Заветът на Кан Кубрат (VI в.) и защо основите на Духа са опората на бъдещето?
(ЛЕКЦИЯ)
Като говорим за категорията “Кубрат” - четирите четвъртини на Цялото и четирите посоки на света, представете си титлата “Канас Юбиги Кубрат” (ЮБИГИ е епитет със значение на „възвишен“, „славен“) какво означава? - “Владетел, суверенен владетел по четирите посоки на света.” Представяте ли си, че когато Кутригурите (един от клановете на древните българи) достигат до град Нипур и установяват 128 години Династия на Кутите, всичките им владетели се казват “Кубрат”. Тоест, те имат отделни имена - някои от тях са “Кардам”, някои от тях са “Крум”, но всички са Цар Кубрат или Кана Сюбиги Кубрат. “Кана Сюбиги Кубрат” означава - крал, суверенен владетел. Цар, на шумерски и на български език, значи едно и също, или това, което е император в латинската версия.
И така, 128 години тези хора поддържат справедливост и отказ от робовладение в цял Шумер. Затова ги “намразват” разни либералчни представители на други цивилизации. Затова и досега ни мразят, защото: “...сме били объркали икономическият живот в Шумер, лишавайки робовладелците от тяхното основно богатство - робите.”
Но, забележете! - Кубрат, Кана Сюбиги Кубрат или Цар Кубрат вече е титла и означава “суверенен владетел по четирите посоки на света”.
Представяте ли си, как са реагирали освободените роби в Шумер? Те нарекли нашите хора - кутите - “добрите хора”. А на шумерски “добри хора” означава “Ду-Лу”. Ето откъде идват първите корени на този народ “Дулу”, и на този род български Дуло, който знаете, че е и на Аспарух.
Между другото, Аспарух идва от “Аспара”. Аспарух е Принцът на Аспара или Духът на Аспара. Тази, същата река, за която ви говорих. Даже, в някои от преписите на именника на българските ханове, за Аспарух се пише “Аспа-ра-рух” или “Еспе-ре-рюх”, което общо взето означава едно и също: Духът на река Аспара или Принцът на Аспара.
Но за Кубрат, като виден представител на рода Дуло, произлизащ от народа Ду-Лу, който е много по-древен от всичко това, което се опитват да ни кажат. Не вярвайте, когато се опитват да вкарат българите като начало на присъствието им в историята, някъде в ранните средни векове. Толкова по-древни сме, че в сравнение с нас много велики претенции изглеждат нищожни. Само че, ние не бива да се отказваме от нашата си претенция за Древност. Защото парадокс е, че ние в Древността намираме ресурс за оцеляване в бъдещето, ресурс за самоуважение, ресурс за съпротива срещу това, което иска да ни стъпче и изтрие, и изхвърли от историята. Няма да се получи, защото когато Кана Сюбиги Кубрат е ръководил в Стара Велика България, тя се е простирала от Северен Кавказ до местата, където сега се водят военни действия в Украйна, тоест до Полтава. Гроба на Канът Сюбиги Кубрат е в Мала Перешчепина, недалеч от Полтава. Там, през 1912 година е намерено най-голямото съкровище в историята на Руската Империя - 25 кг злато и 50 кг сребро, в погребалните инсталации на този велик човек, за който един от най-блестящите немски историци - професор Вернер, казва: “Каганът на българите е погребан там.” - И мечът, който е намерен сред тези златни и сребърни шедьоври, е шедьовър сам по себе си. Шедьовър, който е пълен с мистична, загадъчна адекватност на съвременни научни понятия.
Аз имах възможност в началото на деня да поговоря с един интересен човек за това, но сега накратко ще ви кажа.
Мечът на Кан Кубрат е изцяло златен, ако не се брои самото острие. Той е точно 94,02 см дълъг, което означава, че ако се постави единият му край - дръжката на меча - в основата на гръкляна (от мястото на гласните гънки - vocal folds), върхът на острието му достига точно до върха на пръстите на ръката. Тази техника много векове по-късно използва Леонардо, когато рисува витрувианският човек. Тази техника, четири века след нашият Кан Кубрат, започват да използват в Япония, когато правят личните катани (мечове) на големите самураи.
Четири века преди Япония, пет века преди Леонардо, нашият Кан Кубрат има еталон за дължина, въплътен в дължината на мечът му, който има и космичен еквивалент. На финала, ще оставя една минута време, за да ви кажа на каква синергия от константи (точни, физически и математически) съответства тази дължина.
Този меч е доказателство за наследствено-родова традиция в предаването на щафетата от един представител на рода Ду̀ло на друг. Някои от нас говорят за “Заветъ”.
