Търси

Росица Божкова: Целта на живота е да разкрием кодът на Душата (ВИДЕО+ текст | Събуди се 2021)

Още по темата ...
Естествено раждане

Росица Божкова: С раждането на детето, раждаме бъдещето, което влияе на седем поколения

Виж повече
Майка

Росица Божкова: Истинското майчинство предполага отговорност, надхвърляща пределите на видимия свят

Виж повече
Росица Божкова

Росица Божкова: Време дойде за промяна!

Виж повече
06.07.2021 г.
5886
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Росица Божкова - Ука, работи от около 15 години с регресии, минали прераждания и от около 7 години със семейни констелации.  На фестивала “Събуди се!”, тя споделя своите наблюдения, които от около 15-20 години се случват в нейната работа. 

Казва, че: “Това обогатява погледът върху генетичната програма, която ние носим като човешки същества и към точно този конкретен код, който ние като личности имаме да извървим и да отключим.” 

Този код е един Портал, казва Роси, за който сме дошли тук да го познаем. Изключително интересно да се проследи тази кодираща информация в миналите прераждания. В нашите гени ние носим цялата история на предците - в това, което носим като опитност, както и в генетичната история в майчиният и бащиният род. 

Зад нас стоят майка ни и баща ни, зад тях на второ поколение стоят техните родители, а зад тях родителите на техните родител - нашите прабаби и прадядовци, които са по 8 в род. На следващо поколение имаме 16. Може да се поставят хората, които като реални същества, да играят и преживяват определен аспект, човек или каквото решат, като представители - в семейните констелации. Това са 127 души, които ние носим до седмо поколение. 
Обикновено на седмо поколение се случва нещо като пренаписване на матрицата. И ако една карма не е изчистена, тя може да бъде занулена и да дойде нещо друго.

Интересното е, че колективното съзнание също еволюира, заедно с индивидуалното съзнание. Сега живеем в един момент на Преход, на едно ново вибрационно ниво на планетата Земя и е изключителна чест за нас, че имаме тази възможност да работим точно сега върху изчистване на всичките онези наслоявания от миналото, в историята на нашите предци, в историята на миналите прераждания, възможността това да го изчистим. 

Днешната ситуация прилича малко на правенето на “Гхи” - пречистено масло. В индия маслото се пречиства, като се сложи на котлона в метален съд. Започва един кипеж, започва едно избутване нагоре на пяната, на това, което е нечисто и това продължава на бавен огън дълго време, за да може всичко това да бъде изгребано на повърхността. И когато пяната бъде изгребана, от маслото остава кехлибарена течност, която е вече лечебна. Това Гхи - тово пречистено масло го използват в свещените церемонии, за да хранят огъня. В Аюрведа то се използва много и може да издържи дори 5 години без хладилник.

Същото това нещо се случва сега, с цялата Ковид-пандемия с нашето човечество. Това е процес, който е изключително дълбок. И той има много общо с повишаването на вибрацията на Земята, защото тя иска да се изчисти. Време е, ние, нейният емоционален орган на тази планетата Земя, пълни с токсини: емоционални, ментални, да се пречистим.
Истината е, че на съзнателен план ние може да искаме да бъдем еди какво си, но всъщност подсъзнанието “дърпа конците”, вследствие на точно тези механизми: рани, травми, които носим от предците, от миналите прераждания и те ни вкарват в такива “потоци на общуването, които нараняват”. 

Поне 100 хил. години еволюция човек е учен да се съревновава, да се конкурира за хранителните ресурси, да бъде най-силният, да убива, да прави какво ли не в името на оцеляването. Тази пандемия е биологична война, която не кара хората да се убиват, а да си помагат, да развиват сътрудничество и съчувствие: 
В началото на пандемията много хора пожелаха да помагат, да се включат. Получи се солидарност.
Но може да се наблюдава и обратното - в онези общества, в които ресурсите не стигат, може да се стига до война, насилие, жестокост, арогантност и до всичко това, което избива от сянката. 

Сега човечеството е изправено пред едно голямо предизвикателство: 
Какво ще направим? Ще се съединим и обединим, или ще се избием за ресурси?
Идва един момент, в който имаме избор. И всеки избор ни вкарва в онази реалност - тя е различна, в която ще продължим да бъдем. Ако изберем да бъдем на “пяната” и да бъдем изгребани - това знаете какво означава? Оставям тяото и отивам. Просто трябва да си променим отношението към смъртта, защото смъртта не бива да предизвиква страх.
Могат да се появят всякакви вируси, може смъртта да ни стане ежедневие, но няма да живеем по-добре ако се страхуваме от това и ако страдаме. Просто трябва да се подготвим за това. Рано или късно всички умираме. И Истината е, че в тая работа видях как смъртта изобщо не е краят. 

