Търси

Проф.Константин Златев: Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина

Още по темата ...
Любовта стои над всяка религия

Проф. д-р Константин Златев: Любовта стои над всяка религия

Виж повече
Готфрид Лайбниц

Готфрид Лайбниц: Бог е създал най-добрия възможен свят, което може да се докаже с бинарния модел на числата

Виж повече
високият идеал

Проф.Константин Златев: Високият идеал не е от този свят. Той идва при нас от царството на Духа (ЛЕКЦИЯ)

Виж повече
02.07.2024 г.
1411
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Човекът, стъпил върху пътеката на окултното ученичество, би трябвало постепенно да постигне съвършена чистота на физическо, емоционално, умствено и душевно равнище. Този процес е дълъг, труден, изпълнен с обрати, на моменти мъчителен. Случва се ученикът да реши, че вече е изработил определено качество или добродетел. Провидението, обаче, му изпраща изпитание за проверка именно на това негово ново завоевание. И той с трясък се проваля. След това е длъжен да започне отначало. Подобен сценарий може да се повтори многократно. Най-важно от всичко е да се научим да не повтаряме грешките си. Изкуство е да се учиш от грешките на другите. Велика мъдрост е да осъзнаваш собствените си погрешки и да не допускаш те да се превърнат в твой тираничен господар.

Само онзи, който е надмогнал низшето начало у себе си и е култивирал определено високо ниво на вътрешна пречистеност, е способен да осъществява пълноценна връзка със своя невидим Учител. Тогава и само тогава общуването между двете същества е пълноценно и протича хармонично в двете посоки: „Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа“ (Учителят). Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство.“ Чистият в мисъл, слово и дело излъчва светлина. („Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.“)Тя огрява с неугасващ блясък всичките му житейски пътеки. Дори и да се препъне някъде по тях, тя отново му посочва правия път. Там някъде, в далечината на духовния хоризонт, тя разтваря пред него и портите на най-дълбокото Познание:

 „Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината."

По своя еволюционен път човекът, човешкото съзнание преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване. Духовното познание ги назовава посвещения. По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-голяма дълбочина на осъзнаване (или по-висока степен на осъзнаване) и по-пълно разбиране на Истината за всичко съществуващо – Истината за Битието във и извън индивидуалното „аз”, както и Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища в Космоса.

Разширение на съзнанието означава, че човешкото съзнание е в състояние да приема и обработва по-голяма по количество и по-висока по качество информация, да обгръща по-мащабни области от творението и да прозира все повече взаимовръзки и взаимозависимости между отделните елементи на съществуващото. Въз основа на тези нови възможности съзнанието придобива и по-значим творчески потенциал.

Посвещението е именно акт на разширение на съзнанието, докосване до нови истини за Вселената и за собственото място в Божия План за света и превръщането на тези истини в личен духовен опит. Посвещаваният получава познание за духовни истини и космически тайни, които преди това са били недостъпни за него.

Натрупването на духовни сили и качества и култивирането на добродетели, от друга страна, е процес, който се разгръща във времето. В определен момент количествените натрупвания (в съответствие с действието на втория закон на диалектиката) преминават в ново качество. Точно този акт на трансформация на количество в качество наричаме посвещение.

Посвещението не е акт на свободната воля, но представлява резултат от нейното разумно и целенасочено използване.

Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учителят Беинса Дуно предлага следния възходящ ред на посвещенията според Учението на Бялото братство: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение.

В теософията срещаме твърдението, че първите две посвещения (според тяхната скáла) са подготвителни, а останалите пет – същински. Затова в тяхната школа се говори за две обикновени и пет велики посвети (посвещения). Такова е и становището на духовните Учители от земната Йерархия на Светлината. Тази скáла от седем посвещения обхваща духовния Път на човека от равнището (състоянието) на пробудена душа до равнището (състоянието) на свободен дух (освобождаване от всички кармични обвързаности и от цикъла на прераждането; преминаване в общността на Свръхчовеците и духовните Учители).

