(удебелените в болд думи, са от страна на проф.Константин Златев - публикуваме файла, както сме го получили)
Качества на вярата:
В Своето Слово Мировият Учител Беинса Дуно изяснява качествата на вярата: „И тъй, имате невинност, кротост, търпение и чистота. Това са качества на вярата, чрез които се побеждават недъзите на този свят.” А именно, Той посочва четири основни качества на вярата: невинност, кротост, търпение и чистота. Съдържанието на всяко от тях той свързва с определен символ, наречен от него „емблема”.
Нека изследваме по отделно тези четири качества на вярата:
1) Невинност. Учителят на Бялото братство обвързва невинността с гълъба – „емблема на Божествения Дух”. Действително, и в религиозната образност, и в езотеричното познание гълъбът е символ на Третото Лице на Света Троица – Светия Дух. В изобразителното изкуство, благодарение усилията на испанския евреин Пабло Пикасо, гълъбът като изображение, и по-специално – белият гълъб, се превръща в символ на мира. Художникът е имал предвид външния мир – между хората като личности и между народите. За нас е от значение обаче да проследим взаимозависимостта между гълъба, невинността и Божия Дух. В най-общ план Бог – и съответно Неговият Дух – е носител на всички възможни добродетели във възможно най-високата степен. От конкретна гледна точка гълъбът е изразител на невинност в най-дълбокия духовен смисъл – невинност, проправяща пътека към Божественото, към Духа на Бога.
Причините именно гълъбът да бъде избран за подобен символ можем да потърсим в неговата красота, близостта му като птица до бита на човека (независимо дали става дума за домашни, опитомени гълъби, за гълъби – пощенски куриери, за дресирани циркови гълъби, за обикновени неопитомени гълъби, обитаващи населените места на хората, или за диви такива), неговата доверчивост към добронамерения човек, който може да му предложи да кълве трохи дори направо от ръката му. Освен изброеното гълъбът притежава свой любопитен език, който всички сме чували – средство за изразяване на чувства и за вътрешновидово общуване.
Не на последно място – гълъбът е и твърде интелигентен. Зная го от собствен опит. От известно време предлагам храна (трохи) на птиците, живеещи около храм „Света София” в столицата. Повечето от тях са гълъби, има и врабчета. Неслучайно градинката срещу тази църква открай време носи името „градина на гълъбите”. Бяха нужни само броени дни на гълъбите, за да започнат да ме разпознават след появата ми в близост до сградата. Независимо с какво съм облечен и как изглеждам на външен вид, съзрат ли ме, те веднага долитат, наобикалят ме и пляскайки с криле, очакват поредното угощение. Напоследък дори някои от тях започнаха да кацат върху мен. Възприемам го като особено сърдечен поздрав и знак за обич и пълно доверие.
2) Кротост. Нейната емблема е агнето. То също се радва на дълга и славна история като религиозен и духовен символ. Християнското учение му отрежда ролята на предобраз на Месията – Спасителя на света, Който се жертва заради човеците, изкупва всички техни грехове и им постила пътя към Царството Небесно. В Библията Христос е назован „Агнец Божий” (Йоан 1:29,36), имайки предвид както изкупителната и спасителната Му мисия, така и непостижимата Му покорност и смирение, с които посреща мъченията и кръстната Си смърт.
Символът на агнето (или агнеца) води своето начало от старозаветната епоха, в която израилтяните са принасяли това животно в жертва за грях и са го поднасяли сготвено с горчиви треви на пасхалната си трапеза, за да им напомня бързината, с която е трябвало да напуснат египетската земя на робството. Кротките агънца служели за изкупване греховете на еврейския народ векове наред. Хиляди от тях са се простили с живота си заради греховната природа на старозаветния човек и наклонността му към злото. В новозаветния период има само един жертвен Агнец – Иисус Христос. Той принася сам Себе Си в жертва по волята на Отца Си – за всички хора и за всички времена. Не бива да забравяме и обещанието, дадено от Сина Божий на кротките в рамките на Неговата Проповед на планината – че именно те ще наследят земята (Мат. 5:5), т.е. че те ще оцеляват неизменно след всички превратности на личния и обществения живот, след всички планетарни трансформации и в края на краищата ще поемат в ръцете си съдбините на цялата Земя.