Колко от вас се страхуват от смъртта? Колко от вас вярват в прераждането?
И аз имам много личен опит с тия неща, затова съм си казала да не предизвиквам повече смъртта, защото тя е много добра приятелка. Тя ни показва реално къде сме на тоя свят.

Дали сме хипнотизирани и живеем нечий чужд живот, или малко сме се отворили за пътя, който трябва да извървим?
Мислим си, че вървим в една хаотична Вселена и че някакви странни неща ни се случват и ние трябва да им реагираме. Мислим, че целта на живота е да постигнем някакъв статус или нещо подобно. 
Но всъщност, Истината е, че: Целта на живота е да разкрием този код на Душата.
Да го проявим в неговото възможно най-висше проявление. Във всеки един момент ние даваме най-доброто от себе си.
В днешно време вниманието се измества към външни показатели.Това води до чувството: “Аз не съм окей такъв, какъвто съм и трябва да стана нещо друго.”

Истината е, че ние сме дошли да проявим точно този човек, точно тези физически черти на лицето. Тук е записан код. Това е френологичният код. И когато си правим операция, примерно - “Не си харесвам носа”, ние всъщност променяме неща, които са заложени в Природата и са нашият ребус за разрешаване. 



Има много интересен начин да се възприеме този код, през учението за Ген-ключовете. Това е една цялостна система за възприемане на личният профил. Съставя се по деня на раждане, часа, мястото и както в астрологичната карта се взема снимка на Небето в този конкретен момент. Тази снимка се разполага в 11 сфери. Ген ключовете работят със сфери. Това са сфери или ген-ключове. Това са 64-те хексаграми, които съществуват в И-Дзин. 

И-Дзин е компютърната програма на света. Това е една от най-древните книги за гадаене, тълкуване на това, което се случва. Кодирана е върху “кодът 01” - прекъсната и непрекъсната линия”.
Имаме триграми: прекъсната - непрекъсната - прекъсната, които са в 4-ри комбинации. После с хексаграми вече имаме 64 коминации.

Така че, ние сме активирали в момента на раждането определена сфера и тази сфера в Ген-ключовете се разглежда по един много интересен начин, като сфера на три нива на проявление:
  • сянката - когато сме в най-ниската вибрация
  • дарбата - когато сме в по-високата вибрация
  • сидхито - което е в най-високата вибрация - тоест, нашето най-просветлено “Аз”.
Ние получаваме един код, с който си имаме работа през целият живот и когато знаем как да наблюдаваме сенките си, когато знаем да наблюдаваме това, което всъщност ни кара да сме в негативни емоции - защото какво правим когато сме в негативни емоции? Тогава падаме надолу. 

Д-р Хокинс е изчислил вибрациите на емоциите. Най-отдолу е вината, после - срамът, после - страхът, гневът и едва когато стигнем до Приемането излизаме от битките, които водим в главата си! До тогава ние не реализираме себе си, ами водим битките в главата си.

И когато успеем да излезем от тези ниски вибрации, които ни дърпат надолу, тогава всъщност започваме да проявяваме това, за което сме дошли!
За да го разберем това, трябва да въведем две понятия. Това са карма и дхарма.
Карма е законът, който реално ни движи -  посоката на живота. Това, което сме дошли да преработим.
Така че, всичко, което ни се случва е предназначено точно, специално, единствено за нас, в този конкретен  момент и това е правилното.

Това не означава да се примиряваме със ситуации, които  не са окей за нас. Но, означава, когато преживяваме кармата, да я преживяваме с приемане и с това, да си вземем поуката или есенцията. 
Защо това ни се е случило? 
В момента, в който научим урока: “Защо това ни се е случило?” и преживеем, това което имаме нужда да преживеем, тази карма се освобождава.

Ако ние се държим вкопчени за тъгата, страхът, болката, вината, срамът и примерно ни се е случила една ужасна случка в миналото, но продължаваме да я държим здраво, тогава тази карма продължава да ни се връща, като срещаме хора от същите наранявания от този вид и така докато най-накрая не направим вътре пробива! 
И как това е свързано с транс-персоналните корени на личността? Свързано е защото този код, който взимаме в момента на раждането е програмиран в нашият минал живот.

