“А Исус казваше: Отче прости им, защото не знаят що правят”
Евангелие на Лука, гл.23, ст.34.
Прошката е онази възвишена постъпка, която разкрива Божествена сила у човека. Затова и на прошката е посветен прекрасен християнски празник на всеопрощението - Неделя сиропустна /Поклади/. На нея млади и стари искат прошка, ако през годината са ги обидили с нещо. По стара традиция на този ден човек иска прошка от всички свои близки, приятели и други хора за допуснати грешки спрямо тях. В този ден не случайно се запалва огън, чийто символ е пречистването след дадената и получена прошка за ново начало и влизане в пост за 40 дни, чрез който да работим за усилване на волята и култивиране на търпение и смирение.
Ето какво казват българските духовни Учители и пророци за прошката като върховен акт на изява на Божественото в нас!
Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов
Всякога зад прошката трябва да седи Любовта. Прощаването е необходимо. И в нас прошката, това е най-малката добродетел, с която ние се занимаваме, тя е най-малкото изкуство. Аз го наричам най-славното нещо. Да простим, то значи да приложим всичката наука и философия на миналото, всички изкуства, всичко това, което ангелите знаят. Това значи да разрешиш най-малката задача в света. Първата фаза на бъдещата култура, аз я наричам „култура на прошката“ – прошка към всички, любов към всички, и към малки, и към големи. Туй е най-малкото правило, което можете да приложите, което Христос изисква днес от своите последователи.
Петър Димков
Пророчицата Ванга:Да има в душата и сърцето ни любов и да можем да прощаваме, защото истински прощава само този, който е изпълнен с любов. Това е пътят, който човек трябва да следва, за да разбере мисията на живота си.
Ако вие в душите си не прощавате на никого, сте просто едно нищо. Ще бъдете като хартийки, носени от вятъра, които никога не ще намерят своето място на земята. Хората страдат и много от човешките същества са нещастни, защото не са надарени с умението да забравят лошото и да прощават.
Слава Севрюкова
Стара истина е: „Не притежаваш ли нищо, от нищо няма да си притежаван“. Защото – помислете върху това – ние печелим и тогава, когато не желаем придобивка на всяка цена… Но, когато грешим, има ли по-извисен и мъдър подарък от прошката?…”
Преподобна Стойна:
Прошката е Боговото в човека!
