Това е един белгийски мистик – и поет, и писател, и мистик и т.н. Казва: Любовта е най-древната енергия. Намеренията на човека са по-важни от това, което той върши.
Преди света е имало друга висша и духовна енергия. И когато тя е слязла надолу, е образувала материалната енергия.
Понеже светът се явява образ на духовни и есенциални сили, това означава, че светът е Око на Бога. Ние трябва да проникнем в тайните на този свят и да срещнем Окото на Бога, за да направим връзка.
Силите, които ни поразяват се оказва, че са част от нашите собствени сили. Това са тези сили, скрити в нас, които не сме познавали. Ето защо човек трябва да познава себе си и да се изучава.
Незнайното е единственото нещо, което живее извън всяко съмнение. Колкото повече отивам към Бога, толкова повече се прекланям и все повече замълчавам. Колкото повече Го гледам, толкова по-малко Го виждам. Щастлив съм, че не мога да Го разбера.
Бог е неизвестното и колкото повече се стремим към неизвестното, толкова повече навлизаме в Бога.
За пчелите: Морис Метерлинк говори за пчелите, за мравките, за гълъбите и т.н., друг път ще ви запозная и с термитите.
Днеска някои неща за пчелите:
В пчелата има много дълбок мистичен разум, който умее да общува с неизвестното, с Бога. Пчелите търсят разум в природата. Те търсят душата на природата и я намират в цветята.
Пчелите работят в два свята: видимото поле – цветята, и невидимото поле – мястото на духовните сили на природата, и аромата.
Крайният резултат от връзката на пчелите с цветята засега е медът, слънчевият нектар на духовния живот.
Пчелата-царица е избранница, защото тя има в себе си по-дълбок усет от пчелите за неизвестното, за незнайното начало на живота. Тя носи в себе си нещо повече от жертвата. Тя тайно е узнала, че има нещо по-дълбоко от уханието на цветето и от жертвата.
Пчелата-царица, в дълбокия смисъл е мистична душа – не отдадена, както пчелите – на доброто, а по-дълбоко ниво – мистична душа.
Пчелите вървят по пътя на доброто; осите вървят по пътя на злото, тъй като в миналото тяхната жертва не е била приета, докато царицата, мистичната душа се е домогнала до същността на самата Любов, и затова тя е най-дълбокият символ. Тя е свързана най-тясно с Дървото на живота и с неизвестното. И в бъдеще тя ще поведе пчелите, тези от тях, които са достойни, от доброто към мистичното съзнание, от доброто към неизвестното измерение.
Пчелата-царица живее в идеалния, Божествения свят, свят без полюси. Тя носи на пчелите необикновена вътрешна сила и вдъхновение. Тя ги упътва, учи ги, ръководи ги и ги подготвя към тайната реалност на Всевишния и към Неговата Неизвестност.
И пчелите, и осите са принудени да работят в един по-външен план и затова не биват засега погълнати от Великата Реалност, защото те са избрали доброто и злото. А мистичната пчела-царица е избрала Любовта и затова тя е призована от Всевишния, заради по-дълбокия си усет, докато пчелите и осите трябва да работят във външния план, за да еволюират и израстнат в своето развитие, докато се подготвят и отидат при тази мистична душа.
Неизвестното не е дадено на пчелите, но жертвайки себе си, те някога ще станат по-близки с него. И в това е тяхното утешение. Мистичната пчела-царица има особено доверие в неизвестното и в невидимото, и чрез това доверие тя е успяла да отвори вратата си към Него.
За пчелите търсенето на истината е чрез жертвата и за тях това е много ценно. Това е много ценен процес, защото в самото това търсене те се извисяват в аромата на чистото духовно мислене. Докато мистичната царица има в себе си друг род чистота, която й дава мистичен, вътрешен поглед и божествена увереност.
И така, в пчелата е изразен и образът на човешката съдба.
Бог така, както пчелите Го схващат, е названието на Безименната тайна, която ни обхваща.
Пчелите са свързани с доброто, жертвата и предаността; осите – със злото и мързела, а мистичната царица – това е висшата жертва, това е жертва от друго измерение; това е жертва, подобна на Юда – отказ от висшето Аз.
И казва още Метерлинк: Промените – това е призоваване за неизменност. Значи, когато в живота ви настават промени, това е призоваване към неизменност в изменящите се обстоятелства.
Думите, казва, никога не обясняват отношенията между хората. Ние търсим знанието, за да се научим на незнанието.