Душата, според това, което вече е придобила като опит избира своето ново проявление. Тя избира вследствие един код на личността - това е кристалът на душата, който върви от прераждане в прераждане, с много сходни неща за отработване. Тя е “диамантът”, който се шлифова и преживява много от същото в различни исторически ситуации. 
Ние носим изключителна информация в себе си, с която никога не сме се учили да работим - защото това е “забранения плод”. Защото, ако ние започнем да пътуваме във времето, в измеренията, което реално можем, тогава ще бъдем доста по-трудни за контролиране.

В многото пре-раждания, с които съм работила  е имало невероятни истории за хората преди време. Това как са живели? По какъв начин? Излязоха изключително интересни неща за Мистериите от Древен Египет, от Атлантида, от Маите..., от техните жертвоприношения, от култури и цивилизации, за които ние малко знаем и си мислим, че знаем по техните останки.

Оказва се, че тези хора са работили с тази структура на душата, която не съществува само тук на Земята. Тя може да пътува и в света на отвъдното, в света на Озирис. Всъщност човешкото същество носи целият този потенциал в себе си.
Има сведения, че този потенциал е бил изкуствено отделен, като вкарване на имплант. Това е енергиен имплант. Това са формирования, които засмукват енергията на определени чакри: например има такива, които ни карат да се страхуваме, или които носят чувство за вина, или пък такива, които се хранят с енергията на срама. Има различни - Карлос Кастанеда ги нарича “паразитите”. Те представляват начини на мислене, на възприемане на реалността, които нараняват и които всъщност ни поставт в ниско вибрационно ниво. И нашата основна функция е да се научим да разпознаваме това ниско вибрационно ниво и да не си позволяваме да продължаваме пак и пак, и пак на тоя влак, защото знаем докъде води.

Когато влизаме в сянката си и не можем да се измъкнем от нея, ние предизвикваме и сенчестата реалност отвън.
И затова можем да преживяваме травматични ситуации. Да разберем как да работим със сянката е нещо наистина фундаментално. Това стои в основата на нашата среща с карма. Защото карма е нашият личен път към осъзнаване! И към преработване на модел, който не е функционален.

Как се предава кода на душата през смъртта? Защото смъртта не е краят:
Когато физическото тяло престава да функционира, душата се изтегля от точката “биндо”. Има един филм “21 грама” - за тежестта на душата. Измервали и установили са, че душата тежи 21 грама. Това е светлинния код, който се взема от нас, когато напуснем тялото. В този светлинен код е цялата информация на чакрите. Чакрите са нашите енергийни плочи, на които се записват преживяванията и емоциите.

Емоциите са това, което дълбае по плочите. Това са нашите уроци. Ние учим своите уроци през емоциите. И когато успеем да направим трансформацията на емоциите, това е всъщност работа с чакрите.  
Например:
  • гнева - да го трансформираме в приемане;
  • вината - да трансформираме в радост;
  • страхът - да трансформираме в доверие

Първа чакра: страхът- доверието, недоверието в света.
Когато сме преживели живот, в който сме били физически малтретирани, наранявани. Между нас има много роби от Древен Египет. Има и крале разбира се. Какво ли не сме опитвали. Да, има и още неизброимо много неща. Всичко това, по някакъв начин е свързано с кода на Душата, който носим във всички исторически времена. Няма значение дали сме роби, крале, политици, хипита - всеки един живот е еднакво ценен като опит и нито един не е повече или по-малко от някой друг.  

Относно регресия:
Повечето хора си мислят: “Абе, ще ходя, ще си фантазирам някакви неща, може да си измислям всичко. Може да си измисля, че съм Клеопатра. Айде сега, нали...” - това е любимата тема, свързана с преражданията. “Дали ще бъда Клеопатра, дали ще бъда кралица?” - всеки си измисля какво иска да бъде.
Добре, обаче, подсъзнанието може да ви вкара в някой, който е болен от проказа. И който в последните мигове от живота си се е чувствал отритнат от хората, много болки се преживяват тук, рани, които болят, и това преживяване няма нищо общо с това, което искате да видите. Истината е, че виждате нещо различно от това, което си мислите, че ще видите. Разбира се, не винаги.