И така, Заветът на древните българи - тези българи, които ги обвиняват, че били езичници, напротив, те са първата цивилизация с монотеистична религия. Древните българи са имали космическо, а не езическо познание. И аз мога да го докажа! И в книгата, която съм написал, и в още 5-6 книги досега, съм го започвал като доказателство. Подчертавам - вярата на древните българи е била космическа, а не езическа! Те са имали феноменални познания за Астрономия - за небето и за земята. И великият български строител, Кана Сюбиги Омуртаг (Омуртаг значи “Живот на трона” - Забележете, че всички имена имат и функция, имат и позиция - свидетелстват за място в обществото: и Кубрат и Омуртаг…), когато разгромил един византийски военачалник, на който подарил не само живота, но и му дал възможност да се върти(навърта) в Двора, като преводач - с име Кинам, си въобразил, че може да учи българският Кан на ум и разум и да го упреква, че “видите ли българите били езичници”.
Омуртаг го казва и това го пише във всички исторически сериозни хроники, описващи тази история (странно защо не се преподава в българските училища):
“Българите вярват в този Бог - Един Бог, Който е създал Слънцето, Земята, Луната и планетите.” - Представяте ли си в началото на IX век? Представяте ли си, че има владетел, който да знае, че има планети? За каква “диващина” ни говорят нашите противници, които ние, поради историческа коректност цитираме, защото са останали техните незапалени писания за нас? А нашите са унищожени от фанариоти и всякакви други гадове. За какво говорим?
“Българите вярват в този Бог, Който е създал Слънцето, Земята, Луната и планетите.”
И същият този, Кана Сюбиги Омуртаг, оставя надпис върху колона и тази колона се пази във Велико Търново в Храма „Свети Четиридесет мъченици”. Отидете и я вижте! Тя започва с кръстен знак, което съвсем не означава, както се опитват да ни внушават, че тоя български владетел “тайничко се бил покръстил”. Същото може да се каже и за Тервел. Просто кръстният знак е български принос в цивилизацията, а не обратното. И подчертавам, че е въведен пет хиляди години преди да възникне Християнството. С Поклон към Християнството, като градивна сила в изграждането на нашият Дух, аз не противопоставям тези неща, просто говоря исторически факти и ви показвам еволюцията на символите, която носи еволюцията на народите, включително на този мистериозен български народ, който е така мистичен като песните на Валя Балканска, и която песен “излел е Дельо Хайдутин” започна да се разтила по билата на Родопите. Изведнъж разбираш, че нейният адресат е Космосът, и че ние имаме Връзка с Тази велика Сила, която се нарича Космически Разум! - Забележете!
И не се въплъщават малки зелени човечета…, или от сиви несретници…- всичко това, с което се опитва едно комплексирано сега човечество да си избива комплексите, че не е достатъчно умно и че не се е срещнало с извънземни, защото извънземните са достатъчно умни да не контактуват с такава проста в социално-политическо отношение формация.
И така, погледнете седемте лъча на тая седмолъчна звезда! Някои твърдят, и те имат достатъчно основание, че тези седем лъча говорят за седемте планети, които българите са признавали. Но по-интересното е друго - във великата колона на Омуртаг, върху камък, а не върху пясък е изсечено послание, което абсолютно ни шашардисва в най-благородният смисъл на думата. Той казва (всички знаят за частта от неговото послание): “Човек и добре да живее умира и друг се ражда. И нека роденият по-късно, като чете тези писмена, да си спомня за оногова, който го е направил!”
Обаче, какво е направил? Това е в първата част, преди този достолепен и трогателен апотеоз на човешката тленност. В първата част, Омуртаг казва:
“И след като измерих земята, оставих този надпис.” - И почва да пише за това какво има предвид под “измерих земята”. И започва да пише за едно много интересно число - 20 000 разтега. И говори, че е изградил на 20 хил. разтега от старият си дом Свещена Могила, а на 20 хил. разтега от тая Могила е изградил Нов Дом на Дунава. Всички си мислят: Какво значи “измерих земята”? - И всички си мислят, че става дума за земемерско усилие. Не! Ако човек вникне какво точно означава “20 хил. разтега”, такива каквито са били разтезите тогава, като официално приета дължина: 2 метра и 134, до 6 хилядни от метъра - ами че, 20 000 разтега са всъщност разликата между екваториалният диаметър на Земята и разстоянието между полюсите (полярният диаметър). Знаете, че тя е геоид, сплескан леко. Разликата е точно 20 000 разтега, и 2 км и 700 и малко метра. Нима е възможно Омуртаг да е имал това предвид?
