Сила, която стои високо над всички световни, земни сили

Виж повече
Елеазар Хараш: Учителя се вселява частично в свои ученици, за да работи и да помага (ПЪЛЕН ТЕКСТ - СЛОВОТО)

Елеазар Хараш: Учителя се вселява частично в свои ученици, за да работи и да помага (ПЪЛЕН ТЕКСТ - СЛОВОТО)

Виж повече
Дамян Попхристов

Проф.Дамян Попхристов: Прекият контакт с Бога те поставя в пряка зависимост от твоята съвест (ЛЕКЦИЯ за богомилите)

Виж повече
04.07.2024 г.
777
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Словото на Учителя е онова безценно духовно съкровище на човечеството, в което се съдържат принципите и методите на новия живот.

Словото на Учителя е онази велика духовна сила, която ще изгради новата култура на обединеното човечество – културата на братството, мира и любовта, основана върху принципите на Божественото Учение.

Словото на Учителя е най-високото откровение, което Небето днес ни дава, неоценимо благо, което ще издигне, ще възвеличи и постави начело на общочовешкия прогрес оня народ, който пръв го възприеме и приложи


Роден в Севлиево на 29 октомври 1901, като девето дете в семейството, Сава Калименов извървява нелек път воден от стремеж към познание и себеотдаване в името на високия Идеал, той си създава име на пламенен трибун и прокламатор на идеята за братството.

Стефка Калименова, споделя за отрано проявената любознателност на баща си :

“Детството му преминава във време, когато книгите били рядкост /за разлика от войните, които България води през този период/. Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо увлечение се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността. Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците. От ранна възраст изучава и ползва руски език, от западните езици - френски, а по-късно в курсовете на сестра Дафинка Доганова учи английски език. Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.”

По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито мисли събуждат в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота. Една от тях е Толстой. В душата му завинаги ще остане неговият образ. Ето как Стефка Калименова описва този процес:

“Привлечен от свои другари към революционните идеи на социализма и анархизма, той им се отдава силно и с присъщата му безкористност. Но истинската светлина не остава скрита за дълго и от него. Чрез сестра Денка Хубанова получава “Дребната мъдрост” на Ани Безант, с което в него започва оформянето на нов духовен светоглед. Запознал се със Словото на Учителя, посетил братските събори в Търново, в самото начало на 20- те години е вече в София - при Избора. Слуша редовно лекциите и беседите...”

За времето прекарано в близост с Учителя Сава Калименов запазва светъл спомен. След време той описва духовния му образ в книгата си “Човек и Бог“:

“Той дойде да донесе много, много светлина на света! И не само светлина - Знание и Мъдрост, но и топлина - Любов! Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята."


Какво дължим ний, неговите ученици, нему? Ний бяхме в тъмнина... и всичко около нас и в нас бе хаос. Ний бяхме в безпътица - бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствания и бяхме, може би, само на крачка от бездната!... И той ни спаси!... Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината!... Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов... Ний бяхме мъртви - и той ни възкреси! Ние умирахме - и той ни съживи! От тоя ден - и завинаги - ние сме с него! От тоя ден ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! - в служене на нашите братя!

Минават оттогава дните, месеците, годините - и нашият път е все тъй прав и светъл. Изпитанията и препятствията са радост за нас. Трудностите са условия за каляване на нашата воля. Даже неуспехите ни се явяват в наша полза - те са стимул за удвояване на нашите усилия, за възобновяване на нашата борба със злото. Защото този, който е станал ученик на Учителя, не знае що е отчаяние. - Отчаянието няма власт над него. И едни по-бързо, други по-бавно, в зависимост от своите сили, всички ние вървим напред. И няма да спрем! Ако даже се случи да паднем, ние отново ще станем и ще продължим! Ние няма да спрем! Защото нашият път минава през вечността и завършва в Бога!

На Учителя ний дължим всичко! Той ни отвори очите! Той ни приобщи към великата хармония на битието! Той ни изпълни с радост и надежда, с вяра и любов!

Кой е той? - ний не можем да разгадаем. Ний не можем по-тънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности! Нам, обаче, е известно едно: Той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на греха и смъртта!

Не случайно Сава Калименов се подписва с псевдонима Пламен. В душата му след срещата с Учителя се разгаря истинския пламък на Новото. В цитираната по-горе негова книга той изнася следните мисли за беседите на Учителя:

“Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели... представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник на работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа. Духовната храна, която се съдържа в беседите не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това, едни ще усвоят повече, други - по-малко, едни ще възприемат едно, други - друго. А има неща, които могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, засега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч.

Каквото и да кажем за беседите, то е недостатъчно, непълно. Ще се задоволим да кажем само това:

"В тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята.”


През 20-те години Сава Калименов се установява в София, близо до Учителя. Издържа се като печатарски работник. Познанията му в тази област идват от семейната традиция - баща му има малка печатница в Севлиево. Към книгоиздаването той ще остане привързан цял живот. След кратковременния опит да издава заедно с Влад Пашов сп.“Ново човечество”, в края на 1928 година Сава Калименов е отново в Севлиево. Там той се заема да разшири и обогати дейността на бащината си печатница и още същата година основава издателство “Братство”.

Излиза и първият брой на вестник “Братство” - малък пламък, растящ бързо, за да стане в скоро време търсен и обичан вестник не само в България, но и в повече от 50 страни. На страниците му Сава Калименов отразява своите мисли за едно оптимистично бъдеще, в което славянството ще разгърне своите най-добри възможности и ще промени света. Вдъхновеното му перо е оставило шедьоври на страниците на този вестник. Те не са погребани от времето. В тях има сила и огнен плам, каквато е била и истинската духовна същност на Сава Калименов.

Сава Калименов си замина на 24 септември 1990 година в Севлиево. Но делата му просветнаха, защото с живота си доказа един велик закон: да се започне с малкото...

Препоръчани книги:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12