Преди да започнем да работим с едно прераждане, аз ползвам един метод наречен “Сол детектив уорк”. Това е детективско изследване на душата. Метод, който показва как да се направи енергиен тест, така че да се разбере коя травма е свързана с минало прераждане? Коя е свързана със семейството и с гените, които носим, с това което идва през семейните констелации? След това се изследва тази травма: какъв характер има? 

Едно са травмите, които убиват - нали мъчителна смърт, има едно излъчване на чиста светлина и това е душата. А всички ние, тук, сме миналите прераждания на тази душа. Възприемам, че. 

Има физическо тяло, обаче същевременно с моето физическо тяло, мога да пътувам в друго време. Как става това?
Влизаме във връзка със светлинното тяло, което е под физическото тяло. Това е енергийното тяло. В него са записани всичките тези преживявания - някой го наричат “библиотеката на Акаша” -  провим аналогия с библиотека с множество книги и във всяка една от тези книги е някое ваше минало прераждане. 

Човек трябва да е на изключително високо ниво, за да може в момента на смъртта да не излезе през вратата на омразата, безсилието и да не изпраща никаква негативна енергия. 

Ако това се случи се казва, че тази душа се фрагментира, тоест тя няма достатъчно енергия да се върне в Източника. И тогава този фрагмент, който остава там - в това време и пространство - той ще изпраща сигнали на нас тук, сега,  в този живот, да отидем да го освободим. 

Как? Значи, това е когато имаме фобия: фобия от вода, от тесни пространства, тъмнина - всички видове фобии, които нямат емпиричен материал от този живот. Обикновено те показват, че има някъде фрагмент. Има още много подсказки, за да видим, че фрагмент ни зове от някъде, да може човек да отиде на това място и да го освободи. 
Това са невероятни пътувания, в които виждате как в тези фрагменти са заключени настоящи ваши проблеми, които някога са се отлюспили. Може да се проследят по това какви физически проблеми се наблюдават в тялото: 
 
Физическото тяло е един вид еманация на енергийното тяло.
Първа чакра: кости, отделителната система, краката;
Втора чакра: репродуктивните органи.
Втора чакра е много специална, защото в нея се съдържа котелът на живота. Това всъщност е свещеното, сакралното място - мястото за самскарите (миналите преживявания - натрупани във времето). 
В тази втора чакра, в този котел стои кармата. Защото според това, което е натрупано в него, тя идва, за да се вземе урока със съответното нещо.
Физически проблеми на втора чакра: трудност със зачеването - нужно е изчистване на “броните”, старите програми направени в друго време. 
Терапевтичната функция на изследването на минали прераждания е да видим какви са тези брони? При какви условия са направени? И съответно да помогнем на това минало прераждане, на тази личност да приеме своята карма, тоест да приеме своите “брони”, да има осъзнаването. И когато това се случи, вече ние не ги носим. 
В работата с минали прераждания много нови неща се появяват през метода на семейните констелации, защото да преживеете своите минали прераждания през този метод наистина е нещо много интересно.
Може да се влезе в същество, което е живяло в друг век, в друга култура и има въобще друго възприятие за света. Има случаи на свързване със същества от първобитната ера, както и с могъщи магьосници, и с жреци. Това идва през информационното поле, което всеки един от вас ( от нас) носи в себе си. Ние дори не знаем какви чудеса носим в себе си. 

Всъщност, ако осъзнаем тази прекрасна работа, която ни е дадено да извървим в този си живот - това е едно много голямо приключение. И си заслужава човек да го сложи като нещо на първо място.
Лечението на фрагментите на душата е нещо, което след това се усеща много осезаемо. В това може да е заключено едно огромно недоверие. Например, не може да намерите обяснение за това недоверие, а всъщност как да видите в поредица от прераждания, че сте си намирали смъртта по един насилствен начин - тогава какво доверие можем да имаме към себеподобните? 

Когато успеем да се освободим от това преживяване и да стигнем до прошката - това е основен ключ! Наистина да успеем да простим на себе си, на другия, на ситуацията, на кармата. Защото, повярвайте, има много тежки животи.
Ние, сега, живеем в едни изключително благоприятни условия - не знам човечеството като маса да е живяло по-комфортно...тоест, проблемите ни са ментални, емоционални, не са никакви други. И ако всеки започне да си решава за себе си, своята работа със сянката, ние можем много бързо да сменим това общество. 
Каквото можем навън правим, но по-важното е какво правим навътре. Не сме възпитали сърцето. Ние сме развили ума. И всъщност сега идва времето, в което това ни е основната работа. 