3) Търпение. Има за символ житото или житното зърно. В учението на Бялото братство, изнесено от Учителя Беинса Дуно, житното зърно е и символ на човешката душа и на нейния еволюционен път. Което би трябвало да означава, че търпението е заложено дълбоко в естеството на човешката душевност. Имайки го на разположение като потенциал, наш дълг е да го извлечем от ядрото на своята индивидуалност и да го разгърнем в максимална пълнота – до степента на Божественото търпение.
Не е трудно да открием връзката между тази добродетел и житото или житното зърно. Учителят Беинса Дуно я е изяснявал многократно в Своите беседи. Нужно е наистина неизчерпаемо търпение, за да може дребното житно зрънце да престои известно време в земята след засяването, да събере сили и да покълне, да израсте стройно и високо, превърнало се вече в житен стрък, и на края да даде плод (ср. притчата за сеяча – Лука 8:5-15). Малкото, скромно и безкрайно търпеливо житно зрънце вече представлява снажен и горд житен клас, полюшван леко от вятъра и умножил стократно посева, от който е израснал. Свещено и достойно за поклон доземи е търпението на житото. Свещен и забулен в тайна е неговият произход – от планетата Венера (според Учителя Беинса Дуно).
4) Чистота. Представена е под образа на млада мома, красива девица. И става въпрос не за обикновена, а за „абсолютната чистота, в която няма никаква скверност”. Тази абсолютна чистота е постижима, в съответствие с възгледите на Мировия Учител Беинса Дуно, само „когато душата е девствена, чиста от всякакви пороци”. Освен това изискване, което очевидно няма алтернатива, той поставя знак за равенство между чистота и свобода от грях.
Красивата млада девица не просто буди симпатия или възхищение. Чистотата, която тя символизира, ражда най-възвишени пориви в човешкото сърце, включително стремежа самите ние да се пречистим напълно и да потропаме на дверите на Божественото. Учителят Беинса Дуно наставлява Своите последователи към чистота във всичко – помисли, чувства, слова и дела, и то абсолютна чистота. Без култивирането ѝ остават немислими всички други духовни постижения.
Искрящата от прелест и младост девица е емблема на чистотата и по една друга причина.
В най-потайните кътчета на човешката душа е вложен импулсът за извисяване до селенията на Божествената Любов. Най-възвишената октава на Любовта е недостижима за онзи, който не обладава абсолютна чистота. В материалната действителност, на физическото поле, именно кристално чистата, ослепително красивата девица – недокосната от мъж телесно и неспохождана от греховно желание душевно – е символ на великото единство между Божествена Любов и съвършена чистота.
Нека не се сърдят мъжете, че не им е отредено място в този символ. Това е само привидно! Божествената Любов и абсолютната чистота са еднакво достъпни и за двата пола, така както абсолютно е и равноправието между тях в Божия план за Вселената. Духовната символика е направила реверанс на Нейно Величество Жената, понеже тя винаги е олицетворявала върха на видимата човешка красота, както и невидимата красота на душата – нежна, любеща, самоотвержена и жертвоготовна в името на един висок идеал: да съхрани живота и да му предложи най-подходящите условия да се развива и процъфтява.
