Проф. Дамян Попхристов: Духовно пробуждане сред българите е предопределено

Проф. Дамян Попхристов е един от най-сериозните изследователи на Георги Раковски и богомилското учение. Създател е на "Български център Просветление"- организация, която работи за популяризиране на истините за нашите предци и изконните български духовни ценности, за ролята и мястото на българите в социалните, културните и духовните процеси в Европа от древността до днес. "Не може един народ да върви към светло бъдеще, стъпвайки в тресавище. Трябва му здрава почва под краката, която идва от миналото, а ние сме достатъчно немарливи към него", категоричен е той. 

На 24 години започва да изучава делото на Раковски. Тогава проф. Надежда Драгова - историк, литератор, културолог, му казва, че на тази младежка възраст е твърде рано да се занимава с Раковски. Според нея това е истинска дързост, което първоначално малко обижда младия Попхристов. Но сега той вече разбира какво е искала да му каже тя преди години. 

Проф. Дамян Попхристов преподава режисура и курсове, свързани с митология, философия и история на изкуството в Нюйоркския университет. През 1993 г. създава учебна мултидисциплинарна международна програма. От 17 г. изучава езотеричните школи. Автор е на книгата „За богомилите от уста на ухо", която се чете на един дъх.

Проф. Попхристов, кога пламна интересът ви към личността на Георги Стойков Раковски?

Още от детска възраст. В семейството ми се спазваха българските традиции, а дядо ми разказваше различни истории, но тези за Раковски бяха постоянна тема. Той е образ на човек, който е светило, съчетание на интелект, познание, български дух, революционер. Един богат човек, който използва възможностите си да прави нещо за България. Това ми е останало от детството и е провокирало интереса ми към този велик българин. Ние се отнасяме нихилистично към миналото си и недостатъчно амбициозно по отношение на това да познаваме себе си и да знаем кои сме, откъде сме.

За него в училище ни преподават, че е революционер – много малко знаем за този родолюбив романтик, както го наричат?

Раковски е един от доказаните гении. Това, което се знае за него, вероятно се заключава в следното:  идеолог на организираното националноосвободително движение, създател на Белградската легия, която се свързва повече с Левски, който е бил в нея. Известно е още, че Раковски е написал една книжка – "Горски пътник", която малко хора са чели и за която някои казват, че е дело на един родолюбив романтик.  Толкова много факти за него са останали потулени. Раковски е енциклопедична личност не само за времето си, в което живее, но и в световен мащаб. За него се говори малко в негативен план, че е бил масон – да, такъв е. Но той е посветен в още два тайни висши езотерични ордена, открояващ се от останалите с невероятните си знания. Той е не само революционер, но и писател, журналист, етнолог, етнограф, архивар, историк, полиглот. Занимава се с народопсихология, дава началото на куп научни дисциплини, които се развиват по-нататък в България. Той е първият, който говори, че ние сме много по-древен народ тук на Балканите от гърците.  Много категорично отхвърля и опровергава теорията, която по комунистическо време е доминираща, за нашия монголо-татаро-далекоизточен азиатски произход. Че езикът ни е уникален - той говори, че още преди азбуката на Кирил и Методий ние имаме писмени книги и азбуки. Сега, когато започва да се говори за тези неща, хората са изненадани. А те са само частица от неговия всеобхватен образ.

Участва с чета по времето на Кримската война, след това се разочарова от това че Русия няма да помогне и достига до идеята, че България трябва сама да се освободи, каквото й да се случва. Той три пъти влиза в затвора, излиза от там, помагат му.  Човек, който има аристократична осанка и поведение и към него са се отнасяли с огромен респект, включително във Франция, когато започва да издава своя вестник и на френски език  и неговите публикации се следят и в Европа.

За индийците е национален герой, защо?

Защото той е човекът, който пише една статия за зверствата, които англичаните правят при потушаване на едно въстание в Индия. Тази статия обикаля Европа, предизвиква огромен отзвук.  До ден днешен там го ценят и почитат и в Индия има 12 училища, които се казват „Георги С. Раковски”.

Вазов го нарича „Мечтател безумен, образ невъзможен, на тъмна епоха син бодър, тревожен...”. И наистина е бил изключителна личност. Владеел е седем езика, три от които древни – персийски, арабски и санскрит.

Когато бившият ни президент Петър Стоянов отива в Индия, за да открива българско училище, което се нарича „Г. С. Раковски” и казва, че той е наш, индийците отговарят – „не е вярно, той е наш“ и му отговарят, че той е първият европеец, който превежда Панчатантра – свещената книга на индийците, директно от санскрит на български. Това е уникално постижение за онези времена като си представим, че България е под турско робство по това време. Няма българска академия на науките, няма научни институти и други, които да стоят зад гърба му. Всичкото това става с негови собствени средства и с неговите неимоверни усилия. Затова казах, че той е една наистина енциклопедична личност и направо си е гениален за годините. 