Виждали ли сте изображението на корицата на “Египетска книга на мъртвите”? В крайна сметка всичко се покрива, обаче има и съществена разлика в символите. Изображението е много популярно. Има го в британският музей: една плоча, на която в горният край са наредени душите на една редичка, които чакат в своята опашка към отвъдното. Душите се вземат и започва изображение на това как душата е водена от Хермес, от Бог Тот - Бога на Познанието - този, който е преживял три цивилизации: Лемурийската, Атлантическата, и сега е дошъл, за да даде това Познание и на тази раса, от която сме и ние едно продължение.

Той води към едни големи везни, на които има на едното място едно перце, а на другото място се слага сърцето на човека, който минава. И ако това сърце е леко, като едно перце, човекът минава в света на Озирис, в света на безсмъртието.  Дава му се знака Анкх - египетския кръст, символа на безсмъртието и той бива завеждан към света на Озирис. Това вероятно е свързано със Сириус, със съответната система. Но ако сърцето не е достатъчно леко, той бива даван на едно чудовище с паст на крокодил, да бъде “изяден” и отново върнат на земята.

Така, че докато не научим урока за лекото сърце, нашият ум може да ни заведе твърде далеч. Защото умът има желания. Когато то, “желанието” стане достояние идва следващото. 
Ако сърцето не стане доволно без причина, то няма да стане леко.
И безпричинната радост е един основен ключ, който можем да ползваме, за да се настройваме на своята по-висша по-вибрацията.
Изображение на кръгчето - като изображение на различни прераждания на един общ Център.
Този Общ Център го наричаме “Центърът на Глухарчето”.
Ние сме като пухчетата на това Глухарче. 
Когато един фрагмент е бил отделен, там има липсваща част. И когато отидем и целенасочено върнем този фрагмент, всъщност, му помагаме да стигне до центъра. Това се случва...Има един “протокол” на разговор с това минало прераждане и ако му помогнем то да приеме обстоятелствата и кармата, то тогава бива освободено - връща се към тази Висша Същност и така Глухарчето започва да се възстановява.

В семейната система имаме поне 127 души без да става въпрос за братята, сестрите и т.н.
В повече от 1000 направени констелации, всяка една от тях е била свързана с предците. През всеки човек, научавам нещо за неговите предци: Как са живели? Как са се отнасяли един към друг? Какво им се е случвало? За поколенията, колкото се знае назад...има всичко!

Всичко това, което носим като преживявания можем да го разпознаем през днешните си модели и избори. Когато усетим, че избираме не това, което искаме - нашата съзнателна част - пак се прави същото: влизане в същата динамика на връзката, “бабата-ягата” за децата - всички тези неща, които се правят без искане - включва се модел, който ни напомня за нещото, което се е случило. 

В семейните констелации е важно да видиме травмата, раната, която стои там - която не е почетена. 
Примерно: “Да видим прабабата, която е минала през какво ли не, само и само да си отгледа децата. Правила е всичко в името на децата. Това тяхно свиване, състоянието на “броня”, предпазване от външния свят, да не продължаваме повече да го носим. Да го пуснем, да се освободим, защото този модел вече не ни служи, не ни е нужен.

И в констатацията, когато я видим тази прабаба, да ѝ кажем: 
“Прабабо, виждам те. Виждам какво си носила и виждам, че и аз продължавам да го нося в клетките си, но сега е време вече да го пусна прабабо, защото то не ми помага в моя свят, защото живея в друго време. Вече няма нужда да се пазя от мъжете. Вече мога да бъда независима...нали, Разреши ми!”
Много често, прабабите, които са изстрадали много, застават като защити пред жените, които не могат да имат деца. Когато търсим причината, тя може да бъде не само в тия преживявания от минал живот, но може да бъде и в преживяванията на някоя прабаба, която е страдала толкова много, че стои там и пази да не би внучка ѝ да премине през същите тези страдания. Това разбира се е метафорично казано - всичко, което не иска човек да прави, обаче го прави, просто защото такава е програмата.
Лечебната сила на констелациите е да видим каква е програмата, която стои в основата на това нещо, с което искаме да работим? - тази наша сянка. 
И когато го видим, в констелациите... това се играе.
Ако не си подобрим отношенията с майката, не можем да мръднем. И това е работа за цял живот. Това, което имаме като отношение към майката,  показва какво ни е отношението към живота, към партньора, към работата. 
Когато се поставят констелации на тема пари, излиза майката. Не случайно, защото майката е Великата Майка, тоест архетипа на тази, която дава на света, на живота и ако нашето отношение към майката е такова и живота ще ни спира парите по един или друг начин. Така че, има стимул, има мотив, да работите в отношенията с майка си. Много често, същото се отнася и за партньорски отношения. Според моделите на родителското семейство, ние правим това, което правим. Ако се опитваме да избягаме отиваме в другата крайност. 
Примерно, бащата: може бащата да е липсващ баща, може да е изчезнал от живота, може да не сме го виждали никога, но дълбоко от подсъзнанието, можем да повтаряме точно неговото поведение в партньорските си връзки и да бъдем липсващият баща, ако сме мъже например. 

