Проф.Константин Златев: Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта

Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта и е свързано неразривно с нея. Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя Беинсà Дунò: „Любовта ражда доброто.“ Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и Любовта в нашия живот. Самият Бог – върховната еманация на Доброто – се изявява в делата на добродетелност: „Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог“ (Който е Любов според І Йоан 4:8,16; б.К.З.) – споделя Учителят на Бялото братство Беинсà Дунò.

В нашата действителност Любовта може да се прояви само посредством добродетелта. Иначе тя би останала неразбрана и неоценена. По този повод Учителят с планетарна мисия Беинсà Дунò разсъждава: „Когато правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика Любов, която действа в нас, в него и навсякъде. ...

Съвременните хора правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо? Защото те правят доброто без любов. Даване без любов не се благославя. Даване без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл. Добрините, които правим с Любов, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най-хубава поезия, да го учат на всичко. То още не е любов. Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден.“ Следователно извършването на доброто не следва да се осъществява механически, без да влагаме градивна мисъл и чувство в съответния акт. В противен случай извършеното добро не би произтичало от Любовта. И тъй като вън от Любовта добро не съществува, подобно действие не би било в съзвучие с Божествения нравствен закон – то не би допринесло с нищо на субекта (сиреч на извършващия го). А и за обекта, спрямо когото е насочено действието, последствието не би било същото, както ако е било извършено под яркия лъч на Любовта. „Доброто не става механически“ – потвърждава и Учителят Беинсà Дунò.

Основният извод е, че Доброто трябва да бъде резултат на осмислена жизнена позиция. Да бъде акт на Любов. По този начин чрез Доброто, което сме извършили, освен всичко останало ние събуждаме и Божественото у този, за когото сме го извършили. Следователно доброто е постъпка, чрез която мотивираме за изява възвишеното у ближния, на когото сме сторили добро. Според Учителя на планетарното обновление Беинсà Дунò Доброто обладава три най-важни качества. Тяхното присъствие е необходимо и достатъчно условие да установим наличието на Доброто. И обратното – отсъствието на някое от тях или и на трите означава, че в случая не можем да говорим за Добро. Ето и кратката дефиниция на този велик духовен Учител:

„Истинското добро, от гледище на Божествената наука, се определя от три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли тези три качества, то не е добро.“

Трите посочени по-горе качества на Доброто го свързват неразлъчно с трите водещи Божествени принципа в Битието (представени с възможно най-силен акцент в Словото на Учителя Беинсà Дунò): Любов, Мъдрост и Истина. Посочената връзка е очевидна, понеже е формулирана съвсем еднозначно в учението на Бялото братство: Любовта носи живот, Мъдростта – съответно светлина, а Истината  – свобода. В същата смислова рамка на взаимообусловеност е и коментарът на същия Учител:

„Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата – чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята.“

Изложените тук размисли и логически зависимости, изведени от Учителя на Всемирното Бяло братство, в своята заключителна част навеждат на някои съществени изводи. Преди всичко – от думите на Учителя Беинсà Дунò следва, че за да извършваме действително Добро, трябва да бъдем в контакт с Божествените светове на Любовта, Мъдростта и Истината. Само тогава нашите действия биха носили отпечатъка на истинското, автентично Добро, на истинската добродетелност. И още нещо  – не толкова очевидно, но не по-малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на навлизане в Божествените измерения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на ученика протича успоредно със „завладяването“ на все нови и нови територии в необятните селения на Духа, отговарящи вибрационно на петте велики Космически принципа. Разбира се, това е комплексен процес, понеже култивирането на тези принципи във формата им на личностни характеристики просто не би могло да се реализира поотделно, изолирано, а винаги става в хармонично единство. Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите. Понеже преимущественото развиване на един от тях не само не би ощетило наличието и проявите на останалите, а, напротив – би трябвало да стимулира присъствието им в съответния човек.

Важно е да се отговорим и на въпроса: какво е съотношение между съдържанието на понятията „Добро“ и „Добродетел. От гледна точка на духовно-езотеричното познание Доброто е космически принцип, неразделна част от съвършената Божия Същност, докато добродетелта е проявлението, формата, в която Доброто се възприема, усвоява и прилага от разумните същества във Вселената. В този смисъл добродетелта е функция на Доброто, негова проекция в света на формите. Следователно „Добро“ и „Добродетел“ са две страни на една същност. Казано по друг начин: Добродетелта – това е въплътеното във физическия свят Добро. За повечето хора злото представлява пълна противоположност на доброто, негов антипод. Християнското богословие отива крачка напред и разглежда злото като липса или отсъствие на добро. Мировият Учител Беинсà Дунò от позициите на учението на Всемирното Бяло братство определя злото като непроявено добро. Следователно от гледна точка на духовно-езотеричното познание злото няма собствен произход. То е резултат от проявлението на свободната воля на съществата в Космоса, надарени с разум и право на свободен избор.

Един съвременен Посветен  – Елеазар Хараш, нарича злото „тайния план на Бога“. Смисълът на това определение е заложен в убеждението, че злото играе съществена роля във Всемирното развитие и в индивидуалния еволюционен път на всяко живо същество. То не е само фон, на който да изпъква доброто – не е само пасивен елемент от структурата на Вселената. То е същевременно активен двигател за усвояването на уроците, които всяка разумна индивидуалност в Космоса следва да усвои по пътеката на личното си духовно израстване. Всеки човек притежава свободна воля, която му е дар от Бога. Тя е свещена и неприкосновена. Дори и Онзи, Който я е дал на нас абсолютно безвъзмездно, не я нарушава. Свободната воля означава право на избор, право на самоопределение – към добро или зло. В зависимост от посоката на този избор ние вършим добро или зло. Доброто, което сме сътворили, ни свързва със светлите сили във Вселената – с Бялата ложа. Съответно злото, което допускаме в живота си, ни свързва със силите на мрака – с Черната ложа. Всяка наша постъпка оставя своето отражение върху хода на индивидуалната ни еволюция, както и върху цветовата гама на нашата аура.

Ако преобладава доброто, аурата ни блести в ярки, чисти тонове. Ако сме дали превес на злото – обратно, тя е тъмна, изпъстрена със сиви, мръсно кафяви или дори черни краски. Аурата ни отразява както моментното ни мисловно и емоционално състояние, така и цялостната тенденция на текущото ни земно съществувание. 


из Езотеричен речник - ( темата Доброто и Злото) - проф.Константин Златев, издателство Портал12
( очаквайте скоро)