И като си зададем така скромно въпроса, ни остава само да ахнем и да кажем “Да, това е имал предвид!”, защото във всички останали неща, които той е построил е приложил не само този мерен еталон, но е приложил знания, които 400 - 500 години по-късно ще възникнат под формата на “последователност на Фибоначи” - говореща за златно сечение. И всички тези неща се оказва, че не просто ги е знаел, великите градежи на българите - като се почне от Мàдарският Конник, мине се през тронната палата на двореца в Плиска, след това се мине през старият централен град Велики Преслав, след това се мине през Сборяново - великият погребален комплекс на траки, но не само траки - през омуртаговата могила там - всичко това попада абсолютно точно върху една гениално очертана, сякаш от Космоса, златна спирала, или “спирала на Фибоначи” - сакрална във висшият смисъл на думата. Всички основни градежи на древните българи са подредени по протежение на тази спирала, чак до нос Калиакра, където има българска крепост.
Човек си казва: “Тук вече или аз внасям прекалено много рационалност в неща, които са, така да се каже, хаотично случили се, или ние подценяваме онези велики хора и тяхната Велика Връзка с Космоса. ”
Космос, между другото, според Питагор, означава “Красота”. От там идва думата “козметика”, уважаеми дами. Но Космос означава “тази реалност, която е над нас, но в която ние сме вписани”. И нещо повече - “Ние споделяме Гения на тази Вселена, която наричаме Космос.” - И можем да творим благодарение на тази неразривна, Мистична Връзка, която вие най-добре от всички усещате, понеже сте настроени към тези Велики Вибрации, понеже вярвате в тези неща. А човек трябва да вярва, за да прави!
И аз ви Поздравявам, че вървите по този Път, че стоите под това Слънце, колкото и да е горещо.
Между другото за Слънцето и за Райчо:
Толкова е симпатично и е толкова вярно. РА на шумерски означава Сияен, Свещен; Мàдара - означава “Свещенна Земя” и “Сияйна страна”. Но най-странното е, че между Бога РА в египетската и категорията РА в шумерският, има пряка връзка и тя започва от тук, от нас. У-РА - означава, забележете, “Сияен Герой”. УР е герой, РА - сияен.
Всички знаят Магура, нали? Магур на шумерски означава “кораб, къща”. Когато боговете замислили да изтребят човечеството с Потоп, един добър Бог ЕНКИ - Богът на земята (КИ-земя), предупредил шумерите да си изградят кораби-къща. Тоест, това което в Библията се нарича “Ноев ковчег”, само че не в единична бройка, където са напъхани всички животни и то по две, а в хиляди екземпляри, свързани помежду си - са били флотилията, която е запазила живота на шумерите при насистина състоялият се Велик Потоп.
И когато минавате през Дуранкулак, Дур Ан Ки означава хоризонт - място на срещата между Небето АН и Земята КИ.
Мислете за това, че по нашите земи има топоними, които са свидетелства за шумерската връзка, всъщност, за началото на Шумерската цивилизация тук.
Относно Магура, в България има 7 топонима Магура. Не само пещерата, село - на българо-румънската граница и още много места…Мислете за това, че ние всъщност, носим в гените си, физически и интелектуални - Живата Връзка с първата световна цивилизация и за това сме толкова не податливи на размиване и на елиминиране от сцената на историята.
Това че сме малко - винаги сме били малко.
Един мой голям приятел - Бай Дончо Каракачанов, казва: “Малко на брой, но силни в бой.”
Предлагам да запазим това като наш си лозунг:
Да бъдем силни в бой - на това бойно поле между Бога и Дявола!
Дяволът си има съвсем реални, финансово икономически измерения, съвсем реални психологически, съвсем реални организационно политически и прочие. Като представители на народа, чувствайте се отговорни за това, той (народът) освен морални победи, да печели отвреме навреме и реални.
Пожелавам ви го! Бъдете здрави!
Професор Дамян Попхристов:
…описан в египетската история като Каналът на фараоните, който е свързвал най-източният канал на река Нил с Червено Море. Преминават по този канал, стигат в Червено море и се спускат по цялата му дължина, до Персийският залив. И от Персийският залив тръгват право на изток и достигат до остров Шри Ланка (днешна).
Какво се случва там?
Не знам колко от вас са запознати с подробностите с четенето на Веда Словена, но във Веда Словена се говори за една богиня, наречена Сита. Това е богинята на оранта и на плодородието - изключително древна.
И отиваме във въпросната Шри Ланка, само преди няколко месеца. Пътуваме из Шри Ланка, дивим се на всякакви всевъзможни храмове там, т.к. едва ли има някакъв вид религия, която там да не е представена, наред с будизъм, хиндуизъм, християнство…Какво ли не?