За жените е по друг начин: повтаряне на общи енергийни матрици. Това са емоционално-ментални матрици. Те вървят заедно със заболяванията си. Затова генетичните заболявания представляват един комплекс: 
Вярване плюс емоция, плюс начин по който се чувстваме. 
Когато си работиме в отношенията с майката несъмнено идва бабата. Пример с контролираща майка: Една контролираща майка е една друга майка, която пък позволява много на своите деца. В един момент прави много контролиращи деца, когато те станат майки. И така може да видим един модел, който презкача през поколение. Модела на контрола много лесно може да се проследи в генеалогичното дърво. 

На черешова задушница се почитат предците. Без тях нямаше да ни има! Много от тях са минали през много трудности, изпитания, оцелели са, предали са живота към нас, заедно с много от тяхната сила. Сега, нека да ги почете с мисълта си:
“Благодаря ви, че сте предали живота на мен, независимо през каквото и да сте минали!”
Нека да вземем от тази благодарност в сърцето си, благодарност към нашите предци и да почувстваме какво е да си вземем живота. Какво е да почувстваме, че си вземаме живота в свои ръце. За това, че ставаме отговорни за всеки наш избор къде ще ни заведе. За това, че с всеки избор отиваме в една определена реалност, сред вибрационна среда, която е подобна на нашата. Нека да почувстваме, че не е толкова съществено какви ходове ще предприемем за промяната, важно е да почувстваме как променяме вътрешната вибрационна среда. Тя е нашият компас, нашият магнит, който ни води натам, накъдето ни е дадено да стигнем. Така че, в нас е заложено всичко! В нас е заложен пътя! Нямаме нужда някой да казва: “Ти трябва да правиш това…”, няма предписание за всички.

Предписанието е : Да следваме Лекотата на Сърцето
Всеки път, когато ви предстои някакъв избор, може да си представяте следното:
Една лява врата и една дясна врата. Заставате в лявата врата и чувствате как е сърцето там. Дали при този избор сърцето е леко? Ако усетите, че се свива, че натежава, значи това не е този избор. 
И след това се връщате и правите същото с другата врата. Ето това може да ви бъде един чудесен компас за живота, за който ще стигнете там, където душата ви е казала.
.
Когато не следваме това, което душата ни е казала, ние се разболяваме.
Затова, за да бъдем здрави, да слушаме душата си. 
Да лекуваме личността, която носи сенките и когато лекуваме, когато нашето сърце олеква, тогава ние намираме пътя си и нищо друго не е по-важно.
Пожелавам на всеки от вас да намери своя път, своя код на душата, да го следва. И да знаете, че това според мен е най-важната работа!
Всичко друго ни тика в тая посока, а пък ние си мислим, че се случва, за да ни тормози, за да има срещу какво да се бунтуваме.



Въпроси:

1.Ин-Ян:
Понеже, тука сме на Земята: всичко това е Великата Майка: проявеният свят, материята.
С бащата работата е по-скоро свързана с Духа - с вътрешната структура, с менталната реализация. Тук са други принципите. 
Докато с майката е нашият модел на емоционално свързване. Той отговаря за това колко сме успешни във връзките си. Не говорим само за партньорските връзки. През връзките, начина, по който се свързваме един друг с хората, тече истинската енергия - не е в парите. Според това, което получаваме - дали получаваме благодарност, любов, грижа, дали ги даваме тези неща? Или получаваме критика, осъждане, гняв. 
Това е различна храна и всъщност нашата храна е различна в различните ситуации.