Но духовното развитие на разумното Същество, надмогнало човешкия (земния, материалния) етап от своята еволюция, продължава. Продължава и завоюването на нови стъпала по вечния Път към съвършенството, т.е. придобиването на нови посвещения. Посочените седем посвещения не са единствените, известни на духовното познание. Следващото, осмо поред, е Възнесението (през което премина самият Христос четиридесет дни след Своето възкресение). Градацията продължава с девето, десето и по-нататъшни посвещения, които се извисяват чак до Престола на Всевишния.

Посвещението може да бъде осъществено по два начина: външен и вътрешен. Външната форма на посвещението изисква специален ритуал, при който избраният за целта човек бива посветен от високо еволюирало Същество, наречено Йерофант (Посветител). Йерофантът лично – най-често при помощта на уред за посвещение (магически жезъл, магическа пръчка, корона, венец и пр.) – предава на посвещавания онези духовни сили, които са му необходими да направи крачката напред по духовния Път, наречена посвещение. В случая Йерофантът се превръща в посредник на Божествени енергии, чиято мощ и насоченост биват прехвърлени на новопосвещавания, за да извършат у него съответното разширение на съзнанието и възприемането на нов комплекс велики истини за Битието. Като правило церемонията на посвещението се извършва в специално, предназначено за такъв род събития помещение, в присъствието на други Посветени. Трайността на ритуала и редът на извършваното в нея зависят от традициите на съответната духовна Школа.

Вътрешният вид посвещение е лишен от всякаква церемониалност. То се осъществява или в будно (дневно) състояние на съзнанието, или по време на сън. Може да липсва Йерофант, а посвещението да бъде извършено непосредствено от Божия Дух (Който в същност е върховният Посветител при всички видове и степени на посвещение и се проявява чрез дадения Йерофант). Независимо от отсъствието на каквато и да било обредност резултатите са същите, както и при посвещението с външна форма: разширяване на съзнанието, получаване на нови духовни истини, докосване до велики тайни на Космоса.

От духовното познание е известно, че окултните ученици са тези, които вървят по пътя на посвещенията. Именно за тях са определени посочените по-горе седем посвещения, след придобиването на които окултният ученик прави качествена крачка напред по Пътя към съвършенството и преминава в йерархията на духовните Учители или Свръхчовеците. Ала тук процесът на завоюване на посвещения не спира. Великите Същества от ранга на Учителите също продължават да се развиват и да израстват еволюционно. Всяка качествена промяна, свързана с ново разширение на съзнанието им, също представлява по същността си посвещение.

Обикновените хора от ниско и средно еволюционно равнище вървят по пътя на изпитанията. Окултните ученици и техните духовни Учители следват пътеката на посвещенията: първите – докато достигнат пълна свобода на духа от кармични ограничения и се присъединят към общността на своите Учители; вторите – устремени крачка по крачка към Престола на Проявения Бог.

Препоръчани книги:

Константин Златев
Проф. Константин Златев
Проф. Константин Златев е отдаден последовател и изследовател на делото на Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов. Изнася множество лекции и беседи посветени на пътя в развитието на окултния ученик и неговите отговорности в службата на цялото.

Той е професор на философските науки, богослов, изследовател и писател. Има издадени над 20 книги и стотици публикации с християнско-просветителски, богословски, езотеричен, публицистичен и научно-популярен характер. От 1993 г. изнася лекции на духовна тематика в България и чужбина.

Роден на 11 май 1958 г. в София. През 1983 г. завършва Висшия Икономически институт, специалност “Международни икономически отношения”, а през 1993 г. завършва Богословския факултет към СУ “Климент Охридски”. От 2009 г. е доктор на богословските науки. В книгата си “Сакралните послания в житните кръгове” с Мария Везнева разкрива впечатляващи съвпадения между послания на символите и поученията на Свещеното Писание – Библията.
 

“Молитвите заемат водещо място в духовния живот на човека, търсещ Истината и контакт с напредналите Същества във Вселената и с Бога. Те изграждат незрими мостове, по които ние, хората, се пренасяме в извисени сфери на необятната космическа реалност, докосваме се до Любовта и Мъдростта на техните обитатели и с тяхна помощ продължаваме по-уверено своя вечен път към съвършенството.”



 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12