Търси

Рудолф Щайнер: Духът е скритата същност на всяко проявление

Още по темата ...
Космос

Рудолф Щайнер: Истинската моралност извира от разбиране за могъщите закони на Вселената

Виж повече
Рудолф Щайнер - висшите светове

Рудолф Щайнер: Чистите символни представи са път към самопосвещение

Виж повече
Рудолф Щайнер

Рудолф Щайнер: Духовният свят не може да бъде игнориран безнаказано!

Виж повече
духовни нива - йерархии

Структура на еволюцията и духовните йерархии според антропософската наука

Виж повече
01.03.2021 г.
3716
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
През 2021 г. се навършват 160 г. от рождението на създателя на антропософията д-р Рудолф Щайнер. Той е роден на 27 февруари 1861 в Дони Кралевец, тогава в пределите на Австро-Унгария (днес в Хърватия), в бедното семейство на Йохан и Франциска Щайнер. 

За него Учителя Беинса Дуно казва: Мисията на Щайнер е да подготви западните народи за Новото учение. 
Рудолф Щайнер работи неуморно за постигането й с цел да одухотвори науката и да й придаде нов импулс за развитие. Така той създава станалото известно в цял свят - Биодинамично земеделие - одухотворено земеделие и Валдорфската педагогика, в която Щайнер обвързва обучението на децата с духовните цикли в развитието на човека.

Антропософията може да бъде описана така: Човекът разбира света чрез своите сетива и процесите на своя ум – знанието за тези открития получава наименованието антропология. Антропософията разширила приложението на този подход до духовното ниво, защото човекът може също да възприема обкръжаващата го среда чрез духовните си сетива. Щайнер нарекъл антропософията „мъдростта на човека“, защото на гръцки anthropos означава човек, а sophia – мъдрост.

Основите на своето учение, Рудолф Щайнер излага в основополагащия си труд  - Въведение в тайната наука, в която чрез свръхсетивния подход към нещата ясно разграничава телесното от душевното. В нея той за първи път като учен разглежда човекът и неговата душа:

“От гледище на Тайната Наука душата е изградена от три съставни части: Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнаваща Душа, а тялото от физическо, етерно и астрално тяло.”


Според Рудолф Щайнер:  

Азът се издига до една по-висока степен в своето развитие, ако насочи дейността си върху това, което е усвоил като знание от външните предмети. Точно чрез тази дейност Азът все повече се освобождава от предметите на възприятието, за да работи в своята собствена област. Според него, душата има много големи възможности.

 „Азът" е независим от целия външен свят; ето защо и неговото име никога не може да прозвучи отвън. Религиозните вероизповедания, които съзнателно са съхранили връзката си със свръхсетивния възглед, определят „Аза" като „неизразимото име на Бога". И когато занапред ще употребяваме този израз, нека имаме предвид това. Нищо външно няма достъп до тази част на човешката душа, за която става дума тук. Тук е „скритото светилище на душата". Тук достъп може да получи само такова същество, което е сродно с душата. „Бог, който живее в човека, говори, когато душата познава себе си като Аз". Както Сетивната и Разсъдъчната Душа живеят във външния свят, така и една трета съставна част на душата ако тя стигне до възприемането на своята собствена същност се потопява в Божествения свят.

Вложената в себесъзнанието Азова същност е „по-древна от думата Аз". Човекът е заставен да прибегне до тази думичка с нейните свойства, валидни единствено за него за да изрази отношението си към външния свят по един коренно различен от животното начин. Както не можем да стигнем до геометричната характеристика на триъгълника като проучим как е възникнала думата „триъгълник", така не сме в състояние да се произнесем и върху същността на Аза, ако проучим етимологичното възникване и езиковата предистория на думата „аз".  

Истинската природа на „Аза" се разкрива едва в Съзнаващата Душа. Докато в „сетивния" и „разбиращ" елемент душата е някак разпръсната, тъкмо като Съзнаваща Душа тя се доближава до своята истинска същност. С помощта на Съзнаващата Душа „Азът" може да бъде възприеман, и то не по друг начин, а като определена вътрешна дейност. Представите за външните предмети се образуват в зависимост от появата, промените, изчезването на предметите и т.н.; тези представи обаче продължават да работят в човешкия разсъдък чрез своята собствена сила. Ако обаче Азът поиска да възприеме сам себе си, той не може да стори това просто като се отдаде на самия себе си; за да стигне до съзнанието за себе си, Азът трябва да прояви вътрешна активност в своите собствени дълбини. С възприемането на „Аза", с размисъла върху себе си, започва и една нова дейност на Аза. Чрез нея възприемането на Аза в Съзнаващата Душа добива за човек едно съвсем различно значение от онова, което нахлува към Аза чрез трите съставни части на тялото и чрез двете съставни части на душата. Силата, която изявява Аза в Съзнаващата Душа, е същата, която се проявява в целия останал свят. Само че в тялото и в по-низшите съставни части на душата, тя се проявява в своите действия не непосредствено, а косвено и незабележимо. 

Нейната най-низша изява се осъществява чрез физическото тяло; после постепенно се издига до това, което изпълва Разсъдъчната Душа. Би могло да се каже, че с издигането над всяка по-горна степен отпада и някоя от обвивките, които скриват невидимия свят. В това, което изпълва Съзнаващата Душа, целият скрит свят грейва като в най-съкровения храм на душата. 

Това, което прониква в Съзнаващата Душа като една малка водна капка, Тайната Наука нарича Дух. Така Съзнаващата Душа е свързана с Духа, който пък от своя страна представлява скритата същност на всяко проявление.


Ако човек се стреми да обхване Духа във всичките му проявления, той трябва да стори това по същия начин, по който е обхванал Аза в Съзнаващата Душа. Но той трябва да приложи дейността, която го е довела до възприемането на Аза и спрямо целия видим свят. И тогава той се издига до още по-висока степен на своето развитие. Към своите телесни и душевни съставки той прибавя вече нещо ново. Следващото, което той сам завладява, е потопено в по-низшите пластове на душата му. И всичко това става чрез определена работа на Аза върху човешката душа. 

Доколко човек е напреднал в тази работа, проличава, ако сравним едно лице, което все още е напълно отдадено на низши страсти и на т.н. сетивни удоволствия, с човек, облъхнат от благороден идеализъм. В известен смисъл, можем да разглеждаме последния като произлязъл от първия, ако той би превъзмогнал низшите влечения и би се обърнал към висшия живот. Така той чрез Аза е по действувал облагородяващо и одухотворяващо върху своята душа. Азът е станал господар на целия душевен живот. Това въздействие може да се усили до такава степен, че в душата да не се пробужда вече никаква страст, никакво удоволствие, без Азът да бъде силата, която допуска това. По този начин цялата душа се превръща в едно откровение на Аза, каквото по-рано е била само Съзнаващата Душа. 

Всъщност целият културен живот и всеки духовен стремеж на хората се състои в определена работа, чиято цел е да постигне именно това господство на висшия Аза. Всеки наш съвременник е включен в тази работа, независимо дали иска или не, дали има или няма съзнание за това.

Препоръчани книги:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12