2.Как се съчетават констелациите и регресиите?
Спонтанно се появяват минали прераждания, когато се правят семейни констелации. Като се слага представител на първопричината, тя не отива в рода, а отива в минало прераждане. Понякога травмите ни водят към минали прераждания, друг път към семейни констелации. Затова, първо се прави тест, който показва в резултат на какво е травмата: минали прераждания или от семейни констелации? Показва дали е за отработване с констелация или с регресия? Защото това са различни методи. В констатацията е по-обективно. Случвало се е да се правят и двете. Човекът влиза в това, работи с него, и след това без никой да знае, се поставя констелация със същото това прераждане и всъщност всичкото това отново се потвърждава и се вижда, в разгърнат план, в отношения с други хора.

3.Има ли съответствие между това, което ни се случва на семейно ниво и това, което реално по метода на кармата, което сме “заслужили”?
Това включва емоцията, че ние страдаме без причина. Истината е, че в отношенията ние вземаме най-големите уроци. Минавайки през страданието да се научим да не страдаме, а “да приемаме”! Нали разбираш каква е разликата?
Между “си го заслужа” - (сега, ще си страдам тука и ще си понасям, обаче вътрешно “борба”). Или ще кажа: “Я, да видя какво е съкровището тук? И всъщност да го преработим това нещо. И то си е свързано естествено, не е нещо случайно.
Партньорските отношения са нашият компас към работата със себе си, защото ние взаимно си активираме сенките.
След като мине голямото влюбване идва “Видов ден” и сенките излизат. Така че, партньорските отношения са много благодатни за отработване на сенките. 
4.Как да разберем, че не правим избор от травмата? 
Метод: Разширено изследване на вратите.
Когато преработим травмите си вече подсъзнателно не искаме да правим това и избираме другото без да го мислим! Това е целта: да работим с подсъзнанието. 
Д(х)арма: Трудно се превежда, защото е многослойно. 
Това е нашият път, който е за шлифоване на “диаманта”, който носим. Това е точният, конкретен път за нас. Този, който реализира душата. И когато правим избори от това ниво и влизаме в своята д(х)арма, всичко започва да става ей така. Вратите се отварят, нещата се случват с лекота. Чувстваме се все по-добре, ставаме все по-щастливи, нещата се реализират ето така, защото вече имаме един Общ език със Създателя! И това е да търсим Лекотата на Сърцето!
Учителя казва:
“В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа.”
Първо да започнем да осъзнаваме всеки път, когато сме в сянка. 
За да не звучи абстрактно, от опит, най-добре е да се следват сенките, травмите. Без да познаем сянката, няма светлина, без да освободим тъмнината не можем да стигнем до светлината. 
Може да сме се обърнали към светлината, да знаем, че тъмнината е зад нас, да се страхуваме и да се страхуваме “жестоко от нея”, но това няма да ни помогне. Колкото повече енергия ни отива да подтискаме сянката, толкова по-зле ще се чувстваме.
Има изключително много духовно настроени хора, които много искат да са в светлината и заради това отричат тъмнината и сянката, без да погледнат да видят каква е раната вътре?
Ние трябва да бъдем състрадателни първо към нараненото дете вътре в нас. Да излекуваме нараненото дете в нас, да излекуваме всичките тези аспекти на душата, които носим. Не е задължително да се работи с минали прераждания и семейни констелации, за да излекуваме това. Можем да си работим с “вътрешното дете”. Има различни начини, различни методи. И за всеки, който има за цел това, те му се явяват.
Всяка сянка крие в себе си сидхито и дарбата.
Може да започнете с това: да си опишете страховете. От какво ви е страх? Какво не искате да си признаете? Най-добрата система, ако искаме структура, е да вървим по чакрите.
Първо изследваме темите на: 
Първа чакра: страхът и недоверието в света.
Втора чакра: емоции, вината, критиката, осъждането, да гледаме на света с...негодуванието. 
Третата чакра: това е срамът. Това е блокажът пред това да проявим себе си. Да си мислим, че нещо не ни е окей, че другите са по-прави, че ние не сме, че трябва да се поправяме и неудовлетворението. 
Тук е блокажа пред проявата на волята. Тук са слабите граници или твърде агресивните граници. И двете са излизания от баланса. И те викат “карма”.
Четвъртата чакра: това е тъгата. Чувството за изоставеност, откъснатост: “сам съм”. 