И един ден виждам изключително странен храм. И питам нашият местен водач: “Този храм какъв е? - Не е нито будистки, нито хиндуистки. Прилича малко на външен вид, но е много различен.” - И той вика: “Това е храм на една местна богиня.” - “Коя е тая местна богиня?” - “Нарича се богинята Сита.” - “Моля?” - Стоп колата и влизаме във въпросният храм. И се оказва, че този храм е съвременен, построен в днешно време на същата тази богиня Сита, богиня на оранта и плодородието, каквато е описана във Веда Словена, когато става въпрос за тази черноморска цивилизация, която пренася това Познание по Пътя, който ви описах, чак до Шри Ланка.
И там защо е запазен? Защото, когато отишли там, хората от черноморската цивилизация, заварили едно население, което си е било доста дивичко. И ги научили как да орат, как да сеят, дали им култивирано жито. Научили ги да правят къщи от кирпич - въобще ги цивилизовали. И местните хора били толкова Благодарни, че обожествили тези, които дошли. И по-интересното е, че като говорим за период от 2 - 3 хил. години пр. н.е., това Познание се пази до ден днешен там. И в днешно време тези хора изграждат храм на богинята Сита, която е същата богиня от Веда Словена.
Говоря за това, защото Христо обясни това, колко Древно Познание носим, колко то е в нашите гени, колко ние не го познаваме добре и не го ценим, но е важно да Го Пазим, защото без Него сме наникъде!
Професор Христо Смоленов (продължение):
Искам да подкрепя нашият приятел, който направи изключително и проницателно връзка с богинята на оранта. В цялата индийска митология, във ведическите сказания, има един Бог, който е по-възрастният брат на Кришна. Неговото име е Бел, Бъл. Това е богът на първата земеделска цивилизация и неговите любими оръжия, или оръдия на труда са: плугът и боздуганът. Плугът се казва хала, а боздуганът се казва мусала.
Имайте предвид, че когато гледате връх Мусала, той не случайно е недалеч от връх Белмекен. Древността на Индия започва от тук, както Древността на Китай започва от тук.
И когато говорех за великият кръговрат на древните българи, имах предвид, че след Шумер, те тръгват на изток-североизток. Стигат до границите на Китайската империя, която по това време още не е империя. Оставят мумии, които са синеоки, тъмнокоси, с европейски черти и със забележете - татуировки, с българските символи, които виждате тук. Тези мумии и досега са факт и не се показват много много от китайските ни приятели, защото ще стане ясно “кой, къде е донесъл цивилизацията” - но го признават!
В Таримската котловина има стотици такива мумии. Знаете ли, че са загърнати не в бинтове, а в родопски одеала. Забележете! - Казвам ви автентична истина - в родопски одеала. Със същите тези шарки, като нашите родопски одеала, в правоъгълници, които са с пропорциите на златното сечение. И носят амулети от злато. По-специално има един скандалноизвестен амулет, който е като фалически символ, но също такъв, абсолютно същият е открит в Телиш (от един много достоун доцент Гергов там работи) в 5 хил. години пр.н.е. Датира от тогава. Разбирате ли?
За каква връзка, дълбока, интимна, многозначителна, монументална става дума? - Великият кръговрат на древните българи, тръгнали от тук до безпределните предели на Памир и Тяншан, и обратно - през великата степ, вече форматиран като народа Дуло. Между другото, 80 хил. семейства с това име живеят в Казахстан и досега и то точно в района, за който ви говоря.
Търсете себе си във великите неща!
И пак ще ви кажа нещо, което не отдавна формирах като афоризъм:
“Не се отчайвайте, че банални чудеса не се случват, случват се само Велики Чудеса, така че работете за това. Не се косете, че баналностите излизат извън нашите възможности. По нашите сили са само велики неща.”
Проф. Дамян Попхристов:
Така е, баналностите са за по-дребни души. И в подкрепа на това, което коментирахме сега с Христо, последно да ви кажа, че: Въпросната богиня Сита е главен герой в древноиндийският епос Рамаяна, който е много по-стар от Панчатантра и от Махабхарата. Описано е там. Така че нашата Древност, присъства и в писмен вид и в документи, които е много лесно да бъдат прочетени. Разбира се, трябва малко ориентация, за да знаеш защо и как да ги следиш. Но, това дето си казахме с Христо, китайците поне са почтенни, за да отчитат и да признават това, че са много задължени на българският ген.
Да спрем до тук, защото темата става все по-голяма и все повече доказателства може да се приведат в тази посока.
Ще ви кажа само, че когато направихме по линия на нашата фондация едно пътуване в Месопотамия - беше само преди месец и половина - се оказа, че в района на Гюбеклитепе, където се счита, че е най-старият в света кромлех (ние се намираме в такъв), отново присъства българска връзка и тя също е безкрайно древна - от това, за което Христо говореше - как българите се движат на изток, за да достигнат до Тяншан и да се върнат обратно.