Обобщение и систематизация: Мировият Учител Беинса Дуно определя образа Божий у човека като съвкупността от „вътрешните условия, вътрешните възможности, дадени на човека“. Следователно Божият образ у всекиго от нас представлява дар от Твореца, неизменен потенциал, който съдържа в зародиш пълнотата на Божественото съвършенство и който следва да използваме максимално ефективно, за да изпълним еволюционното си предназначение като разумни същества, деца на Небесния Родител. Ние нямаме никаква заслуга за този потенциал. Бог ни го е предоставил напълно безвъзмездно, понеже такъв е бил Неговият План и Промисъл за живите същества, постигнали степента на разума и индивидуалния дух. Нещо повече, Създателят на всичко съществуващо е отделил от най-дълбоката Си Същност една безсмъртна искра, чрез която е запалил огъня на нашето обособено битие. Това отделяне на частица или лъч от Него с нищо не е накърнило абсолютното Му естество. Бог сътворява света по пътя на доброволното Си самоограничение, без при това да се лишава от нито един от атрибутите Си или пък да губи дори и нищожна част от всемогъществото Си. По този начин Божията творческа дейност ни изправя пред лицето на едно диалектическо противоречие, непостижимо за човешкия разум, ала безусловно подходящо за мащабите на идеите и логиката на Всевишния.
Сборът от тези идеи съставлява фундамента на Божията Воля и Замисъл за творението. За Неговия съвършен и всеобхватен Ум творческите Му идеи са обвързани помежду си в нерушимо единство и са подчинени на безпогрешна логическа взаимозависимост. До нас, хората, обаче те не достигат в този си вид на идеална Цялост, а поотделно, в определена последователност. В Ума на Върховното Божество те съществуват неподвластни на времето и пространството, надвишаващи като съдържание и вътрешен импулс всяка форма на битийност. Ала пред нашето човешко съзнание те се разкриват фрагментарно, в рамките на естествените за нас бариери на времето и пространството, съграждащи постепенно, камък по камък грандиозната архитектоника на Вселената.
В тази беседа Учителят на Новата планетарна култура Беинса Дуно огласява взаимовръзката между Божествените идеи и Своето разбиране за наука. Той изтъква: „... Всичко, каквото виждаме в природата, представя някакви идеи, но те още не съставят наука. Тия идеи, тия факти трябва да се обобщят.” Под „наука” в случая авторът на текста разбира обективно отражение на Божествената Истина, достъпно за човешкия разум и съответстващо на достигнатото от човечеството като цяло стъпало на духовно развитие. За да може съвкупността от идеи, схванати и усвоени от човеците, да се превърне в наука – в смисъла, който придава на това понятие Мировият Учител Беинса Дуно, – те, идеите, следва да бъдат обобщени и систематизирани в завършена теория на познанието.
Първата стъпка при осъществяването на този процес е класификацията на фактите. Сами по себе си фактите се явяват материално проявление на идеите, които са ги породили. Нашата задача е да открием логическите връзки между тези факти и да ги свържем с действието на определена закономерност. Оттук до формулирането на законите, които обясняват наличието на разглежданите факти и техните взаимозависимости, има само една крачка.
На второ място, въз основа на откритите и формулирани закономерности и закони трябва да достигнем до принципите, лежащи в основата на глобалната космическа структура и намиращи израз на физическото поле именно във вече формулираните от нас закони.
И на трето място, същността на разгаданите от нас Божествени принципи е ключът към първоизвора на идеите в Божия Ум. И това е така, понеже зад всеки такъв принцип стои една идея, която го е извикала за живот и изява.
Първичното са идеите, вторичното – принципите, третичното – законите, а на четвърто място отгоре надолу в низходящ порядък идват фактите.
Обобщението и систематизирането на фактите е задължителното условие по пътя на разкриването на законите и принципите да достигнем до Божествената висота на идеите. Такъв е извечният маршрут на духовно-езотеричното познание в неговото постъпателно движение от материалния свят до най-фините сфери на Духа. И този маршрут съвпада – под действието на висшата логика на Плана за Сътворението – с еволюционното придвижване на човека към венеца на Неговото изначално предназначение: завръщането в Лоното на Небесния Отец, във виделината на Неговото абсолютно съвършенство.
