Където няма Любов, има много нетърпение, но животът се придобива с търпение. Учителят казва, че за това качество се искат най-много прераждания.
Пътят на ученика минава задължително през търпението, а по-късно и през Посвещението. Ученик, който минава през Посвещение, той вече няма минало. Посвещението е метод, който разрушава миналото, защото Духът вече е слязъл и когато Духът слезе, миналото изчезва.
Павел казва: „В началото Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце е небето. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш... Да, те всички ще овехтеят, като дрехи и като одежди ще ги свиеш и те ще бъдат изменени, но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат“. („Ти си същият“ – Същността.)
Любовта е метод, врата за предаване на живот. Самата Любов е най-висшата техника (метод), тя отива
отвъд съзнанието, тя пали всички огньове, т.е. всички добродетели, в човека. Когато сме запалени, когато станем същества на пламъка, можем да кажем: „Ти си същият, Ти си Същността“.
Когато обичаш истински, ти влизаш в Същността. В тази Същност твоята форма изчезва. Тогава ти си духовен, ти си вече извън ограниченията. За да проникне в Същността, ученикът трябва да превърне съмнението във вяра, в увереност. Иначе съмнението се превръща в смърт. За да превърнеш съмнението във вяра и увереност, се иска голямо търпение. Търпението е метод за разбирателство със светлината. Чрез търпението учениците се връщат обратно в Етера. Това е идеята „търпение докрай“.
Търпението е най-разумното качество на човека. Много хора са развалили много неща с нетърпение, дори и хубави неща. Но в търпението всичко узрява. И който си го наложи като дисциплина, той след време ще може да преодолява и злото – защото, който изтърпи злото, той вече го е преодолял; а самото търпение означава силата на Любовта.
Търпението е качество на вътрешно богатия човек – оня, който е добил самообладание.
Същността не е в чувстването, а в изпълнението. Тогава сърцето се благославя и се извисява „отдясно на Отца“. За да седнеш отдясно, трябва да се домогнеш до милостта Му. Всички средства на милостта са концентрирани в пресвятото Име.
„Дясната страна на Бога“ е символ на идеята за приближаване до Реалността, Същността, Центъра на кръга. Който знае на кого да е предан, се домогва до метода и застава отдясно. Тогава сатанинската природа остава похлупена и настрана, т.е. подчинена. Тогава твоят живот съществува като радост и светлина.
Когато жертвата не е поднесена към когото трябва, тогава връзката с „отдясно“ не се осъществява и светлината не идва. Когато не знаеш метода на преданост, тогава не можеш да се слееш с Него и не можеш да употребяваш Неговото Свято Име по подходящ начин. Затова в Десетте Божии заповеди се казва да не се употребява Името Божие напразно. Името е отпаднало и е останало във вътрешността. Връзката с Името е, която изгражда опората, тоталната опора, според Кабала.
Елеазар Хараш / 1993 г., ноември