През четвърта чакра ние се свързваме с другите и когато тя е наранена, ние вече не можем да се свързваме с тях. Държим ги на дистанция - има брони, държат се и “до тук”, за да не бъдем наранени. Обаче, това ни спира възможността да пропускаме Любовта. Не я виждаме, отказваме да я приемаме. Колко много от предишните поколения отказват да приемат. Забелязали ли сте го? Нашите майки...
Петата чакра: Свързана е с изразяването, творчеството, гласа: “Да чувам, да казвам, да пея, да творя, да съм свързан със своята воля, това, което нося на света”
Петата чакра: Чакрата на Словото. Тя е свързана с тайни и лъжи. Когато трябва непрекъснато да лъжем за това, кои сме, какво чувстваме, да се подтискаме. Например в неефективни партньорски отношения, където няма емоционално разбиране, тогава може и пета чакра да се повреди - преглътнатия гняв, обида, вината, много неща, които са преглътнати и неизразени, не са очертани границите и тогава това се отразява върху пета чакра. 
Много често такива травми има в минали прераждания, в които хората са били осъдени на клада, заради това, което са говорили. Тук е подобно вярването: “На който и да говоря, той няма да ме разбере; По-добре да си мълча; По-добре да не се изказвам…”
Шестата чакра: Свързана е с визиите, с това, кои архетипи ни привличат. Пример: Ако на една жена ѝ покажа 10 мъже, нея ще я привлече нещо конкретно: архетипа, който я привлича. Нещо “дето вие не може да си го обясните” - архетипа, който ви привлича - Това е с всичко. Ние сме привличани от различни типове мебели, дрехи, стилове, различни начини на живот. Това съответства на тази програма в шестата чакра. Тук е нашата програма, която ни привлича за реализация. 
И шестата чакра е много свързана с илюзиите. Основният “проблем” тук. Влизане в илюзии, във филми, които ни прожектира света по определен начин, заради който страдаме. Нали? Как възприемаме едни отношения, това зависи от филма, който си правим в главата. Нали? Не е обективно явление. Ако попитате другият човек, какво се случва, ще чуете съвсем различна история обикновено.
Седмата чакра: Свързана с връзката ни с Бог, с Божественото, с другите измерения, с всичките тези неща, които ние можем да правим, но не знаем как да ги правим. 
Седмата чакра, това е хилядолистният лотос. И това е Мистиката, която можем да проявим, но за която ако не ни е дошло времето няма да ни се разкрие.
И седмата чакра се блокира най-много от фанатизъм: “моят Бог е истинският, а не твоя” и всички други такива прояви на ограничения и привързаности.
Относно символиката на корените на едно дърво. 
Корените могат да символизират много неща. Аз, лично, гледам на корените от една мистична страна. От една страна, те са в пръста, където са нашите предци, нали? Колкото са ни по-дълбоки корените, колкото по-дълбоко сме свързани със своите предци, с това, което те носят като енергия, толкова повече ще имаме и ние от тази сила да проявяваме. По същият начин, тези корени са и нашите минали прераждания, нашето минало.
Когато ние сме изключили някой или имаме загубен фрагмент - той е като отрязан корен долу - и всъщност тази енергия не стига до нас. 
Интересното е, че в една почва има около 126 минерала. А едно дърво се храни с около 30-35, които то си изсмуква точно тези за себе си. И всеки вид си изсмуква различни неща от една и съща почва. 
Тоест, за всеки, полезните неща са различни и той си има мембрани, с които може да спре, това, което не е за него и да приеме само това, което е за него. 
По същият начин и ние, работейки със сянката си, вземаме ония сенчести модели, които са точно за нас, да ги преработим, за да можем да ги трансформираме и да ги превърнем в сили.
Има една книга “Магьосникът от Землемория”. Това е една история за бягането от сянката, защото човек, когато бяга от сянката си, той не може да разполага с истинската си сила. В края на тази книга, всъщност той прие сянката си, прегърна я и стана истинският маг, който вече владееше най-голямото посвещение.
Има една такава техника: “Лечение на линия на времето”
Когато отиваме във времето, преди дадено травматично събитие да се е случило и гледаме от позицията на съветника на това минало “Аз”, на което му предстои да се случи, това, което предстои. И му казваме какво ще се случи. И му казваме: “Кажи какъв е кармичният урок?” Ако ти се сетиш какъв е кармичният урок, тогава можеш да изтриеш това (не точно да изтриеш, а да оставиш емоционалният заряд там).
Това, което ни разболява е емоционалния заряд. То е като да дойде едно заметресение и да избута коритото на една река. По друг начин тече енергията след всяка една травма. 
И всъщност отиваш, спираш потока на водата, връщаш коритото и пускаш отново водата. Ето това е лечение на миналото!

Препоръчани книги:

Спонсори на Портал 12