Оценен ли е Раковски в нашето съвремие?
Той е абсолютно недооценен в нашето съвремие и трябва да намери своето достойно място. Да, в Котел има Пантеон, където са съхранени негови вещи и тленните му останки са погребани там, но това е едно нищожно признание, за огромното дело, което той прави. Защото всичко което Раковски развива по нататък се подема от Левски, от Ботев, от четите на Филип Тотю и т.н.

Въобще цялата идея за национално освобождение, самостоятелно, без чужда помощ и това как да се случи с подробности е негово дело.

Дейността на Раковски отива доста по-далеч. Той създава така наречения етнографски въпросник и го разпространява с молба всеки българин да напише по една песен, гатанка или някакво поверие, което да разкрива нашия бит и народопсихология. Той го издава и го нарича „Показалец”. Днес този показалец се използва за доста докторски дисертации, като източник на уникални за нашия фолклор неща.

А как така Раковски е уличил Аристотел в плагиатство?

Той се занимава с това колко древен е езикът ни и се оказва, че е сроден с армейския и санскрит. Някои наричат това романтични фантазии на един отчаян родолюбец, само че този отчаян родолюбец чете санскрит и прочита една книжка – „Мисленик”.

Това е една от свещените книги на днешните индийски брамини. Раковски проследява пътя на въпросния „Мисленик” как достига в Европа. Оказва се, че достига в Европа благодарение на завоевателните походи на Александър Македонски. Знаете, че той е ученик на Аристотел. Аристотел обаче не пътува с войските на Александър, но има няколко души агенти вътре, които събират разни произведения и ги пращат на Аристотел. Така хората на Александър Македонски пращат и въпросният „Мисленик”. Не е ясно кой, как и кога го предава на Аристотел, но той го публикува като своята прочута „Логика”. Това е световно плагиатство. Не е удобно да се говори, но Раковски го пише черно на бяло, че „Логиката” на Аристотел е преписания брамински „Мисловник”, който Раковски чете в оригинал.

Сменял е пет пъти имената си?

Да, казвал се е Съби Стойков Савов. По-късно взима името Георги на вуйчо си Георги Мамарчев, който е бил за него супергерой и пример за подражание. Наричал се е и Сава по едно време защото това му е звучало като гръцко име, а той се е надявал че гърците ще станат ядрото на едно общобалканско движение за освобождаване от турците. Когато се разочарова, се преименува Георги Стойков, а Раковски се появява по-късно от село Раково – родното място на баща му. 

Революционерът развива една версия за българският национален трикольор като богомилски код. Това ли е причината да нямаме пленено бойно знаме?

Да, това е версията му. Той подрежда така наречените енергии на Саламандъра – белият, зеленият и червеният - най-силната защитна комбинация и казва – „Ето това ще пази България!” Прави го с идеята, че в него е вложен български енергиен код, който ще ни пази и е факт, че българско знаме пленено няма.

Затова се смята, че ако поставим националното знаме пред домовете си, пред всички институции, може да променим кода на съдбата си, на народа. Това е енергия, която се излъчва. За съжаление все по-рядко виждам такова нещо.

Раковски решава, че трябва да се направи самостоятелно правителство, което да държи флага – бяло, зелено, червено и така България да се освободи. За съжаление умира от туберкулоза, а за щастие Левски подема тази идея.

Кои са добродетелите на Раковски, върху които трябва да работим днес?
Огромно родолюбие. Вазов знае наизуст поемата „Горски пътник“, която той пише, Ботев я цитира. Била е изключително популярна и от нея лъха един неподправен  патриотизъм, едно искрено, истинско родолюбие – любов към всичко българско.

Ако една част от него само посеем, ние българите днешните съвременници, ще сме направили много като негови наследници, защото той е безпрецедентен.

Къде грешим ние българите по отношение на миналото, познаваме ли себе си, кои сме, откъде сме?
Не знаем, крайно нихилистични сме, вслушваме се какво казал този и онзи а пък общо взето нас се опитват да ни обезличат отвсякъде. Опознаването на корените ни е нещо абсолютно задължително, което трябва да направим само че става въпрос за това да познаваме истинските си корени, а не политически оформените. 

Кога българинът ще се възроди духовно?
Той е започнал да го прави има едно осезаемо раздвижване и усещане за духовно пробуждане сред българите, то е и предопределено, дай Боже и да набере малко по-голяма скорост и тогава няма начин да не даде и плодове.