Пътят се съгражда в мигът на вземането на решение, в мигът на проявяването на свободната воля

Не можеш да влезеш в Дълбините ако има онова, което се казва “Аз съм”, не можеш да се докоснеш до божественото ако си поставяш граници. Поставянето на граници ти дава съхраняване на това “Аз съм” в ниво на сигурност, което те лишава от божественото и те приближава към застоя и смъртта. За да си отворен за божественото не можеш да си се оградил с граници…

Днес има много курсове, които казват: “Постави си граници”. Поставянето на граници ти дава зона на комфорт, но те отдалечава от божественото. Зоната на комфорт не е зона на духовност. 

Пътят към божественото даже не съществува, той е несътворен. Няма стандартен път, който да се посочи и да се измине. Пътят се съгражда в мигът на вземането на решение, в мигът на проявяването на свободната воля, а също и в дълбините на твоето намерение.

Пътят се самопоражда от нашите мисли и действия. Затова те трябва да са насочени към Висок идеал. И именно високият идеал е отправната точка, която се явява като чист водител към божественото. Приближаването и докосването до божественото не означава, че навлизаш в състояние на щастие или, че животът ти става ефимерно лек и безгрижен. Напротив, приближаването до божественото е свързано с толкова много изпитания, че е твърде вероятно повечето души да се откажат и върнат от този Път към обикновеното си ежедневие, отколкото да се срещнат с всички предизвикателства на Новото. Казвам Новото, защото божественото е винаги ново - то е самопораждащо се вечно обновление. Новото ще те прекара през Огън, през Тъма, през противоречия, през какво ли не…за да се провери твоят устой и дали си готов за Тайните на древността, за Тайните на Мъдростта, за Тайните на Словото, за Тайните на Бога…за Тайните на Любовта.

Божественото се явява обикновено за много кратко, в мигове на безвремие, за да можем да издържим на неговите високи вибрации и къси вълни. Честотата, на която то трепти, е абсолютно независима и безпристрастна. Тя не признава земни закони, нито времеви закони, нито човешки мнения или философии. Тази честота е чист звук, произлязъл от хармонията на предвечните божествени принципи. В този свят тя слиза под числото 11330066 (който иска може да обследва Тайната на числата и по-специално това число.). Макар тази честота да е постоянно достъпна, не всеки може да долови честотата на божественото. Тя е финна настройка, която трябва да се случи вътре в душата на човека - там където е потайно скрита Същността. И когато се настроиш на тази честота, чрез твоята Чистота, тогава ще чуеш първо Тишината - едно специално утихване вътре, дълбоко в теб, защото извън тази Чистота е шум - шумът на света.

Когато се настроиш за божественото, то зазвучава в теб и тогава не питаш - реално ли е то. Ти просто го живееш, сливаш с него, то тече в теб, но ти не можеш да го контролираш. Не е твоя волята кога и как ще тече. Понякога може да се оттегли, за да те провери отново и отново - неизменен ли си, привързан ли си, стремежът ти дълбок ли е… и т.н.

Изобщо този свят е свят на изпитанията и проверките. Тъй като в древността ние сме се отклонили от съкровената връзка с Боговете, които дори по времето на Древен Египет, времето на Ехнатон, преди това и на Тот, са били сред нас, то заради това, сега трябва да издържим редица изпити, за да имаме правото - осъзнато, спазвайки божествените закони, да имаме един нов и по-висок достъп до Съкровеното и Божественото. То постоянно бди над нас и се грижи за нас, защото ние сме неговите малки деца. То знае, че един ден ние ще узреем в своите разбирания, в разширението на своето съзнание, и най-вече в това - повече да не пожелаем да бъдем независими от Бога. Защото именно тази независимост, която днес е облечена с правото на свободата и свободния избор е причината да плащаме високата цена за отделянето ни от Бога. 

Приближаването до Бога е приближаване до Реалността, но приближаването до Бога не е нито физически нито умствен процес, макар в много редки случаи да може да има и кратки физически проявления. Приближаването до Бога е въпрос на събуждане на връзката със Същността вътре в нас, която е нашата чиста Висша Душа и Духът - човешкият Дух. Само те могат да бъдат в общение с божественото и Бога, защото сходството е закон за привличане и обмяна, който няма общо със закона за привличане по причини на кармата. 

Същността е онова, което може да запълни празнотата във всеки човек. А това е именно - слизането на Същността от висшите сфери - вътре в човека. Тук на Земята това става много рядко, защото има опасност Същността да бъде опетнена, душата поробена, а Духът изгонен, което би създало тежка участ за този, който е злоупотребил. Именно заради това, Същността слиза и новоражда човека, когато той е станал достоен - когато дълго време е натрупвал чистота, неизменност, сгъстяване на божествените принципи и е станал един вид гарант за съхранението на Същността и божественото. 

Същността е Реалност, тя е свързана и с изречението “Хлябът наш насъщнии дай ни…”. Тук става въпрос за Хлябът като символ на Словото, от което душите се нуждаят за възвръщане в Мъдростта и от там в Любовта. Тоест Хлябът наш насъщнии е Портал за възвръщане към изгубеното Царство - Царството Божие. И когато Христос казва “Аз съм Пътят, Истината и животът”, това значи, че освен собственият път, който сътворяваме с правото си на свободен избор, дадено ни от Бога, то има и един друг Път, който служи като напътствие, като образец, като мярка… Това е Път към Истината, който е изтъкан от нишките на Христовите принципи, Този път е път на Същността към своя Първосъздател.

Когато събудиш пламъка на стремежа и абсолютната неизменност вътре в себе си, някак неусетно личният път се слива с Пътят посочен от великите духовни Учители от древността до днес. И така - ти тръгваш на едно пътешествие към своя древен Център - там, където извира Любовта, там, където сияе Мъдростта и там, където възсиява в своето неописуемо съвършенство - Истината. В този Път безкраен, ти никога не можеш да достигнеш до целта, защото колкото повече се приближаваш, ти постепенно се превръщаш в това, което търсиш. Така в един миг на сливане и Единство ти разбираш, че от старото ти “Аз” не е останало нищо, и че си в началото на съвсем нов път. И макар да има други, които са привлечени от Същността, в която вече си се превърнал, то ти си устремен към Нещо Ново и Незнайно - То пулсира към теб и ти разбираш, че то е източникът на твоя Живот, на Животът въобще - навсякъде и във всичко - абсолютно. Абсолютно всеки Негов импулс те изпълва с жизнена сила и вибрация, която ти резонираш към световете… В някои светове тази вибрация се чува като музика, в други като светлина, в трети като ехо от Вечността… Именно тук долавяш, че си станал част от Честотата, онази Чистота, по която текат божиите импулси.


Борислав Борисов
из кръг споделяне, проведен на 24-и Март 2024 в Пловдив - пространство "Абсолютни творения"